Юлски бебета - тема 31

Браво, Ники! Благородно завидях. Аз ще вифя Мексико някъфе към пенсионирането

НикиТи си писала,че с тях няма да обикаляш, аз съм разбрала, че тях ги оставяш и ще обикаляш  
Охх, току що сложих диването да спи, викам си вечерта преяде, ще махам АМ. Е няма такъв рев, по спешност направих АМ млъкна доволна дано заспи де. Май това АМ ще го караме до 1 клас  

Няма на кой, иначе една почивка с удоволствие бих изкарала без деца. Но тогава бих обикаляла лудо

Близначе, и аз мисля като теб, само че чак за детска градина. Дотогава мисля да си я гледаме, още не й е толкоз скучно чак, а и ще избегна хилядата болести в минута, че като виждам на приятелките децата как страдат, ми то де факто пак кисне у дома, само дето се и мъчи На Джинето варианта е и моя замисъл, ама да видим дали ще се получи.

И аз бих искала да гледам Ого още една година. Наистина искам, но няма как да стане. Зар беше на ясла и не съжалявам, въпреки боледуванията. Той имаше нужда от социален контакт, той беше общителен и жадуваше за деца. Там получи това, което искаше, научи много неща и определено израстна. Ого обаче е коренно различен. Той самият предразполага да се занимавам с него и в къщи. Не е особено контактен, подбира си децата с които да играе. За съжаление нямам финансовата възможност да си го гледам още година. Ако успея и сега да си намеря работа изобщо без да се замислям той тръгва на ясла. Вече пета година живеем на ръба на безпаричието и ми писна. С две заплати си е съвсем различно, макар че в тоя калпав град не знам къде ще намеря заплатата, която бих искала да получава. Реалист съм все пак, не очаквам чудеса, но уви и това което искам е трудно постижимо. Не губя надежда, щом веднъж успях, ще успея отново. Ако не друго поне си изградих семейство и сега мога да работя на воля.

ех, Агнеска...точно тая "финансова възможност" ни спира и нас. Ако имах пари, бих ли си дала детето на ясла? Не. Щях да си го гледам разбира се. Или щеше да е някъде в частна, само до обяд. Опитахме да караме само с майчинство и на ММ заплатата. Никак не се получи. Направо сме си бедни и това е . Няма какво да се лъжем. И аз да имах баба да ми помага, щях да ги пускам само до обяд на градина като Джина. Но нямам. Разчитаме само на себе си. Така че всеки гледа от собствената си камбанария.

И все пак в България е едно от най-дългите майчинства. Какво да кажат ония майки, които трябва да се върнат на работа след 45 дни, 3 месеца, 6 месеца....? Ето като на ММ сестра му, ако не беше свекър ми да се нагърби да и гледа детето, още на 6 месеца щеше да е по цял ден на ясла.

Аз доколкото имам някакви бледи наблюдения, в повечето държави майките на са чак такива "майки-орлици" като българките. Там децата са по-независими, никой не им виси на главата до 3 годишна възраст и не ги отглеждат до 50 годишни до полата на мама. Но може и да греша. Ще ми е интересно мамите от чужбина да се включат 

Танче, дори и да имах финансовата възможност по времето на Зар, то той пак щеше да си ходи на ясла. Пък аз на кафета, по Молове или където ходят кифлите  Не че майка, която си пуска детето на ДГ и не ходи на работа е кифла, просто аз така си се представям  Но както казах, зависи си от детето. Аз не мога да педложа това, което там ще дадът на децата ми. Виждам огромният прогрес при Златото. Разликата "преди и сега" е очевадна.

И аз като теб Агнес, ми не мога да му предложа това което в яслата. Наистина разлика има. Не че съм го  зарязала и не се интересувам, но каквото и да направя на него не му е интересно....Докато там...нали видя, 4 дена само и вчера нещя да се прибере с мен а се върна обратно    Не знам, може пък аз да съм лоша и некадърна майка след като на детето му е по-хубаво в яслата...
При всички положения трябва да се работи, за да се изхранваме. Така че хубаво или лошо - там и това е .

Близначе, направо не мога да повярвам за телепатичната връзка. Марина никога не го е правила това, но тази сутрин докато чакахме баба и, направо ми скъса нервите. Докато се гримирам докопала на сестра си един червен маркер, нарисувала си блузата, клина, челото, бузите…. Добре, че като я видях още го държеше в ръцете си, иначе щях да помисля, че се е заклала…
Момичета, сигурна съм, че никоя от нас тук не знае какво е бедност. Разбира се, всеки си има определен стандарт и се стреми и към по-добър, но това в никакъв случай не означава недоимък! Миналият уикенд ходихме при чичо Цецо, не може да си представите каква беднотия е там… Свекър ми /бъдещият кандидат кмет/ се води за богаташ, защото доходът му е 800лв на месец и има сносна къща /разбирайте баня и тоалетна вътре, както вече знаем вградена кухня, климатик, голф с газова уредба, прасе и си е понакупил някой друг уред на изплащане/. Съседите срещу него са баща с две малки деца, майката я няма, бащата не работи, но и не получава майчинство  и детски, защото тя го взима, а не я знаят къде е…. Бащата като намери някаква работа,  нещо най-много за два дни, я да изчисти някой двор, я да прекопае нива /децата се самоотглеждат покрай една 86 годишна баба и съседи/, пазарува провизии, защото не се знае кога ще е следващият път, когато ще работи…. Децата закусват надробен хляб със боза, за да се засищат… Оставихме на чичо Цецо пари да им напазарува за Великден, ама не всеки ден е Великден, нали? Това мили мои е недоимък, истински недоимък. Да не дава Господ на никой! За това се радвайте на всеки един миг от животът си.

Толкова си права Далеч съм изоб що от мисълта че съм бедна. Имаме Покрив над главите си, не една, а две коли. Може да не живеем в лукс и колите ни да не са нови и МарковИ, но определено не сме бедни. Желаният стандарт рано или късно ще се постигне.

E, то "бедна" аз го използвам образно. Т.е. не толкова богата, колкото бих искала Бедни бяхме като по-малки. В период когато нашите взимаха мизерни заплати и изплащаха апартамента. Тогава ядяхме само картофи и хляб и носехме едни и същи дрехи. Но то всичко си има и положителната страна, научих се да оценявам какво имам.

Боян редовно се рисува на кака си с маркерите. Обикновено с черния, но вчера намерил зелен. И си бърка в носа с тях, имитира че си слага Стеримар.

Ние тези дни ще пътуваме до село, да видим Софчето. Че откак на ММ баща му замина, тя си вее байряка насам-натам (обикновено по лекари)  и активно си почива. Малко да я попритесним
А и да си нацелувкам котката 

Близначе, то ако става въпрос и аз се имам за бедна като гледам витрината на Casadei по същият начин както кучето гледа витрината на месарницата.

Съгласна съм с теб  - за щастие тук в нашата темичка бедна мама нямаме. Мисля че всички можем да си покрием нуждите и необходимостите, без да се налага да мизерстваме.

Да ви кажа какво разбуни мислите ми тия дни...Попаднах на една статия във вестник относно имената на децата в България. Та в нея се говореше за това,че не е честно и даже е супер дискриминационно, децата да се записват само с бащиното име. Майката не фигурира никъде в името на детето, няма я, не съществува. Значи износваш го, раждаш го, гледаш го...а накрая то носи бащиното си име. Защо?! Къде наистина остава майката, това дете само баща ли си има? Ето в Испания например не е така. Там децата носят имената и на майката и на бащата. Ще се радвам Танчето (испанската) да се включи и да ни разкаже даже. И не само в Испания е така. Ники, кажи как е в Америка?
Защо официално се говори за "майчин език", а няма "майчино име"? Защо има само бащино име, та нали детето е родено от ДВАМА родители? (изключвам случаите когато бащата е неизвестен)
Та ей това ме дразни тия дни. Тази несправедливост. Тази дискриминация и липсата на майката в името на детето. Вие какво мислите по въпроса?  

Първо да кажа,че не всички тук успяваме да си покрием нуждите и необходимостите без да мизеруваме.Казвам го само за да опровергая,казаното от Близначето,а не за да будя съжаление.

Близначе,аз да си призная,не се бях замисляла много над това,но сега като го направих....мда,мисля,че си права.То и в Англия май е така-носят имената и на двамата родители.В Гърция имената са две-име и фамилия,като в официални документи се уточнява и името на бащата.Например:Димитрис(име) Канелопулос(фамилия)на Николаос(името на бащата).Името на майката също е вписано е ЛК.

Аз също мисля като Близначето не мисля, че някой е стигнал до там да дава на детето си боза накисната в хляб. А много от нас не са си купували дрехи незнайно от кога, обувки и тем подобни, децата износват дрехите от по-големи роднини, нямат кола и не са ходили на почивка не помнят от кога вероятно, но за мен това не е мизерия, а бедност. Мизерия е както каза Джина, когато няма даже какво да ядат децата. Може да ядат картофи, боб и зеле, но това не е като да са останали гладни. Щом детето ми е нахранено и голо и босо не е тръгнало, значи има накъде и по-зле да е. Дано никога не разбирам де.