Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

  • 82 263
  • 504
  •   1
Отговори
# 465
  • София
  • Мнения: 20 725
Шубето отминава с опита. Но може да вземеш нещо леко успокояващо, защото паниката пречи на рационалното мислене. Може би билково, но се пие редовно и действа след поне седмица.
Сърцебиенето ще трябва да си го изтърпиш. На спокойно всеки може да кара, цаката е в задръстване.

# 466
  • Мнения: 13
Само в задръствания  съм. Първите няколко пъти извън града..екстра. Днес ще ми е втори ден в града....страшно концентриран съм да не преча на никой, да не ударя този отпред, да не спирам рязко.. заради този  зад мен. Но секат ми пътя, нерваци се мушкат пред мен внезапно.... Дали шофирането като новобранец в силен трафик няма да ме направи по- опитен, това само времето ще покаже. Но още сядам със притеснение зад волана. Верно седми час, но ако всеки път се шашкам преди  да шофирам, има ли смисъл да продължавам?

# 467
  • София
  • Мнения: 20 725
7 час означава 4-ти път зад волана. Ако нямате предишен опит с колите, още се опознавате с колата
За мен 31 часа са абсолютно малко, но много зависи и от инструктора.

# 468
  • Мнения: 6 914
Има смисъл, да. Всички сме се чувствали неуверени в началото и сме изпитвали това напрежение, което описваш. По-добре така, отколкото след 7 часа много да си повярваш. Продължавай. Hug Бъди внимателен, никога не се доверявай напълно на действията на другите, проверявай често правилника, за да си изясняваш сложни и конфликтни ситуации. Ще отмине напрежението. Успех!

# 469
  • Мнения: 13
Три пъти на голям паркинг (понеже няма полигон) три пъти извън града, и сега в  "дълбокото". Инструктора ми е доста печен- внимателен, спокоен, приятен човек. Има индивидуален подход. И аз мисля, че 31 часа са недостатъчни за опита, който трябва да придобием. Налага ми се и ... ще се справя!
Благодаря за мотивацията!

# 470
  • София
  • Мнения: 20 725
Мислех, че взимате часовете по 2, затова написах 4-ти път. Нали са учебни часове по 40 минути.

# 471
  • Мнения: 13
не  баш си шофирам по един час (така е преценил инструктора) то за 40 минути в задръстването няма много да се размърдам - един час стрес:) за сега:)

# 472
  • Мнения: 20 426
Като вземеш книжка не е нужно да се пуснеш сам в час-пик от раз. Вечер по-късничко, събота-неделя, по познати маршрути и малко по малко ще усложняваш, докато започнеш да си позлваш колата, когато ти трябва и не ти пука по кое време на деня е и къде трябва да отидеш.

# 473
  • Мнения: 2 916
Щом се чувстваш така, а държиш да караш, трябва да преодолееш всичко това. Стрес, паника и тн.
От опит - не ти е в кръвта.  Трябва да го преодолееш.  Проблемът е в главата.
Аз така и не можах.  А имам книжка от 2005.
Никога не съм карала.
Всичко се постига с опит. Настояваш и това е.

# 474
  • Мнения: 13
Да си призная, коментарите от вчера явно ми подействаха, понеже бях някак си по- уверен, спокоен, концентриран и мотивиран въпреки трудните ситуации  на пътя.
Силата на мотивацията. Учудващо е колко могат да помогнат две, три изречения пълни с позитивизъм от хора, които дори не познаваш.
Още веднъж- Благодаря за включването в коментарите:)

# 475
  • Мнения: 1 188
Ами ще имаш и добри, и лоши дни. На пътя има всякакви джигити, които нарушават правилата.

# 476
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 624
Вече 15 години шофирането за мен е голям стрес. Но когато се налага, качвам се и карам. Изводите ми са :
Трябва да се кара постоянно. Дългите паузи после ми се отразяват много зле.
Най-лесно е по познат маршрут. По непознат първо се запознавам от картата. Много съм зле с ориентацията, мисля бавно и пропускам пресечки.
 Шофирането по тъмно е голямо изключение, тогава всичките ми страхове са умножени по десет, и няма смисъл да излагам себе си и други на опасност. Освен ако не е на празен и осветен път.
Много по-спокойно ми е извънградско. Стига да знам пътя 😁
Колата трябва да е изправна. Леко нещо да не ѝ е наред, от което примерно бавно набира скорост, ме изкарва извън релси.
Не ме е страх от леви завои, но изпадам в ужас, ако трябва да се престроявам. Ужасно ми е ако до мен има велосипедист , или видя тия с тротинетките да пресичат. Прекалено много мисля да останалите, и не отчитам предимството, които аз имам на пътя.
Шофирането си е талант, който всеки притежава в различна степен. Независимо, че понякога треперя, като сляза от колата, знам, че карам по-добре от някои от приятелите на съпруга ми. Само че на тях изобщо не им пука, а мен ме е страх.

Последна редакция: пт, 31 яну 2025, 11:24 от Ljuboznatelna

# 477
  • Наблизо
  • Мнения: 8 365
Да си призная, коментарите от вчера явно ми подействаха, понеже бях някак си по- уверен, спокоен, концентриран и мотивиран въпреки трудните ситуации  на пътя.
Силата на мотивацията. Учудващо е колко могат да помогнат две, три изречения пълни с позитивизъм от хора, които дори не познаваш.
Още веднъж- Благодаря за включването в коментарите:)
Здравей.Имам книжка от близо 15 години също,но чак последните години прокарах.Съвпадна със ставането ми майка и усещането,че не мога да контролирам всичко.Преди точно затова се страхувах-че не мога да предвидя всичко и да го предотвратя.
Сега карам всеки ден.Имам моменти,в които страховити сценарии минават пред очите ми,но продължавам.И е справям.

# 478
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 547
Активен шофьор съм от 17 години, и досега се притеснявам, когато трябва да карам в непознат град. В последната седмица навъртях над 1000 км магистрали, никакъв зор, никакво сърцебиене или притеснение, автопилота на 120 и си свиркам. Ноооо, наложи ми се да карам и из два непознати големи града, ужас ти казвам! Час пик, задръствания, джи пи еса ли да гледам къде отивам, колите наоколо ли, че и тъмно, непозната обстановка, не стрес, ми и го сънувам после.
Всичко ще се нареди с времето!

# 479
  • Мнения: 15
Имам книжка от 2016г,но след това не си взех моя кола и последва пауза от 8 години от една година имам кола и още си карам плахо и с паркирането ми е трудно да преценя, ако е по натоварено ...Но продължавам и не се отказвам,внимавам и това е ...

Общи условия

Активация на акаунт