Любители на Котки Тема 93

Аз имам Кот. Много го обичам. Всъщност, сложно е да не обичаш Кота, и ето защо.
Котът е устроен много просто.На главата си има уши, в корема си има стомах, на лапите нокти, на носа бяло петно, и завършва с опашка.
Освен това Котът си има правила, и те са простички и праведни, като закопаните в котешката му тоалетна нещица.
Първо: на Кота никога не му е скучно.
Когато в него се прокрадне скука, Котът отива да спи. Когато се събуди, в него вече няма скука, а освен това и храна, затова отива да яде. След това въдворява хаос в кухнята. Всъщност, той въдворява хаос в тази кухня и в добавка в коридора, познава ги надълго, нашироко, в дълбочина и във висота, на вкус и на мирис, вече около пета година, но това не означава, че ще загуби интерес.
Той наблюдава всичко, което се случва, все едно се случва за първи път. Той играе. Той гледа.
Това му помага да прави поразии и да се учи. Той даже се е научил на ''раз'' да подава дясната лапа, а на ''два'' - лявата, като при това на ''раз-раз'' подава два пъти дясна лапа, и освен нея скептично изражение в допълнение, като бонус.
Второ: Котът никога не досажда. Той иска или да яде, или да пишка, или любов и ласки, или пък всичките наведнъж.
Удовлетворяването на желанията на Кота е много просто. Взимате и ги удовлетворявате. А той ще се отблагодари, като прибере пищялката-мяукалка и отново започне да украсява помещението. Той не иска да ви скапва, той просто знае какво точно иска от живота.
Наистина, понякога иска странни неща, но валериана всичкия го е изпила бабата, и затова си остават само мечти, така че няма за какво да се оплаква.
Трето:когато Котът иска ласки, той ще ги получи.
Ще дойде и ще започне да се гали и мърка. Пука му, че някой пие чай, или пише статия нощем, или лакира нокти. Котът иска любов. Точно сега. Веднага. Всеобхватно. Може първо по опашката или първо зад ухото. Ще натресе лапи, мустаци, мъркалник и ще обича до последно, докато не се предадат и не му позволят да бъде погладен.
Котът се радва. Всъщност той просто иска да му отвърнат. Много. Направо до смърт. И трябва да го сподели, защото иначе му се струва несправедливо него така да му се иска, а на другите - не.
Четвърто: Котът не се срамува.
Никога. За разлика от хората, той знае, че миналото трябва да си остане минало. Желателно, добре заровено. Но не се срамува заради опашката, натопена в кафето ви. за космите по новото ви палто, стъпките по килима, препиканите обувки, счупените чаши, нахапаната риба, повръщаното върху ноутбука ви и надрапаната мебел. На него му е добре така, той е Кот, той така живее и вие можете да се примирите или да живеете на друго място, ако не можете.
Пето: Котът е суеверен.
Опитайте се да извадите Кот изпод дивана. Нямате право да се намъквате на територията на неговото кралство (кралството на Кота е всяко място, където има Кот плюс-минус 30 сантиметра). Срещу вас ще бъдат извадени въоръжени нокти и зъби, боен рев и рентгенови погледи от тъмното. Не трябва да се натрапва  на Кота това, което му е неразбираемо, невкусно и неинтересно: Котът не търпи насилие. Вие ще му натикате таблетка, той ще ви одере: взаимоизгоден стокообмен.
Шесто: Котът е Мъж.
Той ще изкара Мъжествеността си под носа ви и ще я облизва. Щом почисти инструмента си до блясък, ще скочи на ръката ви откъм лакътя, и ще почне да се размножава. В главата на Кота няма представа за генетика, и затова мъжка ръка в пухкав вълнен пуловер си е чудесно ДНК. Без пуловер се признава само космата ръка - бръсната не става, проверено - косматостта му напомня за това, което трябва да представлява самката на Кота. Това, че на края на ръката има мъж на около 50 години, не го смущава. Той се отнася либерално към всичко. 70% от полезната площ на главата му се състои от уши и уста, а не мисли за това, защо не трябва да прави това, което прави с ръката, на всичко отгоре мъжка.
Седмо: Котът е прекрасен.
А освен това е и прозрачен. Ако не виждате екрана през Кота, си е ваш проблем. За какво ви е компютър, когато си имате Кот?
Осмо:Котът е пухкав и мек.
Разбира се, ако не сте го хванали откъм страната, която хапе, и не го дразните.
Във вътрешността на Кота има доброта, закачки, котешка храна, мъркало, тупкащо сърце, малко акита и устройство за мяукане.Отвън Котът е покрит с умиление и обожание, затова е неотразим: раираното му кожухче и истинската котешка харизма от раз блокират целия негатив на противника, заставяйки го да се разкайва, как е могъл да се ядоса на такова сладурче.
Считам, че можем да се поучим от Кота. В края на краищата той е едно древно и неприкосновено животно, а за това, че понякога препикава  по ъглите, жреците са виновни: те са го разпуснали, негодяите, да вървят по дяволите заедно със своите скарабеи.