Искам да кажа ... (29)_23.03-29.03

Жаки, не те обвинявам, че не си била до нея, но факт е, че физически не си била.
Аз говоря по-скоро от нейна гледна точка, защото на 15 ме оставяха сама за 2-3 месеца.
Идват им щури идеи и ако са "добър" клас и се подкрепят е нормално и тя да е попаднала в "лошия" списък.
Проучи нещата, може да е попаднала в "добрия" списък всъщност.
Аз все бях на ръба на изключването но с перфектни оценки, а и Мими май има този стремеж да се бори, та не я наказвай преди да си проучила.

Благодаря за пожеланията за киндъла, даже успях да си сваля книгата, която сега чета на хартия и така по-бързо ще се справя с нея, че не винаги я мъкна със себе си.
Жаки, напълно те разбирам, не си прекалила със наказанията, но ѝ покажи, че все пак си на разположение, е може да сподели с теб и т.н.

Ако бойлерът има прекъсвач, а не контактор, може и по-често да се налага разглобяването му.

Спокойно, де Жаки. Не придавай значение кой точно какво и как е казал в училище - всеки си има кусури и специфични мотивации. Тъпи намеци правели, недомлъвки. Онова с тетрадките е пълна смехория, защо си хабиш нервите с дреболии? Остави това. Единственото наистина неприятно е, че ви е трудно да си говорите, а оценките и преписванията в училището са плява, шум в системата.  Уточнявате се, че не бива и толкова. Как обаче ще откриете път една към друга - не знам.

Аз мисля, че наказанията, които си наложила, имат следните недостатъци:

- не са свързани с провиненията - не е ясно кое за какво е: фейсбука за преписването ли е, дрехите за какво са.

-  наложила си няколко наказания за едно нещо, или почти еднакви неща. Това е несправедливо, а освен това излишно си хабиш патроните.

- наказанията не съответстват като размер. Само в армията наказващият командир има право да налага и най-голямото наказане, на каквото има право, дори и за най-дребното провинение. Изцяло по лична преценка. Работата е там, че вие не сте боец и командир, а партньори. За провинения като описаните бих връчил прахосмукачката за три седмици и дворната метла. Бих ограничил оклада за някакъв срок. Толкова, другото е прекалено за оценки.

- в наказанията ти няма срок и условие за отмяна - това е крайно демотивиращо. Няма зададен стандярт що е добро

- наложила си ги в състояние на афект, и още си в такова. Това пречи на трезва, обстойна преценка и точни решения по принцип, та какво остава за такива деликатни сфери.

Да де, но в нейните очи ти си със семейството си на екзотична почивка всяка година без нея. Не се обиждай, но е въпрос на време само всеки тийнейджър в такава ситуация да избие в някаква посока. Макар че детето реално нищо не е направило. Лъжата е лошо нещо, но пък си е и инстинкт за самосъхранение. Дъщеря ми като знае, че не се карам никога за оценки не ги крие от мен. Но с това кандидатстване в ЕГ и МГ ги побъркват децата и то в най-тежката възраст

Честин рожден на Елени! Да си жива и здрава, късметът да е винаги с теб, а любовта да те обгражда отвсякъде!
  

Искам да кажа на Мамче, че аватарът й е невероятно красив! И подписът е хубав, но аватарът ме омайва.



Това мнение много ми хареса. Напълно го подкрепям.
И аз се натоварвам от чуждите нещастия, но човек не може и не трябва да се изолира, според мен. Иначе ще се отдалечи от реалната представа за живота, а това не е добре. Не може да се живее през цялото време в някаква Аркадия, за съжаление, защото животът понякога те плясва през лицето ненадейно и неочаквано и тогава опомнянето е още по-трудно.

Куркума, "Ракова болница" е страшна книга във всички смисли на тази дума. Също и страшно човешка. Последно я четох миналата година на морето. Някой я беше хвърлил в контейнер за боклук заедно с още три-четири книги. Не можех да я оставя там. Бръкнах в контейнера и я извадих. Знаех, че не е подходяща за ваканция, защото съм я чела преди години, но не се сдържах. Разстрои ме пак, обаче толкова човечност има в нея, че не съжалих.

Жаки, толкова си искрена и истинска, че не мога да подмина поста ти. Разбирам те, много си ядосана на детето, но моят съвет е да не си прекалено строга, а да проявиш максимално търпение и разбиране, питай я защо се получава така, каква е причината, как тя мисли да оправи нещата, иска ли помощ от вас, ако й е трудно. Какво я вълнува и разстройва, че се е получил този спад, изобщо говори спокойно с нея. Ако крещиш и я обиждаш, тя ще се затвори като мида, ще започне да се страхува от наказание и може даже да лъже и крие от теб при бъдещи несполуки и проблеми. Мерките ти са малко крайни, но щом вече си ги предприела, не трябва в никакъв случай да отстъпваш, правилата трябва да са ясни и да се спазват, иначе децата се объркват и резултатите не са добри. След като вече си се накрещяла и наложила наказание, не се дръж студено с нея, нито троснато и сърдито, а й покажи, че я обичаш, и че колкото и да е сгрешила и каквито и да ги е натворила, ти винаги ще си до нея и ще й помагаш. И че ще се справите с тази криза заедно.
Искам да ви кажа, че когато човек крещи, този, към когото са отправени крясъците, обикновено нищо не чува. Говорила съм с много хора за това, този въпрос винаги ме е интересувал и повечето хора потвърждават. А съм говорила за това, защото, когато аз бях дете и майка ми ми крещеше с цел да ме възпитава, напълно блокирах. Ушите ми заглъхваха, някой ми отнемаше звука и не чувах нищо, само я гледах как ръкомаха и си отваря устата.

Искам да кажа също - никога, ама никога не обиждайте децата си, колкото и да сте ядосани. Това има обратен ефект. Детето, най-общо, си мисли: щом собствената майка ме нарича така, какво да очаквам от другите...

Моля ви се, не казвам, че вие крещите на децата си и ги обиждате, да не вземе някой да се обиди сега.
Просто искам да обърна внимание върху този аспект на отношенията с децата.
 

Жаки   Аз не съм майка, но ще се опитам да дам мнение като близка до пубертета (сравнително) Не се притеснявай, детето ти е добро, просто пубертета е кофти. И аз на нейните години лъжех майка си, а винаги съм я обичала и принципно съм споделяла с нея. Ама как да и кажа, че сме изгорили дневника, избягали сме от час или съм има царски пищов по история...Че Поля се напила с водка и оповръщала света, пък Петя се натискала 3 часа с гаджето си. Такива неща просто не очаквай да ти каже. Според мен наказанието ти е добро, щом ти така усещаш нещата. Ти си познаваш детето.
 На мен майка като пощурях ми нарисува картинката така - "Или си гледаш уроците, отиваш в университет и работиш нещо което харесваш и ти плащат, или си посредствена, ставаш сервитьорка и разнасяш таблата цял живот (без да искам да обидя когото и да било). Моята грижа е да си здрава, нахранена, облечена и обичана. От там нататък всичко си зависи от теб". Тези и думи някак си ми изградиха мирогледа и поне в училище се стараех.  Ама простотиите си вървяха.
Говори си с Мими, натискай я да споделя, но имай в предвид, че много от нещата ще ти бъдат спестявани. Не защото детето не оценява какво правиш за нея, просто ще се страхува, че ще те нарани, че ще и се скараш, че ще ти падне в очите.
Не мисля, че си лош родител. Лош родител не би се чудил прав ли е и не би търсил странично мнение. Ще преминат нещата, период е, но си трябват железни нерви  

Благодаря, Светълчо! Знаеш кои са майсторките.
Много хубаво си се изказала относно тревогите на Жаки. Много мъдрост има във всичко написано. Поздравления! 

Жаки,   кураж ти желая- и аз усилено вървя по този път, както повечето родители на тийнейджъри. Разбирам, че си афектирана, но наистина друго не ги стряска-както пише в книгите по психология-налагане на наказание -"лишаване от удоволствие".От заплахи или бой няма смисъл.Първото няма да го отразят, а боят озлобява и поражда агресия.
Прави ми приятно впечатление обаче, че бащата на Мими не ти прехвърля цялата отговорност, след като ти я гледаш.
Вчера имах ученици на стаж-12 клас. и една госпожица с вид на манекенка каза -"Вземете ме при вас на работа, ще си правим мохабет по цял ден"   То хубаво, ще правим, ама за приказки никой не плаща.
При нас усилено текат съкращения-приближените обаче няма да си отидат, въпреки, че дублират дейност.Вероятно ще имам нова колежка, която трябва да обуча-да ми е честито!

Аз във всеки пост на Светълчо намирам много мъдрост, винаги. Иска ми се да я познавам в реала...

Не е лесно да си родител на тинейджър, но и в повечето случаи избраните методи са с никакъв, или временен ефект.
Разваляне на успеха....хммм, какво ще рече това по-точно? Няколко учители решили да напишат 2ка за забравена тетрадка, друг да плясне 4ка, защото детето не посещава неговите частни уроци. Трети пък ги изловил да преписват и също им поставил 2-3ки.
Дали проблема е в преписването обаче, или в това че този учител не си е преподал качествено материала?
След като 90% от класа показват толкова нисък резултат на тест, или контролно...не е възможно вината да е изцяло тяхна.

Прецени на теб кое ти е важно. Детето да носи отлични оценки винаги (но ти не знаеш на каква база са поставени, и дали заради знания или друго), или да има желание да научава повече, различни неща, да има някакви стремежи и амбиции да знае повече от това, което се преподава в училище?

В 7ми клас се очакваше от мен да кандидатствам и да ме приемат в добро училище. Естествено изпълних задачата, но нито ми се учеше, нито нищо.
Бях се изхитрила да получавам високи оценки, като намирах слабите места на учителите и им говорех за това, което те държат да чуят при изпитването. Тест изобщо не ми беше нужно да научавам 5урока примерно.
Не че се гордея, но от мен тръгваха и едно 90% от пищовите и преписваха почти целия клас. Имах безупречно поведение и учителите хич и не се съмняваха, че именно от мен вървят пищови и задачи.

Дъщеря ти явно се притеснява от това, което е извършила, или са я въвлекли. За това и не е споделила с теб нищо (не че е много за споделяне). Няколко по-ниски оценки по даден предмет не са повод за драми и скандали....случва се човек да е разсеян, да не е във форма....включително и учител да се заяде и да постави ниска оценка.

Не исках да го споменавам, но това отсъствие за вашата почивка със сигурност се отразява върху детето. Колкото и да не го показва и ти да си мислиш, че е ок....аз съм на 100% убедена, че не е така. В нейните очи почти гарантирано изглежда така - "мама, сестра ми и (както нарича сегашния ти съпруг) си правят кефа....а аз трябва да стоя тук и да ходя на тъпото и скапано училище. "
Аз съм си мислела същото за далеч по-кратки отсъствия на моите родители, при това служебни командировки. И какво толкова пречи да ме вземат за няколко дни.

Жаки, да не се получи неразбиране. Аз не те обвинявам, че оставяш Мими.Мен ме оставяха от 14-15 годишна за по 3 месеца поне. Беше ми супер. Научих се на отговорност, но и идиотии вършех .
Мими ти е дете от друг брак, а аз съм единствено, та не е драма, че сте отишли на почивка.
Не се обвинявай! Тоеа е пубертета и ако ти си била кротка, това не значи, че и детето ще е такова.
Поговорете си и ще видиш, че не е толкова страшно положението .

Сериозна тема сте подхванали  .
Жаки, много търпение ти пожелавам и да преминете заедно през този период. За наказанията - мисля, че и аз бих постъпила подобно на тебе, но ми се иска да призная, че и в думите на Куркума има много истина и ми изглеждат разумни.
Подготвям се и аз за този период, в класа на дъщеря ми вече има неприятни ситуации, но не искам да ги коментирам тук. 10-годишни деца 

Светълчо, винаги ми е много приятно да те чета. Много истински, внимателни и добре премислени постове  .

Много благодаря на всички за мненията, полезно ми е да погледна от друг ъгъл. Наказанието на Мими е за поредица от провинения, след няколко отсрочки и един последен шанс. Реално нямаше къде да мърдам, трябваше да взема мерки, иначе оставах само с приказките.
Даун, Мария е от първия ми брак, с баща и сме в повече от добри отношения, приятели сме, мога да разчитам изцяло на него и той на мен. Детето живее с мен , през лятната и другите  ваканции е с нас, през уикендите също. С баща си е тези два месеца, в които ни няма. Неговата работа е на открито и свързана със сезонност, в периода, в който ни няма не е на работа. Грижи се, гледа я, учи даже с нея понякога и уж я е изпитвал.
Искал е да иде и в училище, тя го уверила, че няма нужда и всичко е ОК .
Затова така се вбеси той, чувства вина, че тя е заскъсала в училище, докато е под негова опека.
Аз никога не бих го обвинила, защото знам колко внимание и отделя.
Аз не се чувствам виновна, затова, че пътувам. Десет месеца съм неотлъчно с нея, винаги, когато е възможно и преди да тръгне на училище е пътувала с нас.
Тя не е при чужд човек, а с баща си, прекарва полагаемуто му се и й се, време с него. Разбират се, обичат се. Досега не сме имали никакви проблеми.
За разлика от мен тя има двама бащи, един биологичен и един, който я гледа от тригодишна и я обгрижват и обичат. Тя най- малко може да се оплаче от липса на внимание и обич.
Сега се върна от училище и грам не и пука, смее се и се държи сякаш нищо не е станало.
Много ми е трудно, жал ми е, но няма връщане, ще олекна много.
Имаме условия на наказанието, при поправяне на успеха, ще връщам по нещо, а телефона след матурите. Той всъщност е голямата пречка за ученето, нон стоп е на линия, ляга с него, до късно виси в нета. От полза ще и е малко почивка, а и има само два месеца да се стегне.
Куркума, прав си за много неща. Действах под пара, но и сега, когато уж се успокоих, не бих чогла да измисля по адекватно наказание. С баща и обсъдих и с мъжът ми, те бяха за взимане на мерки.
Светълчо

  Хич не е трудно това - само кажи и ще се запознаем.   А пък мъдрост ми се полага на мен, повече години имам в актива си и не съм ги прескачала - живяла съм ги.

Янечек, харесах това, което споделяш за учителите и умението им да общуват с децата и да събудят интереса им . И аз имах учители, при които едвам дочаквах да бие звънеца и да изхвърча навън и други, които ме залепяха за чина и ги слушах с отворена уста. Но тъй като учителствах малко, споделям от опит, че има деца, които почти нищо не ги интересува. Като се съберат учителите в учителската стая, те си говорят и обменят мнения за учениците. Аз си мислех, че моят предмет (немски език) не ги вълнува, пък и тогава много важен беше общият успех от дипломата, а бележката от западния език не влизаше в нея, та затова имам ученици, които цял час си чоплят нещо и блеят нанякъде (тогава западен език влизаше за пръв път в програмата в осми клас, т.е. учениците ми бяха всичките в трудна възраст). Оказа се, че повечето от моите "блейки" блеят и в техните часове. Просто си има деца, дето не ги вълнува и интересува нищо от учебния материал. Като погледнеш в очите им, чак се стряскаш - толкова не виждаш нищо в тях, пълна апатия. Има и такива, които са любопитни и любознателни при всички колеги, но и те са единици. Повечето деца имат предпочитания към някои от предметите, а другите предмети просто ги "бутат" заради общата картинка на успеха.
Аз съм съгласна с мнението, че учителят прави предмета.

Жаки, хей, момиче, много самообвинение усетих, а няма за какво.
Това се опитах да ти кажа. Родителит еми бяха женени и не оставяха сама на 14. не е драма. Детето ти не страда от липса на внимание, а просто иска да е част от  групата.
Биологичният и баща също не бива да драматизира.
Нищо драматично не се е случило. Тя е едно обичано дете, което обаче иска да си намери място в средата в която се е оказала.
Не я наказвай, а говори с нея. Накарай и баща и да си говори с нея.
Нито един от вас не е виновен, и тя не е.