Норвегия- тема 46

Ама много сте активни напоследък! За Австралия да кажа, че ми е мечта на мен. Значи ако ме питате защо? Не знам защо! Мъжът ми ме пита и му казах, че искам да видя кенгуру. Преди бях така обсебена да видя жираф. Обожавам да пътувам. Това за мен е момента, когато се чувствам истински жива и свободна. Мечтата ми е да посетя всеки един континент. Искам да отида до Австралия, до Мачу Пичу и на сафари в Африка. Даже в Африка съм си заплюла Масай Мара резервата, но цените са просто уау... Аз съм си малко екстремна на моменти. За сватбеното пътешествие не исках да ходим на някой остров като всички. Отидохме в Хонг Конг, Виетнам и Тайланд. Е Ханой не го препоръчвам на никой! Това си беше супер екстремно и за моята не претенциозна персона. Исках културен шок и си го получих.
Сега за Италия, Бобче, много любима страна ми е, но не препоръчвам Рим освен ако не си фен на историята. Виж обаче Амфалито ми остана в сърцето. Бяхме в Позитано и беше много красиво, но там е скъпичко според мен. Друга мечта ми е да отида около Флоренция, в някой замък на полето и да пия вино Романтика пълна! Сицилия си я бях харесала, но една приятелка ходи и качваше много снимки и нещо не ми хареса от снимките. Между другото да те питам понеже знам, че си експерт по правенето на хляб, можеш ли да ми кажеш някаква рецепта да е по-здравословна и не много скъпа за хляб с норвежки продукти?
Самсара, аз писах мисля за супата от тиква. Мога да я напиша рецептата ако се интересуваш. Сама съм си я сътворила от няколко рецепти. Мъжът ми й е луд фен, ама много луд, а той тиква и супа не ядеше.
Нели, от мъжа ми знам, че в Италия почти никой няма имот понеже е ужасно скъпо. Там се предават от поколение на поколение на първородния син и жените отиват да живеят при родата на мъжете си.
Между другото аз хич не обичам извара. Обаче толкова ми хвалят всички това котидж сиренето, че ще взема да го пробвам. Как го хапвате? Колкото до Кесама купих си веднъж и хич не ми хареса. Беше си супер мазната сметана.
И още един въпрос Интересувам се от рецепта за оригинална френска лучена супа. Ако някой е правил да сподели. Искам да е такава гъстичка и наситена като във Франция.

Абе човек, къде се събрахте тук пътешественици, какви са тези Австралии, Перу-та и Индокита-и!!!!!!!!  
Как се хвърчи до такива места, това е направо уникум!
Мен миналата година ме каниха на курсове във Виетнам. Ама как се стига до Виетнам, бе; ама това просто въобще и съвсем е не фантазия, ами отвъд нея!  
Хихиииии, и от Хонг Конг, че и от Бризбън моля ти се, ми писаха, тоя народ не е с всичкия си!
Аз до Ленинград летя бавно и внимателно, ти представяш ли си до някоя друга планетаааааааа  
Ей тук така си седя, Осло и Берген, толкова стига.  

Та, Уоманче, за къщичките в Италия ( естествено - до Италия с кола   ) донякъде е така, колкото по-гъсто е населено едно място, толкова по-високи са цените и Италия не прави изключение. Но аз нямам предвид някое наследствено rustico/casale, а съвсем обикновена къща. Те, разбира се, се продават и купуват, както навсякъде по света.
Исторически ценните сгради/къщи имат една особена характеристика, че в известен смисъл държавата е притежател на съответния имот, макар ти да си собственикът му. Но това вероятно е така навсякъде и е само въпрос на терминология как се формулират едни такива отношения.

За кесам-а да не бъркаш с нещо друго?   Той не е мазен, има само 7%, а за другия даже не знам дали не е и под 1%. Което ми е неприятно при него, е една особена киселинност,  която ми е чисто и просто изкуствена. Нещо режещо, странно, оставящо вкус в устата като след  заместител на захар.

Котидж-ът обаче е мекичък, благ на вкус и бих казала, че има точно нищо общо с онази субстанция  , позната ни от българскире банички и рогчета.  Но е на бобчета, а някои хора имат проблем с това.

Лучена супа:
1,3 кг лук
75 г чисто масло
2,5 л бульон
---
350 г бял хляб
200 г настърган пармезан
---
сол
смлян черен пипер

1. Нарежи лука на резени или жулиен.
2. Запържи го до златисто в маслото.
3. Добави бульона.
4. Вари до омекване на лука.
5. Овкуси със сол, пипер и евентуално с малко чесън.
6. Порционирай супата и добави във всяка купичка (част от) филия, запечена с масло.
7. Наръси обилно с пармезан (или швейцарски кашкавал).
8. Гратинирай преди поднасяне.


Разбира се, може да срещнеш и вариант с брашно, примерно 3 - 4 с.л. на горното количество.
Чела съм и че се добавя съвсем мъничко вино. А и съм опитвала, не става лошо с него  

Може би затова някои (вкл. и аз) сме го смятали/вземали за кремообразна извара.

Нелка, не си за Виетнам повярвай ми... Ако тръгна да ти разказвам ще ти побелеят косите. За Италия може би има значение и, че семейството на мъжа ми е от Сорренто и си е туристическо градче. Там са доста скъпи имотите. В тяхната фамилия се предават така на първородния син. Той остава да живее в къщата. Ако имаш момичета те отиват при семействата на мъжа си. Това баща му ми го беше разказвал. Иначе за Кесама купих си някакъв сладък, плодов от Ремата. Беше като сладка заквасена сметана. Мазничко ми дойде. А бе да питам френската лучена супа не беше ли с карамелизиран лук? Тоя котидж освен на баници как се яде? Гледам да не ям тестяно сега...
И честита баба Марта, момичета! Да сте живи, здрави, румени и засмени. Тук днес е един прекрасен слънчев ден. Нищо, че е ужасен клинч и сме затрупани от сняг.

Ох, мани, мани...Виетнам и Индия. Половинката ей сега да му кажеш, скача и тръгва за Индия. Абе 'щото нали гледа по телевизията разни шарени документали, а там на място какво е, хич не ми се мисли.
Ти обаче разкажи, ако си в настроение. 

За Соренто спор няма, там цените са... 

На лучената супа може и да ѝ добавиш малко захар, ако искаш. Може би (без да броя) половината рецепти са със захар. И с други вариации, някои слагат мащерка. 
Абе все хубаво става, аз съм голям душманин на лука 

Котидж-ът си е баш за отслабване. Малко калории, протеини и засища. Аз, това, си го ям  с лъжицата, просто така. 
А кесам с плодове не съм опитвала. Аз съм малко скарана с млеката изобщо и нямам много опит с директната им консумация.

Та, Сем-че, човек може понякога да се обърка, особено ако даденият продукт не му е любим.

Хайде тогава и от мен поздрави за Баба ни Марта! Да сме си всички здрави и хубави, и умнички, и от добро да се не отървем, дано! А така!

Нелка, в Индия да ми плащат няма да отида. Просто си представям един огромен цигански катун. Във Виетнам беше много забавно хахахах... Забавното е за кавички. Бях резервирала един от най-хубавите хотели в центъра на Ханой. Виетнамците са най-гостоприемните хора, които може да си представите. Рецепционистът ме посрещна с въпроса: " Носиш ли ми една българска роза?" Беше си направил труда да прочете за Норвегия и за България. Седнахме във фойаето на коктейл за сметка на хотела и си приказваше с нас поне 30 мин. Знаете как е в България лятото. Отиваш на вечеря, слагаш си лятна рокля, грим, някое бижу. Не съм слагала високи обувки. Слизам по стълбите и рецепционистът щеше да припадне хахахаха... Викам си ей тука преигра в комплиментите. Излизам аз от хотела и шок. Всички ме зяпаха все едно бях кралска особа или извънземно. Май по-скоро второто, понеже не се чувствах особено поласкана. Движението по улиците е пълен хаос. Мотоциклети по сто на веднъж, коли между тях. Никой не спира на червено! Ама въобще не знам за какво имат светофари. Никой не спира на пешеходна пътека. Пресичаш като тръгваш направо и се молиш колите и мотоциклетите да спрат, а те спират от няма и на къде точно пред теб. Ако се огледаш ще те хване бъз, за това по-добре да не гледаш. Миризмата беше като на пържени плъхове. Боклуците се хвърлят на улицата, няма кофи. Минават от сметопочистването и ги взимат с ръце и ги хвърлят в камионите. Това хлебарки колкото щеш. Хората те зяпат. Всички някакви дрипави, а аз като пълен идиот със злато на врата. Мислех да снимам ама как да си изкарам телефона? Аз не смеех да се откъсна от мъжа ми. Да не говорим, че някакви ни загледаха, че се позагубихме по едно време и мъжът ми реши да ме качи на едно от тези колела странните с място за двама. Колоездачът беше супер зле. Идваше ми да убия мъжа ми. Закара ни на майната си и иска двойно. Ама наивен норвежец какво разбира той... Та след това преживяване излязах точно още веднъж колкото да купя подаръци. Доста евтино ми се стори. Ходихме в най-скъпия ресторант в Ханой и в тоалетната нямаше сапун. Слава Богу, че там бяхме само 2 дена. После с автобус ни закараха на Халонг Бей на круиз за 3 дена. Е там си беше голяма красота!

Аааааах!! Е те това е, я! За проблема ми е думата. Защото ей тези красоти от снимките няма как да не запленят когото и да било! Наистина, фантастична природа е това!
Имаме приятелско семейство, българи, те някога са стояли на док точно в този район...три месеца!   Що видео изгледахме. И що разкази за това, колко нещо са си купували срещу големите пластмасови  бутилки от вода. Празни, разбира се.  

Много интересно това за първата част на престоя ти там. Значи си е долу-горе същата пълна екзотика като това, което може да се види по филмчетата.   И хихи, неспиращите превозни средства   Ако знаеш Ингето, завалията, как воюваше с колите в България през първите години. Как можело да не спират!!   Е, сега вече спират, явно имаше полза от битката му. В Ханой обаче сигурно ще отнеме повече време...

Казваш, твоят норвежец и той си сяда в (хайде да го кажем) тук-тука, водят го нанякъде, и си плаща после каквото му кажат   Нормално. И при нас логиката е, че щом ние не правим нещо лошо на някого, значи и на нас нищо лошо няма да ни направят  

Хлебарките им сигурно не са от нашите екстра порода, черните? Сигурно са от по-ситните, кафявите ли? Уф, и аз не знам кой вид да си избера, честно казано  

Добре де, все пак...така де, денонощно ли с джапанки и тениски?   То че е топло, топло е, ама...сега ще си мисля дали съм гледала някой филм от региона...ама не, не съм. Само един любим с Томи Лий, но той беше от края на войната и не е актуален в случая.

Аз нямам представа къде бих била ако бях приела да ида. В среда, където се търсят и правят красиви торти, може би някъде по брега? Няма значение, ти разказвай, то ми стига  

А за Индия...Казват, Индия е дестинация за много напреднали туристи. Виждала съм клипове, правени от руснаци, които клипове ....абе подобно на това което разказваш, с още някои екстри.  

Ох не, пържени плъховееееееееееееееее  Ама то може и такова да е било...

Хлебарките бяха колкото пръста ми Всички носеха маски през деня. После разбрах, че считат бялата кожа за символ на красотата и за това носят маски и ръкавици. Беше доста жега и всички бяха спортно облечени, но не като норвежците, а по-скоро дрипаво. Седяха по улицата и ядяха. Имаше разни заведения, меко казано такива с пластмасови ниски столчета, където някой пържеше нещо. В Тайланд бяхме отишли на местен маркет за храна и всичко беше пържено. Там попаднах на някакъв гризач опържен целия, барабар с главата, очите, зъбите, абе пълна картинка дийп фрай. Като бяхме на кораба едната вечер хванаха някакъв гущер и ни обясниха, че бил рядък. Напъхаха го в бутилка и обясняваха как ще я напълнят с не помня вече какъв алкохол и било голям деликатес. Мен най ме впечатли рибното им селище. Представи си 20 къщи във водата. Всяка около 15 квадрата. Вътре поне 2,3 фамилии. Веднъж в седмицата ходели до града за да продадат рибата и да си купят храна. Ние минавахме с лодки край тях и те ни махаха и ни се радваха.


Знаеш ли след това пътешествие оцених, че живея в Европа. България изглеждаше като супер напреднала страна. Просто ние сме големи късметлии. Аз в Ханой не бих могла да оцелея. Щях да се побъркам за два дена, какво остава завинаги. Останах с впечатлението, че там ходят екстремни туристи от тези с по една раница на гърба. Обаче хората, хората са най-милите, усмихнати хора. Държат се с теб все едно си крал просто. Аз имах нужда от едно лекарство в хотела и рецепциониста заряза рецепцията и отиди да ми го купи. Много мили хора наистина. А в Халонг Бей ми хареса, че е диво. Има туристи, но не са прекалено много. Вечерта като се качиш на последния етаж на кораба и и се огледаш наоколо светеха поне 10 кораба, прекрасни хълмове, една голяма луна и безброй звезди. Беше много красиво! Въобще това пътуване няма да се забрави. На път за Тайланд самолета ни почна да пуши вътре хахаха Ей ако знаеш това каква емоция беше?

аууу, Woman in red , Агенте, Нелка, разказвайте о6те, толкова е интересно. Обожавам да 4ета разкази за пътувания и пътеписи. И обожавам да пътувам. Искам да съм тото милионер, да си вложа парите в не6то, което генерира постоянно и да се отдам на пътуване цял живот. 

Ехх, ме4ти... ме4ти. 

Честита Баба Марта дами. Бъдете здрави, успешни и щастливи

Аз.......ще си позволя да опонирам мнението изказано за Тайланд, и особено за Индия. (не ми се искаше да разкривам част от автобиографията си, но предизвикателството е голямо).  Живях, учих и работих в Индия. Била съм в Тайланд няколко месеца; въобще в този район (на исток) за доста дълго време.  Да, има много голяма беднотия, но има квартали с домове, от които главата ти се замайва. Нека да не забравяме, че най-големия производител на естествени диаманти в света  (а и един от най-богатите хора) е индиец. Той е дори с по-голяма благотворителна дейност от много европейски и американски "звезди- благотворители".
Влизала съм в къщи, където има толкова богатства и уникати !!! Хората са образовани, културни, вежливи. Да, има много голяма паплач и ТЯ , както навсякъде по света е мнозинството.
Да не би в България ( и не само там....) да няма цигански катуни,  грозни квартали с олющени фасади на блокове и запуснати, полуразрушени къщи? Нима няма хора риещи в кофите за храна и в Европа-та ни?
Европейските величия в своята империалистическа политика САМО СА ИЗНАСЯЛИ богатствата на тези страни. Без да вложат ни цент за облагородяването бита или подобряването на живота на хората там. И пак в този район все още има достатъчно богатства. Природата е много щедра там.
А това че са вежливи - е традиция, култура и.......в много голяма степен необходимо поведение за оцеляване.
Никога за една страна не трябва да се съди за нея от няколкодневна екскурзия. И да се твърди че там е мръсно,  или че ....незнам си какво.
В сърцето на Атина (Гърция) .....контейнерите стоят понякога с дни пълни и ВОНИИИИ. Но за тоя смрад нищо не се приказва, защото е Европа видиш ли. Виждала съм такова чудо и в Германия, в Париж, в Бразилия, Италия също и то в сърцето на Рим. За милата ни родина въобще нямам намерение да коментирам.
Та така....... Към никого нищо лично. Но в една страна е нужно да поживееш, за да разбереш за нея поне мъничко.

Напротив! От час и половина съм отворила темата и си мислех, преди да продължа да пиша, да ида другаде, за да подплатя думите си с информация, която съм чела по-рано, в един мой любим форум.
Е да, но там попаднах точно на тема за Атина и така се зачетох, че пладне стана и мина. 
И дискусията до голяма степен се вписваше в думите ти.

Аз лични впечатления от Индия нямам. Разглеждала съм обаче книги, представящи красиви, богати къщи/имоти в тази страна. Не музейни сгради, а домове, обитавани днес. Картини, които едва ли някога ще забравя, толкова всичко беше богато, красиво и естетично.
Това обаче няма как автоматично да заличи и отрече останалата част от истината за страната. Която и да е страна.
Колкото и да е важно да страним от генерализитане когато говорим за хора и нации, все пак всяко едно обособено общество има своите характерни особености, ако и едниниците в това общество сами по себе си да носят своята индивидуалност.

В една страна като Индия, с гъстота на населението като тамошната, с историческо развитие и факти като тамошните, на този етап няма как всичко да е лъскаво и чисто като в Монако. На хора от оризовите полета в Тайланд това може да не направи силно впечатление, не знам. Обаче за човек, расъл в Европа, реакцията е обяснима и естествена.
Вероятно още по-естествена за нас, идващи от Източна Европа и носещи вътре в себе си едни решетки, останали от времето на единствения правилен строй.  Който строй, впрочем, може да е интересна тема за разговор на фона на днешната реалност.
Това обаче е друга тема.

Честно, ако Индия не беше такава, каквато е, едва ли би привличала толкова интерес към себе си. А хората се интересуват преди всичко от различното, което включва и онова, което едновременно с това ни отблъсква. Мръсотията и копторите, бедността, човешките струпвания и в ежедневието, и във връзка с празници и чествания. Това е, което се запомня, защото то е, което поразява.
Разбира се, видът на богатите къщи - също. Те обаче са нещо, до което нямаме достъп. И никога не сме имали.
Бедността, за сметка на това, е била до някаква степен част от живота ни и ние имаме заложено у нас отношение към нея. Когато я видиш в едно нейно такова изумително издание, това кара невроните на мозъка ти да правят разни връзки и асоциации, и реакцията е неизбежна. И запомняща се.

Съществуването на едното не отрича другото.

България, за жалост, в момента е превърната в нещо като джобно издание на някоя екзотична страна = както с нищетата, така и с (често) кичозното разточителство. Но те двете неща вървят ръка за ръка.

Аз мисля, че всеки има право на мнение и вкус. Аз в Индия не съм ходила и не бих и ходила. Самият факт, че е такава навалица ме отблъсква. За Тайланд мога да кажа, че беше къде по-добре от Виетнам. Едно е да има кофи за боклук, друго е боклуците да се хвърлят на купчини по улицата и да се пълнят с какви ли не гадинки. Това нещо в Европа не съм го виждала. А и лудницата беше уау... Сменяхме два пъти стаята и се отказахме накрая. Няма значение къде беше все беше шумно. Там движението не спря. Аз не бих сравнила Европа с Азия. Да, природата е умопомръчителна. Да, хората са изключително мили. Но бедността и бъркотията са на друго ниво просто. Там те бяха навсякъде. И пак казвам, че аз пиша моето мнение и то за Виетнам. Предвид, че говоря основно за столицата им. Предвид, че осъзнавам какво ли би било тогава във вътрешността, в някое селце. Всъщност ние пътувахме с автобус два дена и видях доста. Хората се занимават изключително много със земеделие. Направи ми впечатление, че на всяка къща имаше бойлер, което ми показа, че явно нямат топла вода. И все пак човек е хубаво да отиде и да види. Това е една коренно различна култура и един друг свят. Между другото в Тайланд хората ми се видяха къде по-груби, в сравнение с Виетнам. Може би поради факта, че там има ужасно много туристи. Там в хотела ни момчето, което ни караше до рецепцията викаше на мъжа ми "boss", което беше малко как да кажа неудобно. На летището ни караха да попълваме документи, а нямаше химикалки. Когато попитахме за химикалка ни се развикаха. Това ми направи лошо впечатление. Едни служителки на обменно бюро ни услужиха, но ни гледаха все едно ще я откраднем. Поне 10 човека преди това ни отказаха. Там и ми беше доста мъчно за бездомните кучета. Но може просто районът да е бил такъв. Просто бяха навсякъде, по много, тичаха покрай колите. Имаше едно куче заспало на средата на околовръстен път. Лежи по средата, вали дъжд и то свито на топка. Мъчно ми стана, но аз съм луда кучкарка. А храната.... ауууу храната... Няма такава храна! Това е най-вкусната храна! Нищо общо с тайландските ресторанти в Осло. И пак казвам това са моите впечатления и в никакъв случай не го казвам с лоши чувства или нещо. Друг може да види всичко с други очи. Аз не съм съжалила и за секунда. Това пътешествие ме обогати много и ме накара да видя всичко с други очи.
Бобче, аз съм същата и аз. Дай ми да пътувам някъде където не съм била. Не разбирам хората, които избират едно и също място отново и отново. За мен тръпката е в неизвестното.
Между другото ако някой иска нека също сподели за някое екзотично, по-нетипично място където са били. Ще ми бъде изключително интересно.

Уоман-че, аз като ти казвам!-  ей точно онзи пърженият гризач с все зъбите е умирисал и Ханой!    

Много ми е интересно всичко, което споделяш! Ако имаш още впечатления, продължавай, чета с удоволствие.
Виетнам по всяка вероятност е все още непокварен от твърде много туристи и затова хората са лъчезарни и отзивчиви. Хубаво е да изживееш такова отношение.

Тайланд... както знаем, другото му име е „Страната на усмивките“, но аз самата нямам лични впечатления от никоя тамошна държава.
Имахме обаче познати, дори близки семейства - със съпруги тайландки. И моите впечатления отговарят на някои други наблюдения: че след известен период в нова държава човек вади на бял свят и други черти от характера си и...естествено развод и изобщо както си е редът
Пак да кажа: твърде ограничени впечатления, нямам ни най-малко основание да градя мнение за целокупния тайландски народ, само споделям онова, което съм видяла.

  Не знаеха какво и къде е България. Нормално, те и за Втората световна война не знаят твърде много. Нито пък аз - за тяхната история. Смешното е друго: че след кратка тренировка, решиха, че името на страната ни е БангалИя. Така си и отиде.  

Особено ми е ....как да кажа....специално това с къщичките във водата. Съвсем като в романите от детските години, един от върховете на екзотиката.

Скачам малко от тема на тема...Преди години имахме дял в един хотел в Тайланд, но аз, колкото и да правих сухи тренировки в къщи, с успокояващи хапчета от лекаря, не можах да надвия себе си и да се кача на самолета. Никога не стигнах до Тайланд И в резултат на това продадохме дела си и прилючихме с тези планове.

По-рано, докато още не ме беше старх да летя, съм работила в Гренландия, но това е единственото ми екзотично изживяване. Всичките ми други пътувания са из Европа. Най-далечното - Москва.
В Москва обаче съм много радостна, че имах възможност да ходя.

Нелка, в Москва много ме беше яд, че поради отмяна на полет останахме да спим там и исках да се разходим малко, но искаха визи и нямаше как. Така си останахме в хотел, твърде казно хотел...на летището. Виж обаче за летището... оле мале. Голяма лудница е. Ти сигурно знаеш. Говоря за Шереметиево. Повече приличаше на мол. Преди години летях до България с прекачване пак там и беше покрай Коледните празници и така се замотах, търсейки руска водка, че си чух името по високоговорителя. Накрая се оказа, че съм купила датска водка ама аз какво разбирам от водка. Много искам да разгледам Москва, но съм чувала, че е доста скъпо. Не знам защо норвежците не харесват руснаци и турци. Вече с няколко съм говорила и особено за руснаците само кофти неща мислят. Като казах Турция се сетих за нещо. Бяхме в Инстанбул за една нощувка, но пристигнахме сутринта и имахме целия ден. Бях със семейството на моя. Аз винаги съм искала да видя Босфора. Съответно представи си очудването ми когато ми заявиха, че било много опасно и никъде няма да ходят. Викам ок ние с мъжа ми ще отидем. Да, ама той ми вика не. Е как сама да се хвана да излизам? Пресякахме улицата и ходихме на боулинг и пица. Представяш ли си? Да си в Турция и да ядеш италианска пица. Направо щях да се пукна от яд. От тогава съм си казала, че пак ще отида.
За тайландките да ти кажа нямам много добро мнение, но аз съм субективна заради една моя вече бивша колежка. Ей това момиче толкова навъсено и злобно, че нямам думи. Ходеше и ме критикуваше постоянно. Вживяваше се, че ми е шеф, а не беше. Разказваше как готвела храна и ако мъжът й не дойдел до 10 мин я хвърляла в кофата. До нас иначе съседът се ожени за една тайландка, но тя език не знае. Той е пенсионер. Тя изглежда по-малка от мен... Малко съм предубедена аз.
Ти да питаш американец къде е България да видиш отговори. Ей за там мога да изпиша много.
За къщичките си беше уникално преживяване. Тези хора живееха в изолация и доста назад във времето. Не мисля, че имаха дори ток. Имаха едно малко параклисче на един хълм. Разказаха ни, че когато децата порастнели ги пращали на училище в града. Заведаха ни и във ферма за перли. Карахме каяци в една лагуна. Посетихме пещера. Беше диво и все още както писа не до там популяризирано.
Я разкажи за Гренландия. Какъв език се говори там? Аз знам само, че е най-големият остров ако не се лъжа и че имат най-малко население. Не беше ли там някъде и Свалбард? Сигурно си видяла бели мечки. За Свалбард съм чувала, че имало повече бели мечки от колкото хора и че заплатите били по-високи от тези в Норвегия, защото никой не искал да живее там. Бях чела един българин, че работи там като главен готвач. Това му викам аз да си авантюрист.

Говорете си Вие за екзотични красиви места, аз чета с удоволствие, защото никога не съм била извън Европа.

Но аз имам дерт - Въшки! Детето донесе въшки от училище!  

Те писаха мейли за гадните lus, тя си беше вкъщи с мен няколко дни, и познайте дали аз нямам! Спахме на едно легло, а вчера селфита глава до глава, смях, чудо. Докато не каза - Мамо, ама много нещо ме сърби главата? Отивам да преглеждам косата в банята и  

Как да се оправя с тази напаст? Повдига ми се от погнуса. И косата и мен ме засърбя.
Отиваме за шампоан, но дали ще е достъчен.

Аз като дете едно лято бях въшлясала, никога няма да го забравя, на 6 или на 7 съм била. Маски с газ и мас до откат, и мама всекидневно ме пощеше. Кошмар детски имам. От тогава въшка и на картинка не съм виждала.

А то в Норвегия, как виреят на този студ бе!