За мъжете и брака

Аз някакви коренно различни последици при развод в сравнение от тези при раздяла не съм видяла.

Обаче друго ми е интересно. Ок, бракът бил някаква отживяла традиция. Защо тогава Марийка Иванова, която има дете от Иван Петров, държи детето да е припознато и Иван Петров да е записан в акта за раждане на детето? Нима не е възможно Иван Петров да си гледа детето и без да се обявява законово като негов баща? Нима Марийка не вярва, че Иван би си гледал детето, ако не е записан като негов баща? Нищо не му пречи. Но както с акта за раждане обявяваш, че си родител на това дете пред света и закона, така чрез брака обявяваш, че еди-кой си ти е спътник в живота. Разбира се, че и от двете неща произтичат права и задължения. Но определено бракът дава защита в някои тежки ситуации - затова и гейовете искат правото на брак. И в момента никой не им е забранил да си бъркат по дупките без брак, но те се борят, за да имат това право.

Нали се сещаш, че това важи и за половинката ти. Ако за него е важно да не се бракува, как ще решите кое е по-важното /бракът или съжителството/ и кой в случая е инатия и по-малко обичащия. И какво доказателство за обич е да предложиш брак на някого. Аз съм се нагледала на много хора, които предлагат брак и се женят без да се обичат. Един даже беше предложил на моя позната брак, защото майка му била много болна и преди да починела искала да види мамин златен женен с дете. И после мунчо я натири с детето при родителите й и си прибра в къщи 40г любовница. Любовницата като му би шута, прибра жена си и детето си обратно. Все пак трябва някой да му слага и вдига масата. Друг предложи брак на ужасната си приятелка, която го ревнуваше и от въздуха с мотива "като се оженим може да се кротне". Трета позната се ожени за бившето си гадже, с което беше тръгнала от /цитирам/ "скука". Той пък й наду корема и тя с прескръбна физиономия се омъжи, защото така трябвало.

Бракът не е лошо нещо, но в никакъв случай не е израз на сериозни намерения и/или чувства. Нежеланието на мъжа да има дете от теб може да е лош сигнал, а не нежеланието му за брак, защото детето остава за цял живот, а бракът може да е докато ти решиш да продължи.
Мъжът ми и аз сме безразлични към брака, но дори той да беше твърдо против, не бих разсъждавала като теб, че е инат или няма силни чувства към мен, защото действията са важни. Не би ми пукало ако ми каже, че не иска да се жени, като го гледам как вече над 12г. ме обича все повече, носи ме на ръце, прави всичко за мен и всяко нещо, което прави е продиктувано от това да осигури по-добър живот за мен и за бъдещото ни дете.

П.П. Ти явно много си падаш по етикетите 

Жените станаха толкова модерни и така добре се справят с живота и без мъжете, а издръжките за дете са толкова смешно малки, че е разбираемо защо се обезцени брака.
 Както и да го гледаме бракът никак не си е просто купон, а си е отговорност. И ако човека до теб не те `кефи` достатъчно, доста си е трудничко да поемаш отговорности с такъв човек!
 Сори за жаргона!

 

Добре, ама какви аргументи и основателни причини толкова може да има против брака, че на някой да му е важно да не се бракува? Имоти, пари и прочие? Ако действително има такива аргументи, ок, но дори и в твоя случай казваш, че е безразличен към брака. Нима не би ти доставил удоволствие, ако знае, че това е важно за теб?

И аз съм се нагледала на много хора, които правят деца, за които не се грижат, но това какъв аргумент е точно? Може да имат желание да извършват акта, водещ до правенето на дете, но да нямат желание да го гледат. Бракът е точно израз на сериозни намерения. Не, че не може да имаш такива намерения и без брак. Не, че не можеш да сключиш брак и поради някакви други причини. И все едно всички деца, родени без брак, са сериозно обмислени и желани, а не се случват понякога и защото някой си решил, че му е време или пък да зарадва роднините.

Не го чувствам така. Абсолютно ми беше за купона бракуването. Не съм видяла никаква промяна от живота ни на семейни начала преди това и в брак после.
А като гледам около мен - който е отговорен си е такъв, който не е и в брак, и извън него, пак си е безотговорен...

Много си ми интересна. Ти каквито аргументи имаш ЗА брака, друг така има аргументи ПРОТИВ. Защо смяташ, че твоите аргументи са по-силни от другите. Посочих ти три реални случаи на бракувани хора без никакви сериозни намерения един към друг. Не всички, които се женят, са отговорни и изпълняват задълженията си към половинката и децата си. Или смяташ, че един егоист и простак в мига, в който се ожени спира да е егоист и простак.


Това някакъв виц ли е? Да съм била обявявала. Няма нужда да обявявам, да показвам и да доказвам на някого каквото и да било. Отношенията ми с мъжа ми засягат само мен. Кажи ми една ситуация, в която "бракът дава защита". И гейовете искат да си узаконят връзките, за да могат да осиновяват деца.

Аз мога да посоча поне 30 реални случаи на небракувани хора без сериозни намерения... Пак питам, какъв аргумент точно е това? Не може да бъде аргумент против брака, че се случва хората да се развеждат или че някои сключват брак без сериозни намерения.

Имам две познати - реален случай. Едната живееше на семейни начала с приятеля си, нямаха деца. Той е имал предишен брак. Почина на 40 години съвсем неочаквано от емболия. Не си е правела сметката, че това ще стане, нормално. Купували са уреди, обзавеждане и пр., предимно на негово име се е водило всичко. След смъртта му не успя да докаже, че и тя е давала пари - всичко отиде при родителите му и бившата му съпруга. Другата ми позната имаше дете, пак без брак, нелепа смърт на бащата  в катастрофа. Той също е имал преди това брак, с дете от него. Трябваше да напусне жилището, което се води на негово име, а и тя е плащала, тя е влагала за ремонти. Колата, която са купили заедно, също и я взеха.

Чувала съм за случаи пак, когато трябва да се  вземе важно решение относно здравето и живота на някой и без брак партньорът е никой. Няма право на глас, дори и реално да е бил най-близкият човек.

Не ми се обяснявай за Нероден Петко, разбира се, че си е ваша работа, не аз съм тази, която трябва да убеждаваш, но самият факт, че вероятно ще искаш от партньора си да признае детето, означава, че законът има значение, а не разчиташ само на действията му и декларациите му, че ще си го гледа, както и добрата съдба, че нищо лошо няма да му се случи и после да се налага да доказваш, че му е бил баща.

кукумицинка, мои познати купиха апартамента си като съсобственици 50:50, което е ок при раздяла, но при смърт наистина наследниците са други...
Да си призная и аз не мисля за материалните неща, но факт е, че животът е гаден и не знаем какво ще ни поднесе, като се наложи да се изнасяш скоростно от собствения си дом, насред цялата мъка. Не знам, не се бях замисляла, но има логика в думите ти.

Когато ме блъсна кола на улицата се обадиха първо на съпруга ми.
За операция пак него питаха.
В болницата пускаха при мен само близки роднини-съпруг,майка,баща,брат.това са казали.
Ами ако не ми беше съпруг?

Кукумицинка, ти си посочила случаи, в които бракът наистина е необходимост, спор няма. Обаче ти говореше, че брака бил израз на сериозни намерения. Имуществените отношения са едно, моралните ценности са съвсем друго. Иначе съм съгласна, че при наличие на имущество и при смърт на единия, другия не му е наследник и имуществените му интереси не са защитени при един такъв случай. Абе като цяло обвържеш ли се с някой кретен, чакай ти да си поеме задълженията и да се грижи за теб, независимо дали имаш граждански, църковен брак и си му родила тризнаци.

С това съм абсолютно съгласна. Но както се казва - каквото си постелиш, на това ще легнеш.

Моето против е , че не ми се занимава за единият подпис да ходя и да се занимавам, че и пари да дам за няма нищо. 2 лева да имам няма да ги дам за изследвания/ при все че явно вече връзката е консумирана  / и договор -брак.

Детето ми - баща му държеше да го припознае, мен ми беше все тая честно да си призная, дали ще го гледа или не пак твърдя, че не зависи от едно признание или лист хартия   доста кофти случаи познавам и на бащи и родители в брак и припознали децата си, които пет пари не дават за тях, това ме е убедило, че единият подпис- пет пари не струва, няма ли желание и не идва ли от сърцето, винаги има вратички, не можеш да разчиташ, на това, че си вързал някой с подпис

Важното е да намериш правилния човек, с когото да създадеш хармонична връзка и семейство. Другите неща могат да се уредят документално, но никой документ не може да ти направи семейството.

С риск да прозвуча цинично и песимистично, все още не сме видели в пълната му сила резултата от съжителството без брак. Това съжителство започна да става приемливо след 89 г. - 90-те години мисля. Все още повечето хора, които живеят на семейни начала без брак, са млади или на средна възраст най-много. При някоя преждевременна смърт обикновено се виждат негативите. Какво точно ще се случи, когато тези хора остареят и единият партньор почине? Баба ми например като вдовица получаваше част от пенсията на дядо ми. Ако е без брак, партньорът ще има ли подобни права? И сега има спорове за имоти при бракове, а при липса на такъв възможностите за нечестна делба и измама са още повече.

А ако речеш да се застраховаш от най-големите евентуални негативи от съжителството без брак ще трябва да положиш много повече усилия, време и пари, в сравнение с това да сключиш брак. Например - да припознаваш деца, да прехвърляш имоти, да изготвяш пълномощни за разпореждане при определени обстоятелства, различни видове договори и пр., неща, които иначе са уредени с брака.

Аз за това смятам, че скоро ще влезе в сила узаконяването на съвместното съжителство и ще се свърши с тая чудесия , брак та брак/а много ме дразнят и тея медицински, голяма глупост/   Иначе при налично дете, то наследява всичко, мен лично това ме устройва.