Пациентки на ЦРЗ Надежда - тема 35

  • 65 304
  • 812
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 275
Като прочета как милите мъжлета и те преживявали всичко, та ми иде да фана една права лопата  #2gunfire
И друг път съм казвала- като дойде мъж да поеме толкова хормон, да направят яйчниците му на решето и после 9 месеца да не знае на кой свят е, да ражда по шест часа може да дойде да ми се пооплаче колко тежичко му било.
и аз да дойда на помощ с правата лопата.
ако чуя нещо подобно си продължавам стимулацията, ползвам си донор , а на мъжа вратата.
да ходи да се самосъжалява колко му е тежко  Close
един подобен жена му му се молеше по телефона да хване влака и да дойде на пункция. после цял живот ше му се моли за това или онова.
мъже  ooooh!

мили дами, разбрахте ме погрешно... не изкарвам мъжете жертви... спор няма кой понася всичко - и физически, и психически и емоционално... но затова сме жени! ако трябваше да бъдем слаби, Господ щеше да ни направи мъже хихи. В крайна сметка, защо на една жена и е отредено да ражда - мъж дали може да понесе такава физическа болка?! Аз лично имам 60 шева по тялото си вследствие на катастрофа. и ММ като почне да мрънка, че го боли операцията с 4 шева, познайте какво чува... НО, казуса с диагноза "мъжки фактор" е нещо съвсем друго... Представям си ако беше обратното как аз бих се чувствала, и затова мисля, че трябва да се подхожда по-деликатно...без това да значи, че трябва да ти се качи на главата.

Пък и водейки се от максимата "постъпвай с хората както искаш да постъпват с теб", никога не бих заявила "аз мога да имам дете и без теб"... твърде жестоко е според мен... макар и да е истина, не искам да си представям какво би било ако ситуацията беше различна и ММ ми кажеше такова нещо - вероятно това би ме съсипало! А как бих могла да бъда после с този човек?!

Просто считам, че мислейки само и единствено за това, говорейки само и единствено за това, човек ще съсипе първо себе си, после половинката си, а от там вероятно и всичките си близки. Не знам дали съм прева но се старая да съм си същия човек - човека от преди установяване на "фактора"... Не бих искала примерно, седна ли с приятелки да говоря само за това - поне мен би ме натоварило психически ако се вторача толкова много...

пс: не ми се е налагало да моля ММ за нищо, надявам се и за напред да не бъде така, че да продължим щастливо заедно Simple Smile

Последна редакция: чт, 23 апр 2015, 11:11 от Truly blessed

# 421
  • Варна
  • Мнения: 7 148
НО, казуса с диагноза "мъжки фактор" е нещо съвсем друго... Представям си ако беше обратното как аз бих се чувствала, и затова мисля, че трябва да се подхожда по-деликатно...

Ами при нас е обратното... Честно казано, не забелязвам кой знае каква деликатност...  Thinking
Напротив, пак силната половинка изпада в кризи как ще се справим финансово, колко било скъпо всичко и т.н. На няколко пъти ми е казвано, че не се случват нещата, защото аз все за това съм мислела и не съм се успокоявала...  ooooh!
Е, не ми е казвал, че обмисля дали ще остане с мен, но факта, че пак той е онеправдания е показателен...

# 422
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Момичета - някоя от вас, която е била на стимулация с Аримидекс получавала ли е изпотяване на дланите и усещане за замаяност?

# 423
  • Мнения: 275
НО, казуса с диагноза "мъжки фактор" е нещо съвсем друго... Представям си ако беше обратното как аз бих се чувствала, и затова мисля, че трябва да се подхожда по-деликатно...

Ами при нас е обратното... Честно казано, не забелязвам кой знае каква деликатност...  Thinking
Напротив, пак силната половинка изпада в кризи как ще се справим финансово, колко било скъпо всичко и т.н. На няколко пъти ми е казвано, че не се случват нещата, защото аз все за това съм мислела и не съм се успокоявала...  ooooh!
Е, не ми е казвал, че обмисля дали ще остане с мен, но факта, че пак той е онеправдания е показателен...

Мила Кали,
Съжалявам за липсата на деликатност... Не разбирам изказвания като "онеправдан", "герой / жертва", "колко много АЗ съм дал/а"... Нали затова сте ДВАМА?! Проблем за единия - физически, психически, финансов, и т.н., означава проблем за семейството. Но това съм аз - не налагам мнението си.
От все сърце ти пожелавам скоро + тест Simple Smile

# 424
  • Мнения: 1 849
Момичета - някоя от вас, която е била на стимулация с Аримидекс получавала ли е изпотяване на дланите и усещане за замаяност?
Пънче, в края на стимулацията за инсето пих 3 дни аримидекс и не се чувствах много добре от него- още след първия прием имах подуване на очите и устните, може би лека алергична реакция. Не беше сериозно и не казах на доки, че ме хвана страх да не прекратим стимулацията.
Не съм имала изпотяване на дланите, не си спомням за замаяност, но не ми беше добре, а с инжекциите такъв проблем нямах.

# 425
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Мерси ta_ra  Hug
Днес ми е втори ден на стимулация с него и Фостимон, вчера нямах оплаквания. Може и от нещо друго да е било, защото вече се чувствам по-добре. Просто неразположението ми се появи около час след приема и реших да попитам дали и някоя от вас е имала подобни оплаквания.

# 426
  • Мнения: X
Много момичета наливат масло в огъня на guakamole, а тя сега има нужда от подкрепа и успокоение. Всички са имали подобни моменти на слабост като двойка. Ако единият падне другия може да му подаде ръка или да не му позволява да го дърпа надолу.

# 427
  • Мнения: 120
Момичета, сега се прибрах от работа и виждам, че сте ми писали. Страшно много ви благодаря за всички мнения. Всяко едно от тях ми помага, защото понякога човек загубва реална представа за нещата.
Всичко, което се случи ми дойде съвсем неочаквано. Той никога не беше говорил с мен как се чувства.
Аз съм силен човек по принцип, но такова предателство от най-близкия ти може да съкруши всеки.
Много боли наистина, но трябва да се събера и да реша какво да правя. Ще говоря с него отново, но вече не е същото и не знам дали има смисъл да съм с този човек. Нямам много време и трябва да действам бързо.
 
Благодаря ви още веднъж на всички! Стискам палци на всяка една от вас да успее и да не е сама по пътя Praynig

# 428
  • Мнения: X
Guakamole, погледни на нещата от друг ъгъл и ако ти стигат силите подай ръка и на партньора си.
 Kelson,  как се развиват нещата при теб?

# 429
  • Мнения: 14 434
Кали и при нас проблемите са най вече от финансово естество...
направо го боли като вижда как парите изтичат без резултат.

# 430
  • София
  • Мнения: 8 816
Пънче, моя успешен опит е с Фостимон, стискам палци и при теб да е хубав +.  Hug

# 431
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Мерси Иля  Hug
Ти до кой ден беше на Фостимон? Аз ще съм на него първите 2 дни, после ще съм на Менопур за 3 дни и след това съм на преглед и ще разбера как ще продължим.

# 432
  • Мнения: 120
Мила Дарлина, плаках докато четях това, което си написала. Нямам думи просто. За мен това не са мъже. Явно и през това трябва да минем, не ни стигат всички останали мъки. Прегръщам те, бъди силна и ти.
Аз сега говорих с ММ. Каза, че още не е взел решение, знаел колко е гадно това, което прави и затова го е  отлагал досега /избрал е "най-подходящия" момент/. Отивам да ми бият инжекцията, но мисля, че ще се разделим.

# 433
  • Мнения: 379
Мили дами, вие сте по-силния пол, мъжете са много по-слаби и в това отношение жената трябва да влачи каруцата. Знам, че е трудно, защото това, което понасяме ние, съчетано със стреса от самата процедура е адски тежко и най-логично е точно да се направи това, което е направила Darlina. Ами моя мъж сума ти време циври, че искал естествени деца, преди първия опит ми каза, че не иска ин витро деца. Е, заболя ме, ревах два часа, преживявах го един месец и му натяквах, но направих опита. Забременях за кратко, не мога да ви опиша какво е усещането двамата да знаете, че идва така желаното бебе. Да видиш как бързо се обърна и забрави, че е и ин витро и не знам си какво. После загубих плода, много тежко го преживяхме и двамата. В онзи период той ми даваше сили. Сега на практика при втория ми реализирал се опит, нещата стоят по друг начин. Вървим двамата в една посока, и няма хрън и мрън и искам естествено.  Така, че дами, каквото и да става не се предавайте, мъжете винаги циврят, те са си така, затова Бог ни е направил нас жените. Дерзайте към целта и ще видите това колко ще ви сближи. Да не говорим за момента, когато бебето стане.  Peace

# 434
  • Мнения: 165
Мила Дарлина, плаках докато четях това, което си написала. Нямам думи просто. За мен това не са мъже. Явно и през това трябва да минем, не ни стигат всички останали мъки. Прегръщам те, бъди силна и ти.
Аз сега говорих с ММ. Каза, че още не е взел решение, знаел колко е гадно това, което прави и затова го е  отлагал досега /избрал е "най-подходящия" момент/. Отивам да ми бият инжекцията, но мисля, че ще се разделим.
От опит ти казвам не го притискай всяка минута. Той така или иначе няма да реши нищо. Тези сме ги слушали. Не търси от него решение. Единствено искай да знаеш какво правите с опита, ти си с течаща стимулация. Подчертай, че неможе да се прекъсва или отлага. Предложи да завършите процедурата, а после ще решавате. Преди да стартираш сте го решили заедно нали? Не бъди твърде слаба, но не и много силна Simple Smile.
Все пак и той има участие за проблема. Да уважи и твоята амбиция /не жертва/ да решите ситуацията.
Пожелавам ти успех.

Общи условия

Активация на акаунт