Аз ли бъркам някъде или просто не можем да се разберем с половинката ?

гледай на живота малко по весело....няма пълно щастие ...все нещо ще ти липсва...

Гладна ли си? Болна ли си? Гола ли си? Нямаш къде да живееш? ....

Всички сме бедни!!! И за пари и духовно!

Мъжете са егоисти и ако не си "краднеш" щастие ...ще ревеш ей така цял живот.
Па похарчи си парите за теб...като нещо искаш да имаш.
пък докъдето стигнат...

Не променяй живота си...    , че после ще ревеш за много неща..    ..ще разплачеш всички после...

Ох, къде ги намирате тези мухльовци!
Той наредил колите и моторите, а за децата си няма......
Той е на 40, промяна не само няма да има, ами с годините и възрастта нещата ще стават все по-зле.
Ако се надяваш, че ще се замисли, че ще се промени, че ще стане любящ, загрижен, отговорен и споделящ съпруг и баща, недей.Няма да стане.Такъв си го взела, такъв ще го погребеш, ако останеш с него.
Аз не виждам кой знае какъв избор-или се примиряваш и продължаваш така, или раздяла.

Именно. Чичо Скрудж си остава такъв за цял живот. Виждала съм какви ли не неща, включително имам познат, чийто баща е ограничавал дори храната на децата си.
Децата един ден ще бъдат благодарни за промяната. Когато бях малка, майка ми постоянно ми внушаваше, че търпим всичко за наше добро, че баща ми ни бил гръб, без него едва ли не ще загинем... Сега виждам, че това не е било така, просто тя е била уплашена да се отдели поради материалната зависимост, в която е била поставена. Недей да попадаш в този капан. На 31 имаш шанс да промениш много неща, да учиш, да получиш повече от живота. На 40 обаче ще ти е далеч по-трудно, а и никъде няма да срещнеш разбиране, просто средата в България е такава.

     Тарикат излъгал ученичка, моделирал си я според вкуса си и я вкарал в спиралата на онова, което прочетохме. Веднъж подчинила се на правилата, станали й навик, после много трудно се изправя срещу тях и отстоява позицията си. И най-често твърдата глава не отстъпва, ще приеме дори раздяла, но няма да допусне друг да определя правилата.
    На въпроса на авторката - бъркаш, но не с претенциите си, а с това че много дълго си чакала в това положение. И с това, че все още ти минава през ума, че е възможно грешката да е в теб. Ако мъжът ти е толкова твърдоглав, ще се наложи да направиш избор - или оставяш нещата така и продължаваш да съществуваш или почваш отначало и сама.
     Преди да направиш избор, първо се увери какво точно си готова да направиш. Не отправяй празни закани за раздяла и развод. Говори за това, само ако си сигурна, че ще се случи. Постави си условията и му дай възможност малко-по малко да ги изпълни (ако има желание). Не очаквай всичко да се случи веднага.
    Аз също не вярвам, че той ще се промени и отстъпи. Вярвам, че ако го заплашиш с развод, няма да направи дори минимално усилие да те спре. И ако се откажеш поради нерешителност, ще продължи да те манипулира още по-гадно, защото ще е разбрал, че го заплашваш от безсилие.

За мен а абсолютна гавра да казва, което описваш.
Ако сте разделени - тогава са нормални такива отношения. Но да сте едно семейство и да се разпределят нещата по такъв самостоятелен начин не го разбирам. Най-тъжното е, че децата виждат всичко това 

Явно си била много наивна и млада. Но вече започваш да порастваш...

Първо - спри да си жертва и да мислиш като такава. Ама той да се променил, ама били сте се обичали... Глупости! Той е зависим от това да има до себе си жена, която да му търпи мизериите, а ти си зависима от него - никаква любов не е това, камо ли такава, заради която да си заслужава да живееш и ден повече по този начин. Ще изтърпиш ли подобно отношение към себе си от приятел или приятелка - да те унижава, да те мачка, да те манипулира? Ще вярваш ли, че това е приятелство и приятелката ти държи на теб? Не? Не? И пак не? Ами защо тогава вярваш, че този мухльо те обича? Защото те е ползвал за безплатен секс, безплатна слугиня и безплатна утроба да му износи и роди три деца? Събуди се, жено!

Той няма да се промени. И още пет деца да му родиш, пак няма. Само че в един момент ще го тресне кризата на средната възраст и ще реши, че трябва да се "наживее" с парите, които вади. И ще му отпусне края. И тогава ще гледаш как парите, трупани по време на брака ви, с твоите лишения и тези на децата ти (защото те май са си само твои, като гледам), отлитат с някоя млада жена, случайно озовала се на пътя му в този момент. А ти ще си пропиляла младостта си...

Вземи се в ръце, откажи се от идеята за семейство с тоя тъпанар, защото семейство няма, няма и да има. Ти и сега си гледаш децата сама, ако се разведеш, нищо чудно издръжката за трите деца, която той ще трябва да плаща, да е по-голяма от това, което дава за тях в момента. За мен е безсмислено да започваш тепърва да следваш, че и пари да инвестираш в това. В България двама от трима имат висше образование и не стават и за чеп за зеле. Камо ли пък някаква си педагогика, с която дори и да завършиш след години, пак няма да вадиш с разлика повече пари. Подхвани някакъв занаят според мен, усъвършенствай се в него. Или пък задълбай в счетоводството, учи се в движение, може да си набавиш литература и да се образоваш и без да наливаш пари в прогнилата система на българското висше образование. Ако си добра в нещо, никой няма да го интересува имаш ли хартийката, или не. Освен ако нямаш амбиции да ставаш инженер, лекар, юрист, главен счетоводител и т.н. Може да се замислиш и за графичен дизайн, ако имаш афинитет към подобни неща.

И не се ограничавай само с малкия град и с това, какво се търси в него. Намери в какво можеш да си добра, пък може да се преместиш и в по-голям град, на квартира, да си я делите на първо време с още някоя мама, която иска нещо по-добро за себе си и децата си. Може да си помагате с гледането на децата, прибирането от училище и т.н. Големият град предлага възможности, които в малкия просто ги няма.

Махай го от врата си тоя воденичен камък и спри да си увреждаш децата. Те попиват това, което виждат. И не е нормално едно дете да ти носи паричките си, защото вижда, че страдаш. Ти си майката, ти си тази, която трябва да се грижи за децата, които е създала, а не децата да се грижат за теб. Прекалено са малки, за да ги товариш с нещо подобно, пък било и неосъзнато. Те трябва да растат, искайки - искайки повече от живота, имайки мечти и т.н., за да могат един ден да постигнат повече, да посмеят да протегнат ръка за повече. А не да растат, мислейки как могат да бъдат още по-незабележими, по-малко искащи, по-несъществуващи, за да не причиняват дискомфорт на родителите си...

Мъжът ти е мухльо. И ако за 15 години бачкане и лишаване на семейството си от елементарни неща е успял да "постигне" само 3 коли, 3 мотора и апартамент, който все още не е изплатен, значи е още по-голям мухльо и смотаняк. Това не е мъж, който може да вади пари. Това е стиснат човек. За мен стиснат мъж не е мъж. И той си знае, че е смотаняк - затова те мачка теб и ти промива мозъка, да не би да вземеш да прогледнеш, че е такъв. На такъв "мъж" деца не трябва да се раждат. Една психически и емоционално здрава жена ще избяга от такъв, преди изобщо да е помислила да му ражда деца. Както женските животни не биха избрали да създадат потомство с някой сакат мъжки, който не може да им намира и носи храна. Мдааа....

Изборът е твой - какво искаш за себе си и за децата си.

Ти сериозно ли би позволила децата ти да живеят в подобна обстановка?

Не е сама, а с три деца.

Децата не са пречка, ако майката има ясна визия за живота си. Не знам как авторката е изтърпяла дотук, тя ще си реши как да продължи. Не мога да дам съвет, понеже аз самата действам много първосигнално. А това да дърпам малки суми тайно от мъжа ми - не са ли ви общи парите??

Животът е един. Самата аз се разведох с деца, по-малки от описаните тук. Когато нещо може да се търпи в името на децата, то просто се изтърпява и човек го приема като малък компромис. Когато не може - късаш старото и продължаваш напред, колкото и да е трудно. Иначе търпиш нетърпимото с години, побъркваш се и почваш да се самоубеждаваш и да си вярваш, че то всъщност в другите семейства е още по-зле или каквато там защитна реакция си избереш   Да живееш против себе си или с идеята да промениш партньора си след години брак за мен е загуба на време.

Сега е с четири деца. Мисля, че с три ще й е по-лесно.

Благодаря ви от сърце...
Ние нямаме брак, и при раздяла всичко си е негово, издръжката ще е минимална-това той го е казвал.
Изобщо няма да тръгне да ме спира и да ме моли да си опраяме отношенията,защото през годините сме минавали няколко пъти през това и мнението му е,че на никой няма да се моли,аз само съм щяла да съжалявам.Да си тръгвам,пък децата щял да си ги гледа,каквото и да значи това
Иначе в моментите,когато не става въпрос за пари сме в голяма хармония.Обичаме да си мечтаем за бъдещето. Наскоро се захванахме и с земеделие-овощни градини,за да подсигурим уж бъдещето на децата,Но всичко е на негово име и ми се струва,че в момента, в който започнат да се изкарват пари и от там ,той пак няма да ми дава....
Много сте прави за децата...милите ми те...те са единственото нещо,за което ще се опитам да се променя...
Време е да се събудя най-накрая от този сън,и приказката ,в която сама се вкарах,да разбера,че съществува само в моята глава

Много хубаво си е опекъл нещата.
Явно никога не е имал желание да бъдете двойка.
Нищо фатално не е станало, просто от днес помисли и ти за себе си. И за децата. Защото той явно няма да го направи.

Казваш, че сте започнаЛИ нов бизнес, защо обаче всичко трябва да е на негово име? Нека ти даде дял от фирмата. Ти си до него толкова години, жертвала си много неща, а той не желае да ти осигури каквато и да е сигурност. Ти също си била част от успеха му, заслужаваш дял. Обясни му, че не ти стигат парите и искаш да работиш, но и да получаваш пропорционален на работата ти дял от всичко. Така е справедливо.
Не съм съгласна, че на 31 е късно да учиш, но с учителска заплата (ако завършиш педагогика, едва ли ще станеш друго) надали ще успееш да издържаш 3 деца. По-добре запиши курс по счетоводство. За обикновен счетоводител диплома не ти трябва, курс е напълно достатъчно, а и курсовете са сравнително кратки в сравнение с 4-годишно обучение в университет.

Ако наистина сега дава 180 лв. за децата и домакинството, при развод дори минималните издръжки за трите деца ще е по-голяма сума.

Ммммммм, горд при това, и с това имам опит за съжаление. Колкото и да му липсваш няма да си признае, нито ще те търси даже и да му е тежко....има такива хора, които неосъзнати минават през живота и така и не разбират защо и как се случват нещата с тях, защо не им е добре, е, както и защо им е добре. Много съм съгласна с мението на b^c по горе. Насила хубост не става.

Имам позната която с три деца се е развела с мъжа си, и то преди доста години, когато ако се разведеш бяха готови на кладата да те изгорят, оженила се е за настоящия си съпруг, доста години по-млад от нея и е родила четвърто дете. Страшно няма, имаш родители, които ще помагат. От опит знам че когато толкова млад си се събрал с едно от първите момчета, не знам дали в твоя случай е точно така, но така и оставаш с впечатлението че Той е единствен, че е неповторим, че други за теб няма......Имаааааа, има много и винаги ще има.