Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

При безплатните платформи комерсиална цел наистина няма, по-скоро е набиране на аудитория, пък някой може да реши да те издаде. За авторските права не съм сигурна - в samlib.ru, например, правата са за авторите, не за платформата - издателствата току измъкват оттам по някой автор и съдя по техните впечатления.
Успелите автори от пазара с по-голям мащаб, макар и двама, са тръгнали чрез самопубликуване. Това са друг вид платформи, по-скоро от вида на тази https://kdp.amazon.com/ , те са с комерсиална цел. Но пазарът ни е малък, тук няма спор. Та вероятно ще продължи да пише основно онзи, който има желание и не разчита с това да се изхранва.

Вижте, ще ви разкажа един виц и дано приемете приятния хумор в него.
-------------------------

Един човек решил да отглежда пилци, но нищо не разбирал от подобен вид дейност. Отишъл при комшията си и го помолил за помощ.

- Лесна работа - отговорил съседът му. - Ще им даваш това, това и това, плюс тия хапчета.

Направил го човекът, но след 2 дни една трета от пилетата измрели. Допитал се пак до комшията си и след като разбрал за проблема, той отново го насочил:

- Значи спираш това, което си им давал до този момент и започваш да храниш с това, това и това.

След два дни измрели още една трета. И отново отишъл за съвет притесненият стопанин.

- О .., това не е добре. Значи досега им даде това, това и това и тия хапчета?
- Да, всичко направих, както ми каза.
- Разбрах! Спираш тия неща и започваш да им даваш тия.

След още два дни измрели всички пилци. Когато съобщил крайния резултат на съседа си, той разочаровано промълвил:

- А, да знаеш какви големи идеи имах за твоите пилета ....

П.П. Усмивки

Ужасяват ме приказките за държавната роля / намеса в книгоиздаването и в лансирането на БГ автори  Оставаше и някой министър да оставим да определя кой автор да се издава!
Те понеже министерствата и държавните институции досега са се доказали като много читави и работещи, дай да им дадем и това в ръчичките.
Колкото по-далече е едно нещо от държавните люде, толкова по-добре. Да стоят настрана!

Темата е много интересна и с внимание следя всички гледни точки, понеже като наскоро ( преди десет дни ) нов, недоказан БГ автор ми е любопитно.

По принцип първата седмица ме водеха в класацията на Хеликон за най-продавана електронна книга на годишна база. Сега не съм гледал, понеже като видях за какви продажби иде реч и ми се стъжни.

Концепция на проект е съвсем друга и пак ще трябва да се минава на външно финансиране през ентусиасти, защото подобни продажби и моя мижав процент от тях няма да ми покрият времето една година и половина труд по книгата + налятия ресурс в обозримо бъдеще. Затова и на интервю с издател изглеждам толкова сдържан:

http://www.bgbg-mamma.com/pages/485/Fentyzi_i_bylgarska_istoriq_ … v_edna_kniga.html

П.П. Ако мога да помогна на някого по "трасето" наречено БГ автор с първа книга, ще се опитам спрямо компетенциите ми.

Но накратко, както казах риск винаги се изнася към автор, после правата се държат от издателя, а търговците работят със стоков кредит и кощуствен процент като нагло ти казват: Ама ние имаме 30 хил. заглавия ( ако искаш ).

Медиите без "литературен" агент няма да те отразят, понеже и той трябва да прибере нещо от "великия" хонорар за автора.
----------------------------------------

Жалко, че България има толкова талантливи хора и винаги е била известна с умението на народа си да пее, танцува, спортува и да се изразява.

Рамката, която е в момента фалира всеки опит за достъп до пазара още на трета страница.

Съгласна съм с това. Снизхоздително е към млади (и не млади) писатели да се очаква от тях да публикват творбите си в безплатни форуми. Омаловажава се интелектуалния труд.  Издаване чрез издателство има предимство, и то не само заради защита на авторски права, макар че това е важно и създава работа на доста адвокати    Добро издателство предлага маркетинг, урежда и плаща за турове на писатели, и не на последно място, има добри редактори и коректори.

Освен това самоиздаването не се счита за престижно и професионално. Например, ако художествен писател  или академик работи към университет и преподава, да се самоиздаде дори не се брои като част от научната или криейтивна дейност. Трябва да е с престижно или поне познато за жанра издателство. 

И както вече е обяснено по-горе, писането и издаването са бизнес преди всичко. Има си жанрове и теми в жанровете, които са marketable. Други не са. Това са реалностите поне където аз живея и са във всяка сфера--художествена и нехудожествена литература.

Арбанаси, успех! Аз вече молих в друг пост книжарниците да предлагат повече електронни книги.

Вероятно на теория нещата изглеждат така, но на практика са малко по-различни.

Хипотетично още си балама, който си мисли, че надпис в сайтовете: "Нашето издателство е лудо по млади БГ автори." - важи. Подобни "надписи" ще забележите като държавна/общинска и партийна политика. Всички са "откачали" по нови БГ автори.

Реалността е следната:
- казват ти, ако искаш се спонсорирай и се ще те издадем ( по закон не може сам да се издадеш ) за комерс цел - трябва да си или ЮЛ или ЕТ ( физ. лице - не ).
- кофти на комерс цел е ДДС ( само 20% лазарника ) - на теория е 20%, реално е около 35% с останалите андъклами ) - или на от всеки 3 книги - едната отива курбан за "държавицата - майка - хранилница - която е луда по БГ културата и по БГ авторите ).
- после някое издателство снизходително ти намигва - ще потърся редактор/коректор по твоята част и ти праща някоя тьотка ( която на визитка е писала стихосбирки, но има умения да редактира роман )
- викаш - пак е нещо - да започваме срещу 50% капаро.  Питаш там за разни нещица като договор конфендициалност преди да пратиш труда си, за договор какво ще правим аджеба, но отговор няма
- оттам те изпържват с капарото и спират да комуникират с теб и при опит да си върнеш капарото, следва ледено мълчание
- продължаваш напред ( както казва Кобрата ) - вече не ти пука кой ще е редактор/коректор и прочие само и само всичко да е по договорни отношения и срещу подпис между две страни.
- да, ама там пишат във фактура - редакция - при което възниква скандал - и започваш да обясняваш на БГ издателствата, че при про-форма фактура думата "редакция" не те топли хич, а трябва да се опише, че услугата, която си плащаш като Възложител е за ..... Автор ( имена ) и произведение ( заглавие ) книга.
- с неохота и 200 упрека срещу тИбя, че си некоректен .... най-после това се приема как да се оформи фактура и какво да пише в нея.
- дотук си изнесен като външна услуга от издателя - следва предпечат или страниране, който вариант си си избрал и си цакаш кат' поп
- договор с разпространители после, ако те допуснат ( а, те не допускат СамИздат ), щото има ДДС
- ето я държавицата, която е луда по БГ културата и писателите - ДДС по цялат верига
----------------------------------------------------------------------------

Накратко - издателите са прави, че е по-евтино да издадат готов чужд писател с готов дизайн и корица. ( Това аз им го дадох, понеже работех с дизайнерско студио шест месеца преи да разберат, че ще се издава нещо ), но ако няма корица се таксува и там сосно/благо.

За какво да поемат риск да увиснат на едни хартии, които нямат продаване после? Още два-три подобни опита и те ще фалират поради липса на оборотни средства.
----------------------------

Книжарници бучат, че имали по 30-40 хил. заглавия в библиотеките си и не им пука за неква нова мишка. Не са на зор и те.
----------------------------

Накрая се оказва, че щом има ДДС или ще се пускаш безплатно по форумите и блог-четата или ще играеш по хорото. Такова, каквото е в БГ.
-----------------------------

За смешните препратки към Амазон не ми се коментира - там има смисъл, ако вече имаш читав превод и гониш тамошния пазар.

Но някоя шматка да се изръси 10$ примерно и после веднага да те качи по всички безплатни платформи да те подхвърля за без пари .... - айде мерси.

Подобен урод даже и не разбира какво прави. Работил си ( мога да давам пример със себе си само ) - шест месеца по сюжет линия, чак после започваш да пишеш още една година.

Но писането не е като яденето на кюфтаци с лютеница. Тоест има дни/рядко седмици на застой ... просто не се получава, въпреки че пишеш и не спираш. Но не става! Не може да изтеглиш, както искаш визията на нещата и се е стигало до над 40-50 варианта, които триеш и започваш наново.
-------------------------------------------------------------

Това гъската със скенера и качването безплатно по платформите няма откъде да го знае. Че профи книга е яко блъскане от автора, на когото по веригата му отнемат над половината от труда ( държавата, издател, печат, търговец, ( лит. агент, ако има кинти ).

Примерно при мен - шест месеца сюжет линия + една година преди редакция/корекция ( които си цъкаш 3+1 = 4 лв/страница ) и темпо върви да кажем на около 12-14 часа/ден.

Няма събота/няма неделя - просто има дни, когато се получава всичко и успяваш да направиш една/две глави по книга. Има дни, когато цяла седмица висиш и гледаш умно монитора, а няма нищо, защото всичко, което си написал тия дни си изтрил. Просто - не става и не се получава.
-----------------------------------------------------

П.П. Спирам, че ми се доспа. Ако това, което пиша представлява интерес, мога да продължа, когато имам време. Ако е досадно - просто няма да пиша и готово.

Но съм уморен, че ядове по сайт и засега ще остане така, а утре и т.н. ще продължим да работим с лъвчетата.

Чиърс! ( за Империята )   

Пиши, пиши, на мен поне ми е интересно. 
Особено ми е любопитно как точно се формира цената на една книга и по-конкретно какъв процент от нея е печалбата на автора.
Това за ДДС-то също ми беше интересно да го прочета и се чудя дали няма начин да се натиснат законодателите да премахнат този данък поне от книгите на българските автори и учебниците.
Може, много може да направи държавата за българските писатели – на първо място да не им пречи.
За електронните книги - като читател ги предпочитам, няма да обяснявам пак защо. Но силно ме възмущава цената им. С много познати четящи хора сме се чудили защо една електронна книга струва колкото книжната? Могат ли изобщо да се сравняват разходите по тях? Затова и питам за процента печалба на автора. Искам да се ориентирам каква би трябвало да е реалната цена на една електронна книга.
За мен като читател цена до 5 лв. е нормална и бих я платила. Повече - не. (За сведение - 5 лв. е годишната такса за регионалната библиотека - взимай си книги и чети на корем.)
Затова и процъфтява разпространението на сканираните копия - защото не е нормално да платиш 15+ лв. за електронна книга. Хайде, тази на хартия остава и поне можеш да я предадеш на вторични суровини, а електронната какво я правиш, ако не ти хареса? Триеш и я няма вече...
Има начини също да се направят официални електронни библиотеки, откъдето да се теглят книги за прочит на ниски цени (защо не и с абонамент, както обикновените библиотеки), има начини да се направят защити и едно продадено копие да може да се прочете само веднъж и т.н. Много неща могат да се направят. Само желание да има.

Arbanasi, огромно благодаря за описанието на целия процес!
Отдавна не бях научавала нещо толкова полезно в този Форум.
На мен ми се въртят някакви идеи из главата, пиша малко, имам приятели с печатница, та се чудех как става цялата работа реално от много време.

За съжаление, и аз свалям безплатни книги, Поне не са нови бг автори.

" за роман ( който не е сбор от копи/паста от различни книги ) за 100 страници отнема време около една година здраво писане и мислене."

Един роман от 30 хил. думи би трябвало да отнеме месец. Но това е за хора, които пишат редовно и им тече писането. Ако са като българските писатели- да сядат само с идеята да произведат шедьовър, ще работят наистина бавно.

Често давам за пример Ан Райс. Тя пише по роман на година, според договора с издателите. Три месеца пътува и си води записки, три месеца пише, три редактира и три се готви за кампанията.

А Георги Господинов досега има 2-3 заглавия и само с тях обикаля.

С количеството ще дойде и качеството. Нашите писатели не са си изписали милион думи глупости и пишат бавно и дървено, но пък с претенции.

Но и издателствата трябва да свикнат бързо да местят инвентара, да пускат нови неща, дето не са преводни и изобщо да работят ефективно в тази насока, без да се тарикатят за бърза печалба.

Иии, пак Мамасита е най-компетентна! Аз пък съм напълно съгласна, че за една страница на роман отиват поне 3 дни работа /писане и редактиране/. /365:100/ То за един хубав превод може да отидат толкова, пък камо ли за писане.

Дефинирай качествен роман. Ако пишеш редовно, интересните фрази ще се появят сами и няма да сядаш да ги измисляш невротично, просто ще си текат. 2-3 хил. думи на ден не са проблем, ако се подходи правилно към писането.

Ако писателите на запад пишеха по 100 страници на година, щяха да умрат от глад. И какво, три години за един роман...а издателят го иска за година.

"Интервю с вампир" е дебютен роман, около 300 страници, написан е за пет седмици, почти на един дъх. Бестселър с филм е. Не е седнала писателката да се изживява като втори Набоков и да кърши пръсти за всяка дума, но пак е написан сносно, четим е, тече добре.

Енид Блайтън е писала по 4-5 хил. думи на ден, детска литература.

Цените между хартиен носител и електронен са близки, защото разходите са почети еднакви и при двете изпълнения. Редакция, корекция, предпечат/страниране дизайн текст, художник корица. Плаща се на брой символи най-често 1800 ( това се приема за една страница ).

При книжния носител вече има отпечатване, което при голям тираж ( над хиляда ) и ако няма златни обкови на буквичките, илюстрации и други екстри по книгата може да падне под два лева на брой.

П.П. С останалото, което сте написали какво може да се направи съм съгласен. Вместо всяка трета книга да я прибира държавата, по-добре да се свали цена, за да стане по-достъпна.

Поздрави!

Продължавам да се питам- как така Харуки Мураками го е работил кафеджия поне до третата си книга и дори след като е станал известен, а тука от първата публикация се чака червен килим. И Стивън Кинг е бил преподавател, когато е писал "Кери", а и след това.

Времето и скоростта на писане зависят от стил/бранд на книгата. При мен много време отнемаше четенето. Десет часа/дневно търсене и пресяване на информация докато си намеря събитие, с реални действащи лица от епоха Х в българската история, което да мога да включа леко пречупено през фентъзи стила.

Там отива много време в четенето. И после два часа писане докато изтеглям картините. То е техника на писане вече как в една глава да преливат картините една в друга.
-------------------------------

Колежката отчасти е права за забележките си, но защо не сравнява с Толкин да кажем. Ще е по-удачно в случая. Толкин пише Хобит точно три години и тя по обем е триста страници. Падат се по сто страници на година. Само, че той използва келтския епос, докато аз българския.

Поздрави!

Разбирам. Но все пак... Това не са ли еднократни разходи? Редактор, коректор, художник и др. са си взели парите, независимо дали са отпечатани 5000 или 500 000 бройки, дали има електронен вариант, или не. Или и те са на процент?
Просто не намирам логика книга на хартия и електронна книга да се продават на една и съща цена. Да не говорим пък за екологичните последици при единия и другия вариант...