Приятелство между бивши любовници?

Само да уточня, вижданията ми за ревността нямат нищо общо с отношенията ми с бившите.

Не поддържам отношения с бивши. Не сме скарани, не се мразим, нямам нищо лошо към тях.

Но...  бившите са бивши. Никога не са идвали в живота ми с цел да сме "приятели". Това са жени, които съм обичал, дори жени, с които съм планирал живот и щастие.... Не намирам за нужно да продължават да са непосредствено в живота ми. Те са бивши и си стоят в миналото. Не ги поздравявам за рождения ден, не си пия кафето с тях, не им поливам саксиите и не им гледам котките докато са на море. Не ми споделят любовните си мъки с нови мъже. Не им поправям пералнята, когато се счупи....

Казвам го, защото всичките ми бивши в определени моменти са ми се обаждали за услуги. Отказах им. Не мога да причинявам на жена си притеснения. Не обичам сложни житейски ситуации. Перални на бивши не поправям, котки на бивши не храня, цветя на бивши не поливам, и любовни драми на бивши не изслушвам. Нито им звъня да си споделям с тях.

"В добри отношения съм с бившите" е мннооооооооооооооого разтегливо понятие. За някои това значи "поздравяваме се с усмивка, ако се видим на улицата". За други значи - "ако ми гръмне бушона, звъня на бившия в 2 през нощта".......   

Според мен проблемът ти не е в отношенията точно с тази жена. За нея знаеш, че е имал такива отношения и затова се връзваш. Ако не е имал, би приела приятелството им, така ли? Може да има и други жени около него, за които просто да не знаеш, че е спал с тях.
Аз на негово място не бих ти угодила на условията, защото след това ще поставиш нови с някоя друга и т.н.
Моят съвет е да държиш здраво юздите на ревността, защото в противен случай потърпевшата ще си ти накрая!

Ето там е истината. Човек, който държи на семейството си не държи да поддържа "приятелства" с тези, с които по някакъв начин нещата не са се получили. Комфортът на половинката дава семеен комфорт, ако едната половинка не се интересува от удобството и спокойствието на другата половинка и избира вечната дружба с бившата/бившия, забрави за семеен уют и съпружеско щастие. В повечето случаи такива приятелства не са нищо повече от отворена вратичка, в случай, че нещо се наложи или хранене на его, че, виж, тя/той още не е напълно безразличен/на. Изключения винаги може да има, но масово мъжете искат да се подсигурят, а жените да се чувстват незаменими и по-готини от тази, която е заела мястото им. Пак казвам, изключения има, но не са по-често срещани от другите. Да не говорим, че в общия случай има ли усещане за несигурност, което е предизвикано от точно определена бивша или не бивша, значи това усещане е предизвикано от нещо в поведението и на благоверния, и на невинната приятелка.
Ако и двете половинки държат да поддържат приятелства със свестните си бивши половинки и никой не пречи на другия, няма лошо. Една половинка има ли проблем, другата трябва да избира, това е положението. Компромиси и приоритети.

А твоето притеснение е, че може да правят секс или че той може отново да започне да я харесва отново като жена?

Разбира се, че могат да съществуват съвсем нормални и дори приятелски отношения между мъж и жена, които в определен момент са били близки/имали са връзка 

Ако са се разделили в страшни драми и мъки  , го разбирам, но тук случаят очевидно не е такъв. В крайна сметка един възрастен човек е нормално да има предишни връзки

Мераци към него (бившия)  не съм имала , от негова страна не знам дали е било обаче така    Мъжа ми си е бил спокоен и сигурен в мен 
Явно авторката не е сигурна в милУто от там е целият проблем 

ама па как ти ставаше гот на душата и какъв небесен балсам за егото беше като скачаше онзи ми ти младеж по команда, нал тъй  много ми допадат коментарите ти - супер точно са хванали есенцията на дискутираната тема. и дори не става дума за ревност както някой се опита да изкара основният проблем.

мисля, че е редно да се отбележи, че не е необходимо задължително да има сексуални мераци, за да бъде едно поведение инфантилно, ненужно и вредно. изобщо - да си вдигаш...самочувствието с бивши е   

edit: след последния коментар на нофелет темата май се изчерпа. ама как пък отново мъжете са по-здравомислещи и разумни..ц,ц,ц, отиде добрата репутация на нежния пол, претендиращ да разбира всичко. все жени се изредиха да обясняват как 'имат чудесни отношения с бивши' и колко 'готино е това' . всички мъже, които познавам, които са имали отношения с бивши са ги държали в живота си 'ако потрябват' - сами са си го признавали. ето, и тука мъжа го написа - този тип 'заигравки' са не-нуж-ни. всеки е свободен да се самзаблуждава колкото си иска, но единствената и главна причина жените да придирят за този тип отношения е, за да си ласкаят егото колко, видиш ли, са по-желани и обгрижвани от текущата приятелка/съпруга/нам-си-кво.в което принципно няма нищо лошо, но сме форум за възрастни (предполагаемо) - поне да си ги казваме нещата както са без лирични обяснения за платонични дивотии

Между другото, ако поискаш да забегнеш с някого за малко, бившият/бившата е от подходящите хора /ако е свестен/свястна, разбира се/. Не се изискват големи кандърми, знаете си чалъмите, няма да ти висне на врата за последващи срещи, ще те изслуша и разнообрази.
Така че тези, които забягват, обикновено държат бившите наоколо.
А що се отнася до приятелството с бивши, не виждам нищо лошо, когато то се прави с акъл и финес. Предимствата са подобни като тези при секса с бивш.

Оф, наистина е излишна вече темата, едно и също си говорим. Някои в отношенията с бивши имат предвид само сексуални отношения. Вие с тези хора, бившите, друго, освен секс, не сте ли правили? Защо мислите, че винаги остава поне в единия влечение към другия? Не сте ли имали гаджета в детската градина, в училище? Избягвате ли ги, ако животът ви срещне отново - не, разбира се! Е, при големите хора е същото - понякога двама човека толкова много се променят, че и за тях самите е смешно как са имали връзка, приятелските отношения обаче си остават, какъв е проблемът? Защо всичко се свежда до секс и тайни помисли за резервни варианти? Едно гадже от тийнейджърските ми години ме помоли да му помогна в избора на годежен пръстен за момичето, с което живее. Как точно трябва това да ми вдигне самочувствието

И аз не разбирам как се вадят от девет кладенеца вода, за да се докаже, че щом общуваш с бивш-значи има "нещо"..
Иначе - отново съм съгласна с Нофелет.
Да, важен е комфортът в семейството.
И в името на това - и аз към момента не звъня и не общувам конкретно с никой бивш, освен с бащата на сина ми и последната ми връзка - защото съм наясно, че на съпругът ми няма да му е приятно.
Това, обаче не значи, че ако срещна някой бивш случайно, ще го подмина или ако ми звънне за инфо или услуга - да го отсвиря.
И основного в темата е - че момичето искаше помощ/съвет как да се справи.
Като се филмира допълнително - определено няма да й е от помощ.
Да говори открито с мъжа си как се чувства - и ако след това няма развитие - тогава да си прави изводите.

Ако мъжът ѝ беше някой улегнал и мислещ, и без съвет щеше да се оправи жената. Ама той ѝ е разказал цялата си 'връзка' с другата от-до. При това положение единственото, на което авторката може да разчита е собствената си връзка с него. Да е сигурна в себе си, без тежестта на факта "сега той е с мен". Самооценката е на първо място.

 Относно главния въпрос, който бях задала, дали вярвате, че е възможно приятелство между бивши любовници, смятам, че разбрах гледните точки. Изводът е,че всеки мисли различно и в зависимост от случките, ситуациите и разбира се,  самите участници, това нещо може да бъде супер нормално и приемливо, както и точно обратното.
Моето лично становище е следното:
Има причина тези хора да са бивши, да сме приключили отношения с тях и пътищата ни да са се разделили. Според мен, първото главно нещо, от което много  зависи дали двама човека ще останат в добри и приятелски взаимоотношения, е причината, довела до самата раздяла.
Второ, зависи от характерите и убежденията на двете страни. Аз лично не съм приятелка с бившите си, просто така са се стекли обстоятелствата, че не сме успяли да запазим приятелски взаимоотношения. Ако се засечем някъде, няма да се подминем, ще се поздравим, но общо-взето до там. Не се чуваме и не поддържаме връзка.
Случаят със сегашния ми приятел обаче е различен. Той е съумял да запази добри отношения с повечето жени, с които е бил. Дори до толкова добри, че за тях, той е страхотен приятел и човек, на когото могат да разчитат. Давам си сметка, че в това няма нищо лошо, защото както много от вас казаха, изобщо не е задължително двете страни да имат някакви задни мисли и едва ли не да се разглеждат като 'резервен вариант'. Да, предполагам, че има и много такива случаи, но мисля, че този не е от тях. Признавам си, че в началото много роптаех, даже съм искала от него да престане да общува изцяло с тези хора. Но това не е правилно, защото не можеш да искаш от човек да затрие миналото си. Тук обаче има много важен момент, трябва да има мнооооого ясна граница в тези отношения. Аз вярвам, че човека (в случая моя приятел), трябва да покаже на тези жени, че няма лошо да бъдат приятели, но все пак той има сериозна връзка и следователно те няма как да оакват той да бъде на разположение за лични въпроси. Много пъти съм споделяла с него тази теза и смятам, че той си даде сметка за това кое е допустимо и кое не и сложи граници. Сега повечето ще кажат 'еми тогава какъв ти е проблема?' Ами проблема ми е там, че се страхувам, имам си вътрешни демони, които не ми позволяват да се отпусна на 100% и си казвам 'ами да де ама ако се случи?' Знам, че е глупаво, защото никой никога не е застрахован на 100%, но тръгне ли да мисли по този начин, нещата не свършват добре... И точно затова искам помощ, искам да се избавя от тези демони. Искам да вярвам и да имам доверие. На теория е много лесно, но на практика не успявам да го постигна напълно и пак има моменти, в които се терзая страшно ...

Да, наистина трябва да има ясна граница. Моят мъж продължава да има проблеми с бивша, с която са имали много кратка връзка преди да се запознаем. Колеги са и от там идва проблема. Не може да се отърве от нея. Тя е наясно, че той има сериозна връзка (и тя е семейна), бебе и ново семейство, но продължава да му пълни пощата с разни обяснения в любов и т.н. Той е обяснил многократно, че освен по служебни въпроси да не го търси за друго, но тя продължава. Пише му във фейсбука, че иска да са приятели поне, прави разни коментари, харесва му снимки. Ей, не мирясва и това е. Не се притеснявам, че отново ще се случи нещо между тях, но изключително много ме дразни нахалството на тази жена.

Това наистина е много неприятна ситуация! Нейният мъж знае ли за нещата, които прави?
Тази жена явно все още не може да се примири, че с твоя мъж вече са разделени и е редно всеки да си продължи по пътя. Много жалко, че по този начин не само тормози вас, но лъже мъжа си и детето. Може би има някакъв по-сериозен проблем, за който трябва да потърси помощ. Аз в тази ситуация сигурно бих говорила със съпруга й, макар че това е нож с 2 остриета, защото може нещата да стигнат до там, че да си развалят семейството.  

Да, наистина не може да се примири. Със сигурност мъжът и не знае за тази нейна авантюра и за продължението след това. Не ми се иска да и създавам проблеми в семейството, а най-вече на моя мъж, защото са колеги и може да стане още по - голям проблем. Единственото хубаво в тази ситуация е, че не работят в една и съща и сграда, т.е. колеги са, но тя не е на работното място на моя мъж.  На него му имам пълно доверие, той се опитва да парира нещата и е говорил доста откровено с нея. Ние се запознахме няколко месеца след тяхната авантюра, беше минало  доста време, но тя все още не иска да се откаже от него и се пробва, като иска от него да останат поне приятели. Ще видим как ще се развият нещата по-нататък. Дано се вразуми, че така тормози и себе си и нас.

Juli_M, похвално е, че приемаш спокойно нещата- нещо, което на мен много ми липсва. Имаш ли идея защо така се е вкопчила за него като тя самата има мъж и дете? 
Явно е била много влюбена и се е надявала, че нещата между тях ще се получат, но все пак не е някоя тинейджърка, че да не разбира. Пробвали ли сте все пак да й кажете, че ако не спре ще се принудите да говорите с мъжа й? Не знам това до колко би помогнало, но може да се постресне и да започне да си живее живота най-накрая. Аз не знам как бих реагирала, не бих искала да й създавам проблеми, но от друга страна май и тя не мисли като създава на вас? Аз съм на мнение, че един човек има ли семейство, особено вече и дете, нямаш работа при него. Забранен плод, както се казва.