"Песен за огън и лед" - 17

— Станете, сир Баристан — разпореди се Церсей Ланистър. — Можете да махнете шлема си.
— Милейди? — Старият рицар стана и свали белия шлем, макар да не разбираше защо.
— Вие служихте на кралството дълго и вярно, добри ни сир, и всеки мъж и жена в Седемте кралства ви дължат благодарност. Но се боя, че срокът на вашата служба вече изтече. По волята на краля и съвета трябва да оставите това тежко бреме.
— Моето… бреме? Боя се, че… че не…
Новопровъзгласеният лорд Джанос Слинт заговори тежко и грубо:
— Нейна милост се опитва да ви обясни, че сте освободен като лорд-командир на Кралската гвардия.
Високият белокос рицар сякаш се сви на мястото си и дъхът му секна.
— Ваша милост — най-сетне промълви Баристан. — Кралската гвардия е Заклето братство. Нашите клетви са за цял живот. Само смъртта може да освободи лорд-командира от поверения му дълг.
.......
 Пред смаяните очи на Санса старият рицар вдигна глава към новия си крал. Никога не бе го виждала да изглежда на годините си. Сега го видя.
— Ваша милост — каза той. — Аз бях избран за Белите мечове на двадесет и третата си година. Това бе всичко, за което бях мечтал от мига, в който за пръв път хванах меч. Отказах се от всички свои права над Цитаделата на моите предци. Момичето, за което трябваше да се венчая, се омъжи за моя братовчед. Нямах нужда нито от владения, нито от синове, животът ми трябваше да изтече в служба на кралството. Лично сир Грегър Хайтауър чу клетвените ми слова… да браня своя крал с всички сили… кръвта си да дам за неговия… сражавах се редом с Белия бик и с принц Левин Дорнски… редом до Артър Дейн, Меча на утрото. Преди да служа на вашия баща, защитавах крал Ерис и преди него баща му Джерис… трима крале…
— И всички те са мъртви — подхвърли Кутрето.
— Времето ви изтече — обяви Церсей Ланистър. — Джофри се нуждае от обкръжение от млади и силни мъже. Съветът е определил вашето място като командир на Заклетите братя на Белите мечове да се заеме от сир Джайм Ланистър.
........
 Лорд Варис заговори по-кротко от останалите.
— Не подценяваме доблестната ви служба, сир. Лорд Тивин Ланистър щедро се съгласи да ви отстъпи хубав участък земя на север от Ланиспорт до морето, с достатъчно злато и хора, за да си вдигнете яка цитадела и слуги, които да задоволят всички ваши потребности.
Сир Баристан го изгледа рязко.
— Зала, в която да издъхна, и хора, които да ме погребат. Благодаря, благородни господа… но плюя на вашето съжаление. — Вдигна ръка и откопча токите, държащи плаща му на раменете, и тежката бяла одежда се свлече на купчина на пода. Шлемът му падна върху плочите и издрънча. — Аз съм рицар. — Откопча стегите на сребърния си нагръдник и той също отекна върху камъка. — И ще умра като рицар.