Не поддържам отношения с бивши. Не сме скарани, не се мразим, нямам нищо лошо към тях.
Но... бившите са бивши. Никога не са идвали в живота ми с цел да сме "приятели". Това са жени, които съм обичал, дори жени, с които съм планирал живот и щастие.... Не намирам за нужно да продължават да са непосредствено в живота ми. Те са бивши и си стоят в миналото. Не ги поздравявам за рождения ден, не си пия кафето с тях, не им поливам саксиите и не им гледам котките докато са на море. Не ми споделят любовните си мъки с нови мъже. Не им поправям пералнята, когато се счупи....
Казвам го, защото всичките ми бивши в определени моменти са ми се обаждали за услуги. Отказах им. Не мога да причинявам на жена си притеснения. Не обичам сложни житейски ситуации. Перални на бивши не поправям, котки на бивши не храня, цветя на бивши не поливам, и любовни драми на бивши не изслушвам. Нито им звъня да си споделям с тях.
"В добри отношения съм с бившите" е мннооооооооооооооого разтегливо понятие. За някои това значи "поздравяваме се с усмивка, ако се видим на улицата". За други значи - "ако ми гръмне бушона, звъня на бившия в 2 през нощта".......
