Да поговорим за съдбата!

Категорично не съм съгласна , че случайност е синоним на съдба. Може би в някакъв определен контекст - да, но не и да са взаимно заменяеми. Защото случайно и предварително начертано взаимно се изключват.

+1

А към всички, сляпо вярващи в "Съдбата" и във висшата Предопределеност, що се оглеждате като пресичате улицата, бе джанъм? То ако не ви е писано, нищо лошо няма да ви се случи. Оправдания винаги се намират обаче...

Или. примера ти кърти, определено. Ако не се огледам и не мине кола- ще оцелея.Ако не се огледам и мине кола, която ще спре-пак ще оцелея.Ако не се огледам и колата не спре и ме блъсне-може пак да оживея, а може и да умра. Ако не се огледам и кара бързо има по-голяма вероятност да умра.Май има по-голяма вероятност да съм жива със и без съдбата.

Не мисля, че има случайности. Всяко събитие е провокирано от други събития и в този смисъл не е случайно, а закономерно. Това, че не са ни известни всички предходни събития, го прави да ни изглежда случайно и изненадващо. И го казвам не защото така съм прочела някъде, а защото опитът ми показва това. Може и да бъркам, някои нещастия изглеждат много несправедливи и с нищо непровокирани наистина, но кой знае със сигурност дали е така??
Чудя се обаче какво мисли авторката на темата и защо я няма никаква

Не, не вярвам в такива предначертаности и специален замисъл 

Нещо много сложно става всичките 7 млрд да участват в някаква страшна схема  Пък то планетата Земя е само една от милиардите звезди в Космоса, та предаването на някаква страшна специалност на хората ми се струва меко казано смехотворна 

Е, ако някой намира успокоение - хубаво, но това не го прави истинско 

Заради теб се върнах на първа страница, че баш таз "умнотия" я бях пропуснала.
  Мдаа, нагледно показно как можеш да станеш за резил, опитвайки се да си на всяко гърне мерудия въпреки явната липса на знания и познания, че и обща култура.
Достойно за смешките, написано "кадърно" и "професионално".
Съдба.

     Извинете ме за намесата, но някои от болестите са действително причинени от микроорганизми, които просто искат да оцеляват, да се хранят и размножават , тоест правят същото като нас  . И те душички носят. Вярно, че малко е пообобщила, а и с това хапване звучи забавно да 

Причинени да, ама те да са...
Няма лошо, нямаше да е смешно ако самото Лиле не ходеше по петите на другите, тънчейки и доизкусурявайки всяка дума.
Простено и е, и тя душа носи. Просто човек преди да се изкаже трябва маааалко да помисли, преди да го направи и ако не е сигурен, по-добре да си мълчи. Така мисля аз де, което не значи, че е правилно.

Рой Съливан е човекът в историята, удрян най-много пъти от мълния, а именно 7! Статистически погледнато, шансът да се случи това е едно на 22 сентилиона – т.е. 22 с 24 нули. През целия си живот Съливан бил рейнджър в националния парк Шиненду във Вирджиния, където през 1942 за първи път го ударила мълния, докато бил на кулата за наблюдение – електричеството влязло през крака му и излязло през палеца, буквално изстрелвайки ноктите му във въздуха. През следващите години светкавици поразяват Съливан, докато кара в планината, лови риба и даже се намира в рейнджърската станция. Въпросната мълния, която успяла да го застигне вътре в сградата, запалила косата му. Това го накарало впоследствие да се движи с бутилка минерална вода в ръка, ей така, за всеки случай. Не че водата му помогнала при следващия удар – година по-късно мълния го треснала в глезена. Даже жена му закачила от кофти кармата на Съливан – двамата се сдобили със странна семейна история, когато мълния ги ударила по време на простиране на дрехи. След толкова светкавици в актива си Съливан започнал упорито да избягва облаци и успял да доживее до 71-годишна възраст. Когато обаче се самоубил от любовна мъка.
------------------------------
Иначе обикновената американка Джийн Роджърс става национален герой, защото има късмета на герой от ситком – след като странните инциденти просто не спират да се случват около нея, все повече вестници започват да обръщат внимание на историите й, а те просто нямат край. Освен че два пъти я ударила мълния, Роджърс успяла да направи на живо онзи гег, добре познат от старите комедии – по време на круиз на кораб помолила приятел да я снима, след което се дръпнала малко повече от необходимото назад и паднала зад борда. За да е ситуацията още по-безумна, приятелят й се спуснал да търси помощ, но от бързане се спънал и изпаднал в безсъзнание. Когато най-после го свестили, едва успели да завъртят кораба и да стигнат навреме при берящата душа насред океана Роджърс. Години по-късно, докато била на разходка със сина си, Роджърс документирано била нападната посред бял ден от прилеп, който се вкопчил в скалпа й. Тя изпаднала в паника и започнала да натиска наред звънците на входовете, но когато й отговорели, крещяла неразбираемо и помощта се забавила. Междувременно цялата истерия стресирала допълнително прилепа, който се напишкал от страх в косата й. И това са само по-забавните истории – сред чистите й житейски трагедии се нареждат това, че е била обирана, прострелвана и душена. Когато се разсеяла за миг и паднала в отворена шахта на улицата, никой не се изненадал, най-малкото тя самата. Един от репортерите, отразили поредния й инцидент, попитал Роджърс дали не се страхува от смъртта. „Не, страхувам се от живота”, отговорила без да се замисли тя.
------

Съдба? 

Да, точно причинителите на болестите съм имала предвид.
Така, както ние сме паразити за други.

Ко каза? Ko?

Е ако се вземе в предвид факта, че Земята е на такова разстояние от Слънцето че хем да е не е горещо, хем да не е студено; Луната е с точната големина и форма, за да  стабилизира въртенето ни; Юпитер е планета гигант, която обира повечето фучащи камъни из космоса, за да не се блъснат в нас, а в близките милиони светлинни години няма планета с подобни данни като нашата, годни да поддържат живот...
..тооо-при това положение седемте милиарда да вандалстват върху природата, да секат дърветата като луди и да пълнят океана с боклуци си е наистина....
...Кофти СЪДБА!!!

Северозападнал диалект, Лиле, от изтънчен произлиза.

Чрез боледуването на едно скъпо и мило създание животът ми даде отговори на въпроси,  които си  задавах непрестанно докато майка ми умираше.
Като се върна назад в спомена виждам как всичко е било подредено да се случи така, че да ми отвори очите.

И" какво има да си говорим, щом е съдба, ще стане