Здравейте момичета. Честито на всички за чудесните прегледи. Аз другата седмица съм на ФМ и нямам търпение да разбера как се развива моето човече. Относно цитонамазката аз съм 1-ва група. За течението и аз си го имам от самото начало док каза че не е причина за притеснение. Относно пола не мога да разбера някои от мамите.....аз лично преминах през ада за да съм тук с вас. Не исках да товаря никой с моите тежки преживявания.... беше 2012 г когато забременях за първи път бях бременна с момче и бях най- щастлива от факта че ще имаме дете, докато не дойде момента в който ми казаха СЪЖАЛЯВАМ..... в 29 г. с. се наложи да родя мъртвото си дете. Трябваше да се съвзема от всичко това и да се вдигна да бъда силна представете си само колко сила да имаш когато си едва на 23 години. 2014г започнахме опитите отново да забременея. Това се случи два пъти докато не прокървих и двата пъти отново не успешно........... Единствено се молих пак да съм бременна и ето аз съм вече в 5 месец...и се моля да стигна до родилния дом и когато се събудя от упойка (тъй като ще съм със секцио) да видя гривничка на ръката си...
- Публикувана: 15 март 2015, 19:48 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2015, 21:56 ч.
АВГУСТовска мама коремче демонстрира, чуди се след месец как ще маневрира (6)
bybuHka - да ти кажа и моите представи за момче не се различават от твоите ( особено актуално в момента - "някакъв пъдар и звероукротител") 
Вече имам едно диваненце и ужасно много се надявах второто да е момиче (то цялата рода се надяваше), но уви...
Аз просто за 3то дете нямам никакво намерение (вече съм на 33), а първото бебе (доста чакано), което се наложи да махна в 25 гс беше момиченце - затова й толкова си мечтаех за момиченце... Плюс всичките типично женски занимавки, които споменаваш 
Иначе като малки разлики не мисля, че има много - има и много диви момиченца, има и много кротки момченца, които обичат да готвят с мама
Така или иначе първите години ще бъдеш майка просто на ДЕТЕ и ще се опитваш да възпиташ просто добър човек. Докато започнат разликите вече толкова ще си привързана, че няма да има значение
Вече имам едно диваненце и ужасно много се надявах второто да е момиче (то цялата рода се надяваше), но уви...
Аз просто за 3то дете нямам никакво намерение (вече съм на 33), а първото бебе (доста чакано), което се наложи да махна в 25 гс беше момиченце - затова й толкова си мечтаех за момиченце... Плюс всичките типично женски занимавки, които споменаваш Иначе като малки разлики не мисля, че има много - има и много диви момиченца, има и много кротки момченца, които обичат да готвят с мама
Така или иначе първите години ще бъдеш майка просто на ДЕТЕ и ще се опитваш да възпиташ просто добър човек. Докато започнат разликите вече толкова ще си привързана, че няма да има значение
Вярвайте ми, и през ум не ми е минавало в началото да имам претенции за пол. Тайно си мечтаех за момиче, но не вярвах изобщо, че ще се случи. Проблемът с нагласата дойде оттам, че чакахме 4 месеца и половина да ни кажат пола, а когато ни го казаха най-после, взехме, че повярвахме, защото уж вече нямаше как да сбъркат. Единственото, което исках през цялото време е да е добре. Днес се чувствах отвратително поради няколко причини, които се смесиха по много ужасен начин: яд ме беше на тримата доктори отпреди това, страх ме беше, че с разочарованието си ще предизвикам съдбата и ще се случи нещо лошо /при все, че знам колко искахме дете, а не ставаше/, шокът, че се сбогувам с цялостната си представа и идея за бъдещето ни като родители, вина от убеждението, че всичките тези изблици ме правят лош човек и лоша майка, която не заслужава това дете.
Така, че съм далеч от идеята да избирам и да имам претенции, както вече казах по-нагоре, ние също изстрадахме докато стигнем дотук. Осъзнавах през цялото време, че всичко което си мисля и говоря, е погрешно и не бива да го правя, но не можех да си спра сълзите. Дано да ми прости малкото човече в мен... Все пак си го обичам и искам да го гушна живо и здраво накрая.
Така, че съм далеч от идеята да избирам и да имам претенции, както вече казах по-нагоре, ние също изстрадахме докато стигнем дотук. Осъзнавах през цялото време, че всичко което си мисля и говоря, е погрешно и не бива да го правя, но не можех да си спра сълзите. Дано да ми прости малкото човече в мен... Все пак си го обичам и искам да го гушна живо и здраво накрая.
aleksandrina_vn, 
Опитай да забравиш старите премеждия и да си мислиш само за желаното бебче. Случват се и кофти неща и тогава разбираме, какво всъщност е истинска причина за тъга, но трябва да продължим да живеем и се радвам, че не се отказваш.
Аз, да ви кажа, след година и нещо опити нямах абсолютно никакви предпочитания за пол на детето. Единствено искам да е здраво и аз и ММ да сме живи и здрави, за да си го отгледаме и да му дадем старт в живота. Преди години си мислех, че искам да имам момче, но сега за мен наистина няма значение.
Живот и здраве, аз със сигурност искам 2-ро (че дори и трето) и знам, че най-вероятно пак ще трябва да е инвтиро, но имам вяра, че нещата ще ни се случат.
Queen, ами за сега сме харесали ето това обзавеждане: http://www.micuna.com/en/colecciones/micuna/classic/ . И аз харесвам белите мебели за бебешка стая, но ще вземем мебели с цвят тъмен шоколад, за да ни се върже с другите мебели в спалнята (нашият апартамент е с една спалня и поне още една година ще живеем там докато купим и обзаведем ново жилище). Компромисно решение, но какво да се прави. От тази серия ще вземем кошарката и малкия скрин, който може да служи за повиване. За гардероба не ни достигат 5 см.. и ще си поръчаме същия от мебелиста, който ни прави и други неща за вкъщи и стискам палци да стане така, както е от серията. Цените не знам как да ги коментирам, не са много евтини, но не са и от най-скъпите (направо се учудих за какви цени става въпрос при някои марки).
На Micuna харесах и едно друго легълце, но е от по-стара колекция и не мога да намеря скрин от тази серия. Иначе е уникално сладко: http://babycity.bg/index.php?route=product/product&page=2&am … p;product_id=5824 . Има едни подобни скринчета, които са близки като цвят и сигурно пак ще изглежда добре, но при нас ще стане твърде шарено вече и с останалите мебели в стаята и за това държа да са от една серия.
Между другото има и една фирма от Асеновград ( http://www.arbor-bg.com/ ), които произвеждат бебешки мебели. Дървени са и казват, че работят по всички стандарти за производство на такива мебели (относно безопасност на вложените материали). Ходихме и до техния магазин и харесах едно легълце, но на Micuna ми харесват повече нещата.
А в някои английски сайтове има такива хубави промоции за обзавеждане за детска стая, при това с доставка и монтаж, но съответно - само за UK.... Но това е друга тема.
Опитай да забравиш старите премеждия и да си мислиш само за желаното бебче. Случват се и кофти неща и тогава разбираме, какво всъщност е истинска причина за тъга, но трябва да продължим да живеем и се радвам, че не се отказваш.Аз, да ви кажа, след година и нещо опити нямах абсолютно никакви предпочитания за пол на детето. Единствено искам да е здраво и аз и ММ да сме живи и здрави, за да си го отгледаме и да му дадем старт в живота. Преди години си мислех, че искам да имам момче, но сега за мен наистина няма значение.
Живот и здраве, аз със сигурност искам 2-ро (че дори и трето) и знам, че най-вероятно пак ще трябва да е инвтиро, но имам вяра, че нещата ще ни се случат.
Queen, ами за сега сме харесали ето това обзавеждане: http://www.micuna.com/en/colecciones/micuna/classic/ . И аз харесвам белите мебели за бебешка стая, но ще вземем мебели с цвят тъмен шоколад, за да ни се върже с другите мебели в спалнята (нашият апартамент е с една спалня и поне още една година ще живеем там докато купим и обзаведем ново жилище). Компромисно решение, но какво да се прави.
От тази серия ще вземем кошарката и малкия скрин, който може да служи за повиване. За гардероба не ни достигат 5 см.. и ще си поръчаме същия от мебелиста, който ни прави и други неща за вкъщи и стискам палци да стане така, както е от серията. Цените не знам как да ги коментирам, не са много евтини, но не са и от най-скъпите (направо се учудих за какви цени става въпрос при някои марки). На Micuna харесах и едно друго легълце, но е от по-стара колекция и не мога да намеря скрин от тази серия. Иначе е уникално сладко: http://babycity.bg/index.php?route=product/product&page=2&am … p;product_id=5824 . Има едни подобни скринчета, които са близки като цвят и сигурно пак ще изглежда добре, но при нас ще стане твърде шарено вече и с останалите мебели в стаята и за това държа да са от една серия.
Между другото има и една фирма от Асеновград ( http://www.arbor-bg.com/ ), които произвеждат бебешки мебели. Дървени са и казват, че работят по всички стандарти за производство на такива мебели (относно безопасност на вложените материали). Ходихме и до техния магазин и харесах едно легълце, но на Micuna ми харесват повече нещата.
А в някои английски сайтове има такива хубави промоции за обзавеждане за детска стая, при това с доставка и монтаж, но съответно - само за UK.... Но това е друга тема.
Мебелите на micuna са страхотни, как никога не съм ги забелязвала Къде имат магазин?
И аз до скоро бял с ужасна кашлица, хрема и червено гърло. Лекувах се с много чай, капки Коларгол, инхалации със сода и лайка на котлона компреси и най-вече ми помогна сироп за кашлица Ен ти тус. Направо не мога да повярвам, че се разминах с антибиотика, дост време се проточи боледуването. Мн съм благодарна, че док ми обърна внимание, пусна ми ПКК със С-реактивен протеин, който показа ме при мен със сигурност е вирус, а не бактерия и спасих антибиотика 
така, че на всички болни стискам палци бързо да се оправят.
Къде имат магазин?И аз до скоро бял с ужасна кашлица, хрема и червено гърло. Лекувах се с много чай, капки Коларгол, инхалации със сода и лайка на котлона
компреси и най-вече ми помогна сироп за кашлица Ен ти тус. Направо не мога да повярвам, че се разминах с антибиотика, дост време се проточи боледуването. Мн съм благодарна, че док ми обърна внимание, пусна ми ПКК със С-реактивен протеин, който показа ме при мен със сигурност е вирус, а не бактерия и спасих антибиотика така, че на всички болни стискам палци бързо да се оправят.
bybuHka, мила, напълно разбирам и разочарованието и притеснението да си майка на момченце. Аз самата понякога вътрешно изпадам в паника, защото съдбата ми отреди да имам второ момченце. Няма да крия, че на мен отглеждането на момче ми се трува страшно, сложно и непонятно. Винаги съм си се педставяла като майка на момиченца именно защото не съм силен харахтер, нито пък съм силна физически. Да, понякога се съмнявам в себе си, че няма да мога да се справя като родител, но също така вярвам, че Господ не ни праща изпитания, с които не можем да се справим. Според мен разочарванието ти идва най- много от факта, че са те излъгали докторите.
aleksandrina_vn, възхищавам се на теб, на Криската и на всяка мама, която е успяла да се съвземе след загуба на бебе, още повече в толкова напреднала бременност.
sistra, дано лекарствата ти повлияят бързо, не се притеснявай за бебо- лекарите си знаят . А бабите , за тях думи нямам
Съмнения за изтичане на води- и аз имах такива онази сутрин. Тъкмо бях станала, но преди да ида до тоалетната ми се доповръща. Набарах първия леген и се проснах на земята да връщам, но както се напъвах, усетих, че се подмокрих. Не разбрах какво става точно и викнах на мъжа ми, че имам съмнения, че ми изтекоха водите
Добре, че беше той да ми върне здравия разум и да ми каже да н се шашкам, а да помириша дали мокрото мирише на урина. Явно е било голям зор, щом съм се изпуснала без да разбера 
Килограми- качила съм към 5-6 до сега и много ми личат, което ме депресира малко. ММ ме харесва така, но аз не се възприемам, при все, че за втори път минавам по този път.
aleksandrina_vn, възхищавам се на теб, на Криската и на всяка мама, която е успяла да се съвземе след загуба на бебе, още повече в толкова напреднала бременност.
sistra, дано лекарствата ти повлияят бързо, не се притеснявай за бебо- лекарите си знаят . А бабите , за тях думи нямам
Съмнения за изтичане на води- и аз имах такива онази сутрин. Тъкмо бях станала, но преди да ида до тоалетната ми се доповръща. Набарах първия леген и се проснах на земята да връщам, но както се напъвах, усетих, че се подмокрих. Не разбрах какво става точно и викнах на мъжа ми, че имам съмнения, че ми изтекоха водите
Добре, че беше той да ми върне здравия разум и да ми каже да н се шашкам, а да помириша дали мокрото мирише на урина. Явно е било голям зор, щом съм се изпуснала без да разбера Килограми- качила съм към 5-6 до сега и много ми личат, което ме депресира малко. ММ ме харесва така, но аз не се възприемам, при все, че за втори път минавам по този път.
Здравейте момичета,
включвам се по темата с обърканите предположения за пол и с нашата психическа настройка.
Забелязах че на доста от вас лекарите казаха пола в доста ранни седмици. Според това което съм чела, пола започва да се отличава след 16 г.с, а най-добре се вижда след 20 г.с. Всичко преди това са си предположения, който май не са много полезни за крехката психика и бушуващи хормони на която и да е бременна жена. Мисля си че ако лекарите не даваха предположения няма да има разочаровани.
Все пак с пола е 50/50 и това че ние искаме едно, а то става друго не мисля че трябва да е повод за сълзи. Просто си променяме мечтите, ще играете с камиончета и ще гледате Супермен и Костенурките Нинджа. Но ще имате прекрасно дете, което ще ви гледа с обожание и ще ви казва мама.
Когато бях бременна първия път се виждах като майка на момиче. Увеждавах се че усещам че е момиче, убедих и всички около мен че е момиче. Когато отидохме не прегледа и казаха момче, мъжа ми скочи от радост от стола, а аз мълчах. 30 мин по-късно когато си тръгнахме се смях на себе си, как пак точно го усещах и аз. Мисля че от самото начало на бременността се настройваме за пола и сами си вкарваме идеи и желания в главите. Аз си казах още тогаша и какво значение има, момче ли е момиче ли? Знаете ли кога си тръгнах от прегледа и плаках дни и нощи, когато момченцето ни почина в 25 седмица. Единственото което има значение е живи и здрави деца на финала. Сега ме питат искам ли да знам, ми все ми е тая. След 2 години загуби и разбито сърце има още по-малко значение. Не си губете време в негативни емоции за пола специално, радвайте се на живота който расте във вас, все пак това не е магазин и не купуваме кой каквото иска, а това което ни се падне.
включвам се по темата с обърканите предположения за пол и с нашата психическа настройка.
Забелязах че на доста от вас лекарите казаха пола в доста ранни седмици. Според това което съм чела, пола започва да се отличава след 16 г.с, а най-добре се вижда след 20 г.с. Всичко преди това са си предположения, който май не са много полезни за крехката психика и бушуващи хормони на която и да е бременна жена. Мисля си че ако лекарите не даваха предположения няма да има разочаровани.
Все пак с пола е 50/50 и това че ние искаме едно, а то става друго не мисля че трябва да е повод за сълзи. Просто си променяме мечтите, ще играете с камиончета и ще гледате Супермен и Костенурките Нинджа. Но ще имате прекрасно дете, което ще ви гледа с обожание и ще ви казва мама.
Когато бях бременна първия път се виждах като майка на момиче. Увеждавах се че усещам че е момиче, убедих и всички около мен че е момиче. Когато отидохме не прегледа и казаха момче, мъжа ми скочи от радост от стола, а аз мълчах. 30 мин по-късно когато си тръгнахме се смях на себе си, как пак точно го усещах и аз. Мисля че от самото начало на бременността се настройваме за пола и сами си вкарваме идеи и желания в главите. Аз си казах още тогаша и какво значение има, момче ли е момиче ли? Знаете ли кога си тръгнах от прегледа и плаках дни и нощи, когато момченцето ни почина в 25 седмица. Единственото което има значение е живи и здрави деца на финала. Сега ме питат искам ли да знам, ми все ми е тая. След 2 години загуби и разбито сърце има още по-малко значение. Не си губете време в негативни емоции за пола специално, радвайте се на живота който расте във вас, все пак това не е магазин и не купуваме кой каквото иска, а това което ни се падне.
Мебелите на micuna са страхотни, как никога не съм ги забелязвала Къде имат магазин?
Къде имат магазин?Има доста онлайн магазини, които ги предлагат. Ние ще ги вземем от Касида понеже собствениците са ни познати. Иначе ги нямат като налични на склад, за да ги видим на живо.
Здравейте мамчета
Ани добре дошла при нас, лека бременност и само хубави новини до края.
За цитонната маска.....правих си по време на първата бременност, бях първа група. Тази бременност АГ-то ми нищо не е споменал.
BybuHka,мила, спокойно. Аз също бях разочарована след като почти сигурното ми момиче стана момче. Тогава мои приятелки ми казаха че след като се роди, няма никакво значение какво е. Важното е да е живичко и здравичко.
Иви, аз имам подобно течение. Понякога е прозрачно, понякога е бяло. Изследванията са ми перфектни, нямам инфекция. Четох че това течение било в резултат от хормоните и ролята му била да не позволява да се развиват инфекции....или нещо подобно
Относно борбата и желанието за бебе....ние с ММ работихме една година за бебе. Забременях, но го изгубих, истинско чудо е че мене спасиха, тъй като от недоглеждане, лекарите ми натровиха кръвта. След кюртажа, 7месеца чакахме отново да забременея. Явно всички сме преминали през нещо подобно, затова най-важното е август да си гушнем живи и здрави бебчета.
За следващата ФМ, гинеколога при който ходя ме извика около 28г.с
Ани добре дошла при нас, лека бременност и само хубави новини до края.
За цитонната маска.....правих си по време на първата бременност, бях първа група. Тази бременност АГ-то ми нищо не е споменал.
BybuHka,мила, спокойно. Аз също бях разочарована след като почти сигурното ми момиче стана момче. Тогава мои приятелки ми казаха че след като се роди, няма никакво значение какво е. Важното е да е живичко и здравичко.
Иви, аз имам подобно течение. Понякога е прозрачно, понякога е бяло. Изследванията са ми перфектни, нямам инфекция. Четох че това течение било в резултат от хормоните и ролята му била да не позволява да се развиват инфекции....или нещо подобно
Относно борбата и желанието за бебе....ние с ММ работихме една година за бебе. Забременях, но го изгубих, истинско чудо е че мене спасиха, тъй като от недоглеждане, лекарите ми натровиха кръвта. След кюртажа, 7месеца чакахме отново да забременея. Явно всички сме преминали през нещо подобно, затова най-важното е август да си гушнем живи и здрави бебчета.
За следващата ФМ, гинеколога при който ходя ме извика около 28г.с
Бубинка, господ си знае работата. Сигурна съм,че има причина да ти даде мъж. Може да ми се смеете, ама съм забелязала,че силните и борбени жени раждат момичета, а по-нежните-момчет 
Две вечери подред се събуждам,когато искам да се завъртя и целия ми корем е като схванат и ме боли. Сутринта още преди да стана ми се стори доста твърд. Като се раздвижих и се оправи. Цял ден усещах едни странни болки тук-там и пак някакви втвърдявания. Може да са били и газове, ама за всеки случай отидох следобяд до ЖКто. Бебето било много ниско долу, главата му била точно на шийката и в малкия таз. От там ми идвали болките между краката. Шийката ми била добре затворена, за контракции нищо не каза. Назначи ми 3х2 папаверин и магнерот и почивка. За сега болки нямам, не съм и усетила втвърдявания.
Уф, много ме е яд! Трябваше да платят част от един апартамент на мъжа ми и се надявах да използваме част от парите за ремонта и бебето, но разбира се нещата се объркаха. Сега се чудя какво ще правим... Измрънках си!
Две вечери подред се събуждам,когато искам да се завъртя и целия ми корем е като схванат и ме боли. Сутринта още преди да стана ми се стори доста твърд. Като се раздвижих и се оправи. Цял ден усещах едни странни болки тук-там и пак някакви втвърдявания. Може да са били и газове, ама за всеки случай отидох следобяд до ЖКто. Бебето било много ниско долу, главата му била точно на шийката и в малкия таз. От там ми идвали болките между краката. Шийката ми била добре затворена, за контракции нищо не каза. Назначи ми 3х2 папаверин и магнерот и почивка. За сега болки нямам, не съм и усетила втвърдявания.
Уф, много ме е яд! Трябваше да платят част от един апартамент на мъжа ми и се надявах да използваме част от парите за ремонта и бебето, но разбира се нещата се объркаха. Сега се чудя какво ще правим... Измрънках си!