Бях си казала,че само ще чета,а ето че пак изтипосвам тема тук.Не знам как да продължа...Влюбена съм в един(само че с него нещата няма как да се получат),а в мен е влюбен друг към когото пък аз нямам чувства.В опита си да забравя този първият започнах да излизам с най-различни мъже.Нито един обаче не можа да ме впечатли с нещо кой знае какво.Заминах далече,почнах нова работа,там се запознах с този прекрасен човек.От един град сме,имаме еднакви вкусове,еднакви виждания за живота,много е добър и мил,но...... не изпитвам нещо по-специално към него,всъщност приемам го като много близък приятел.Той знае за чувствата ми към другият,разбира ме.Каза,че няма да избързва.И в един момент почна да ми говори за семейство и деца.Не искам да го губя като приятел,в същото време не искам и да му давам някакви напразни надежди,не искам и да го наранявам,не мога и да бъда с мъж,който не обичам.Приятелките ми казват да му дам шанс,че понякога любовта идвала с времето.Дали?
- Публикувана: 11 окт. 2016, 15:22 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2016, 13:37 ч.
Хвани сигурното или преследвай дивото...
Скрит текст:
Дали? Бях си казала,че само ще чета,а ето че пак изтипосвам тема тук.Не знам как да продължа...Влюбена съм в един(само че с него нещата няма как да се получат),а в мен е влюбен друг към когото пък аз нямам чувства.В опита си да забравя този първият започнах да излизам с най-различни мъже.Нито един обаче не можа да ме впечатли с нещо кой знае какво.Заминах далече,почнах нова работа,там се запознах с този прекрасен човек.От един град сме,имаме еднакви вкусове,еднакви виждания за живота,много е добър и мил,но...... не изпитвам нещо по-специално към него,всъщност приемам го като много близък приятел.Той знае за чувствата ми към другият,разбира ме.Каза,че няма да избързва.И в един момент почна да ми говори за семейство и деца.Не искам да го губя като приятел,в същото време не искам и да му давам някакви напразни надежди,не искам и да го наранявам,не мога и да бъда с мъж,който не обичам.Приятелките ми казват да му дам шанс,че понякога любовта идвала с времето.
Ако не си от горещия, темпераментен тип хора, възможно е след време да се примириш и да си самовнушиш, че го обичаш.
Но никога няма да "дойде" горещата, страстна, запомняща се любов, щом в началото я няма....
Не залъгвай момчето."Освободи" го и му дай шанс да срещне жена, която наистина ще го обича и ще го направи щастлив.
Оставайки заедно, най-много взаимно да се направите нещастни.
Приятелките ми казват да му дам шанс,че понякога любовта идвала с времето.Дали?
Понякога идва, да, но със закъснение – когато на младежа му писне и се влюби в друга. И тогава става "Късно е, либе, за китка...".
И кво, като се свърже с някой, в когото е страстно влюбена, та любовта им ще продължи вечно ли?? Ха-ха.
Стеф, моят съвет е да дадеш шанс на момчето, което приемаш като приятел. Това, че в началото я няма тръпката, съвсем не значи, че няма да се появи. Възможно е в бъдеще в някаква ситуация, в която го наблюдаваш, да изпиташ не само тръпка към него, но и краката да ти се подкосят от желание.
Моето скромно мнение е, че колкото по- страстна е в началото любовта, толкова по- бързо изгаря и в чисто житейски план няма особено практическо приложение, освен страхотен секс.
Ако обаче планираш семейство и деца, избери спокойното приятелство, върху което да надграждаш. Сега си готина, секси, страхотна. Като родиш две деца, няколко години може да не си толкова готина, секси и страхотна. И тогава ще ти е нужна сигурност и убеденост, че човекът до теб те обича и такава- поувяхнала, поостаряла, понапълняла, с бръчици от недоспиване и с изопнати нерви.
Стеф, моят съвет е да дадеш шанс на момчето, което приемаш като приятел. Това, че в началото я няма тръпката, съвсем не значи, че няма да се появи. Възможно е в бъдеще в някаква ситуация, в която го наблюдаваш, да изпиташ не само тръпка към него, но и краката да ти се подкосят от желание.
Моето скромно мнение е, че колкото по- страстна е в началото любовта, толкова по- бързо изгаря и в чисто житейски план няма особено практическо приложение, освен страхотен секс.
Ако обаче планираш семейство и деца, избери спокойното приятелство, върху което да надграждаш. Сега си готина, секси, страхотна. Като родиш две деца, няколко години може да не си толкова готина, секси и страхотна. И тогава ще ти е нужна сигурност и убеденост, че човекът до теб те обича и такава- поувяхнала, поостаряла, понапълняла, с бръчици от недоспиване и с изопнати нерви.
ако с времето не се отегчи до смърт и не го намрази за това, че няма и никога не е имало тръпка и не започне да кръшка с някой друг ...
Гаранция за нищо в този живот няма. По същата логика, с времето, когато страстта премине, може да намрази любимия си за това, че сексът се е превърнал в рутина, че той е отклонил страстта си извън семейното русло и за още хиляди неща
Когато има страстна любов, след нея оставаш като изпепелен, защото тя рано или късно угасва. Когато има приятелство между съпрузите, трябва някой от тях да предаде другия, че приятелството да се изроди в омраза или друго деструктивно чувство.
Разбира се, не е невъзможно страстната любов, угасвайки, да се трансформира в приятелство, но лично на мен не ми се вярва. Страстта е проявление на телата, на хормоните и на химията и няма как да си дълго или постоянно влюбен; а приятелството е проявление на духа. По- трайно и по- сигурно е. Поне за мен.
Моят съвет да ги оставиш и двамата и да продължиш напред. Била съм в малко подобно положение. Много влюбена, зарязана и в същия момент започнах връзка с друг човек. Не беше бурна любов, но се чувствах добре с него, всичко изглеждаше много хубаво. Развитието беше дете, сватба, ужасяващ развод и няколко години след развода тормозът и преследването от негова страна все още не са спрели 
Сега не мога да кажа, че и бурна любов да беше нямаше да свърши по същия начин, защото той си има някои проблеми. Но все пак...мисля, че щяха да са по друг начин нещата.
Сега не мога да кажа, че и бурна любов да беше нямаше да свърши по същия начин, защото той си има някои проблеми. Но все пак...мисля, че щяха да са по друг начин нещата.
Любовта може да дойде с времето, как обаче се появява влечение към човек, който не ти харесва чисто сексуално? При мен няма такава опция. Винаги ми е било странно това "изведнъж да погледнеш на някого с други очи". Аз не мога така. 
Случвало ми се е да дам шанс нещо да прерасне от приятелство във връзка, но от самото начало този "приятел" ми е допадал като мъж. Имаше и друг случай с момче, с което на младини работехме заедно, бяхме страшен екип, обаче го възприемат като брат, буквално ми приличаше на брат ми, затова и се разбирахме толкова добре. Е само дето не повърнах, като се опита да ме целуне веднъж. Прощавайте за блондинския стил на поста, дано разбрахте какво ме мъчи в зададения казус 
Случвало ми се е да дам шанс нещо да прерасне от приятелство във връзка, но от самото начало този "приятел" ми е допадал като мъж. Имаше и друг случай с момче, с което на младини работехме заедно, бяхме страшен екип, обаче го възприемат като брат, буквално ми приличаше на брат ми, затова и се разбирахме толкова добре. Е само дето не повърнах, като се опита да ме целуне веднъж. Прощавайте за блондинския стил на поста, дано разбрахте какво ме мъчи в зададения казус