В очакване сме всички вече на АПРИЛското човече - Тема 19

Аз още вечерта на 30ти имах предчувствие, че е дошъл момента, имах една по-дълга и малко болезнена контракция. За всеки случай си имах едно наум, взех си един дълъг душ преди лягане, погледнах си още веднъж списъка и багажа за болницата и си легнах.  Е да, ама явно не ми било писано да спя тази нощ, сън не ме ловеше, четох книжка до 5 сутринта и чак тогава съм заспала.  Само час по-късно се събудих с усещането, че съм се напишкала. Докато се устя какво става станах от леглото, само пижамата малко беше мокра, но в момента, в който се изправих и като шурнаха едни води цялата пижама подгизна, едвам стигнах до банята. Направо като на филм. Обаче на мен ми беше станно спокойно, сложих си превръзка, облякох се и чак тогава събудих ММ, той май беше доста по-уплашен от мен. Подготвих си багажа,документите, сета за стволовите клетки и чак тогава звъннах на док. Хубавото е че рано сутрин няма никакви задръствания и стигнахме много бързо, не че имаше голямо значение де щото се оказа, че разкритието ми е само 3 см. Тоновете на бебо бяха ОК, контракциите ми обаче не бяха особено болезнени, почти като подготвителните, шийката обаче беше на 80% изгладена, така че дой каза че започват нещата. За мой кърък още не бях минала консултациите с кардиолог и анестезиолог, а не бях попълвала и никакви документи и информирани съгласия. Така че се почна една лудница, всички се суетят около мен, пратиха ме за клизма, междувременно док ме чака за преглед за разкритие пак, че като стигнах в болницата дежурните ми правиха преглед и тя искаше да се увери сама. После ме вкараха в предродилна закачиха ми апарат за тонове и система и така омотана в кабели и маркучи в легнало положение ми дадоха да попълвам документи  Направо страшно шоу, на мен през цялото време ми беше супер забавно и си се хилех. Всички бяха супер изненадани, че се хиля защото се отчитаха контракции вече на 2-3 минути. Даже една акушерка ми вика "А ти щом ти е забавно ще има още да почакаме, рано е". Е да ама, не вече бях с 6-7см когато станаха по-болезнени, но пак си се търпяха и така до 10см.  Запопнаха и напъните след първите 2-3 по-силни ме вкараха в родилна зала. Цялата процедура там приключи с 4 напъна, за 15 минути и малка епизиотомия, която не я усетих кога я направиха. Всичко стана супер бързо и чак ми е странно сега като се замисля. Честно да си кажа мен ме беше страх повече от слагането на абокат отколкото от раждането. И се оказа, че е имало защо не успяха да ми го сложат от първия път и се наложи два пъти да ме дупчат. На другия ден го махнаха сутринта, ама вечерта се се оказа че са ми малко завишени левкоцитите и пак ми сложиха за да ми вкарват малко антибиотик. И така, резултата накратко е леко раждане, здраво бебче и три абоката 
Моят съвет е не се плашете, не си вкарвайте излишни страхове, за да не предизвиквате съдбата.