Семейството на съпруга ми

Вярвам, че е така, иначе не бих ти говорила за зодии. Обичливи са лъвовете, но по особен начин го показват, малко тактика искат.

С компромиси явно няма да стане, ако не вдява с нормални разговори. Лошо си го научила, че всичко ще му се разминава. Явно той още не е достигнал емоционалното ниво, на което си ти. Научила си го, че всичко ще му е простено и той за това се държи така. С времето може и да порасне, понякога има разминаване в зрелостта на хората и при вас това разминаване е доста сериозно. Започни ти да го караш да се чувства виновен за поведението си. Той за сега от друго не разбира, когато достигне твоето ниво, тогава вече можеш да започнеш да прилагаш стария подход. Почувствал се е прекалено комфортно в тази връзка и се е самозабравил. Не му позволявай повече да те игнорира. Нека почувства, че не си даденост и че ако продължава така, нищо добро няма да излезе от връзката ви. Ако и това не помогне, не виждам смисъл. Но пък може да се оправят нещата. Щом се е разочаровал веднъж от безумното поведение на роднините си, това е знак, че е започнал да узрява.

Между другото изобщо не съм съгласна с майка му. Ако се разделите, едва ли няма да те потърси отново. Все пак ти си единствения човек, който го уважава. Вероятно много ще съжалява. А това е просто начин да те манипулират.

Ако е лъв, това е напълно вярно, заедно с поста на Хърмаяни. Вземи ги силно предвид. Имам двама такива мъже вкъщи и потвърждавам 100%, че това, което пишат Кара и Хърми, е напълно вярно.

.................. - Да, свикнаха всички да ходя с него, и когато отказах (обясних му защо), станах неудобна вече и взеха да ме нападат...ще се опитам да му ги обясня тези неща, но няма да е лесно, трудно приема моето мнение по отношение на неговите роднини, аз винаги се опитвам да му говоря по принцип как е (да не ги обиждам и нападам конкретно тях), да го накарам да мисли отстрани за живота и семейството, но не знам дали му се получава...

Kara_, не знам как да го накарам да се почувства виновен, дори и да му кажа че се разделяме, имам чувството, че ще приеме..а може би и моят страх влияе на това да се сдържам засега.
Познавам си го, че му минава, когато се скараме и след време се оправят нещата, но той се държи така, сякаш е категоричен, както и майка му ми е създала такова впечатление...и аз усетих, че е манипулация, тя ми е казвала и много други неща, за да се почувствам несигурна, но това е друга тема...възползвала се е все пак, че и споделям, вместо да поговори с него и да го научи как да се държи по-зряло, тя не е лоша, мисли адекватно, но просто не заема страна, което е нормално, все пак и е син...

Вярно е, че аз съм го научила така, но то е защото винаги съм вярвала, че нещата се постигат с много любов и търпение, искреност...повторих го много пъти, да не ме помислите за безнадеждна романтичка и глупачка....но не мисля, че ако стана лоша и егоист ще постигна нещо...най много да се разделим още по-бързо. Мога да поставя нещо като условия, няма да ме накара насила да отида, въпроса е да се научи да не ме наказва след това, или да стана хитра лисица и все да си намирам оправдания...и да не се карам, а да бъда все усмихната и лицемерна, дали действа?

На мен много бързо ми кипва от подобно нещо и никак не си меря приказките, което понякога е проблем. Бих го питала директно баща му да не е в болница (има и по-груб вариант въпросът), че вместо АЗ да си почина, няма да мога дори да видя как ТОЙ си почива, докато АЗ му копая градинката.
Много си обстоятелствена, не се обяснявай толкова. Явно като ти кажат нещо накриво, изпитваш голяма нужда да обясняваш 10 мин, че не са те разбрали добре - спри се! Като ти каже пак копче - отговори му, че майка ти те вика да й помогнеш нещо за уикенда - едно изречение и приключваш разговора. Ако ще да се цупи.

......... - имаш право за всичко, но когато аз не си меря приказките следва ето това мълчание...та..как да открия златната среда, хем да се разбираме, хем всеки да е доволен?
Понеже баща му постоянно му се оплаква явно, репликата към мен е - спокойно, той няма да живее дълго...(аз съм носила лекарства и съм тичала, когато се оплаква - резултатът беше, че лекарствата не ставали и нямало да ги пие)

Да, явно все имам нужда да се обяснявам, отчитам го като грешка, дори сама съм го забелязала в себе си и се старая да слушам повече, отколкото да говоря, ама то в нас ако и аз слушам...ще настъпи вечно мълчание 

Отказът ми все пак трябва да е подплатен с някакви доводи, нали все криво ме разбират...
Имало е случаи, когато е ходил и уж не се е сърдил, но после се проявява....
Ще трябва все пак веднъж завинаги да се даде яснота на този проблем, или да си караме така и да си мълчим...докато се разделим.

Защо пък да е подплатен с доводи? Щом толкова иска доводи, ето ти един - баща му не е тръгнал за оня свят, нито е лежащоболен, значи едно мъжко момче като мъжът ти може съвсем спокойно само да се оправи и без твоя помощ.
Ще го затапиш, няма да знае какво да ти отговори - хем си го пратила да пасе, хем комплимент си му направила.

Другия път му кажи, че и ти няма да живееш дълго в общото ви жилище 

От моя опит с лъвове, те просто ще чакат до края на света да им допълзиш в краката, независимо дали са се омазали до ушите. Да не говорим за безкрайните фасони. За тях важи в пълна сила приказката - от главата си пати, както и още една, но няма смисъл от грубости.
На мен лъв ми е мълчал в продължение на 3 години, независимо, че излъга без да трепне и прецака 15 годишно приятелство. До ден днешен няма дори опит за извинение... както и да е.
Аз съм песимист в случая на авторката, ако тя не допълзи и не го погали по главата.

Да, а той великодушно ще каже "мър", вместо да й отхапе ръката с лъвската си паст.

Под въпрос е, зависи как се отнася егото към количеството мозък.

Много сте сладки!
Прекарах този ден пред компютъра с вас и сякаш вече не съм толкова отчаяна като преди,
ще го оставя още малко да се мъчи  
Дадохте ми малко кураж и сили.
Не вярвам да му е чак толкова хубаво, че си мълчим, но това с 3-те години просто е ужасно, трудно ми е да си представя какъв инат трябва да си...но то и без да си инат, ако нямаш достойнство да се извиниш и да потърсиш грешката в себе си...резултата е същия.
Аз не мога да преценя песимист ли съм за тази ситуация, защото ако искаше да си тръгне, досега да го е направил, нали уж е решителен, категоричен и краен? Защо стои? Дал си е срок, ако не го погаля да си тръгне ли? Не че искам да си тръгне...просто разсъждавам на глас.

Е, там егото обикновено е много голямо

Именно де...

Baff, напротив. Или са крайни в решителността си да оставят нещата да се случат някак от нищото, или ще приемат решението идващо от другата страна.
Поради тази причина казах, че съм песимист, ако не реагираш според това, което се очаква от теб, а характер е последното.
Ако дръпнеш юздите, това означава, че си готова на всичко за своето/вашето общо.
От друга страна теб те е страх - аз виждам, че обичаш съпруга си и не искаш да го изгубиш като такъв, а това е възможен вариант и силно зависи от условията, в които ще го поставиш.
Аз самата съм скорпион и няма начин да ми разиграват игрички, а фасони въобще. Много съм добра в това да бия лошо в чуждата игра. През годините много сме се карали и мълчали с конкретния лъв и накрая това приятелство просто се пр***а. По същия начин и заради същите характерни прояви загуби и човека до себе си след дългогодишна връзка, въпреки, че имаше силна любов и емоции.
Имам и други примери с други хора мъже и жени, просто това бе най-близкия ми и обичан човек и все още е силно обичан от мен, но развръзката обикновено не е в техните лапи и ти трябва да решиш доколко, как, за какво...

Vermilion, не знаеш дори колко точно го определи...точно той ми е казвал, че не действам според това както трябвало да действам т.е според неговите очаквания. И заради това ме наказва. Но редно ли е всеки път да се примиряваш и да действаш според това какво другия очаква, да нямаш право на свое мнение в такива нажежени ситуации?
Аз също съм скорпион.
Но явно не умея да манипулирам добре или да играя лошо, възпитавана съм да съм много честна и искрена (следователно=мекотело) и доста съм страдала заради това.
То това трудно се учи - или си такъв тип човек, или не си.
Т.е ако аз поема инициатива да се сдобрим ще е така, ако мълча, ще си чакаме...докато се разпадне всичко...Лесно е да реша да се сдобрим(щом е в моите ръце), но ако реша да поставя правила в семейството, не може....
Аз съм му казвала, че с това си поведение съсипва само себе си и че той ще е нещастен ама...дали го осъзнава не знам.