Защо бе, мили момичета, нямате самочувствието да отстоявате себе си, от ден първи на съвместния ви живот?Защо правите компромиси след компромиси, като не получавате НИЩО насреща?Защо гледате на мъжете си като на малки деца, на които трябва да осигурите чисти дрехи, чиста къща, топла храна, послушни деца?Защо си мислите, че не заслужавате и вие да получите от него чисти дрехи, чиста къща, топла храна, послушни и обгрижени деца?
Нямало да се справи дърт мъж със 7-месечно бебе....Айде, бе.Не му се е налагало да се справя, не че не може.
Как едни мъже могат от ден първи на бебето в къщи и да го къпят, и да сменят памперси, и през нощта да стават, и да го хранят, и да го разхождат, и да го успокояват, а на други мъже ръцете им са заврени там, където слънце не огрява?
За подобен мързел на мъжете в болшинството семейства са виновни жените им.Не мъжете.
Философският отговор на този въпрос е - ти, ако влезеш в една мнооого чиста и подредена къща на мъж, който няма жена, той ти приготви страхотна вечеря, подреди масата като по конец и ти направи сладкиш, какво ще си помислиш за него?
И като имаш предвид, че това, третото - домакинстването, не е качество, а компенсиране на липса на качество - едно от другите две или и двете... 