Ако имам проблем, който се нуждае от съвет бих се обърнала по скоро към близък човек.
Психологът не дава съвети.
Приятелят, на когото ще споделите и ще потърсете за съвет, ще ви представи своята гледна точка, своя модел на мислене/действие, тоест ще ви посъветва това, което евентуално той би направил. Доколко обаче неговата гледна точка е меродавна? Гарантира ли, че неговият модел ще проработи във вашия собствен проблем?
Психологът е безпристрастен, а вашият приятел не е. Психологът е учил доста сериозно и отговорно техники и методи, с които да ви бъде "патеричка" по пътя към решаване на вашия проблем - от емоционални проблеми до неврози и състояния, които за доста от вашите приятели биха били изтълкувани като лиготия или особеност, на които ще ви отговорят със "Стегни се, моля ти се".
Не умаловажавайте работата на хората, работещи в сектора на психичното здраве. Общо взето, от личен и професионален опит, мога да твърдя, че цялото ни същество и житейски път се гради именно на него.