Семейството на съпруга ми

Т.е. ти с твоята по-натоварваща работа се трепеш след 9 ч. и у вас, а той чака да тури някое рафтче веднъж в годината. Ами нищо чудно, че ходи да върши чуждата работа, щом си има магаре да тегли неговата вкъщи.

Поставяш ясни правила - няма перфектна домакиня, щом работиш, че и повече от него. Домакиня има, ако си седиш у вас и не правиш нищо.
От утре започва успоредно с теб след работа да прави, каквото има. В почивните дни - почивате. Веднъж в месеца - може да идете при 1 от роднините. Разбира се при спешни случаи ще сте на линия, без значение за кого става дума.
Иначе какво правите? Ти или нямаш почивен ден, или си кукуваш самичка.

Нека разберат, че вие сте едно семейство и че си искате време за вас.
Но това ще стане, само ако той го иска. Ако не, не виждам надежда.

Не се сърди човече, да, така е, АКО той го иска.
Около нова година разбрах, че никой не ни зачита като семейство, всеки си дърпа към неговото и ако случааайно аз се обадя и решим нещо заедно с него - веднага го питат "ти това сам ли го реши", сякаш съм го отвлякла завинаги, а не за три дни да си починем някъде без тях.
Всъщност склонен е да ме послуша, когато съм по тактична и мила, но понякога и аз не издържам, говорят му някакви глупости, той идва настроен, нищо не споделя, и аз как да реагирам на това поведение...трайкам си и гледам да не усложнявам обстановката.
Ами явно ще трябва пак аз да се прежаля и да се опитам да поговоря с него за последно...търпеливо, тихо...ако се разберем, разберем.
Сега в тази ситуация трудно ще го накарам да свърши нещо, бях оставила днес едно пране нарочно в спалнята, не го е пипнал, а друг път сам го сгъва...това е показателно, че инатът продължава с пълна сила.
Първо трябва да започнем да говорим, а после да поставяме правила и да се боря да е покрай мен в единствения ни почивен ден, и да готви с мен (не че не го е правил) - тук съм си виновна сама, че все го съжалявам.

Това го пропуснах, но ти сама си го установила. Само спокойни разговори. Скандали и караници няма да помогнат. И никога не казвай обидни думи, независимо дали към него или роднините му.
Успех!

Baff, аз не говоря за манипулации и пр. Държа на абсолютно същите принципи и от примера ми точно това казвам - 15год приятелство, към лъжата и предателството нямам милост.  
Разликата е, че аз не се поддавам на игрички и манипулации, и ще опитат от собствената си отрова обръщайки я насреща.
Също така още в първия си пост казах, че аз съм безкомпромисна и съм готова да заложа всичко за своето. Не ме е страх да заявя себе си, нито от последствията от това.
Ти искаш същото, но търпението е плодородно, когато се работи в определена посока и отровно, когато постоянно приемаме и се съобразяваме с неща, които дори на органично ниво отхвърляме. Които не са част от същността ни.
В случая основния проблем за мен е липсата на взаимност, а ти трупаш неудовлетворение и тъга и търпението, което проявяваш - няма смисъл от него след като няма решения и действия в посока, в която гледате заедно.
Никой не стои над другия и никой няма господар, който да може да решава кой какво заслужава - наказание или награда.
Разбирам напълно, че ужасно те е страх, защото обичаш, но не се поставяй ниско. Не това е любовта. Поне така мисля аз.
Ужасно мъчно ми стана като четях в постовете ти - аз не искам да съм на първо място, аз не искам това, аз не искам онова. Разбираш ли скорпиона е -Аз искам!  
Ти си важна. Семейството ти - ти и този мъж сте важни. Ако искате да бъдете заедно, вие ще бъдете независимо от всичко.
От моя семеен опит вече 9 годишен, аз това съм разбрала. Ако го искате, нищо не е в състояние да ви раздели, но никой независимо дали е приятелство, семейство, интимност... никой не стои над другия, а взаимността е основата.
  

Майка му няма как да го научи да се държи по-зряло. Тя явно го е отгледала да й слугува, така че не очаквай нищо от нея. Ти й пречиш в това й начинание и за това тя го настройва против теб. Остави ги. Нека той да ходи при тях, колкото по-често, толкова по-бързо ще се скарат. Като те няма вече в картинката, ще започнат да си изливат злобата срещу него. Щом веднъж са се издънили, ще се издънят пак. Ти казваш, че преди не е ходил толкова често, защото сте били по-далече. Значи не е свикнал да е постоянно при тях. Рано или късно ще се скарат. Ако не им се месиш - още по-добре.

Не мисля че трябва да го заплашваш с развод, поне не на този етап. Като си оправите отношения му обясни с мил тон, че имаш нужда от него и от това да те защитава, когато някой те напада. Би следвало да се почувства поне малко гузен и да взима предвид и твоите чувства, дори и да не го покаже веднага. Казвай му, колко си доволна, всеки път като излезете или свърши нещо полезно. Така ще може да направи паралела между твоето добро отношение и постоянните укори на родителите си. Следващият път, когато поиска да ходиш при баща му, изтъкваш конкретната причина за отказа си- крясъците му и това че те унижава. Казваш категорично, че вече си направила прекалено много компромиси с баща му и не подлежи на обсъждане повече. С майка му спазвай добрия тон, щом и тя се опитва. Помоли го да ги парира, всеки път, когато започнат да се оплакват от теб, защото това те наранява. Ако ти прави фасони за нещо, казваш му - "стига глупости", както той на теб и захващаш друга тема. Разберете се да прекарвате по някой уикенд заедно или поне един ден от седмицата. Ако не ти се ходи при майка му, казваш че си прекалено уморена и толкова, не си длъжна. Също така мисля, че за следващият празник можеш да опиташ отново да я поканиш, ако не ти е опротивяла съвсем. Хем ти ще си добрата в неговите очи, хем вероятността да стане като предния път е голяма и той ще види що за стока са. Не обръщай внимание какво му говорят техните, рано или късно на него ще му омръзне от тях. Те много скоро ще се издънят, няма смисъл от прибързани действия. Мъжът ти звучи като добър и отговорен човек, просто още не си е осъзнал приоритетите.

Той може да ходи не повече от 1 път в месеца при тях,ако може и по-рядко.Това ми се струва разумно.Добре е обаче да е с теб през цялото време,за да няма как да го настройват и да му говорят против теб.Просташките изцепки на свекъра ще си останат-просто си свиркай,не му се връзвай.Ако искаш пробвай се да не му цепиш басма и му прави контра-но за сега не те виждам да можеш да се справиш без да го приемаш лично и да се дразниш и страдаш.
Вие сте семейство и сте си на първо място един за друг....Другите са второстепенни.Никой друг не може да определя правилата във вашето семейство освен вие двамата.Всичко друго е вмешателство-в тоя случай пълен игнор.

Май по-добре е да си свирка, защото даде ли му на контра, старият ще си го изкара на сина си. Той от своя страна ще се цупи на жена си. Толкова са сложни тези отношения между роднини, че понякога е нужно доста време и нерви, докато се уцели точната стратегия. Baff все още не я е налучкала. За момента е най-важно да не приема всичко лично.

 baff, аз имам вече 15 годишен опит с един твърдоглав, себичен и опърничав Лъв. В началото и аз като тебе бях мила и добра, докато ми се качи на главата. До толкова беше свикнал да правя, това, което той иска, че беше забравил, че мога и да имам свое мнение. И когато аз се запънах по един въпрос и бях непреклонна, той ме направи на "две стотинки", но аз не се отказах.
Когато възникне проблем аз не мога да мълча, говоря, говоря и когато се игнорира това, което казвам, започвам да викам. Много рев съм изревала, аз съм една чувствителна Риба и всичко си го слагам на сърцето.
Обаче дали кризата на четиридестетте години направи нещо с мен, не знам, но вече аз безмислени компромиси не правя. Когато има проблем, аз говоря, говоря спокойно, защото аз наистина вече съм спокойна. За мен си съм приела, че ако аз не се чувствам добре в нашата връзка /с две деца, да са ми живи и здрави/, трябва да се направи нещо, за да се чувствам и аз добре. Вече не ми е важно да сме заедно на всяка цена, важно ми е да съм спокойна, да се чувствам разбрана и обичана. Станах и аз малко егоист, един вид.
Та исках да ти кажа, че според мен няма смисъл да си мълчите и да се дебнете кой пръв ще проговори. Седнете и му кажи как се чувстваш ти в тази ситуация , как си представяш вашето бъдеще и ако той иска да имате това бъдеще, какво е готов да направи.
Кажи му, всичко което ти тежи, виж го как ще реагира, какво ще каже и ако можеш си направи изводите. Човек на тази възраст не може да се промени много, той ще си бъде все такъв.
А ти звучиш като една добра, образована, разсъдлива жена, когато човек има такава жена трябва много да я цени и уважа, не го забравяй.

А, според мен най-виновният в тази ситуация, си ти - той така е намерил, така му е удобно. Ти си тази, която стои, надявайки се на чудо, защото имаш някакъв комплекс да останеш сама?!?

И, да ти кажа - бъркаш, че поведението му е продиктувано от инат. Не, това не е инат, а незачитане на твоята личност, пък ти ако желаеш удобно си го тълкувай по всякакъв начин

А, това със зодиите е тотален смях - сериозно ли вярвате, че поведението на господина се дължи на зодията му? По тази логика 1/12 от човечеството имат същото поведение  

И аз не се връзвам много на зодии, но четейки за лъвовете по темите все повече започвам да вярвам 
И моят е Лъв. Този проблем с роднините го няма, далеч сме от всички и сме били винаги самостоятелни, но определено са труден характер и ако с/у тях има някой слаб ще го смачкат. Ако обаче още от началото покажеш, че си силен като тях нямаш никакви проблеми.
И детето ми взех, че го родих Лъвче 
Много са гальовни и всеотдайни, но трябва да си твърд и да не показваш слабост, точно като животните са.

Това, че някой е мекушав и не може да си отстоява интересите, не го дължи на зодията си  Иначе, да, много удобно оправдание е 

Съгласна съм.
Просто ми е правило впечатление на хора, описващи Лъвове, че има големи съвпадения. При други зодии, дори за моята, не е така

Това е есенцията на всичко 

Баф, имай предвид, че ако правиш семейна сбирка - гледай от твоя страна да има поне един човек, да не си сама - майка, сестра, брат, ако имаш, дори приятел/к/и. Мъжът ти явно не е на твоя страна в тази ситуация. Когато вижда, че всички са срещу теб, смята, че мнозинството има право, и гледа да яхне вълната. Още повече, че на него му изнася ти да трябва да му се молиш за внимание.
Ако поне един човек застане на твоя страна пред другите, мнозинството вече не изглежда толкова внушително и се вижда, че има по-различно мнение.

Не знам дали е от зодията, но все едно описваш бившия ми приятел. Ама едно към едно. То сърдене, то цупене, ама инати, ама все виновна за нещо. Трябваше да съм по- ниска от тревата, за да не го дразня. И проблема с роднините го имаше. Но аз не издържах дълго- само 2 години и се разделихме. Беше ми омръзнало да съм на последно място в живота му. Да не ме зачита, винаги да съм в грешка и да се извинявам без вина.
Добре, че срещнах ММ да разбера какво е да те зачитат и да си Човек за другия.
Звучиш ми трезво и разумно. Желая ти отново успех в нелеката ти задача.