Светлината на моя живот в Индия 17.03.15г.Епизодът започва с продължаването на церемонията
Свещенника:
"Малко жени имат щастието да са майки на близнаци, вържете конеца и на втория съд."
Сантош ги подканва да побързат. Сурадж и отговаря:
"Не майко, Анкита ще върже този конец."
Сантош:
"Само майката може да върже този конец, така че не се бави и го направи."
Сурадж:
"Знам, че ще ви е трудно да примете това решение, но ние решихме да го направим за Анкита."
Дава пример с боговете и една легедна с бог Кришна...
Сантош:
"Знам, че имате голяма болка в сърцето си в момента. Но не мога да позволя такава несправедливост да се случи с внуците ми. Те не са стока която можеш да дадеш на всеки. Такова решение никога не трябва да се взима."
Сурадж плаче и им казва:
"Не мога да променя решението си."
Сантош:
"Ако не промениш това, ще жертваш освен детето си и майка си."
Сурадж:
"Не говори така, знаеш че не мога да живея без теб."
Сантош:
"Благословиите могат да се споделят, но не и децата сине. Детето е част от майката."
Арун:
"Знам, че и двамата сте с големи сърца. Но детето не е играчка да го дадете просто така. Помислете отново."
Сурадж:
"Съжалявам, но ние вече решихме."
Сантош:
"Никога няма да ти простя, ако го направиш."
През това време Викрам се обажда на Мохит, казва му че Мена има родилни болки и е откарана в болница.
В болницата Викрам им казва:
"Лекарят каза, че и остават десет дни до раждането."
Сантош:
"Всичко ни е от господ. Той дава на детето благословия."
Майката на Мена:
"Този път дъщеря ми ще роди син, краката и трябва да са пълни с гривни."
Сестрата излиза и им казва, че е родила момче. Всички са много щастливи и се поздравяват с хубавата новина. Лекарката им казва, че могат да видят детето, но не и майката все още.
Отиват да го видят и всички са се надвесили на кошчето... Арун казва, че носът му е като неговия а Емили допълва, че прилича на Мена и този път е бял. Викрам казва , че с всичкото ладо което е изяла няма как да не е бял. Майка и казва че ще помага на дъщеря си за детето.
Сандия и Сурадж взимат детето да му се порадват. Сантош идва и го моли да и го даде.
Сурадж:
"Изчакай малко и ще ти го дам. Това е нашият племенник."
Сантош:
"След като сега не искаш да дадеш детето на Викрам, как ще дадеш твоето след време. Когато видиш твоето дете, сърцето ти ще се обърне. Сандия ще го носи в утробата си девет месеца, ти ще се грижиш за нея. Как ще се отделите от бебето след това, отговори ми?"
Сандия мълчи и плаче, Сурадж е гушнал детето и я слуша:
"Вие давате вашият късмет, трудно е. Господ ви благослови с близнаци, защо отиваш срещу него.
Когато си видиш детето и го хванеш в ръце, може и да не поискаш да го дадеш. Тогава какво ще направиш ако нарушиш обещанието си. Така ще прекършиш надеждите и на Анкур.
Може и да изглежда егоистично, но винаги съм искала доброто на всички. В бъдещето виждам Сандия, Анкур и бъдещата майка Анкита."
Идва сестрата и взима детето, Сурадж и казва:
"Аз знам, че ти не си егоистка за което ти благодаря. Знам колко е трудно да дадеш детето си. Винага съм се съгласявал с всяко твое решение. Но моето решение което взех днес,съм взел след много мислене."
бях ги позабравила
...
.Всички много му се радваха на детенцето ,а дядо Арун ,чичо и татко само си го прехвърляха от един на друг 
Анкита върза конеца и Булбул и помагаше,занапред и тя има правата на майка 
..така Сурадж връща жеста на Анкур,след като се е съгласил Сандия да стане донор и да спаси майка му 
..а тя си мълчи през цялото време,
както вървят нещата,
и с мълчаливото съгласие на Сандия 
