Норвегия- тема 46

Genni внимавай с протеина при това хранене. При зави6ен прием на протеин и без въглехидрати, тялото го превръ6та в глЮкоза. Дневно ако не си професионален атлет не трябва да надви6ава 1г на килограм от теглото ти. Даже 0.8 е по- оптимално.

Откъм събирания сме много зле в Ставангер за съжаление  , но съм сигурна, 4е ако пусне6 едно предложение във фейса поне 4-5 мами 6те се отзоват. Колко ти е голяма куклата?

Бобче, ще направи 4 през май. А за протеина-само ако ми се яде сладко, т.е. доста внимавам😂 имам позната полякиня-та от нея чувам, те имат театър, детски събития, традиционни вечери и т.н., та затова се зачудих наши сбирки дали има. Благодаря ти за отделеното време да ми отговориш😚

E, това се казва воля! Как за Бога се справи с преодоляването на емоционалния/психологиче
ски момент?
Аз в момента в който си кажа - на диета съм, ще се огранича от еди какво си. Ми то се започва едно зверско плюскане, и то точно на това, което НЕ трябва да ям. Мозъкът ми отвръща на  ограничението със защеметяващ ищах да ям. За толкова години разбрах, аз и диета не виреем повече от няколко дни. Не мога, не мога и това е. И воля нямам. А много ме е яд на мен си. Защото и аз бих го направила за здравето си, не за отслабване.

А от една година ям от стрес. Усещам се, че не съм гладна, но дъвча нещо.


Аз не знам как бих издържала без ориз, картофи и спагети   И солети. Ограничавам ги, но обожавам въглехидрати  
Аз като цяло обичам храната и й се наслаждавам. Едно от удоволствията в живота е за мен.

Но не и да се тъпча от стрес  

Нели, и аз старата версия си ползвам. Дано не я спрат.

Genni, поляците са друга бира. Те доста се поддържат и са много и с една дума имат общност тук, не са като нас.

Аз вече не ходя на събирания с българи. Нека не бъда разбрана погрешно, но и в двата града, в които живях, бях на такива и това, от което избягах от БГ не искам да си го причинявам тук. И това, че сме 100 човека от една страна не е казано непременно, че трябва да си допаднем, да имаме общи интереси и трябва зорлем да се храним с баница и сърми щото от патриотизъм. И да слушаме Бяла роза. Ми не, благодаря.
В София от 2 милиона имам шепа приятели и мой си социален кръг.
Ако тук от 100-200 не намеря "моите хора" - какво значение има, че сме сънародници и да се събираме САМО и ЗАРАДИ тази причина.

  Търкул
Самсара, смея се за зверското плюскане. 
Да те успокоя, че така както гледам, не си самичка. И аз съм вътре 
Мисля си, че с похапване компенсираме едно-друго, което по някакъв начин ни липсва тук.

Аз мога да се ограничавам и го правя понякога. Помага 
Но след това отново се връщам към нормалните навици.
Всъщност усещането, стресът, на който подлагам организма си по време на ограниченията, ми харесва; нещо като да си постоянно на трета скорост. Или като в период, в който току-що си отказал цигарите: мозъкът ти е непрестанно буден, реагиращ и осмислящ онова, което се случва.
По-нататък обаче я „Рема“ ще пусне шоколад по 14 кр. , я в „Меню“ ще доставят рибешки езици и тя отиде, та се невидя 
(Точно езици има в хладилника, довечера ще е голяма мъка, отново.)

Бягам на зъболекар, по-нататък ще си довършим приказката. 

Агенте, мили Агенте  , идвай при нас да си говорим ако имаш време за това! 

Нелка, леко и безполезнено да мине при зъболекаря
Сподели, моля те за тези рибни езици от Рема 1000. Не мога да повярвам, 4е не знам за тях след толкова години тук...!!!


Самсара,ами не го приемам като диета, това си е на4ин на хранене. Нямам никакви ограни4ения, ям и хляб (приготвен според режима), 4ипса заменям с джумерки или си правя такъв от ка6кавал, десерти да иска6- възможностите са безкрайни. Когато не си ограни4ен, по- малко ти се яде и по- лесно става

Бобче, мерси, мерси! Мина леко пломбата  
Дай сега за по-важното  
Ние torsk -езиците и преди сме ги одумвали, но толкова са вкусни, че не пречи още веднъж.

Не са в “Рема“, едва ли би имало там подобна стока, макар че знае ли човек?
В „Меню“ се намират или в някой друг магазин с пълен асортимент.

Щракнах ги току-що...с 300мм! Не ми се сменяше обектива, та каквото - такова.
Прословутото яйце е ясно за какво се мъдри там, нали?  

Много, много благодаря за милата покана, НН (като в стар руски роман те НН-нах )))) Времето... ех, понякога дори го има...
Ще се огледам за бутилка с пиене, че в сравнение с вас съм прост лаик и профан в готвенето! Но като видно Теле много обичам да и ям и да чета за ядене и да гледам ядене
Изплаках от смях! 300 мм!! Най-артистичните и и неординарни кадри често са продукт и на малко мързел ))))

Нелка, на какво имат вкус езиците на вид не могат ме спечелят. Тази седмица са на прИмоция в Меню-то 149'- 😉
Аз съм луднала по парти пилешките бутове и през ден правя....сигурно на домашните "любимци" им втръснаха вече😂

Гени, то и момичето на щанда в „Меню“ ги продаваше със зле прикрито ...отношение.  
Вкусът им е на риба, но по-истински от вкуса на едно голо  рибно филе.
А консистенцията, ах, консистенцията!  Пържена мечта!  

Мой ред да питам: а какво е парти бутчета?  


Агенте, благодаря, че пак си тук!  
Вади бутилката и кой знае, току сме привлекли още някой, който точно това е чакал, за да се присъедини.  

Като споменаваш руски роман, да си призная един епизод от отдавна минали години.
Дадоха ми да чета точно руски роман, „Наследникът от Калкута“.
Бях омаяна!
Нищо подобно няма написано през цялата човешка история в този жанр, може би само с изключение на „Сърцата на тримата“ (Джек Лондон).
Е да, ама книгата - чужда. На книжарницата, естествено - няма.

Преписах я, пустата книга! На ръка.  800 страници.  
И до днес пазя тетрадките.
Истинското издевателство се случи когато ми останаха само 200 страници.........
Подариха ми книгата!  
Ей така, подариха ми един екземпляр и направиха на пух и прах целия ми труд, моля ви се, едва го преживях!  

Оттогава насетне никога вече не съм преписвала книги с по повече от 473 страници  

А този дългият обектив често стои закачен на камерата, защото нали все дебна я някоя катеричка, я някое птиче, мотаещо се наоколо, та така.  

Леле, Нелка, преписвала си книги!!! От толкова страници!!! Ей това се казва лЮбов към книгата. В какъв жанр е този руски роман? Заинтригува ме да го прочета.

Мерси за информацията за езиците, значи се пържат? Мисля да ги панирам в яйце с натрошени джумерки. Ще се изпробват.

NN _ ти си нечовек! Преписа книгата!?!?? 800 страници OMG!!!
Ама виж съдбата колко обича търпеливите и прилежни хора като теб и им връща жеста - ох, направо се смея като си представя лицето ти в момента в който си получила книгата )

Минавам всъщност да ви поздравя със страхотните победи на Свиндал и ко.! Усещате ли си ги ваши Аз си рева с "нашите" американци - кога от радост, кога от мъка... Местните като цяло са големи спортни фенове, но сдържани като емоция и като ме видят съкрушена и просълзена чак неудобно им става заради мен

A какви са норвежките запалянковци! Абс. разбирам колко кллиширан и обобщен е въпроса, но как тази толкова спортна нация празнува победите и преживява пораженията!? Събират ли се за да се гледа спорт? Направи ме впечатление това поставяне на отбора пред личното его при вашите състезатели - има ли нещо вярно или аз малко драматизирам? КОментаторът ни разказваше, че летящите викинги се движели само в група, ядели в група, носели еднакви пуловери на вечеря и (о, шок и потрес за американеца!) си изключвали телефоните дори по време на вечеря и си говорели ))))

Хайде, и в Биатлона злато за Норвегия

Какво са джумерки?


Нямам наблюдения над норвежките спортисти. Но ако следват донякъде janteloven (Low of Jante) вярвам, че това, коети си написала може да е едно към едно.
Аз този ненаписан закон още не  мога съвсем да го осмисля съвсем и възприм, и да го следвам съзнателно пък съвсем не, защото в БГ пък от малки ни учат точно на обратното. И се толерира дори.
Истината както винаги е по средата. Но, детето ми пък е вече повече норвежче по начин на мислене и поведение и не Дай си Боже й кажа напр. Имаш най-хубата рисунка или най-добрата..... и ме контрира на момента.

А запалянковците са сдържани и обрани, освен, ако не са в бар и пияни. Лично наблюдения на локално ниво 

Факт е обаче, че са много, много горди със спортните си постижения. И тук се раждат със ски на краката, както знаем. Ски пистите се поддържат и боготворят повече от пътищата.

Нелка - ти ме смая Да препишеш "Наследникът от Калкута" - тук ме биеш не по точки, а сигурно и по тирета, запетаи. НО ДА, иначе "книжката" си заслужава да се прочете. За мен си остана едно любимо четиво
Бобче - "Наследникът...." е приключения, малко история, малко любов. В стил лек роман, но мнооого добре и увлекателно написан. Автора е Роберт Щилмарк. Има я на български и ти пращам линк.
https://chitanka.info/search?q=%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0 … D1%83%D1%82%D0%B0  
И кажи наистина какво са джумерки?!
Джени - с теб сме на една вълна - пилешко парти

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B8 джумерки както им казваме във Варна или пръжки както им казват по други краи6та.

Ето ги в норвежки вариант -
 https://www.google.se/search?q=baconsvor&dcr=0&source=ln … =1217&bih=648

Книгата ме заинтригува и ¨след като про4та Баба пра6та поздрави и се извинява, 6те я потърся в библиотеката. Ако я няма, 6те помоля да я поръ4ат.

Отдавна искам електронен 4етец трябва да се задействам ве4е.

  Така отговарям на всички ви за възклицанията по моите саги с преписването.
Има и още и, честно, не знам дали би било разумно да ви вкарвам в още подробности по отношение на някои мои...особености. 
 

Бобче, книгата е приключенска, Сем правилно е написала. Но за разлика от онези познати ни класики, които навремето са играли роля и на книга, и на телевизор, и на радио, тук отсъстват безкрайните повествования, описващи всяко едно дърво в една безкрайна гора. Тук непрестанно нещо се случва. Много е забавно.

Аз нямам четец, чета си на таблета.
Ето го и самия текст на книгата: https://chitanka.info/text/2738/4#textstart

Агенте, благодарност за поздравите! Макар че ако не беше поздравила, едва ли бих разбрала за тях. 
Аз телевизия не гледам изобщо, вероятно бих се затруднила ако трябва да пусна апарата.
Мисля, че до някаква степен и спортът може да е бил причина да загърбя и телевизора, и радиото.

Когато някога попаднах тук, бях изумена от ентусиазма, свързан с норвежките изяви в спорта и това викане и надвикване от страна на коментаторите ми дойде много в повече.  А ТВ-залите по хотелите (нали все по хотели работех) бяха препълнени от хора, залепнали за екрана и следящи какво се случва по пистите.
Беше ми странно, защото у нас подобен ангажимент не бях забелязвала.

С течение на годините разбрах, че тукашните обичат да се обединяват около една цел, включително неща от рода „съботен полуден“ - едно или друго доброволно, безвъзмездно вършене на нещо.
Много им е важно да покажат, че държат на нещо и го поддържат. Олимпиадата в Лиллехаммер беше уникален пример в това отношение. Тогава работех насред нея; беше извънземно  Беше се стекъл толкова народ, покрай пистите беше като при посещение на Брежнев в братска страна Бяха безкрайно горди; това, че са устроили такъв невиждан спортен празник, повдигаше самочувствиетоо на цялата нация. Сега не пропускат да мрънкат задето покрай пистите в Корея няма многохилядна публика - както в Норвегия 

И си мисля, че точно със самочувствие и себедоказване има общо цялата тази история с викането и мобилизацията.
Без обаче да отричам и други фактори, формирали народа през вековете.
Тук все още го има онова непринуденото, обикновеното, лежерното ако щеш, от което на мен ми е хубаво. И което, за жалост, в по-големите градове вече умира, точно както това се случва навсякъде другаде по света.

А чак голямо събиране на фенове не бих казала, че има. Сигурно съществуват отделни групички, но и аз нямам наблюдения и не, не е масово. Преди съм виждала телевизията да организира излъчване от зала, в която са събрани разни възторжени хора, но не знам дали това все още е практика.

Колкото до отбора, така е за дрехите. (Но не ходят ли всички тимове малко или много в подобни екипи/част от екип? )
Специално „зимната“ федерация има договор с една фирма за плетива тук, която за всяка Олимпиада им създава нов модел пуловер и той така се и нарича: Олимпийски пуловер 2018, 2014, 2010 и т.н.
А за телефоните знам ли, малко множко ми се струва. От друга страна, като знам как държат на това, едно общуване около масата да не бъде нарушавано нито от телевизор, нито от позвънявания, е вероятно да си изключват поне звука.

Ето, Mikaela Shiffrin се е изключила тотално от всякакви контакти, за да се съсредоточи върху единственото важно в момента.
Нешка някога също ограничаваше момичетата си във връзка със съсътезания. Има логика.