Лесно ли се гледат близнаци?

Аз не мога да кажа такова нещо. То явно си е до децата и до това как ще ги "възпиташ". Аз децата си ги гледам сама. Майка ми и свекърва ми са млади на 46-47 години и работят, освен това живеят в други градове на по 100 км от тук, така че въобще не могат да ми помагат, даже и да искат. Съпруга ми работи - сутрин излиза рано, вечер се прибира късно. Сама съм с децата по цял ден и се оправям. Не си лягам рано, стоя пред компютъра до 12-1 през нощта.
А като ме питат "Как се гледат близнаци - по-трудно ли е?" по принцип отговарям - "Ами не зная как се гледа едно дете! Аз си гледам две!"

хаха- това е нашият лаф

Хм, интересно как да ги "възпитам"? Да си носят сами количката по стълбите, да стоят сами, докато пазарувам или ги оставям без наздор, когато се учат да прохождат, или може би те да си реват, пък аз да си гледам работата и то все с възпитателна цел. Ами при нас така не се получава, децата си изискват грижи и внимание, да си непрекъснато около тях. Всичко останало се прави в часовете, когато спят или се разхождат и то ако има някой свободен и буден.

не съм съгласна, че непракъснато трябва да съм с тях. научени са да се zянимават сами, когато аz имам да свърша нещо. и аz съм сама, и при нас няма баби, и моя мъж работи много, но не си лягам в 21  , напротив намирам време zа всичко, че даже и zа гоблена си 
та както си ги научиш 

да

 

Не мога да си кривя душата и да не си призная, че имам моменти в които си мисля, че ще полудея, но се справям добре...
Сега например и таткото ме е "изоставил" и го няма вече няколко дни, но с девойките се справяме.
Аз освен че си върша домакинската работа и се занимавам с тях успявам и да работя по малко на компютъра...

айде нЕма нужда от такива прикаzки. и преди да родя ги слушах такива zаплахи пък нищо такова не се случи. и се наспивам, и си почивам достатъчно, и време zа всичко имам 

Темата нещо загрубя и това не е хубаво. Приемам, че някои се справят и намират начини да си почиват, други като мен просто се изморяваме повече. Пропуснах да кажа, че ходя на работа, а вземам и допълнително за в къщи, защото не можем да се справим нито със заплати, нито с майчинство. Когато се случи да имам натоварен ден и после момчетата през нощта не спят добре, следващият ден ми е направо сив и черен. Ако съм само в къщи с тях, ситуацията ще бъде по-различна. Личните ми впечатления също са, че наспътва голяма промяна в гледането с напредване на възрастта на близнаците. До 6 им м. можех да ги разхождам и сама в парка, но след това започват едни фиести с неседене, нележане, реване в количката, дърпане един на друг на шапки, биби и др. подобни и удържане просто няма. В нашия парк всички двойки близнаци излизат с помощници, а когато се случи да са само с един човек, винаги мамите от парка помагат - или търчат по децата, или помагат в хранене. С моите момчета вече имаме и падане от леглото с главата надолу, нищо че са обезопасени. Досега бях спокойна, че като са в леглата си поне са на безопасно място, но вече не съм. Сега са в етап на прохождане. Обезопасила съм едно голямо място в хола да лудеят, лазят, "ходят", но те винаги намират с какво да ме изненадат. Все още не се хапят, дерат и бият, но съм предупредена и за тези екстри. Та по-лесно няма да стане.

тона ми в последния постинг е малко остър, сори zа което 
цяла бременност слушах едвали не съболеzнования, че чакам блиzнаци, колко щяло да ми е трудно, как няма да спя, как ще лудна с 2, как няма да имам време zа друго, как се zатъпявало  .............. и дрън дрън . е нищо подобно не се случи zа сега, та простете  ми , че и тва не искам да повярвам, а и не смятам, че трябва да сме толкова черногледи. все пак децата са раzлични, средата в която растат също ....... така че аz искам да си гледам преz роzовите очила и да си мисля, че това на мен няма да се случи, до сега функционира така ще  е и zа напред 

sorry не съм искала да кажа нищо лошо или да плаша някой не го пожелавам на никой,но просто децата разстът и става по сложничко,а и нашите калпазани с dustin са момчета все пак но си е и до деца съгласна съм  мойте бандити са същите любопитковци като баща си

раzбира се, че няма да става по лесно  , но все се надявам да е в границите на раzумното иначе не ми се мисли, както съм по няколко дни с тях 

Чесно казано и мен малко ме притиснява момента с прохождането и след това тичането и целия апартамент.... Сега е лесно и се справям по една седмица си ги гледам съвсем сама - без никаква помощ. (съпруга ми изчезва за по няколко дни от време на време по работа и си оставам сама с децата, а майка ми и свекърва ми живеят в други градове, та си се гледаме така...) Но не зная дали ще мога да се справям по същия начин и след като проходят...
Но на всичко му се намира начина, като нямаш друг избор... А и има една приказка, която много ми харесва и е подходяща за случая "Господ не ни дава кръст, който да не можем да носим!" - така че щем не щем ще се справяме - щом сме благословени с тази двойна радост, то е ясно, че и грижите са двойни  , но определено всяко едно нещо си заслужава - като видиш тези малки невинни същества как ти се усмихват едновременно и как и двете протягат към теб ръчички да ги гушнеш, колкото и да си изморен и ядосан от нещо, веднага ти минава...
Успех желая на всички настоящи и бъдещи мами на близнаци! Нека имаме сили и воля да си отгледаме хубавите дечица!!!   

аz zа прохождането се надявам, че ще си стоят в кошара и аz ще дишам спокойно. от сега стоят в нея да свикнат. голяма е, така че място ще имат доста 3х2 метра е. не смятам да ги пусакам  да препускат иz целия апартамент 

На мен пък ми е лесно. Наистина зависи от това как ще си научиш децата.
И мен така ме плашиха, ама нищо подобно не усетих. Зъбите избиха неусетно - разбирах кога са излезли, само ако успявах да им надникна в устата. Само кучешките на Есата ни поизмъчиха - цял месец плачеше на сън и искаше да спи при мен, но това беше.
Ходенето ми даде страшно много свобода. Преди трябваше да ги пренасям от едно място на друго, а сега си правят всичко сами. Шкафовете и опасните предмети вкъщи са обезопасени и заключени, вратите отскоро - също са под ключ, играчките им са достъпни и не сме имали проблеми (освен 1-2 счупени чинии).
По-трудно е на разходка, защото са любопитни и тичат в различни посоки, но открих решението. Когато ги гоня, тичат още повече - затова се обръщам, казвам им "чао" и се отдалечавам, като ги наблюдавам - след секунда и двете тичат след мен.
А и не се втелясвам особено - другите майки с по едно дете ходят непрестанно след отрочетата си и не смеят за секунда да ги оставят сами, а аз моите вече ги оставям сами да се пързалят на по-ниските пързалки (като казах на мъжа ми, той се  и каза, че най-много да се пребият децата с моите методи на възпитание).
Отделям им достатъчно внимание, но са напълно самостоятелни вече (разни приятелки ме обявяват за луда, че съм ги оставяла да правят всичко сами, ама на самите деца им харесва, а и не съм привърженик на идеята да ги обгрижвам, докато станат на 30 г.). А това, че с времето проблемите растат - не го вярвам, защото постепенно те нямат 100% нужда от мен, а само от внимание и контрол.
Казвала съм и друг път - от 1-2 месеца съм ги оставила да се справят сами с всичко, което е по силите им - хранят се сами, къпят се сами (само сапунът не им давам, че да не го изядат ), обличат си по-лесните дрехи и т.н.
Разбира се, тепърва ни чакат емоционалните проблеми - кризи, караници, пуберитет и т.н., но те са нещо нормално.
За носенето на количката (дето каза Дъстин) - учат се, споко. Обикновено в градинката слизат от количката и я бутат - хем отпада нуждата да носим количките за куклите, хем имат занимавка, хем така вървят заедно - супер удобно е  . Аз я свалям само по стълбите .
Просто не знам защо някои се оплакват (особено тези с едно дете  ). Щом смогвам и с тях да се занимавам, и да си домакинствам, и да уча, и да работя. Не виждам нищо трудно. Дори вече ми се иска още едно бебче, за да си уплътня времето, ама трябва да изчакам още 1-2 г. поне, а и сега моите "мечета" най-много ог радост да му извадят очите  .