- Публикувана: 29 март 2015, 06:46 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2015, 01:15 ч.
Справедливо ли е децата да носят имената само на бащата?
Презимето не ме вълнува. Предпочитам да вземе двете фамилии. Като в латино държавите 
Ти просто не знаеш какво би причинила на детето си с такъв избор. Човек с 4 имена един ден, ако заживее в страна с 2 не могат на елементарна шофьорска книжка да го поберат, наместят и осмислят.
Ето например, аз съм с 3 имена ( име, презиме, фамилия) и тук ме водят с 2 първи имена, защото по принцип няма такова нещо като презиме. Аз буквално всеки път щом отида някъде- в банка, аптека и тн. където трябва да се разчетат тези 3 имена имам поне минута отклонение от разговора, за да се разбере как се казвам и да обясня, че съм с 3 имена. И понеже не съм Ана-Мария та да се усети, че са 2 първи а Иванка–Драганова съвсем звучи и изглежда безумно, да не говорим, че може и да няма място да се изпише.
Това си е твой проблем. Защо заради твоето неудобство и на други българи по чужбина, всички да си сменяме имената? А ако ще говорим за две имена -предпочитам да е само лично име и бащиното. Фамилията е излишна, ако говорим за излишни. От какъв зор ще нося фамилия на някой си дядо, който никога не съм виждала и е умрял 20 години,30, 40 преди да се родя (примерно). В професията си се водя с 2 имена-моето и на баща ми.
А за американските имена- мен не ми харесват. Защо трябва да имам свое второ име- Петранка Цветанка Георгиева... Смешни са ми с тези втори имена. за испанците няма да коментирам Пипилота Виктуалия ала бала.... Всичко е до традиции. Не ни стигат измислените католически празници, които ни натрисат последните години, ами и имената по западен модел да си ги прави.
И последният да затвори вратата, моля!
Не. Пак говорим за 3 имена, както сега.
Иначе аз не разбирам защо въобще трябва да има някакви правила. Какъв е проблемът хората сами да определят как да се казват децата им
имената се повтарят, т.е. това не значи автоматично, че щом носи еди кое си име, значи е точно от този род.
За мен не е проблем името, че е на бащата, дядото и т.н. По - скоро (с риск някой да му се прииска да ме убие с камъни) ми се струва удачно да върнат едно времешните паспорти или в картите да фигурира името на детето. Спомняте ли си имаше една страничка за вписване на децата. От как съм родила все си мисля, ако ме спрат полицаи и ме попитат чие е това дете аз как да докажа, че е мое (не му нося Акта за раждане на всякъде), а не е на някой друг!?!
То взехте да говорите за бащата,като а чужд човек.Сякаш сте се омъжили на сила,а не за човека,който обичате и ще делите всичко с него.
И аз вече не съм с бащата на детето,но е неоспорим факт,че му е баща.И освен името би могъл да има много по-големи претенции към детето ни.Пък и не се знае дали детето след време няма да иска да отиде при него.
И аз вече не съм с бащата на детето,но е неоспорим факт,че му е баща.И освен името би могъл да има много по-големи претенции към детето ни.Пък и не се знае дали детето след време няма да иска да отиде при него.
Крайно безразлично ми е, нито ще стана повече, нито по-малко майка на това дете.
Така е. Въпросът е в това дали ни е безразлично, че законът дава това право само и единствено на единия родител, и ако си от женски пол те лишава от същото право.
Въпросът е в това дали ни е безразлично, че законът дава това право само и единствено на единия родител, и ако си от женски пол те лишава от същото право.
Всъщност то всеки ще иска различни неща и не знам дали някога би могло да се угоди на всички. Имам племенници, родени в Мадрид, записани са с името и фамилията на баща си, въпреки правото на избор.
