майка съм на две деца. големият като бебе беше постоянно мрънкащ, недоволен, намръщен, ревящ и досаден. малкият обратно - спеше, ядеше, беше щастлив и доволен от живота , вселената и всичко останало/дори диваните ни харесваше 
/.
към днешна дата, ролите са тотално разменени - големият, ако не го потърсим 2-3-5 месеца, няма дори да индикира, че е жив, не му се чува гласа, работи, тихо, кротко, спокойно.
малкият - целият свят му е крив за абсолютно всичко. онзи ден се върна от училище /тръгнал преди 5 минути беше/, защото видял премазана жаба и това го депресирало
. вечно за всичко са виновни другите, животът, вселената и всичко останало.
/.към днешна дата, ролите са тотално разменени - големият, ако не го потърсим 2-3-5 месеца, няма дори да индикира, че е жив, не му се чува гласа, работи, тихо, кротко, спокойно.
малкият - целият свят му е крив за абсолютно всичко. онзи ден се върна от училище /тръгнал преди 5 минути беше/, защото видял премазана жаба и това го депресирало
. вечно за всичко са виновни другите, животът, вселената и всичко останало. 
Имам например две приятелки близначки, но тотално различни като характер! И такива са си били още от невръстна детска възраст та досега. 
