С какво ви дразнят свекървите – 42

Нашите са женени от 29 години и баба ми (на баща ми майката) до ден днешен като се обади по телефона не пита майка ми "Как си?", "Какво правиш?". Първата и реплика, даже без "Здрасти", е "Д. вкъщи ли е?" Ако го няма (случва се често, защото е на работа) майка ми винаги пита дали е станало нещо/може ли тя да помогне/какво да му предаде, а баба отговаря "Ааа, нищо. Аз ще говоря с него. Да ми се обади като се върне.". Ако майка ми не се опита да продължи разговора по някакъв начин бабето просто затваря телефона За мен е необяснимо, особено предвид факта, че двете видимо не са в лоши отношения - говорят си, когато се виждат, няма драми, набъркване в чуждата работа и пространство и т.н. Просто баба така си е наумила и си кара по тоя начин вече 30 години.

Жани, твоя свекър направо избива рибата. Ако ми ровичка някой в шкафовете ще го удуша! А сигурни ли сте, че го прави от простащина? Мисълта ми е, че може да има някакъв проблем човека (да не дава Господ).

Права си Деската - не са длъжни. Смятам, че ако имат възможност и желание, могат да помогнат, като гледат детето 1 ден или 1 вечер. Все пак и родителите на това дете понякога трябва да имат време за себе си, да свършат нещо важно, да излязат. Но това не трябва да е практика, а по-скоро изключение, със съгласието на всички страни.

Иска да знае къде какво има,да ползва спалнята като негов склад и да си се разполага навсякъде както той намери за добре и да се налага той там-това му е проблема на него....Дебела глава,навира си носа навсякъде- тип мара подробната.
И като му говоря аз и му поставям граници и казвам,че не искам да се влиза и пипа му преча- развалям му "царството".

Снаха ти не беше ли бременна с близнаци или бъркам? Ако е така, раждането най-вероятно ще бъде секцио, а не нормално.
Близките, ако наистина са такива, няма да се натрапват, а ще проявят такт и възпитание. Това заслужава уважение. Натрапването, невъзпитанието заслужават неуважение. Ако уважаваш снаха си, ще уважиш и избора ѝ. Стига да си питала какъв е, разбира се.

Според мен Боряна говори по принцип. Не всички тук, които казаха, че не искат или не са искали роднини, са родили близнаци секцио.

А кой ще прецени дали раждането е протекло безпроблемно и как се чувства майката след излизането от болницата?

Боряна, 20-те минути не са 20, а са час-два в повечето случаи. И не не, не мога да те разбера. Не си ти родилката, че с теб да се съобразяват. Ти си тази, която ще трябва да изчака удобния момент, за да отиде на гости. Без значение свекърва ли си или тъща, ще трябва да се съобразиш.

Аз като се прибрах в къщи, след 20 дневно отстъствие, стоварих 2 сака мръсни дрехи. Моите дрехи ги съблякох и хвърлих за пране и си щъках гола у нас по гащи и сутиен след като се изкъпах. Просто от хормоните ми беше все топло. Така си пооправих малко багажа и къщата. Представям си свеки, майка и татко да бяха решили да са у дома в този момент.

Ту е предварително обидена, ту говори по принцип... Затова написах и двата варианта - конкретно за нейната снаха и по принцип.

В определението "рода" , в конкретния случай влизат и лели, чичовци, братя, сестри, освен родителите ни. Всичко се случи в ресторант. Може така да ги събереш по някакъв повод.
Иначе, и едните, и другите се държат много прилично пред хората. Нямаме никакви проблеми, освен, че мъжа ми не говори с баща си и не може да го понася, но това е съвсем отделна история 

Боряна, много ми харесваше преди как пишеше, създаваше впечатление на фин, чувствителен и смирен човек.
С драмата покрай изписването на внуците ти, обаче, става ясно, че и ти, Боряна,  си си изградила някакъв план, който не е съгласуван с никого. Не знам дали говориш по принцип или конкретно, то, по принцип за никого не е проблем да показва уважение и т.н.

Хубаво де, Боряна, чие его трябва да бъде чесано родилка, недоспала и с разпорена трътка (извинете за образността, ама белким най-накрая някой се усети), да демонстрира точно в тоз момент уважението си към роднини?  Защо трябва точно тогава да й се налага да "търпи" когото и да било? Ти, добре ли ще се чувстваш, знаейки, че майката полага усилия праяко волята си да ти обръща внимание, когато единственото нещо, което иска в тоя момент, е да се изкъпе, поспи, почине?

Разбери, това е моментът на родителите и на бебето, те са главните действащи лица и всички други сте от второстепенна важност. Редно е да се съобразиш с тях.

А за гостуването, което съвпада с раждането ... бих го приела като емоционално изнудване, наистина; едва ли бих повярвала, че точно в тоя момент по случайност си попаднала наблизо.

Аз разбрах Боряна - мечтае си жената, мисли си разни неща, нейни си разбирания...Ако не се случи така - ще се съобрази с младите, няма да и е приятно , но драми няма да прави...Колкото до изписването - не мога да си представя да кажа "Не искам никой".Спомням си с умиление изписването на двете деца, емоциите на всички близки, гордостта в очите на баща ми и сълзите на майка ми.Това, че Боряна е свекърва не я прави безчувствена...

"Аз ще се подчиня"?
Боряна, съобразяването е важно, не подчинението. Има разлика, ако желаеш можем да го обсъдим дружно. Не те критикувам, просто ти обръщам внимание в тази посока.

За мен 20 мин са еднакво неудобство като 2 часа... и като 4 часа. Но аз съм си такава, важно ми  е кой ще влезе в къщи, а не колко ще стои. За 20 мин "минаване" ще шетам 2 часа.  Тази сутрин с 3 минути предупреждение дойде един "приятел" на ММ. Е може ли да се явиш при някого в 9ч сутринта, защото имаш път наблизо. И ако ще го правиш какво ти пречи да звъннеш час по-рано. Точно сутринта ми свърши кафето и нямах да го почерпя, почувствах се много неловко, че в кой дом няма лъжица кафе да ти сварят... Все едно демонстрация му правя.

Шушулче, с моите С имахме едно-две леки застоявания по поводи. И не ми е било приятно, защото се притеснявам да ги подканя за тръгване. ЗА късмет (в случая) ММ е нетактичен. Директно им казва да си тръгват, защото ще лягаме. Тогава се чувствам два пъти по-неловко от неговия маниер. С времето се научих, каня ги с предварително зададен час на идване и тръгване. Може да звучи странно,  но винаги им казвам и причина. Примерно, ако е обедно гости ги предупреждавам, че едното дете е на спорт от Х часа и да дойдат по-рано, че да се нарадват на децата   Ако е вечер - децата трябва да легнат до Х часа, иначе не могат да станат за градина И С се съобразяват изцяло. Забелязвам, че и на тях им е по-комфортно така.

От едно място нататък просто влязох във роля ,показах как ми изглеждат на мен разни неща във вашите постове. Някой каза че се вкарвам във филм ,направо е в десетката. Моите притеснения са повече ,ако поискат от мен нещо дали ще мога да отговоря ,да помогна. Действително имам проблеми,сега пак ходих да въртим с една жена тук телефоните да си уреждам час ,исках да минат някои  неща и тогава да се забивам нейде си. Дано устискам. Не казвам такива неща ,говорихме  за работа последно,за документи. С другия-коментирах снимки от почивката му.Които ми е пратил.Вчера или онзи ден ,винаги има възможност съобщение ,ако имам нещо ама наистина важно ,иначе не търся ей така за кеф. Те също. Достатъчно са заети и  без мен.
Имитирах ви ,подло беше и гадно ,но атаки  така се надявам скоро да ме няма тук си го позволих ,на сърдитите ще им мине докато се появя.
със снаха си не говоря ,със сина,защото неговия глас е плътен и него чувам ,да си го кажа че някои  се вкарват повече от мен в киното. Глуха съм ,и с глаукома ,почти оглушавам и ослепявам ,освен това имам  друго ,което е сега и се надявам да оправя ,първите няма да стане по-добре. Мога за час два да нося апарат ,после и той не помага. Та трудно бих поела грижа за дете ,да рискувам здравето му и да не ходя нататък. Но ако се налага ,ще го направя ,дали с другата баба ,дали с чужд човек да съм наоколо,няма да ги оставя да ме молят и да играя ,там не е сайт ,не е форум ,там е животът. Ако съм жива и горе долу здрава.
Чудно ми е вие  вярвате ли в емотките ,като сложа рев ,като кажа че рева ,вярвате ли..аз или друг ,няма значение. това е също филмиране. Никой не реве и не се сърди ,надебелява само емоция. Надявам се да нямам какво вече да кажа. Страхувам се ,дано съм добре и бъда там ,ако ме повикат ,снаха ми е такъв човек ,че няма да покаже за миг кога и  е дискомфортно. Също ще иска снимки и  видео. Сигурна съм. Все пак се познаваме от 12 години. А да разсея и гостите- малък им е апартамента наистина и е неудобно да има човек в хола-бокс.те са такива сега ,все някой ще е  притеснен. но тогава аз бях напрегната ,разтревожена ,имах проблем ,разбрах че греша и  е права и ми мина ,от тогава сме се виждали ,говорим ,простили. Всеки греши. Казахме си ,че когато влязат в ново жилище ще има стая  и за гости Нейните точни думи-ами за теб ,за бабите ,къде ще спите като идвате да виждате внучетата.
но като чета тук ,все си мисля ,дали ще е така ,...в смисъл желанието и. Пък ние дали ще можем е друго вече. Чао.

Очевидно  я  прави безчуствена- не само нея,  но  и  легиони   настървени  баби  с  подобно  мислене, които  драпат със зъби  и  нокти  да видят безценното  внуче  немедленно  и с цената  на   всичко . А  какво  мислят , какво  чувстват   и  какво искат  другите, е  без начение. Майката   на безценното  пък   е  някъде   на  стотна позиция-  тя  си  е изпълнила   ролята  да  го износи и  роди-  че искала  да  спи, да се  подръгва  и  да  се  къпе-  на настървената  за внуче  баба  не й  дреме. Тя иска: 1. Да  докопа внучето; 2. Да я УВАЖАВАТ!

Апропо, винаги  съм се дразнела  от хора, които  непрекъснато  реват  за уважение,  но  не  си мръдват  и пръста, за да   го  заслужат. Как не разбраха, че уважението    не е  нещо, което  околните  ни  дължат  по  презумпция! Уважението  е  много фино, много  крехко  чувство-смесица между  доверие, топла  привързаност,  искрено  желание  за   общуване   с обекта...прилича  на любовта, ама не  съвсем.  Характерното   е, че  трудно  се    спечелва, а  лесно  се губи.

Хора  с мисленето, цупните  и  демонстрациите   на Боряна  няма  как  да уважавам. Още повече,  когато  от тях блика  фалшиво  смирение, нахалство   и  себеусещане  и  себеизразяване  на  жертв  на  неблагодарните   им  деца  и техните  семейства.

То е много  трудно човек да се  досети, че  не  е  център  на ничия вселена  и  да се  съобрази  с това. Ама- манталитет, кво да го правиш

Очевидно  я  прави безчуствена- не само нея,  но  и  легиони   настървени  баби  с  подобно  мислене, които  драпат със зъби  и  нокти  да видят безценното  внуче  немедленно  и с цената  на   всичко . А  какво  мислят , какво  чувстват   и  какво искат  другите, е  без начение. Майката   на безценното  пък   е  някъде   на  стотна позиция-  тя  си  е изпълнила   ролята  да  го износи и  роди-  че искала  да  спи, да се  подръгва  и  да  се  къпе-  на настървената  за внуче  баба  не й  дреме. Тя иска: 1. Да  докопа внучето; 2. Да я УВАЖАВАТ!

Апропо, винаги  съм се дразнела  от хора, които  непрекъснато  реват  за уважение,  но  не  си мръдват  и пръста, за да   го  заслужат. Как не разбраха, че уважението    не е  нещо, което  околните  ни  дължат  по  презумпция! Уважението  е  много фино, много  крехко  чувство-смесица между  доверие, топла  привързаност,  искрено  желание  за   общуване   с обекта...прилича  на любовта, ама не  съвсем.  Характерното   е, че  трудно  се    спечелва, а  лесно  се губи.

Хора  с мисленето, цупните  и  демонстрациите   на Боряна  няма  как  да уважавам. Още повече,  когато  от тях блика  фалшиво  смирение, нахалство   и  себеусещане  и  себеизразяване като   на  жертви  на  неблагодарните   им  деца  и техните  семейства.

То е много  трудно човек да се  досети, че  не  е  център  на ничия вселена  и  да се  съобрази  с това. Ама- манталитет, кво да го правиш




Може, може  без неудобства. Когато човек  постави  на мястото  му  онзи, който   умишлено причинява неудобства  на другите, без да се съобразява с тях.

 След последния пост на Боряна да се поправя.Изобщо не съм я разбрала

Нищо  чудно, че не  си  я  разбрала- тя  непрекъснато мени позицията, възгледите  и  писанията  са.