Baff, с риск да се повторя, защото съм го писала и на други места: най-големия урок, който ме е научил живота, е да казвам:"НЕ". И когато се научих, станах и щастлива...и ММ, когото много обичам, много ми помага в това (всъщност той ме научи да казвам "не"). Уважавай (и обичай) себе си и тогава ще те уважават другите.
- Публикувана: 29 март 2015, 12:07 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2019, 11:12 ч.
Семейството на съпруга ми
А вие защо изобщо се върнахте "на село"? Както виждам, дори нямате собствено жилище там, живеете под наем.
Явно за него това е крачка назад и обвинява теб за това. А и от думите ти съдя, че наистина ти си причината да се върнете. Не го ли обсъдихте заедно, не беше ли общо решението ви, или ти се наложи, а той те е последвал?
Явно проблемите ви си имат история и роднините му са просто допълнение към тях. Не причина.
Явно за него това е крачка назад и обвинява теб за това. А и от думите ти съдя, че наистина ти си причината да се върнете. Не го ли обсъдихте заедно, не беше ли общо решението ви, или ти се наложи, а той те е последвал?
Явно проблемите ви си имат история и роднините му са просто допълнение към тях. Не причина.
Оф, мило момиче, ама как си се подредила само .....
Той не мисли за раздяла не защото много те обича, а защото една раздяла би му донесла основно негативи и минуси.Във всяко отношение.
Съжалявам да го напиша, но сега имаш до себе си един комплексиран, манипулативен мъж.Той най-вероятно винаги е бил такъв, просто периода на влюбването ви е туширал негативите му.Или ти не си имала очи за тях, както и сега все още не ги виждаш ясно.
А така като те чета, нещата няма да стават по-добри.При вас изначално липсват уважението от негова страна, грижата за теб, желанието да "вървите заедно напред".Той е твоята постоянна контра.А така щастливо семейство не се гради.
Той не мисли за раздяла не защото много те обича, а защото една раздяла би му донесла основно негативи и минуси.Във всяко отношение.
Съжалявам да го напиша, но сега имаш до себе си един комплексиран, манипулативен мъж.Той най-вероятно винаги е бил такъв, просто периода на влюбването ви е туширал негативите му.Или ти не си имала очи за тях, както и сега все още не ги виждаш ясно.
А така като те чета, нещата няма да стават по-добри.При вас изначално липсват уважението от негова страна, грижата за теб, желанието да "вървите заедно напред".Той е твоята постоянна контра.А така щастливо семейство не се гради.
А вие защо изобщо се върнахте "на село"? Както виждам, дори нямате собствено жилище там, живеете под наем.
Явно за него това е крачка назад и обвинява теб за това. А и от думите ти съдя, че наистина ти си причината да се върнете. Не го ли обсъдихте заедно, не беше ли общо решението ви, или ти се наложи, а той те е последвал?
Явно проблемите ви си имат история и роднините му са просто допълнение към тях. Не причина.
Явно за него това е крачка назад и обвинява теб за това. А и от думите ти съдя, че наистина ти си причината да се върнете. Не го ли обсъдихте заедно, не беше ли общо решението ви, или ти се наложи, а той те е последвал?
Явно проблемите ви си имат история и роднините му са просто допълнение към тях. Не причина.
Не съм се наложила, на него трудно може да му се наложи мнение. Заедно го решихме, когато се запознахме той си живееше с майка си "на село", но постепенно измести работата си в града, в който учех. Не останахме, защото искахме да си направим собствен бизнес, нещо, което в нашия град не е много развито. А моята професия е семейна и имам добър старт тук, представям си там колко щяхме да циклим на едно място. А и той искаше да напусне работата, аз също-за да не пътува толкова.
Нямаме жилище, защото имам заем за друго жилище...животът непредвидено ми се срина преди време.
Имаме къде да живеем(къща на два етажа), но искахме да сме си самостоятелни, затова предпочетохме квартира. Сложна работа.
Vermilion, много харесвам твоите постове.
В момента прави вечеря, салата, оправи дрехите, но...разбирам, че това не е достатъчно. Ще ви пиша пак.
всички сте прави за всичко, което казвате...едва ли едностранно ще оправя нещата,
темата отиде наистина в друга посока, но много, много ви благодаря за мненията,
бяха ми полезни, разбрахте всичко, което споделих и анализирахте в правилна посока,
ще видим как ще продължат нещата, мисля да спра да се старая и само да искам от него да помага засега, а относно комуникацията...ще ставаме все по-отчуждени вероятно, може пък това да ме улесни.
темата отиде наистина в друга посока, но много, много ви благодаря за мненията,
бяха ми полезни, разбрахте всичко, което споделих и анализирахте в правилна посока,
ще видим как ще продължат нещата, мисля да спра да се старая и само да искам от него да помага засега, а относно комуникацията...ще ставаме все по-отчуждени вероятно, може пък това да ме улесни.
Тази тема, ако съм я разбрала, изглежда така: една мадама си отгледала мъжле, взела го от нищото и го направила мъж. Той, щом отворил очи, се помислил за голяма работа и започнал да налага селския си манталитет и ограничен мироглед, възпитан трайно в родния дом, с намерението да го пренесе и в новото си семейство. Това, с активната подкрепа и под давление на "родата". А дамата умира от страх да не бъде изоставена и това се използва естествено. Как ще завърши? ще видим....
И защо е имал трудно детство-заради дeспотичния му баща,нали?Колко ли го е бил и му е смазал самочувствието и го е "програмирал" да прави каквото той му каже.Това са формирани в детството модели,които трудно се преодоляват.Ако това въобще може да се преодолее....
Виждам,че не искаш да се резделяте,защото виждаш добрите му качества и го обичаш.
И вие може и вие да заминете далееееч -в чужбина.Да се отдалечите от всичко,да видиш без намесата на свекъри в семейството ви как ще е.Няма да има къде да тича всеки уикенд и кой да го подклажда против теб..
Колкото по-далече живеете от тях-толкова по-спокойно ще ви е.
Иначе ще има да се мъчиш и ти с него,ама не се знае до кога ще издържиш така.
Виждам,че не искаш да се резделяте,защото виждаш добрите му качества и го обичаш.
И вие може и вие да заминете далееееч -в чужбина.Да се отдалечите от всичко,да видиш без намесата на свекъри в семейството ви как ще е.Няма да има къде да тича всеки уикенд и кой да го подклажда против теб..
Колкото по-далече живеете от тях-толкова по-спокойно ще ви е.
Иначе ще има да се мъчиш и ти с него,ама не се знае до кога ще издържиш така.
От подобен деспотичен баща на 19 години заминах и не бих се върнала да съм наблизо до него- никога.
Успех !!
Все съм си мислила, че любовта трябва да е някак естествена и приятна, а не полагане на денонощни усилия, непрестанни компромиси, мълчание, ... Не че не са нужни, но не и да са основните, които държат хората заедно
Точно така е, изпитала съм го....била съм най-щастливата, знам, че съществува истинска, естествена и без усилия любов, идваща от сърчицето и душата, ноо....човекът, който ми я даваше го няма
Исках да продължа, да съм силна и да обичам...а то трябвало мен да обичат...
Знам, че грешката не е в мен, аз се раздавам докрай и не мога да бъда друга....но е нужно и човекът до мен да изпитва желание да прави същото....да се постарае мъничко, дори съм казвала колко малко ми е нужно....
Страхотни сте всички, много умнички и добри, благодаря ви!
Поста на Ън е малко грубичък, но май си е така. Не ми се ще да те обиждам или обвинявам, просто ти търсиш мнение и ние ти го даваме. Аз имам съпруг от.....много години. Моите родители починаха, свекър ми също. Свекървата /която е все болна и умира.../ си е жива и здрава. Е, ситуацията при нас стана точно като при теб. Това чудо никога и за нищо не ми е помагало. Аз имам възпитание и дума накриво не съм казала. И...започна се. Маминка се обажда по 10 пъти. През лятото ходи на село и мъжът ми тичка...за разсад, да купят кокошки.../той има и брат, но на него не му пука/. Снощи мама се обади ПАК и ревеше като магаре! Синчето тича! Това се случва след толкова години брак. НО...както някой писа аз имам стабилна професия,аз изкарвам парите, децата са големи и...казах НЕ!!! Справяй си се с нея, не ме занимавай, яж си и ти манджичките които праща, на село няма да стъпя! Те така мило момиче. Удряш по масата и поставяш условие. Гадничко е, но това е положението. И ако се наложи, слагаш край. Това не е любов, не е семейство и щом след 2г. брак не си говорите по една седмица, какво ли ще е на 20-тата година! Това не е брак а някакво "мъждукане"! Вземи се в ръце и имай смелостта да поставиш точка! /а това, че ти имаш работа и повече доходи....не е най-важното. И при мен е така, но не това е нещото, което трябва да се навира под носа на един мъж!/
Тази тема, ако съм я разбрала, изглежда така: една мадама си отгледала мъжле, взела го от нищото и го направила мъж. Той, щом отворил очи, се помислил за голяма работа и започнал да налага селския си манталитет и ограничен мироглед, възпитан трайно в родния дом, с намерението да го пренесе и в новото си семейство. Това, с активната подкрепа и под давление на "родата". А дамата умира от страх да не бъде изоставена и това се използва естествено. Как ще завърши? ще видим....
Така ги виждам и аз нещата.
Кофти ми е само, че момичето изглежда мило, умно, добро и работливо, а се е затрило с тоя мунчо и си го отглежда като бебе. Че той моят 14 годишен син се държи по-адекватно у дома.
Историята има някакви допирни точки с първия ми брак, само дето родителите не бяха намесени - но иначе по същия начин го издърпах, обгрижвах и внимавах какво правя и приказвам, че все бях виновна за нещо и все ми се сърдеше за нещо. Пък аз пак си го дондурках. Накрая, логично, започна да си хваща поредица от любовници с 10-тина години по-малки от него, за които беше голямата работа и големия мъж (щото у нас нямаше как) и така доведе нещата до логичен край.
През цялото време обаче не искаше и дума да чуе да се разделяме, даже и след емнайстата любовница не искаше да чува за раздяла.
Да добавя към Ън моите наблюдения
От темата оставам с впечатлението, че момичето като образование и интелект е доста над мъжа
А това винаги съсипва връзката, в един момент колкото и да се обичат в началото, селянията и простотията на момъка винаги избиват на повърхността и от там нататък всичко е само регрес, положените усилия са загубено време и похабени емоции
А в случая както и има властни свекъри, шанс за промяна не виждам
Това е лично наблюдавано в няколко двойки около нас, резултатът е винаги един и същ
Разбира се, дано да греша
Все пак споделям лични наблюдения
От темата оставам с впечатлението, че момичето като образование и интелект е доста над мъжа
А това винаги съсипва връзката, в един момент колкото и да се обичат в началото, селянията и простотията на момъка винаги избиват на повърхността и от там нататък всичко е само регрес, положените усилия са загубено време и похабени емоции
А в случая както и има властни свекъри, шанс за промяна не виждам
Това е лично наблюдавано в няколко двойки около нас, резултатът е винаги един и същ
Разбира се, дано да греша
Все пак споделям лични наблюдения
