Тръгнеш ли и с големите критерии и претенции за кого и как и кога , то цял живот може да останеш без партньор или и без брак и семейство, познавам подобни хора, които не са готови на никакви компромиси, имат си там едни розови фантазии и а на см е мръднал партньора от идеите им, а чао чао.....и така до ден днешен, години наред.
- Публикувана: 4 апр. 2015, 16:38 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2015, 21:34 ч.
За мъжете и брака
Тръгнеш ли и с големите критерии и претенции за кого и как и кога , то цял живот може да останеш без партньор или и без брак и семейство, познавам подобни хора, които не са готови на никакви компромиси, имат си там едни розови фантазии и а на см е мръднал партньора от идеите им, а чао чао.....и така до ден днешен, години наред.
Дай тогава никакви претенции да нямаме. То пък голямата претенция и розова фантазия да искаш брак.
Тръгнеш ли и с големите критерии и претенции за кого и как и кога , то цял живот може да останеш без партньор или и без брак и семейство, познавам подобни хора, които не са готови на никакви компромиси, имат си там едни розови фантазии и а на см е мръднал партньора от идеите им, а чао чао.....и така до ден днешен, години наред.
Хората са много различни. Ако човек има потребности и изисквания, на които не може да бъде отговорено, а компромисите не го удовлетворяват, не виждам нищо странно да се придържа към тях
А и никъде не е казано, че човек на всяка цена трябва да има партньор, половинка и т.н.
Самата аз съм много свободолюбив и себичен човек - имам си собствени правила и не мога да приема да вървя срещу себе си, защото някой друг иска. Компромиси правя на дневна база, за дребни неща, но не и за генералните ми виждания за живота
Съгласна съм да, но просто правя сравнение с момиче което познавам и лично за мен ми се струва......дребнава е точната дума, а в същият момент се тръшка защо все на нея се случват неподходящи за семейство 
..............то и тя все си ги избира едни 
....неподходящи за семейство ще, пък очаква подобно нещо от тях. Имам и още една позната, която претърпя голямо разочарование, не по нейна вина, даже бих казала неочаквано дори и за приятелите и, обаче след това така вдигна летвата на мъжете, че според мен нарочно търси несъществуващият и компромис за нищо не прави, дори за най дребното-а са и подарили лалета вместо зюмбюли и край , за да не и се наложи отново да рискува . 
..............то и тя все си ги избира едни ....неподходящи за семейство ще, пък очаква подобно нещо от тях. Имам и още една позната, която претърпя голямо разочарование, не по нейна вина, даже бих казала неочаквано дори и за приятелите и, обаче след това така вдигна летвата на мъжете, че според мен нарочно търси несъществуващият и компромис за нищо не прави, дори за най дребното-а са и подарили лалета вместо зюмбюли и край , за да не и се наложи отново да рискува .
Бракът се счита по инерция за нещо важно, защото е традиция, така се прави, всички досега са се женели, дава сигурност и т.н., а съжителството изобщо не е по инерция, изисква доста усилия и решения за бъдещето е напълно взаимно и доброволно решение. Някак си идва като естествено желание между хора, които искат да са заедно през повечето време. Да, то може да приключи точно, както и всеки един брак. Ако някой би ме напуснал, само защото не желая да прекрача принципите ми и да се подписвам под тази пародия, прав му път тогава. Само че аз нищо не изисквам от него, а той от мен. Там е разликата. На мен ми звучи така: ако не ми купиш това и това или не направиш това и това, си тръгвам.
Бракът се счита по инерция за нещо важно, защото е традиция, така се прави, всички досега са се женели, дава сигурност и т.н., а съжителството изобщо не е по инерция, изисква доста усилия и решения за бъдещето е напълно взаимно и доброволно решение. Някак си идва като естествено желание между хора, които искат да са заедно през повечето време. Да, то може да приключи точно, както и всеки един брак. Ако някой би ме напуснал, само защото не желая да прекрача принципите ми и да се подписвам под тази пародия, прав му път тогава. Само че аз нищо не изисквам от него, а той от мен. Там е разликата. На мен ми звучи така: ако не ми купиш това и това или не направиш това и това, си тръгвам.
Сега голяма част от хората не се женят, така че не си много модерна и напредничава с липсата си на брак. Точно пък съжителството без брак (то и при брак обикновено съжителстват в общо жилище
) може да е много по инерция. Срещаш се с някой, малко муш-муш, след това за по-удобно заживявате заедно, без да си правите кой знае какви планове, стане белята, появи се детето и т.н. Ако си тръгнала да обсъждаш с някой, че искате цял живот да сте заедно или поне да прекарвате повече време заедно, да имате общо дете, то това си е устен договор. Че било доброволно - ок, ама бракът също е доброволен акт по презумпция- питат те дали си съгласен да вземеш този мъж/жена. Не разбрах какво има общо с купуването на разни неща бракът. Естествено, че за каквото и да е било сериозно разминаване във вижданията и желанията с партньора ми, бих си тръгнала, ако не можем да стигнем до компромисно решение, удовлетворяващо и двама ни. Той също. 
Бракът се счита по инерция за нещо важно, защото е традиция, така се прави, всички досега са се женели, дава сигурност и т.н., а съжителството изобщо не е по инерция, изисква доста усилия и решения за бъдещето е напълно взаимно и доброволно решение. Някак си идва като естествено желание между хора, които искат да са заедно през повечето време. Да, то може да приключи точно, както и всеки един брак. Ако някой би ме напуснал, само защото не желая да прекрача принципите ми и да се подписвам под тази пародия, прав му път тогава. Само че аз нищо не изисквам от него, а той от мен. Там е разликата. На мен ми звучи така: ако не ми купиш това и това или не направиш това и това, си тръгвам.
Аз пък въобще не го приемам така.
Каква сигурност дава брака? Никаква.
каква е разликата м/у това да си събереш багажа и да се изнесеш при брак и без брак? Никаква. Да, после ще има чисто документално оправяне на някакви неща, но е смешно да се приема, че в единия случай е по-сложно да си тръгнеш.
За мен е емоция, спомен, повод за събиране с близки и приятели, още една дата в годината, на която да празнуваме и т.н. Един етап от връзката, до който не всеки стига. Което не е лошо или добро, просто го няма този етап при конкретната двойка.
Важното е само двамата да мислят еднакво, защото ако за единият този етап е чисто емоционално важен, то компромисът може да се окаже прекалено тежък. Защото реално бракът е точно едно нищо, което по никакъв начин не влияе, но ако човекът до него се дърпа чак толкова, за нещо, което наистина е нищо особено, то може да се възприеме по негативен начин. Представям си човекът се подготвил, купил пръстен и т.н. и тя казва Не. Ми кофти е.
Ето например - аз съм източноправославна по вероизповедание. Но нито съм отгледана в кой знае какви църковни традиции, нито аз и семейството ми сме особено вярващи. Ако човекът до мен е ревностен католик, протестант, евреин и пр., някое вероизповедание, чиито догми не ми пречат особено (за ислям и мормонство бих се позамислила), смятам, че е логично, че аз бих направила компромис да си сменя религията, щом за него това е важно, а за мен е толкова маловажно дали ще съм източноправославна християнка или католик.
... смятам, че е логично, че аз бих направила компромис да си сменя религията, щом за него това е важно, а за мен е толкова маловажно дали ще съм източноправославна християнка или католик.
Аз не съм вярваща, но точно това пък не бих искала от човек, ако наистина е вярващ. В смисъл приемам вярата за нещо много лично, което не засяга човека до мен...
... смятам, че е логично, че аз бих направила компромис да си сменя религията, щом за него това е важно, а за мен е толкова маловажно дали ще съм източноправославна християнка или католик.
Аз не съм вярваща, но точно това пък не бих искала от човек, ако наистина е вярващ. В смисъл приемам вярата за нещо много лично, което не засяга човека до мен...
Ако наистина е вярващ, разбира се, че е сериозно решение. Но примерно при евреите религията се предава чрез майката. Ако тя не е вярваща, а бъдещият баща на децата й е, мисля, че нищо не би й коствало да приеме неговата религия. Дадох го просто за пример как за един нещо може да е важно, а за друг маловажно. Просто бих угодила на човека до себе си за нещо, което той смята за важно, а лично на мен не ми коства особени усилия и не ми е важна нито неговата липса, нито неговото наличие. По същия начин и с подписа - ясно е кой трябва да направи компромис, ако има такова различие. Защото познавам страшно много жени, които вътрешно в себе си искат брак и сватба, но са се примирили, понеже не им предлагат и даже проповядват колко са против брака. Аз не бих се примирила и не бих направила компромис за нещо, което ми е важно, ако знам, че за отсрещната страна това не е важно и не изисква усилия. Бих го възприела като инатлък и липса на чувства.
Каквото и да си говорим шубе си е брака...Най-вече последиците при евентуален неуспех, ако се окаже, че си сгрешил.
Но нашата двойка предприе много сериозно начинание, пред чийто евентуален неуспех, един развод, или провален брак просто ще бледнее. Ето защо реших ме, че брака не е нищо, кой знае какво и просто между другото го сътворихме.
Мога да ви кажа, че от нас двамата ММ се промени най-много след брака.
В положителен смисъл. Представяте ли си.
Той дели всичко през призмата на датата преди подписването и след подписването на брака.
Много е сладък.
Има си кауза!
И е като рицарят на бялата дама.
П.С А ми твърдеше, че се бил влюбил в мен, защото не съм искала да се омъжвам.
Но нашата двойка предприе много сериозно начинание, пред чийто евентуален неуспех, един развод, или провален брак просто ще бледнее. Ето защо реших ме, че брака не е нищо, кой знае какво и просто между другото го сътворихме.
Мога да ви кажа, че от нас двамата ММ се промени най-много след брака.
В положителен смисъл. Представяте ли си.
Той дели всичко през призмата на датата преди подписването и след подписването на брака.
Много е сладък.
Има си кауза!
И е като рицарят на бялата дама.
П.С А ми твърдеше, че се бил влюбил в мен, защото не съм искала да се омъжвам.
това ми беше любопитно.