Юлски бебета - тема 31

Аз пък чета, чета и никъде не видях нищо обидно и лошо. Къде-къде по-остри спорове е имало.
Мъхче, официално се извинявам и пред публика за забавянето за пианото. ММ не може да ми даде отговор. Сега иска да сменяме къщата, а след 9 месеца държавата. С малкия тичаме по лекари, едновременно с това правя кастинги за детегледачки, търся хора, пиша, правя. Имаме гост за 2 седмици, мой приятел, когото буквално приютихме след смъртта на майка му и му взеха съдия - изпълнители дома и е на улицата. С две думи - пускай пиалното в OLX, дай ми линк и може и да стане! Приеми сърдечните ми извинения за забавянето, ного ми е криво, имах огромно желание. надявам се не съм прецакала друг купувач.
Аз съм в някаква адска въртележка. Не искам да се връщам на работа! НЕ ИСКАМ!

Може пък тези от родилното в Дупница, да са и дали зор, че да си свършат по-бързо административната работа, откъде да ги знам.
Луиза какво му е на Калоян? А по въпроса за работата, то и на мен не ми се връщаше, но като теглих чертата, нямах избор. Но ако имах, и на мен не ми се работи. Мислехме да търсим друга работа, но пък заради работното време, решихме че ще прежаля кариерата, че така ми е по-удобно заради детето.

Луиза, защо тичате по доктори? Дано да не е нещо сериозно.

Скарлет, и аз съм на същото положение. Обаче само голямата отпуска остана като утеха. Хем заплатата е малка, хем всеки ден се навъртат повече от 8 часа в училището. Не знам при вас как е, но при нас от години не се "губят" часове. Ако имам пет часа по програма, другите два замествам някого, например по физика и химия. Не им преподавам, но трябва да са в час, като отговарям за живота и здравето им. Часовете свършват в два без пет, два дни консултации, допълнителен час на класа, аз преди 16 не мога да си тръгна.
Преди десет години беше друго. Тогава нямах часове в петък, тръгвах си в 12-13 от работа, ей на това му казвам прилично работно време  Сега сменям работата с кеф, стига да намеря нещо друго.

Дарче, кажи кои са финалистите?

Искам да напиша за Жан-Виденовата зима - 96-97 и за купонната система. Те са два различни етапа. Купонната система беше 90-та- 91-ва, може би, не съм сигурна точно от кога до кога. Това е времето на Андрей Луканов. През Жан-Виденовата зима не е имало купонна система. Тогава долара за една седмица стана 3000лв. Може и да не е било една седмица, тук не съм много сигурна. Тогава бях студентка и беше съвсем друго. Накрая сложиха валутния борд. Освен това аз не съм гладувала нито по купонната система, нито по Жан Виденов. И не познавах никой, който да гладуваше тогава, после от форума чух, че някои са гладували. Така, че не сме всички гладували. Разбрала съм, че никога никои времена не са еднакви за всички. Нито някога гладуват всички, нито някога живеят охолно всички.

Аз съм висяла на опашки и през двата периода. Помня че в началото на протестите по Виденово време, висях 2 часа на една опашка за хляб в хлебозавода - чакахме да извадят следващата партида и накрая хляба свърши преди да ми дойде реда. Така и не го дочаках. Междувременно баща ми дойде да ме събере от опашката, че щяхме да ходим пеша до центъра да протестираме ,защото не вървеше градския транспорт. Не помня взехме ли нещо друго, но така и не стигнахме май до центъра, защото загубих твърде много време на опашката за хляб. И други опашки за хляб си спомням в същия хлебозавод. Помня и една друга опашка - трябва да съм била някъде 3ти клас, защото вече бях в новото училище. Закъснях, защото чаках за ориз на опашка за захар  беше ме срам да се предредя и да кажа, че искам нещо от вътре в магазина. Тогава бяха съобщили, че ще пускат захар май и всички чакаха отвън на опашка за заветните пакети. Де ми е бил акъла да взема и захар тогава към ориза, ама 9 годишно дете толкова разбира - пратили са го за ориз - седи и чака за ориз....
Ние гладни не сме били, ама родителите ми знаят що жертви са правели, за да е така. Баща ми караше такси първите години на прехода - денем на работа, вечер и нощно време - зад волана. Веднъж качил един колега - толкова го било срам, че го закарал и не му взел пари. Тогава да работиш на частно си беше срамна работа. После се хвана с един павилион и пълнеше газови запалки. Нощно време не можеше да спи от газта, която влизаше в дробовете му.  После добавиха и цветя към пълненето на запалки, та ходеха рано рано сутрин до цветната борса с градския транспорт за цветя. И патрончета за сода пълнеха. Първо трябваше да се накиснат в сода каустик, за да се изчистят, миехме ги в банята на чешмата - търкаш патрончета, махаш старите запушалки и после баща ми ги пълнеше с кислород в мазето. Как не гръмна някоя от онези бутилки.... постепенно пълненето на запалки и патрончета замря, минаха към търговия с дрехи. В един метален павилион на една пуста спирка в краен квартал. Лятото жестока жега, зимата зверски студ - майка ми си пускаше от време на време една печка на един реутан, колкото да не спре да работи касовия апарат. И така изкара 15 години в тази кутийка.  Накрая квартала съвсем запустя, затвориха АГ болницата наблизо, шивашкия цех и всякаква работа замря... но междувременно успяха да ни изучат с брат ми и никога не сме били гладни или да ходим голи. Не сме имали маркови дрехи или скъпи играчки, но и за това което са ни дали, съм им безкрайно благодарна.

Аз не си спомням опашки по Жан-Виденово време. Тогава стоки имаше, пари нямаше    И пари имаше, но нямаха стойност, всеки ден инфлация.

Абсолютно права си, тогава точно Ивета беше бебе , и майчинството в един момент стигаше за един пакет Хумана, тогава имаше два вида АМ или Хумана или НАН. Иначе май и за пакет памперси и пакет прах за пране също беше избора.
А за купоните как да не си спомням, учех в Разград и не можех да си купя хляб от магазина, защото нямах купони, единственият избор беше да се яде на стол, откъдето и до ден днешен мразя ориз с домати. В началото на седмицата имахме ядене и до вторник беше ОК, обаче пооослеее.

Хляба с купони ли беше? Сякаш си спомням, че хляба беше без купони. С купони със сигурност бяха захарта, олиото, месото, бензина. И други работи, но не помня кои.
Гемавар, ти като си чакала за ориз, можело е да вземеш и захар, ама ако си имала купон в тебе, ако си нямала, не е можело да вземеш. Или случката е била по време на дефицит на захарта, но не по купонната система. А захарта беше с купони, но само кристалната, пудра захарта - не. Веднъж на супера пуснаха пудра захар, настана революция - захар без купони, народа ще се избие    Като цяло купоните бяха едно презастраховане. Ние купувахме захар за всичките купони, които ни се полагаха, но никога не сме ползвали толкова захар. Бяхме се превърнали на склад за захар, имахме над 20кг и продължаваха да се трупат. За ракия продаваха отделно на село, та даже и за това не ни е трябвала. А на нашия супер на щанда за месо по принцип никога не пускаха телешко, само свинско. Та по купонната система пуснаха и телешко, даже, та си купувахме. Изобщо това с купоните беше една пародия. Само бензина наистина не достигаше. Ние и бензин имахме, защото поради заболяванията на сестра ми имаше група инвалидност, а на инвалидите отпускаха повече купони за бензин.

Доста се напънах да си спомням, май и хляба беше с купони, имахме по един купон на ден, т.е. по един хляб на ден    Със сигурност си спомням, че всичко стигаше и оставаше. Обаче май наистина беше с купони хляба и затова излезе модата да се купува брашно с чували, че много се месеше вкъщи.

Имаше със сигурност, защото знам, че един път висях 2 часа на опашката и като ми дойде редът се оказа, че съм забравила купоните, та хайде обратно до вкъщи. Хляб нямахме, но пък майка ми беше намерила някакви връзки, че работеше в РПК и се вреждаше с Петрохан, отядохме си тогава на петрохан, месо нямам спомен да сме яли, но това   един път се беше вредила с тенекия със сирене пак с връзки, но тя била отворена, а майка за да не я видят комшиите вместо да изчака баща ми да я прибере, тръгна да я внася сама в мазето, е като се отвори тази тенекия, като шурна една кръв, хукнах аз по улиците да търся баща ми, оттам в спешното още има белег  

Ооо, тенекиите на сиренето ужасно гадно режат! Много хора имаха такива преживявания по него време. И ми напомни, че и ние имахме тенекия сирене, май с връзки, както казваш. Толкова сирене не бяхме яли до тогава, ама да не се хвърли....  Ние си имахме много провизии от село, баба ми и дядо ми бяха живи и здрави и се гледаха ужасно много кокошки (100-200 на година), овце към 20, прасета поне 5. Месо, яйца, мляко имахме в изобилие. Отгоре на туй купувахме с купоните, че да не изгорят. И зеленчуци, туршии, компоти, лютеница - също имахме доволно количество. Не се сещам нещо да не е достигало, само на бензина се правеше сметка, да не се харчи без повод, защото беше ограничено количество, но пак никога не сме я окъсали да нямаме бензин, пътувахме си както винаги с колата.

Ето, намерих снимка на купоните от Лукановата зима 

http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450gy250_735248.jpg

На мен ми стана много интересно да си спомня. Някои от юлските майки в темата не са били родени тогава    други са били бебета. Спомените им за трудни години в детството вероятно са били от Виденовата зима, но тогава нещата се развиха много бързо. Тогава хората изгубиха спестяванията си. Дето имаха събрани за по един апартамент се оказа, че стигат за по един чифт обувки. Не си спомням някой да остана гладен, но без спестявания останаха почти всички. Пак не всички, защото някои (много малко) се усетиха и си смениха парите в долари или марки. Имаше хора, които още от 92-93 си обърнаха парите в долари и марки. По него време, всички ходехме по джобовете с долари и марки, защото ако ти се наложи да купиш нещо през деня, не се знаеше с левове дали ще можеш. Имаше някои пикови дни, в които наистина за часове падаше стойността на лева. И тогава се раждаха деца, както и по време на Великата Отечествена. А аз сега не смея. Ако се чудите къде намесих Великата Отечествена - това ми стана любима реплика от един руски филм. Бъдещия дядо (до колкото помня) се тюхкаше как ще стане тая работа...., бъдещата баба му се тросна, че и по време на Великата Отечествена са се раждали деца, все пак!

Mда... спомени... И ние сме имали тежки моменти. Не сме имали нито връзки, нито село. Карахме на препечени филии и леща. Как мразя леща...

Учудвам се, че вие имате такива ясни спомени обаче. Пина, дори и ти си била много малка! Гема, радвам се, че всички се е наредило добре във вашето семейство! Пина е права, че деца винаги са се раждали, но 97-ма беше катастрофална във всяко едно отношение. Скарлет, наистина си преживяла кошмарен период с бебе точно тогава! Отчаянието беше най-страшното, защото никой не можеше да се надява, че нещата ще се подобрят.

А аз бях в прекрасна възраст, пък вече ми се губят тези събития... Наистина няма нищо общо между Лукановата и Виденовата зима. По Луканово време нямаше нищичко по магазините. Очукани, прашасали соц. магазини, в които се мъдреха само рафтове и продавачки. Когато обаче Луканов освободи цените (преди това все още имаше някакъв вариант на планова икономика), магазините се напълниха светкавично. Е, нищо общо със сегашното изобилие, разбира се... Но все пак стоки е имало, но всичко е било изпокрито. Та тогава се нахвърлих да пия портокалов сок "Флорина" и си мислех, че е световноизвестен, толкова беше неустоим. А новината, че са гръмнали Луканов ми съобщи един познат, с когото в този момент говорех по телефона. Такава радост падна... Скачахме, цвилехме от кеф. Целия ден всички се поздравявахме, хората ликуваха. Все едно, че има някакво значение... Но, може да се каже, че в затвора не изгни, ама поне го убиха като куче. По Виденово време пък работех по проект на Световната банка в едно учреждение и заплатата ми възлизаше на главозамайващата сума от 180 долара. Направо не ходех по земята. Всички лелки на етажа, взети заедно, получаваха по-малко от мен. Как ме изтърпяха тогава, не знам. Полагах огромни усилия да се правя на симпатична. Истината е обаче, че когато държавата е зле, дори и ти да си малко по-добре, пак е кофти.

След всичко прочетено стигнах до извода, че съм егати и човека, как ги изчислих и двете ми деца са раждани в годините с най-ниска раждаемост. След голямата уж нещата тръгнаха нагоре, като демографски процес имам предвид, и ето сега с това малкото пак най-малко родени деца след втората световна ли беше. Как пък ги изчислих  И тогава и сега долара скача, само дано сега не стигне нивата от тогава