АПРИЛска мама багажа преподрежда, а АПРИЛско бебе хълца и нарежда - Тема 18

Та контракциите започнаха вечерта в 12:30, но не мислих, че са истински – бяха поносими и съм заспала, засичах ги до 1:30 часа, че са на 15-20 мин. В 3 часа почнах да се разсънвам и в просъница усетих по-сериозни болки.  Пишках и тъкмо си викам „няма да раждам, първо да се наспя и то...ме хвана една яка. Той  и мъжът ми се събуди и ме пита дали ще раждам и за първи път му казах...“мдааааамм“. Стояхме в нас до 05,30, когато контракциите станаха на 10 минути, изкъпах се, закусих, топлия душ и йога тоопката помогнаха много, приготвихме всички багажи, събудихме малкия и тръгнахме към нашите приятели да оставим Ники. Между две контракции само успях да им махна и да целуна детето и айде към болницата. Тогава вече започнаха истински болезнените и с ръка на сърцето казвам, бяха по-болезнени, отколкото с първо раждане.  Даже се равзиках в колата...а мъжо ми вика „Оф, стига вика, на мен знаеш ли как ми се пика и трябва да се стискам“...е щях да го утрепя! Щом се наложи в болницата и на количка да сядам...а съм издръжлива. Приеха ме, мерихме тонове, слагат голям ластичен колан на корема, да се държи там слушалката на тонове, премериха разкритие – 5см. Както с Ники. Часът е 7,40 сутринта. Поисках си епидурал, а те ме питаха искам ли да чакам моята докторка, били й се обадили. Викам дааааааааааааа, ама дайте упойкаааа..толккова ме болеше, че не можах да кажа на анестезиолога, че техния дял от медицината ми е любим, залепнал ми беше езика и се разфъфлих. Добре, че имаше акушерка, която да му преведе...а тя от Молдова, Светлана, много се зарадвах, че си имам ...познавач на балканската душа. Сложиха упойка, вързаха ме за монитор и така останах..не ме пуснаха да се разхождам, а като опитах и им се разпищели уредите. Даже се наложи да пишкам за първи път в живота си в подлога и се оказа, че последните дни яко вода задържам..1 литър изпишках само първия път. Оказа се, че само седнала съм направила 7 см. Разкритие, без да усещам контракциите. Аз се притесних за което, че няма да усещам напъните...напразно се притесних, а само ме питаха защо бързам, да си дам време, посъветваха ме да спя..аз слушах музичка и почивах, тоест чаках нещо да се случи. Моята лекарека още беше в операция, раждането си върви, обаче води йок. Та дойде нейната специализантка и ме помоли да й разреша да ги пукне...само дето не я целунах. А иначе идваха специализанти и студенти, разпитваха ме, аз като бюро информация просто, но всички бяха много мили. Спукаха ми ги и почнаха да слагат затоплени кърпи на влагалището и перинеума. И донесоха ядене!!! Желе, сок, вода и накараха да погълна+един мюсли бар и две шоколадови бисквити!  Чак се втрещих...и те като им казах, че в Бг не дават вода да пиеш, а храна...абсурд. Та казаха, че от стек ще повърна, но желето е захар, а тя ще ми трябва след 3о минути.След  няколко минути почувствах приплъзгване на главичката на входа/изхода. И поисках още упойка, но докторката ми каза „Почваш...няма за кога“.  Разкриха ме, че бях покрита с чаршаф по моя молба, заради това, че мъжо присъстваше. Казаха че имам 10 см. И мога да започна да напъвам, но по-добре да изчакам и да слушам акушеката, коят о ми контролираше дишането. Тогава мъжо ми вика „сега, ако забързаш, ще я родиш в същия час, в който роди Ники, ама бг време“. Пак щях да го набия  . И така, наистина на вече пуснала ме упойка почнах да напъвам. Предварително ми казаха, че в един момент ще задържа напън и после започвам малки напъни.  Преди същинската част, въпреки 7 пъти „пролив“ в нас...и тая работта я свърших и от неудобство спрях да напъвам. Почистиха ме, пак сложиха влажни кърпи и ме успокоиха, че е нормално и да спра да се извинявам. След  7-8 напъна, със все масаж на перинеума в 11:21 часа Източно Американско време се роди Катерина Марй. Сложиха ми я на корема, почакахме две минути пъпната връв и ММ я сряза  
 

Ние извикахме бърза помощ, но като спря да плаче мина и пристъпа. Обадихме се да ги откажем, защото като ги знам какви са лекарите, особено за деца....а и щяха сигурно да и бият урбазон и да ни закарат в болница и да искат да ни приемат, аз имам 10 дни до термин...Тръгнахме веднага към Александровска - детска пулмология. Доволна съм от там, за втори път я водя и все адекватно реагират, този път беше една млада лекарка и доста обстоен преглед направи, много обяснява и успокоява. Аз си помислих за ларингит, но не бях чувала и не бях сигурна дали е това и наистина не знаех как да реагирам. Иначе така казаха както вие сте писали - на студено или инхалация веднага. Изписаха и инхалации с пулмикорт (които до колкото разбрах е като урбазон, но за инхалатор) и Ериус сироп. Днес е много добре - покашля, но като обикновен вирус, не с този страшен звук от нощта