И от мен честито на порасналия мъж! Най-вече здраве му пожелавам и щастливо детство 
- Публикувана: 9 апр. 2015, 07:09 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2015, 08:18 ч.
Юлски бебета - тема 32
Момичета, от името на Марина много благодаря за хубавите пожелания! Благодаря от сърце!
Добре мина нашият празник. Гуменото мече от тортата малко повече приличаше на Закс, но беше уникално вкусна.
Както ви казах и преди, Марина не желае аз да я издържам, което от една страна е добре /не се налага да при всяко ходене по нужда да изисква придружител/, но от друга се получават малко нелепи ситуации, като например демонстративно да отиде до една кашпа в ресторанта и да се изпишка. Иначе по време на пътуването не е имало инциденти- трите пъти, в които и се доходи и ни каза бяха на места, на които можеше да се спира, късмет.
В Лидъл са пуснали много хубави принадлежности за баня и тоалетна- столче за достигане до мивката, тоалетна седалка и гърне. Всяко по 8лв. Аз като бабите отидох в 7:15 сутринта преди работа, сакън да не свършат. И така се сдобихме с едно комплектче.
Дейзи и на мен ми липсва хубавата темичка.
Добре мина нашият празник. Гуменото мече от тортата малко повече приличаше на Закс, но беше уникално вкусна.
Както ви казах и преди, Марина не желае аз да я издържам, което от една страна е добре /не се налага да при всяко ходене по нужда да изисква придружител/, но от друга се получават малко нелепи ситуации, като например демонстративно да отиде до една кашпа в ресторанта и да се изпишка. Иначе по време на пътуването не е имало инциденти- трите пъти, в които и се доходи и ни каза бяха на места, на които можеше да се спира, късмет.
В Лидъл са пуснали много хубави принадлежности за баня и тоалетна- столче за достигане до мивката, тоалетна седалка и гърне. Всяко по 8лв. Аз като бабите отидох в 7:15 сутринта преди работа, сакън да не свършат. И така се сдобихме с едно комплектче.
Дейзи и на мен ми липсва хубавата темичка.
Здравейте и честита нова седмица!!
Как е, върнахте ли се вече на работа - повечето рождени дни май минаха вече и децата вече са на по 2. Мина ни хубавото време в къщи с тях.
(е, на някои ни мина още миналата година, ама това е друга бира)
Аз да се похваля/оплача малкия какъв номер ми спретна оня ден. Гледаме се двамата с него, а баба е на долния етаж и си прави нещо свое (в последствие се оказва, че готви в кухнята). Аз решавам, че малкия дзвер е вече достатъчно голям, че да го оставя да си се забавлява самосиндикално, а аз да простра прането. Не обичам да ползвам леген, та правя тигели от пералнята до балкона и обратно. Балкона е към хола, в който се подвизава негова милост, а пералнята е в кухнйо-трапезарията, която е свързана с хола, чрез арка. С две думи - постоянно съм му пред очите. Аз взимам пране, отивам на балкона и дръпвам вратата, така че той да не може да излиза, защото прави золуми там. Той виси по вратата или прозореца и аз му тракам с нокти или му правя смешни физиономии, че иначе се сърди. (Хайде да видим кой първи ще познае какво се случи) Та простирам си аз, правя си тигели напред назад с прането и се зъбя на прозореца, че да се хили малкото диване. И таман си простирам вече последните неща, малката проклетия взе, че ми натисна дръжката на вратата надолу и ме заключи. И седи и ми се радва насреща. Обяснявам му за - бутни дръжката нагоре - не вдява, само все повече и повече я бута надолу. Почвам аз да тропам с всичка сила на пода с крак, та дано баба ме чуе и дойде да ме спаси - вятър. Баба му си готви спокойно в кухнята и нищо не чува (някъде под пералнята ми...
). Тропам, тропам - нищо. И от прозореца я виках - пак нищо ( че балкона е замаскиран като стая и отвън се вижда само един двоен прозорец). Опитах се аз да си отворя прозореца към другата стая, който е клапнат под ъгъл - пак не става... ясно трябва да се търси друго решение. Решавам аз да обработвам малкия калпазанин, който продължава да ми се лендзи доволно на стъклото. "Криси, иди при баба". Да, ама калпазанина ме гледа умно и се чуди на тая сега какво и става - как така аз ще ходя сам долу при баба. "Хайде Криси, иди при баба" - насреща получавам поглед - "абе ти добре лиси?! Да не слънчаса там нещо?!". Все пак направи няколко колебливи крачки до дивана и се върна. "Хайде де Криси, иди при баба" - "ох, добре, може пък и да е слънчасала, ама дай да ида", тръгна към външната врата, стигна до нея, но размисли и се върна. На следващото отчаяно подканяне вече имахме успех, Кристиян зачезна на някъде безвъзвратно. Чакам, чакам... нищо! Ами сега?!? Ами ако не е отишъл при баба, ами е слязъл надолу?! Леле, ами сега какво направих?!? 
Страх!! Айде пак почвам по изпитаната рецепта с тропането по пода. Първи път - нищо. Хайде отново - тропам, тропам, то краката ме заболяха вече. След малко пристига нашия герой, с лигавче на врата и омазана уста, а баба му героично върви след него и носи домат. И ми се хили!!!! 
Абе, жено?!? Аз ще умра тук на жегата, 40градуса плюс, току що съм изпрала прането и влагомера скоро ще удари 90%, а вие ми се храните долу с домати?!? 
Та какво се случило долу: нашия налетял с гръм и трясък, отишъл в кухнята при баба си, грабнал оставения на масата за готвене домат и почнал да го гризе. На баба му, естествено, първата грижа е да сложи лигавче и да нахрани малкия калпазанин. И да си помисли - какво ли се е улисала майка му на лаптопа пак, че дори не е забелязала, че дребния е избягал сам надолу?!?!?!? 
Следва първата серия тропане и мисълта - сега какво тропа така бременна, ще взема да и стане нещо. Чак след второто тропане почва да и минава през главата мисълта, че може и да има нещо и малкия не случайно да се е появил сам там... та след 10-15 минути обработка на дребния калпазанин и чакане на баба да и просветне, бях освободена.
Как е, върнахте ли се вече на работа - повечето рождени дни май минаха вече и децата вече са на по 2. Мина ни хубавото време в къщи с тях.
(е, на някои ни мина още миналата година, ама това е друга бира)Аз да се похваля/оплача малкия какъв номер ми спретна оня ден. Гледаме се двамата с него, а баба е на долния етаж и си прави нещо свое (в последствие се оказва, че готви в кухнята). Аз решавам, че малкия дзвер е вече достатъчно голям, че да го оставя да си се забавлява самосиндикално, а аз да простра прането. Не обичам да ползвам леген, та правя тигели от пералнята до балкона и обратно. Балкона е към хола, в който се подвизава негова милост, а пералнята е в кухнйо-трапезарията, която е свързана с хола, чрез арка. С две думи - постоянно съм му пред очите. Аз взимам пране, отивам на балкона и дръпвам вратата, така че той да не може да излиза, защото прави золуми там. Той виси по вратата или прозореца и аз му тракам с нокти или му правя смешни физиономии, че иначе се сърди. (Хайде да видим кой първи ще познае какво се случи) Та простирам си аз, правя си тигели напред назад с прането и се зъбя на прозореца, че да се хили малкото диване. И таман си простирам вече последните неща, малката проклетия взе, че ми натисна дръжката на вратата надолу и ме заключи. И седи и ми се радва насреща. Обяснявам му за - бутни дръжката нагоре - не вдява, само все повече и повече я бута надолу. Почвам аз да тропам с всичка сила на пода с крак, та дано баба ме чуе и дойде да ме спаси - вятър. Баба му си готви спокойно в кухнята и нищо не чува (някъде под пералнята ми...
). Тропам, тропам - нищо. И от прозореца я виках - пак нищо ( че балкона е замаскиран като стая и отвън се вижда само един двоен прозорец). Опитах се аз да си отворя прозореца към другата стая, който е клапнат под ъгъл - пак не става... ясно трябва да се търси друго решение. Решавам аз да обработвам малкия калпазанин, който продължава да ми се лендзи доволно на стъклото. "Криси, иди при баба". Да, ама калпазанина ме гледа умно и се чуди на тая сега какво и става - как така аз ще ходя сам долу при баба. "Хайде Криси, иди при баба" - насреща получавам поглед - "абе ти добре лиси?! Да не слънчаса там нещо?!". Все пак направи няколко колебливи крачки до дивана и се върна. "Хайде де Криси, иди при баба" - "ох, добре, може пък и да е слънчасала, ама дай да ида", тръгна към външната врата, стигна до нея, но размисли и се върна. На следващото отчаяно подканяне вече имахме успех, Кристиян зачезна на някъде безвъзвратно. Чакам, чакам... нищо! Ами сега?!? Ами ако не е отишъл при баба, ами е слязъл надолу?! Леле, ами сега какво направих?!? Страх!! Айде пак почвам по изпитаната рецепта с тропането по пода. Първи път - нищо. Хайде отново - тропам, тропам, то краката ме заболяха вече. След малко пристига нашия герой, с лигавче на врата и омазана уста, а баба му героично върви след него и носи домат. И ми се хили!!!! Абе, жено?!? Аз ще умра тук на жегата, 40градуса плюс, току що съм изпрала прането и влагомера скоро ще удари 90%, а вие ми се храните долу с домати?!? Та какво се случило долу: нашия налетял с гръм и трясък, отишъл в кухнята при баба си, грабнал оставения на масата за готвене домат и почнал да го гризе. На баба му, естествено, първата грижа е да сложи лигавче и да нахрани малкия калпазанин. И да си помисли - какво ли се е улисала майка му на лаптопа пак, че дори не е забелязала, че дребния е избягал сам надолу?!?!?!? Следва първата серия тропане и мисълта - сега какво тропа така бременна, ще взема да и стане нещо. Чак след второто тропане почва да и минава през главата мисълта, че може и да има нещо и малкия не случайно да се е появил сам там... та след 10-15 минути обработка на дребния калпазанин и чакане на баба да и просветне, бях освободена. 
Ужас! Това ми е страх и на мен, как ще ме заключи някой ден навън. Иначе си е класика, вече доста деца са го правили, май, от тукашните. Една майка на площадката ми разказва, а нейното е по- малко даже, как завъртяло дръжката и тя останала на терасата. Прескочила в съседите, където имало хора. Дали ѝ телефон, но тя не знаела номера на мъжа си, но се сетила, че някъде си в нета го има. Добре, че са имали и нет (ако са някои пенсионери като тия около нас...) и видяла телефона, обадила му се и той тръгнал да я отключва. Дошъл след 30-40мин. През това време тя се върнала на терасата да наблюдава през прозореца какво прави детето само. По някое време взело нож от кухнята и тя изтръпнала. Но не бил интересен и го оставило. После бащата дошъл и така.
Аз много отдавна предупредих да внимавате с вратите на терасите. Мадлен,важното е че не си била съвсем сама и Криси все пак е отишъл да викне баба. Друг път с телефона в джоба. Златозар най редовно все още заключва баща си на терасата, но той си е виновен. Аз никога не излизам преди да заключа бравата. Тези дръжки се продават и са не повече от 10лв. Натискам копчето и дръжката не може нито да се вдигне нито да се смъкне. Ако някой иска мога и снимка да пусна.
ужас просто. Моята отдавна ме заключва на няколко пъти, но като й обясня, че трябва да вдигне бравата, ходи вдига и на секундата пак сваля, но след няколко опита от нейна страна и бърза реакция от моя, съм влизала обратно.
Гема, ужас! Зноен екшън! Добре, че сте имали късмет всички!
Ние сме обърнали дръжките на дограмата да се отварят нагоре. На морето това ни беше първата работа.
А аз вече практикувам нацистки timeout под формата на затваряне в банята и К. взе, че се заключи отвътре. Ключът много трудно се превърта и изобщо не очаквах да успее. Това се случи преди 3 дни на Слънчев бряг. В София организацията ни е друга. Та той реве вътре, аз давам акъл отвън и гледам как се мъчи да премести червената ивичка на бравата. Та накрая успя да се отключи сам. Иначе не ми се мисли какво щях да правя. Инструменти тук кой знае какви има. Тия от поддръжката са някакви нечленозраздрелни селяни. Щеше да им отнеме цял ден сигурно.
Ние сме обърнали дръжките на дограмата да се отварят нагоре. На морето това ни беше първата работа.
А аз вече практикувам нацистки timeout под формата на затваряне в банята и К. взе, че се заключи отвътре. Ключът много трудно се превърта и изобщо не очаквах да успее. Това се случи преди 3 дни на Слънчев бряг. В София организацията ни е друга. Та той реве вътре, аз давам акъл отвън и гледам как се мъчи да премести червената ивичка на бравата. Та накрая успя да се отключи сам. Иначе не ми се мисли какво щях да правя. Инструменти тук кой знае какви има. Тия от поддръжката са някакви нечленозраздрелни селяни. Щеше да им отнеме цял ден сигурно.
Ох, Мадлен, направо не си представям какво си изживяла… Аз не понасям жега, не издържам просто. И само като знам какво е навън и че си бременна ми приседна кафето, което пия.
Агнес, какви са тия дръжки? Аз искам снимка.
Бемоли, ние сме викали ключар, заради Бранка. Бeше на две години точно. Заключи се в банята /банята и тоалетната са в едно помещение, вътре има всякакви препарати/. В първият момент исках да счупя стъклото /вратата е огледална/, но се сетих, че може да стане по-лошо. И аз като Мадлен я увещавах и обяснявах как да завърти ключето, но уви. Накрая звъннах на мм, който долетя с един ключар и от тогава разполагам с четири резервни ключа за банята. Това с нея ми беше първият инфарктен момент.
Втория беше като по-голяма. Аз си върша нещо в кухнята, тя си играе в стаята. Отивам да я видя, няма я. Започва едно търсене, викам я, ни звук ни стон. Живеем на 9ти етаж, събирам смелост и поглеждам през балкона…. Слава Богу не виждам нищо , което се опасявам, че ще видя. По едно време излиза от гардероба и се смее. Аз се разплаках от щастие. Викам, тръгвай с мен до магазина. На връщане тя имаше навика да тича преди мен и да ме изпреварва да натисне копчето за асансьора. Тръгвайки да тича аз се скрих на стълбището. Тя ме вика, вика и накрая започна да плаче уплашено. Тогава се появих и и казах защо съм го направила.
Агнес, какви са тия дръжки? Аз искам снимка.
Бемоли, ние сме викали ключар, заради Бранка. Бeше на две години точно. Заключи се в банята /банята и тоалетната са в едно помещение, вътре има всякакви препарати/. В първият момент исках да счупя стъклото /вратата е огледална/, но се сетих, че може да стане по-лошо. И аз като Мадлен я увещавах и обяснявах как да завърти ключето, но уви. Накрая звъннах на мм, който долетя с един ключар и от тогава разполагам с четири резервни ключа за банята. Това с нея ми беше първият инфарктен момент.
Втория беше като по-голяма. Аз си върша нещо в кухнята, тя си играе в стаята. Отивам да я видя, няма я. Започва едно търсене, викам я, ни звук ни стон. Живеем на 9ти етаж, събирам смелост и поглеждам през балкона…. Слава Богу не виждам нищо , което се опасявам, че ще видя. По едно време излиза от гардероба и се смее. Аз се разплаках от щастие. Викам, тръгвай с мен до магазина. На връщане тя имаше навика да тича преди мен и да ме изпреварва да натисне копчето за асансьора. Тръгвайки да тича аз се скрих на стълбището. Тя ме вика, вика и накрая започна да плаче уплашено. Тогава се появих и и казах защо съм го направила.
Мадлен, голямо приключение си имала! Радвам се, че относително бързо и лесно са те пуснали!
Бемол, твоето дете е много умничко щом се е отключило самичко, душица!
Имах аз едно заключване преди години, в гимназията, много нелепо. С една приятелка сме в нас и пушим на балкона. Вратите са широко отворени. Да, ама става течение, вратите се хлопват, дръжките падат и се оказваме заключени. А външната врата съм я заключила с резе, че да не ни изненада някой докато си пушим. Много се насметохме. В крайна сметка приятелката ми се престраши да се покатери някак до мъничкото отворено прозорче горе, над вратата, не знам как се промуши и отключи. Но доста се стреснахме.
А на Бранка изпълнението в гардероба ми е познато от брат ми, на 3-4 години е бил. Нашите отидоха една вечер на кабаре и оставиха жена, която да ни гледа. Тя ни сложи да спим, помня го много добре. Легнала си е и тя. Нашите се прибират и не откриват брат ми. Събуждат ни, търсим, викаме, гледаме през балкона... няма го! В крайна сметка се оказа, че се е събудил и решил да се мушне в гардероба на нашите, играл си нещо там и заспал така сладко и дълбоко, че изобщо не чул шумотевицата в къщата.
Моето детенце мило пък беше избягало от апартамента на баща ми на около 2 годинки. Тогава много се уплаших, намерих го да се вози в асансьора и от този миг винаги на входната врата пищи сотът, че да знам кога се отваря. Адриан също си излиза от апартамента, но по пиукането на алармата го хващам веднага.
Бемол, твоето дете е много умничко щом се е отключило самичко, душица!
Имах аз едно заключване преди години, в гимназията, много нелепо. С една приятелка сме в нас и пушим на балкона. Вратите са широко отворени. Да, ама става течение, вратите се хлопват, дръжките падат и се оказваме заключени. А външната врата съм я заключила с резе, че да не ни изненада някой докато си пушим. Много се насметохме. В крайна сметка приятелката ми се престраши да се покатери някак до мъничкото отворено прозорче горе, над вратата, не знам как се промуши и отключи. Но доста се стреснахме.
А на Бранка изпълнението в гардероба ми е познато от брат ми, на 3-4 години е бил. Нашите отидоха една вечер на кабаре и оставиха жена, която да ни гледа. Тя ни сложи да спим, помня го много добре. Легнала си е и тя. Нашите се прибират и не откриват брат ми. Събуждат ни, търсим, викаме, гледаме през балкона... няма го! В крайна сметка се оказа, че се е събудил и решил да се мушне в гардероба на нашите, играл си нещо там и заспал така сладко и дълбоко, че изобщо не чул шумотевицата в къщата.
Моето детенце мило пък беше избягало от апартамента на баща ми на около 2 годинки. Тогава много се уплаших, намерих го да се вози в асансьора и от този миг винаги на входната врата пищи сотът, че да знам кога се отваря. Адриан също си излиза от апартамента, но по пиукането на алармата го хващам веднага.
Здравейте,
мен Еми още не ме е заключвала, но аз самата съм се заключвала навън
Трети ден в Испания и с моите съквартирантки нямахме тава - като типични българки отиваме с речника по домашни чехли да искаме тава от съседката?!?! Вратата се заключва, ние оставаме навън и нямаме ключ...тръгнаха да търсят моите съквартирантки ключар из града по домашни чехли, но беше неделя и нищо не работеше. Ние испански не знаехме добре. В крайна сметка едната девойка прескочи през съседите, които си мислеха през цялото време, че сме крадци. Винаги сме се смяли много на тази история, но тогава не ни беше много смешно
Ние сме добре - подготвям рожденият ден на Еми( в петък е), мисля да направя една торта с украса от бонбонки ММс. Да видим дали ще ми се получи. Иначе съм й взела един огромен лего дупло комплект и ще я водим да язди пони следобяда. Това е, което ще правим - ще бъдем само ние си и не знам дали много ще разбере, но решихме че ще го отбележим с нещо много любимо нейно - кончетата
Прибираме се във вторник - ще летя сама с двете деца, ММ се прибира в понеделник командировка в БГ. После ще заминем малко на морето само с Еми, а бебка ще остане при майка ми за няколко дена.
Въобще не ми е ясно как ще се справя с двете деца сама с полет с прекачване, но някак трябва да мине. Лошото е, че трябва да станем в 4 часа сутринта за да тръгнем към летището, та ще имам ужасно изнервени бебета по пътя. Иначе Еми я слагам в количката на бебето (летния седящ кош), а бебка е на кенгуру. Еми е обсебена от нейното кули-кули (колелцето) и затова ще го натоваря и него в един куфар за БГ - ние ще сме там около месец и нещо.
С това въпросно кули-кули се родих направо - бутам си количката, а тя си кара колелото до мен. Дори се научи да спира на светофара и да чака зеленото. Само не знам как ще стане карането на колело в БГ, защото тротоарите са мега разбити и пълни с коли, та не си представям изобщо как ще може да го кара.
Бебка е добре - расте и започва да става все по-адекватна и сладка. Със сестра си вече влизат в пряк двубой за играчките и никоя не се отказва. Еми се възползва от това, че е по-голяма, обаче и малко не се дава.
мен Еми още не ме е заключвала, но аз самата съм се заключвала навън
Трети ден в Испания и с моите съквартирантки нямахме тава - като типични българки отиваме с речника по домашни чехли да искаме тава от съседката?!?! Вратата се заключва, ние оставаме навън и нямаме ключ...тръгнаха да търсят моите съквартирантки ключар из града по домашни чехли, но беше неделя и нищо не работеше. Ние испански не знаехме добре. В крайна сметка едната девойка прескочи през съседите, които си мислеха през цялото време, че сме крадци. Винаги сме се смяли много на тази история, но тогава не ни беше много смешно
Ние сме добре - подготвям рожденият ден на Еми( в петък е), мисля да направя една торта с украса от бонбонки ММс. Да видим дали ще ми се получи. Иначе съм й взела един огромен лего дупло комплект и ще я водим да язди пони следобяда. Това е, което ще правим - ще бъдем само ние си и не знам дали много ще разбере, но решихме че ще го отбележим с нещо много любимо нейно - кончетата
Прибираме се във вторник - ще летя сама с двете деца, ММ се прибира в понеделник командировка в БГ. После ще заминем малко на морето само с Еми, а бебка ще остане при майка ми за няколко дена.
Въобще не ми е ясно как ще се справя с двете деца сама с полет с прекачване, но някак трябва да мине. Лошото е, че трябва да станем в 4 часа сутринта за да тръгнем към летището, та ще имам ужасно изнервени бебета по пътя. Иначе Еми я слагам в количката на бебето (летния седящ кош), а бебка е на кенгуру. Еми е обсебена от нейното кули-кули (колелцето) и затова ще го натоваря и него в един куфар за БГ - ние ще сме там около месец и нещо.
С това въпросно кули-кули се родих направо - бутам си количката, а тя си кара колелото до мен. Дори се научи да спира на светофара и да чака зеленото. Само не знам как ще стане карането на колело в БГ, защото тротоарите са мега разбити и пълни с коли, та не си представям изобщо как ще може да го кара.
Бебка е добре - расте и започва да става все по-адекватна и сладка. Със сестра си вече влизат в пряк двубой за играчките и никоя не се отказва. Еми се възползва от това, че е по-голяма, обаче и малко не се дава.
Мен Ясен ме беше заключил на балкона може би преди поне шест месеца. Добре, че към другата стая е махнато стъклото долу заради котката има шперплат та го разковах. Иначе трябваше да чупя стъклото. Тогава беше немислимо да му обяснявам да вдигне дръжката. Ние сме вдигнали дръжките на обикновените врати, не знаех, че може и за дограмите.
на Криси!Много здраве,щастливо детство изпълнено с много игри и да радва мама и тате. 
