Ако съпругът ви изневерява, какво ще направите?

Смей се ти, но знам и за такива случаи, така се разбира за изневерите понякога, за съжаление. Не стига,че ти е гадно, че човека когото обичаш и си му имал доверие те е предал, ами и да ти докара някоя интимна болест, егати унижението.

Много интересно въпросче, малко ми е странно да споделям опит с някой на възрастта на сина ми, ама ако помага... Много вероятно да имаш този проблем и в бъдеще. Предполага се, че си с гаджето си не само заради външност. леглото.... тя би следвало и да е човекът с когото споделяш, и който те разбира, съпреживявате и т.н и т.н. Ако постоянно й се показва другата, тъй близката, с която се разбираш от половин дума , определено няма да се чувства комфортно във връзката ви. Със сигурност няма да иска да отиде на кино с теб и "само" приятелката, нито ще иска да чува мнението й по въпрос, по който имате различия и което ти, без да се усетиш привеждаш в подкрепа на своите виждания. Ако държиш на гаджето си, ще дойде момент когато ще спреш да говориш за "само" приятелката, ще избягваш да попадат двете в обща компания, но ще я виждаш насаме - отново проблем, гаджето ти ще се чувства обидено, ако разбере, това си е тайна, която няма място в сериозна връзка. Знам, че е параграф 22, ама си е реалност. В заключение, няма такова нещо като "само" приятелка. Лошото е, че мъжете не го осъзнават - ако "само" приятелката си намери гадже и той не иска теб наоколо, тя ще се дистанцира, пак ще те разбира, но ще си на втори план. Направи го и ти за гаджето си.
Та за личния опит - след 25г брак, не обичам да чувам името на "само" приятелката на съпруга ми, нищо че е била такава преди 30г. и сме си го "делили" шест месеца. В живота нещата така се случват, че сме работили заедно с нея, пили сме кафе, говорили сме за нещата от живота - но ние двете. Когато става дума за мъжа ми, по-далече, моля.

А по темата - не прщавам изневери, физически или емоционални. Може би трябва да се уточни и в кой етап от живота си е човек. Колкото и да ни е неприятно да го признаем, родната картинка принуждава доста жени да преглъщат обидата си, заради децата.

plqsak, доста тесногръдо, дано момчето не те послуша. Значи ако е момче, ок, няма проблем, ма видиш ли било момиче и не можело... Аз никога не бих имала нищо напротив мъжът ми да си има приятелка, тъй както си има и приятели, но не, жените трябва да мислим винаги да не би...Пълни глупости! Той цял живот я познава, споделяли са всичко и изведнъж се появява жената и казва: НЕ! И защо? Щото щял да я опъне! Ма той цял живот не я е опъвал, та сега ли...Аз имам добър приятел, който се ожени и не, не се виждаме, ма не защото неговата не му дава, нито защото моят не ми дава, а защото вече не сме в един и същи град...Ако имаш толкова близък приятел, независимо дали мъж или жена, не си заслужава да го губиш, момче. А ако човекът до теб те обича, няма и да ти се налага! 

Вярно е, тесногръдо е, но споделих как се почувствах аз /всички мислим за себе си, че ще се представим в разни ситуации добре, ама понякога излиза друго/, а опита с две развалени приятелски семейства, заради най-добри приятели, и разговорите през годините други близки и не толкова близки хора, ме навежда на мисълта, че май не е рядкост подобен проблем. Няма лошо, ще споделят повечко хора, пък момчето ще си реши само за себе си.

plqsak си е много права, но в един определен случай, а именно при такава натрапчива близост между двамата приятели. Дори да е мъж на мен не би ми било приятно да е вечна втора инстанция. Камо ли, ако е девойка, която да му виси на главата постоянно и той да споделя с нея всичко и да обяснява надълго и нашироко за емоционалната им връзка. За мен двама партньори в едно семейство са си най-близките и са най-откровени помежду си, а не с други хора. Имам близки приятели мъже, но когато има нещо винаги първа мисъл ми е да поговоря и споделя с ММ, а не с тях. И много неща бих запазила само за него без да ги споделям с приятелите. Нали затова връзката е нещо специално, нещо по-дълбоко. Иначе с какво се различават отношенията му с онази приятелка от връзка? Липсата на секс? Това не е достатъчно. Не бих искала да съм първа за кревата, но втора за разговори. Това убива смисъла.

на фередже ми лъха от анкетата.

На мен пък ми е чудно защо липсва най-важната опция за отговор: а именно, ще му изневерявам и аз ?

Аз разбирам plqsak,както казва щом аз съм на възрастта на сина й,мога да разбера позицията й.На 45-50 наистина нито баща ми,нито чичо ми,нито някой мъж роднина има такава приятелка за каквато говоря аз.Но за моята възраст 25-30 години не мисля,че е нормално да позволя някоя жена да е целия ми живот,защото ако позволиш на някой да е всичко,когато той си замине,ти оставаш без нищо.
Като цяло не е добре добре да кажеш на човека до теб:От днес,щом си с мен,ще трябва да се откажеш от това,това и това,не е добре това.

Защо не започна с това да не се хабя. Определено към онзи момент не си търсил сериозна връзка, щом "не позволяваш" някой да е всичко за теб. И малко едностранчиво се разглежда мнението ми. Мисля, че в сериозната връзка има искреност, в тоя ред на мисли, по-добре ли би било дамата да крие истинските си чувства и да се усмихва престорено? Изкушена съм да задълбая, но не ми е работа, светоусещането на хората е различно, но попитай мъжете роднини, защо нямат такива приятелки, и те са били на 25-30 все пак.

Това ми звучи като пълна липса на ценностна система. Защо ли? Защото реалността и практиката показват друго.

Твоята да, не и моята практика... Леко с определенията само! Щастливо омъжена съм, с дете и никой на никой не изневерява, за да ми говориш за липса на морал...За това и иронизирам в тази тема, защото "измисленият морал" на хора, като теб, съсипва семействата и води до изневери, а реалността е, че ако гледате без капаците на очите, ще си намирате мъже/жени, които ще ви ценят и няма да ви изневеряват, и няма да ви пречат тогава приятелите на хората. И в предишната си сериозна връзка, а и съпругът ми сега, нямах проблеми да имам приятел, без да се чукаме с него!!! Това, че ще споделяте всичко с хората до вас не означава, че не може да имате верни приятели, с които също да споделяте, никой не ви кара да споделяте чак и позите, които правите!!! Всичко останало е просто изключително тесногръдо!!! И само да вметна, че имам приятелка, изключително близка, която се ожени и е имало период тя да е в България, а аз и мъжът и в Америка, били сме изключително близки и всичко е споделял, а тя ми е имала пълно доверие, да съм до него и да гледам всичко да му  е наред и да не му липсва нещо, така че...Не са ви виновни приятелите, че си нямате доверие по между си, виновни сте си вие!!! Мъжът ако е кръшкач, ще кръшне винаги, когато може, било с приятелката, било със случайна позната от трамвая и т.н. и т.н. Доверието е всичко във връзката и ако го няма, "приятелката" ви е най-малкият проблем!!!

Прекрасната ,много  романтично си настроена.
Дано на дърти години не ти се налага да прогледнеш  и да падаш от високо после. Същата работа  бях и аз едно  време, на колко си  години?

Сигурно изобщо няма да повярваш, че не съм никак романтична, дори съм обратното на романтична, ако има такова. Но цял живот съм била изключително самостоятелна и за мен е абсурдно да ми се ограничава личната свобода, за това и никой мъж, който е искал да е до мен, не го е правил. Не мога да си представя някой да ми каже, че този или онзи няма да ми е приятел. Тогава и връзка няма да има! Не разбирам хората, които ограничават половинките си, пък после се оплакват, че те кръшкат. Всяка птичка иска да литне от кафеза... Мъжът ми работи изключително и само със жени, с една от тях е много близък. Аз също много я харесвам. Не мога да си представя да му кажа, да стои далеч от нея. Че за какво? Толкова много му е помагала в кариерата и продължава да го прави... На 27 съм по принцип, но доста съм обиколила и видяла. Може да съм наранила някой с думите, не ми е било за цел, но вярвам и зная за какво говоря. Просто явно съм със различно мислене. Разни хора... Гледам в очите на мъжът си и все едно гледам в своята душа. Зная, че каквото аз не бих му причинила, той на мен също не би, сигурна съм в това!!! За това и не го ограничавам, не го ревнувам, поне не от приятелите му.

Прекрасната, дано не изпиташ разочарование някой ден заради доверието, което си дала безрезервно. Пиша го с добри чувства, не целя да се заяждам.
На мен няма да ми е приятно мъжът ми да има жена приятелка, с която да е толкова близък. И не защото му нямам доверие. Природата ни е такава, че рано или късно ще се "преоткрият" зад гърба ми. Имам познати, които си мислеха, че другият им е "само приятел", но се оказа, че другият е изпитвал нещо към тях. Едната ми дружка го разбра след години, въпреки че ние през цялото време я бъзикахме, че я харесва, иначе няма така да й ходи по д-то.
На колежка сина й си има такава "приятелка". Тя ни е казвала, че той си я харесва, но не смее да й разкрие чувствата си, защото "нямал шанс". А иначе, отстрани погледнато, са много добри приятели, за пример.

П.П. И аз моят не го ревнувам от приятеЛИте му. Но ако се завърти някоя жена покрай него, с която той умира да си бъбри и да се вижда, ще стана много, много внимателна и предпазлива.

А аз искам да те попитам: това, че ще станеш внимателна и предпазлива, ще спре ли мъжът ти, ако му се отдаде възможност и реши да кръшне? Не мисля. Явно не се изразих до край: няма смисъл от тази прекалена внимателност, защото и тя няма да НИ спаси, ако е имало да става. Относно доверието, не съм го дала чак толкова безрезервно, не съм казала такова нещо. Напротив, аз също ревнувам, макар и много, много рядко. Но от съвсем случайни субекти, преминаващи еднократно в полезрението ми. Аз коментирам прословутите "приятелства" и да, държа си на тезата, че те съществуват. Баси, какви хора има, просто не мога да го повярвам. Никога не ми е идвало на ум да правя каквото и да било с момчето, което ми е било приятел, макар и когато живееше наоколо, да не съм имала нито приятел, нито съпруг. И смея да твърдя, че се "харесвахме" само, като приятели. Но..както казах, разни хора...Не възнамерявам повече да пиша, поне не по тази тема, защото се изказах достатъчно, всичко останало ще е просто тъпчене на едно място!

 Няма такова нещо като прекрасно приятелство и близост на души между мъж и жена, по-голяма отколкото с половинката, без желание за нещо повече поне у единия.

  Разбира се, по стечение на обстоятелства, обща работа, местоживеене или нещо подобно всички можем да сме чудесни приятели с хора от противоположния пол, без жените им да има нужда да изпитват опасения, това се случва постоянно и е съвсем друго.

  Но най-добрата приятелка, с която се споделя всичко и остава   след всички гаджета, която разбира всичко с поглед , но няма секс за да не се развали приятелството... туй клише по- далече от моето семейство, ако обича