Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

  • 40 227
  • 312
  •   1
Отговори
# 225
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
....
Никой не ми отговори на предните въпроси  Confused
....
Сигурен ли си?
Да се върнем към първоначалната тема  Wink
Защо смятате, че публикуване на разкази в блог, сайт или други места за споделяне - откровения, стихове бг, читанка и т.н. би "докарало" известност на прохождащ автор?
Защото съм го изпитала върху себе си като читател.

# 226
  • Мнения: 4 560
И аз отговорих, къде тактиктично, къде - не, че при фентъзи жанр се ползва хиперболизация ( тоест леко преувеличаване на нещата на места ).
Да, хиперболизация - многократно усилено нещо (което го има), а не лъжа (нещо, което не съществува). Сега разбра ли го?



Както вече казах, попаднах на един автор в "читанката", жанр фентъзи, потърсих и други неща, оказа се българка, и пак да се повторя, яко нещата и бъдат издадени на хартия, ще си ги купя с огромно удоволствие, защото ме грабна с това, което е написала!
Евел Инара ли?




На кого му пука какво го е вълнувало автора, когато видял пчеличката влязла през прозореца му, той внимателно я хванал и пуснал да лети отново навън? Направил съм го само на единствено място и то не през главния герой в една страница, понеже само тогава се оказа удачно като техника.
Наистина ли задаваш този въпрос?  ooooh!
Пуснатата пчеличка дава инфо за вътрешния свят на героя, показва част от характера му.



Единствения зор на пишман писателя е каква ще е печалбата му. Така като гледам - нищожна.



Сиромахов е най-продаван, защото има добра рекламна стратегия, не защото пише качествено.

Последна редакция: сб, 30 май 2015, 16:15 от Естел Бързоход

# 227
  • Мнения: 28 768
Мдам... Изкуство или бизнес - това е въпросът.
Писател ли ще ставам, или бизнесмен. Литература ли ще създавам, или стоки за пазара.
Ако решите първо тази дилема, сигурно ще ви е по-лесно нататък. Поне ще знаете какви планове да си правите - творчески или бизнес.
То е ясно, че е най-добре да се печели, създавайки литературни шедьоври, ама колко са хората, които успяват в световен мащаб? А у нас?

# 228
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 579
Естел Бързоход не е Евел Имара, ново име е за мен, имах предвид http://chitanka.info/person/heder-mespi

# 229
  • Мнения: 71
Мдам... Изкуство или бизнес - това е въпросът.
Писател ли ще ставам, или бизнесмен. Литература ли ще създавам, или стоки за пазара.
Ако решите първо тази дилема, сигурно ще ви е по-лесно нататък. Поне ще знаете какви планове да си правите - творчески или бизнес.
То е ясно, че е най-добре да се печели, създавайки литературни шедьоври, ама колко са хората, които успяват в световен мащаб? А у нас?

Неуместно сравнение. Първо трябва да се оправи средата, да се въведат чисто пазарни принципи, а не псевдо-такива, където едни и същи лица обикалят по цял ден ефира и вече са втръснали на всички, понеже им знаят репертоара наизуст.

С псевдо-конкурси за книги, където роднини на журито редовно печелят наградите е толкова банално явление, че не си струва да се коментира. Направо да пускат табела търсим балами за попълване на бройката и ще пратим снимка за спомен.

После идва законодателната част, която странно защо се различава чувствително като авторско право от международното, а живее в някакъв си нейн парадокс, отказвайки да асимилира, че при такъв модел, никой не е луд да си хаби времето, средставата и нервите.

Да не забравяме и обществения елемент, където всичко толкова се е озлобило, че ако види някой паднал на пътя, се засилва да го рита, вместо да го пита: Как си? И да му подаде ръка да стане.
--------------------------------------------
Тия неща са системна грешка, а не на грешка на "прехода".

Затова, ако някой се навие да прави нещо, веднага изключва БГ пазар. Безсмислено е, по цял ден да се обяснява, че нямаш сестра.

Една колежка пуска лафа за Черно море, втора веднага се включва и става пълен цирк. Никъде в книгата не се споменава Черно море в сюжета, за да се прави такава откровена манипулация.

П.П. Затова пускаме хумора напред и внимателно се прескачат писанията в подобен стил. То не е влязло да напише нещо читаво, а да си съчинява по цял ден глупости и някой да му се върже, белким ги отрази.  

 

 

# 230
  • Мнения: 13 295

Извинете, беше адресирано към Арбанаси, коректният начин да го направя беше:

Скрит текст:
.... да пишеш за това, което искаш ти, това, което те вънува, това, което искаш да изкрещиш на света, това, което смяташ за важно.
Разбрах ви, какво визирате. Ако мислите, че подобен модел е удачен, няма правила и редакторите няма да ви спрат.

Мога да ви давам примери, но да кажем Библията не е използвала този метод ( от първо лице ), а се води най-продаваната книга в света.
Сигурни ли сте, че в Библията /доколкото изобщо може да се нарече книга - плод на художествена измислица/ не е използван точно този подход? От всички нейни автори, както е уточнила Mamacita. Без значение от чие лице е изложението.
Колкото до въпроса Ви за свободните платформи, аз имам опит с тях като читател, макар и не на български автори, а на руски в samlib.ru. Започвала съм да чета неща, които впоследствие се взимат от издателства, плащала съм и на самите писатели, включително  през защитените платформи за продажба, ако книгата стигне дотам. Когато видят, че към книгата им има интерес и се е изградила аудитория, авторите ползват разни хватки, за да комерсиализират проекта - не публикуват финала в нета /понякога от втора книга нататък, понякога от първата при достатъчно интерес/, пропускат някоя сюжетна линия в свободната версия, а пълният вариант минава на комерсиалната платформа. Имам впечатление, че хората им плащат с удоволствие, ако книгата се хареса, а самите автори се ориентират по коментарите и забележките. Имам съвсем преки наблюдения как може да се промени текстът под въздействие на коментарите и то за добро. Разбира се, те вече имат някаква разработена схема, а явно и издателствата ги държат под око, но все отнякъде трябва да се започне. Тук съвсем накратко има систематизирани някои правила, които използват. http://litkniga.ru/viewpage.php?page_id=568

ПП Естествено, и англоезичният, и рускоезичният пазар са много по-големи. Но мисля, че и авторите са много повече.

Към Арбанаси -
С псевдо-конкурси за книги, където роднини на журито редовно печелят наградите е толкова банално явление, че не си струва да се коментира. Направо да пускат табела търсим балами за попълване на бройката и ще пратим снимка за спомен.
Без да коментирам медийното присъствие или качествата на Сиромахов, съм напълно съгласна с това негово изказване " У нас всеки, който е постигнал нещо с таланта и труда си, е обявяван за масон, илюминат, агент на ЦРУ или поне рептил. На мен лично ми е приятно да ми завиждат, защото това е сигурен знак, че съм успял. Никой не завижда на несретниците."

Последна редакция: сб, 30 май 2015, 16:04 от Vapor

# 231
  • Мнения: 71
И къде видяхте да съм споменал някъде Сиромахов? Или ще правим тактиката с Черно море отново. Никъде в книгата не е споменато, но аз да се обяснявам.

Не съм го чел Сиромахов, не знам как пише. Щом е на първо място по продажби за 2014г явно е успял да предвиди вкус на аудиторията и да го предложи точно навреме.

За разлика от някои хора, не мога да коментирам нещо, което не съм чел.

Поздрави!

# 232
  • Мнения: 136
Благодаря, Vapor!
Разгледах линка, който си постнала и сямтам, че явно otrkovenia.com са "краднали" идеята от братушките. Лошо няма. Някои приятели публикуват там цели разкази или глави от романи, а после издават книги, което за мен е нелогично. Други пък пускат само части от произведенията си на сайта, така че ... да зарибят читател.

Не ми е работа, но Сиромахов е лицемер - една вечер пее долнокачествена чалга в Шоуто на дългия, на следващата оплюва тези, които пеят мазни чалгии в национален ефир. Така че асоциацията ми със Сиромахов е ЛИЦЕМЕРИЕ.

# 233
  • Мнения: 4 560
На Сиромахов му харесвам  само едно - чувството за самоирония.

# 234
  • Мнения: 6 365
"Така или иначе шепнене не е чест похват в писането, а и само с шепнене няма да се стигне до никъде. Някои автори, Мамасита, те хващат и те водят по пътя на фантазията си, обръщат те към проблеми и ти ги завират в очите, твърде неприятелски; Други такива крещят и насочват вниманието на читателя към това, което е важно за тях. Сигурно има още видове, но в момента не мога да ги дефинирам, кафето ми още не изтинало. Лично моя препоръка е да четеш разнообазна литература, а не само нашепваща.  Peace"

Двете неща нямат нищо общо. Може да те докарат до големи и тежки проблеми и пак да ти говорят като човек на друг човек. Може да ти крещят, но пак да не кажат нищо важно. Не, не чета крещящи и проповядващи, смятам, че са слаби писатели и не ми заслужават времето и вниманието.

"Първо трябва да се оправи средата, да се въведат чисто пазарни принципи, а не псевдо-такива, където едни и същи лица обикалят по цял ден ефира и вече са втръснали на всички, понеже им знаят репертоара наизуст. "

Първо трябва да се научиш да мислиш, после и да пишеш и после ще говорим за успех и слава.

# 235
  • София
  • Мнения: 2 901
Едва успях да ви дочета. Много интересна ми е темата (схватката, макар и градивна - надявам се, - ми беше доста груба, като държа да подчертая, че не авторът започна грубо и на доста по-късен етап започна да отвръща на удара). Полезен ми беше и разказа за перипетиите на арбанаси, и акъла, който дават всички до тук.

Да не пропусна да дам отговор на дискусията - не, не вярвам. Не защото няма и успели автори. Не защото смятам само "сиромаховците" за успели. Но защото мисля, че тук все още няма механизъм, позволяващ на един, дори и твърде добър и доказал се автор, да се изхранва само от писането си. Все още.

Иначе много се радвам на българските автори, надявам се все повече от "младите" да пробиват. Но държа да кажа, че към он-лайн публикации също не трябва да се подхожда с много вяра и излишен оптимизъм. Знаете ли, че ако желаете да участвате с произведението си в литературен конкурс, то не бива да е виждало дори частично аудитория в интернет пространството? Какво остава някой издател да реши да те издаде, след като ти види големия успех в блога? Нали е възможно и 5 книги (от 1000-та) да не може да ти продаде, защото заплахата от пускането на творбата ти в Читанка от колекционер-почитател дебне отвсякъде!

Аз пък бих прочела арбанаси. Нещо като доказателството, че няма лоша реклама, май, май...

# 236
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 27 746
Интересна тема.

На няколко пъти бяха споменати 50 нюанса сиво и Ана Тод. Смятам, че зад техния успех стоят най-вече първообразите на героите им. Не мисля, че щяха да бъдат издадени, ако Нюансите не бяха свързани със Здрач - Едуард и Бела, а втората с момчето от една бой банда.

# 237
  • Мнения: 136
"Така или иначе шепнене не е чест похват в писането, а и само с шепнене няма да се стигне до никъде. Някои автори, Мамасита, те хващат и те водят по пътя на фантазията си, обръщат те към проблеми и ти ги завират в очите, твърде неприятелски; Други такива крещят и насочват вниманието на читателя към това, което е важно за тях. Сигурно има още видове, но в момента не мога да ги дефинирам, кафето ми още не изтинало. Лично моя препоръка е да четеш разнообазна литература, а не само нашепваща.  Peace"

Двете неща нямат нищо общо. Може да те докарат до големи и тежки проблеми и пак да ти говорят като човек на друг човек. Може да ти крещят, но пак да не кажат нищо важно. Не, не чета крещящи и проповядващи, смятам, че са слаби писатели и не ми заслужават времето и вниманието.
Нямат нищо общо и в това е красотата на пейзажа. Но пък могат да ти шепнат и да не ти кажат нищо важно, нали?!
А коментара по последното изречение, защо тогава ти пишеш така?

# 238
  • Мнения: 6 365
Абсолютно няма как да говориш като човек на човек и да казваш глупости. Както вече писах, поддържането на такъв тон автоматично спасява писателя от доста грехове, просто защото е свикнал на ежедневна комуникация и си "мери приказките". В крайна сметка повечето хора, когато водят разговор, гледат да не са бомбастични, да не говорят нонсенс.

Например, не мога да чета Айн Ранд, защото говори с мегафон и нейното не е убеждаване, а манифести, които се опитва насилствено да набута на четящия- даже не пиша "читател", защото тя няма читатели, чете се без любов. Има четящи, има последователи, но няма читатели.

Друго ми е интересно- защо всеки се хвърля на романи, има и други формати, има non-fiction, има creative non-fiction...

# 239
  • София
  • Мнения: 2 901
Не мисля, че всеки се "хвърля". Просто може би това е най-нормалната форма, до която стигаш с писане, писане, писане и научаването си да започнеш да казваш нещо с това писане. И освен изчистване на изказ, стил, започваш и да търсиш концепция, многопластовост, премерена детайлност.

Лично на мен "Нюансите" ми се струват като писане, писане, писане, което не е прерастнало в "казване" на нещо, поне по обем двете на могат да се мерят.

Споделям мнението, че всяка литература си има читатели. Има и изискващи читатели и такива, които нямат претенции. И такива, които четат постоянно, и онакива, които четат само през ваканцията...

Общи условия

Активация на акаунт