За мъжете и брака

Ами жената и мъжът нямат ли си имена 

Имат си, въпросът е, когато контекстът предполага да се уточни в какви отношения са. Защото казано само име може да значи и сестра му, дъщеря му, майка му и всеки друг.

Да се наричат хората жена ми/мъжът ми си го приемам за някаква форма на простащина...Като че някакво отвратително чувство за собственост се прокрадва с едно такова обръщение. Съпругът ми не ми говори така и по-добре!   А ако децата не са повод за брак, то тогава и не би имало повод за такова нещо. Кое може да е повод за брак? Тук нещо много хора се изказват изключително неподготвени. 

Ъх. Вече няма да смея да кажа и майка ми, баща ми 

Малеееееееее, като ви чета, направо ме е срам да си кажа, че при нас мъжът ми беше "за" брак, а аз изобщо не държах на това. Не бях бременна, направихме едно супер тържество, не сме мислили за деца, припознаване, имена, имоти, подсигуряване и т.н.  
Живяхме си добре и преди брака, и след него си живеем добре. Детето дойде няколко години след брака и то в момент, в който го пожелахме.  

Изобщо (явно) сме извън всякакви статистики, стереотипи, очаквания и т.н..  

Повод за  брак може  да бъде  вътрешната  нужда и  на  двамата  патньори  да  сключат  такъв.

И да, факт е, че в днешно  време, в повечето   случаи  жените  са   тези, от които  изхожда   идеята  за  брак. И също  в повечето  случаи, това  става  со  кротце, со благо и  ако мъжът не вдява- и  с малко  кютек. То  не   е намеци, мрънкане, опяване, дуднене, сърдене, цупене, реване  във  форуми, търсене  на съвети, включване  на  родителското  тяло   за натиск и т.н,  докато нещастникът се предаде    и   като  овца  на  заколение  се  запъти  към  гражданското.
Жени  с подобно мислене, забременеят  ли,  считат  че   задължително  мъжът трябва  да  мине  под венчило и  ако  той  се опъне....тежко му.
После  се чудят  що  след  брака  е  взел  да страни  от  семейното  огнище, променил  се  е, станал е  по- незаинтересован, спрял е  да ги  ухажва и прочие.

Бракът  не е  нещо, което  трябва  да  се  случва  насила, щото  така  трябвало. Такъв брак  е  опорочен от  самото  си  сключване и  от  него  трудно оже  да излезе  нещо  добро.
Истината  е, че  за  средностатистическия  мъж  бракът е  еквивалент   на  слагане   на  тежки  окови, на  загуба на свобода   и   драстична промяна .
Той може  да си живее  съвсем  чудесно  на  семейни  начала, да се грижи  за  жено-приятелката  си и  общите  им деца  и  принципно, след  сключване  на  брака, следва  това  да  продължи  да е  така.
Но  за  масовия мъж  това  договорно  обвързване  е   психологическа   граница, която  той  преминава.Той  започва  да  се  чувства длъжен, вързан, изигран  и  рано или късно, това  дава  отражение  в брачните отношения.

Абе как така забременяват тия жени без мъжка намеса бе?

И аз това се чудя 

Проблемът е само в едно - събиране на хора с различни разбирания. Ами като го виждаш, че не е по тази част, а на теб ти е важно - чао и точка. И за двете страни става дума. Какво има да се извиват ръцете?
Аз никога не бих се омъжила бременна, защото винаги ще си мисля, че го е направил под някакъв натиск - обществен, родителски или друг. Да се роди детето, пък след години може и да приема.

Като ми шиха роклята питаха в кой месец съм, за да предвидят размера. Явно съм била изключение, защото бая се пулиха като им казах, че не съм бременна и не планирам дете в близките 2 г.

Ооо ние точно така се омъжихме, но преди това си взехме решението за детето!!! Но пък свекъра ми развали кефа. Бях казала на мъжът ми: падаш на колене, като толкова държиш на сватба и като чуеш "да", рибата е хваната, слагай тигана... И като казахме на свекъра, той вика: "добре, кога ще направим сватбата" и почнаха едни планове 

При нас сключването на брак беше естествено продължение на двегодишната ни връзка.
Не виждам нищо лошо в брака.

И при нас така. Нямало е драми, тръшкане, дърпане и т.н.
Сега никой не се чувства прецакан, вързан и т.н.
Доста странно ми се струва това, което чета.

Може би  не  се  изразих ясно- естествено,че  за създаване  на  дете  са нужни  двама. Но  не мисля, че детето е  повод  за брак.
Когато  детето  е  признато  от бащата , от правна  гледна  точка, то  има  същите  права  на  дете, родено в брак.
Пък ако  и  бащата  си влезе в ролята  на  баща, с всичките  отговорности   на баща, какъв е проблемът?  Защо   бащата  трябва  да бъде   насилван  да сключи брак? Кого  защитава бракът  в подобен случай?
Ако бащата  откаже  да признае  детето, майката, ако желае,   има опция  да докаже  бащинството  му  и  детето  да получи   поне  наследствени  права.
Ако  не иска  да бъде баща в истинския смисъл на думата, дали  с брак или без брак, той  пак  няма  да  бъде- ще хойка, ще  си стиска  парите, ще  неглижира  детето  и пр. и пр.  възможности.


При вас е така, защото  и  двамата  сте  го искали. Но  не всички двойки  сключват  брак по този  начин. В  много  случаи  бракът  се   сключва под натиск от страна  на  жената. Сигурно  има случаи, в които  тя  се опъва, а  той настоява, но  аз поне   не  съм чувала  за такъв.

Бронте, е няма толкова точни коментари като твоите   
Детето има нужда от баща а от брака се пръква съпруг.
Това брака е някакъв измамен спасителен пояс на дамите които смятат че са осигурени, имам в предвид не само пари а дори емоционалното внимание на мъжа завинаги.

Тук не слагам свинете от моя пол които се плодят и не се занимават с децата си.
Брака не е гаранция че мъжа ще е свестен родител. Но пък липсата на брачен документ не му позволява да се отпуска спрямо партньорката си защото е по-лесно тя да си събере багажа и да го напусне.

Да, мъжа може да се прояви като гнусна свиня и да напусне майката и детето но това може да го направи и в условията на брак

Бракът е нещо м/у двамата, съгласна съм, че не бива да се намесват децата.

Грешно е схващането, че при брак си тръгваш по-трудно. Същото е що се отнася до това да вземеш решението да скъсаш, другото са подробности.

Ти сякаш казваш, че мъжа иска вратичка за да може да се измъкне когато си поиска. Нищо чудно, че има хора, които смятат, че хората без брак се отнасят несериозно и връзката им не е толкова сигурна.

Едно нещо не разбирам, един мъж, като прави дете на една жена, той не е ли длъжен да се грижи за него ?