За мъжете и брака

При нас подписването, сключването на брак си беше само между нас двамата и свидетелите.
Страхотен спомен ни остана. Толкова интимен и съкровен момент - суетенето на ММ, че ще закъснеем, че като ходел да взима питката го били познали, че е младоженец от вратата ( хахаха, да бе, още преди да влезе).
Решихме, че церемония, тържество ще има когато направим църковен брак.
А до тогава трябва да си направим шаферчето!
При нас в общината само за подписването в делничен ден (без музики и ритуали)  искат 66 лв. А 35 лв. бяха медицинските.
 

Не искам да те разочаровам, ама стане ли веднъж наследника, едва ли ще се стигне до голямо тържество , приоритетите се менят, но и няма да ти пука особено   защото ще видиш, че смисъла, любовта  и щастието в едно семейство се крие на  съъъъвсем на друго място и няма нищо почти общо със сватби, бракове, церемонии и тържества  

А, дано!   

Аз не мога да го възприема как някой ще ми каже нещо от сорта: "Съгласен съм да имам дете, ама не искам да се женим." Като е само един подпис, който нищо не променя, защо не иска да се ожени за майката на детето си?

А аз не се осмелявам да съдя хората, защото това е нещо много лично.
И аз самата не исках да сключвам брак.
Но как се получи не разбрах.
Решихме го набързо и набързо се подписахме.

Пожелавам ти го от все сърце, щом е желано  



Иначе, аз в брака не вярвам изобщо, даже хич- нагледала съм се на такива порнографски и измислени бракове, че даже бих казала , че ми се повръща. Масово напоследък, възрастни хора, родители и бракувани на по 20 години - разделени, дали прибързано бракувани, дали не, ама единият брак нищо не значи за тях. Нагледах се на прясно бракувани , пак с порнографски изпълнения- изневери, обиди , насилие, тормоз.   И защо се бракуват тогава, щом това не ги спира, смисъл в сключването на договор- не виждам Няма ли любов, обич и разбирателство между партньорите, нищо не може да ги спре да се правят на маймуни, че дори и бракувани и изговорили пред свидетели един куп лъжи. Нямам против желанието на двойка да се бракува и да вдигне сватба, щом го искат, стига това да не е показен акт или отчаян опит да зашият две парчета , които не пасват едно на друго ама хич....щото какъво и конец/договор/ да им сложиш, то от далече ще личи , че е парцал, който за нищо не става , ако мога да се изразя образно. Даже подобен тип селски изпълнения, както му се вика, ме отвращават. С брак или без брак, важното е семейството да се крепи на общи ценности и обич, а не на договор и няколко думи казани пред някого.


Кукумицин явно, че опит нямаш със сериозна връзка или с човек, който искаш да прекараш с живота си Тея неща или стават спонтанно , обикновено когато връзката е още в началото, но вече сигурността в общото бъдеще я има и желанието също/както най вероятно при Герда/ или не стават , не за друго, ами хората си определят други приоритети и цели върху които да се фокусират в момента . Това не е алъж -вериж и търговия на дребно, стигне ли се да се търгуват чувствата и да се пазарят, работата не отива на добре /Ако искаме да сме заедно ще се женим в Неделя и точка, иначе -край/. Такъв вид мислене за мен лично би светнало много силно червената лампа, че нещо в тая връзка не е сигурно и най-вероятно има дълбоко съмнение в чувствата  и намеренията и отношенията между партньорите.

Звезден прах, и аз така мисля.

Да, брака не е  това, което беше.
И си има собствено и различно значение в различните възрасти.
Аз имам роднина, която след като сключиха брак започнаха да живеят много лошо. Разведоха се, след време отново се събраха и без брак си живеят страхотно и  щастливо.

Сериозна връзка от сорта да ми се прииска да се оженя, наистина не съм имала. Отказвала съм в интерес на истината предложение за брак, не защото съм противник на брака, а защото не съм си се представяла обвързана за цял живот с въпросния мъж. Да, ясно е, че в днешно време рядко става дума за цял живот, но поне в началото човек с тази идея тръгва да създава семейство . За мен ще е силно притеснително, ако отсрещната страна не желае брак, при условие, че аз желая. За брак става дума, не за пищна сватба. Ако не можеш да си наместиш нещо толкова малко изискващо усилия насред приоритетите, то как да съм сигурна, че ще пожелае да си намести нещо, изискващо далеч повече усилия.

Ами човека срещу теб е подобие на мен и не вярва в брака? Исках сватба, хубава рокля, романтика- градинска или сватба на кораб.....ама единият договор за един подпис- не го виждам хич за какво ми е. И тъй като така се стекоха нещата, че не можах да имам своята сватба/не съм се отказала де, някой слънчев ден като 10-те хилядарки, които ще фръкнат ми станат джобни  / едното хвърчащо листче за какво ми е. Та те питам, ако попаднеш на такъв човек, който не вярва в институционалният брак, а приоритетите ви в момента не позволяват изпълнение на фантазията сватба, ще се откажеш от общото ви бъдеще/макар, че може би е разумно, защото винаги би се чувствала кофти , щом единият го иска и вярва , че нещо подобно е от значение за бъдещето на връзката  /

Ако един човек не вярва в брака, а партньорът му вярва, но действително смята, че имат общо бъдеще, за мен този, който не вярва, би направил нещо толкова дребно, за да го направи щастлив. Ако и двамата не вярват, то тогава няма казус и проблем за решаване. А ако и двамата вярват, но единият въпреки всичко не иска брак с партньора си, то тогава за какво общо бъдеще си говорим.

Бракът по инерция се счита за изобщо нещо смислено, обаче реално какво ти гарантира? Нищо и половина. Една традиция, все по-куха ми се струва.

Съгласна съм, че общо бъдеще имат хора, които имат сходни виждания и разбирания за живота 

Само не мога да разбера, защо този, който не иска брак трябва да отстъпи пред този, който иска 

То и семейно съжителство без брак се случва по инерция - докато нещо не извади единия от инерцията и не прекрати това съжителство.  Въобще, мога да дам много примери и за разпаднали се семейни съжителства без брак, но с деца, и за разпаднали се бракове. Това нищо не доказва. Каква е връзката между наличието на брак и инерцията? Ако толкова държа да се омъжа, а нямам особени претенции за кого, съм щяла да се омъжа след завършване на гимназията, примерно.

Защото за този, който не държи на подпис, подписът нищо не значи - нито ще го направи по-щастлив, нито по-нещастен. Няма много хора, които буквално биха се чувствали нещастни, ако подпишат. Обикновено им е просто безразлично. Докато липсата на подпис може да направи желаещата го страна нещастна и неудовлетворена. Говорим за нещо, което не изисква особен времеви и финансов ресурс.