Аз бих била много щастлива, ако и моят съпруг беше такъв. Така че ти си късметлийка, грижа го е за теб, държи на теб и те обича.
И спирам със спама
И спирам със спама
- Публикувана: 9 апр. 2015, 13:53 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2015, 20:16 ч.
Покажи на тия хора (мъже) как се прави
Не му намеквам, защото има голяма вероятност да не разбере, а аз да се нацупя. Защо да си утежнявам живота.
Искам да направим еди какво си/ да отидем един къде си/ да си купя е това. Конкретно. Нямам откази. Ако не му се стори добра идеята, предлага алтернатива. И избираме по-доброто предложение. Понякога моето е по-добро, понякога неговото. Не се натоварваме със семейни игрички
Той просто наистина много рядко хваща намека. Щом е намек, според него аз самата не съм уверена какво искам и ме оставя да си изясня на спокойствие. В същото време, аз много добре знам какво искам, но се опитвам с намек - ами не става.
"Ех, колко хубаво би било да има тук един килим, така щеше да подчертае цвета на стените..., то във Ванчето така хубаво е станало" = бля-бля-бля, отговор "Мхм". Резултат - нямам килим, нито като у Ванчето, нито като у Герганчето.
"Според мен, тук би било супер да сложим един килим. Айде да отидем до "...." и да си харесаме някой, искаш ли?" = чух те, разбрах те. Отговор: "Защо не, вярно би било хубаво! Сега ли да отидем или утре след работа?". Резултат = имаме килим.
Така се случва у нас.
Искам да направим еди какво си/ да отидем един къде си/ да си купя е това. Конкретно. Нямам откази. Ако не му се стори добра идеята, предлага алтернатива. И избираме по-доброто предложение. Понякога моето е по-добро, понякога неговото. Не се натоварваме със семейни игрички
Той просто наистина много рядко хваща намека. Щом е намек, според него аз самата не съм уверена какво искам и ме оставя да си изясня на спокойствие. В същото време, аз много добре знам какво искам, но се опитвам с намек - ами не става."Ех, колко хубаво би било да има тук един килим, така щеше да подчертае цвета на стените..., то във Ванчето така хубаво е станало" = бля-бля-бля, отговор "Мхм". Резултат - нямам килим, нито като у Ванчето, нито като у Герганчето.
"Според мен, тук би било супер да сложим един килим. Айде да отидем до "...." и да си харесаме някой, искаш ли?" = чух те, разбрах те. Отговор: "Защо не, вярно би било хубаво! Сега ли да отидем или утре след работа?". Резултат = имаме килим.
Така се случва у нас.
И моят мъж ми купи танк. Само ще кажа, че тежи над два тона. Категорично му забраних да купува голяма кола, защото ще ми е трудно да я карам. Парите си бяха мои, да уточня. Живея в къща на баир и без асфалтов път, така че нямам вариант да не карам джип. Обаче "намекът ми" не е бил разбран и той се прибра с един звяр, който се учих да карам сякаш за първи път.
Неговият намек беше - като ти е трудно, аз ще ти дам моята малка джипка, ти ми дай твоята.
Да, ама не, свикнах с габаритите и той остана на сухо
Неговият намек беше - като ти е трудно, аз ще ти дам моята малка джипка, ти ми дай твоята.
Да, ама не, свикнах с габаритите и той остана на сухо
Веднъж се опита да ми направи нещо за хапване........панирани банани, ама не бил прочел добре , че панировката е със сода , а не със сол 
беше потресен как не оценявам това кулинарно изкуство, преглъщах , преглъщах, усмихвах се през сълзи, накрая си признах, че рецептата не я бива и аз ще се вихря в кухнята/ да си призная до ден днешен много помага, но или му чета рецептата и проверявам дали я е разбрал или ми помага с технически неща 
/. Докато бях бременна ми направи страхотна гъбена супа, да не е само да го хуля човека
Подарявал ми е цветя в целофан. Като ми падна на колене, пръстена не беше в декоративна кутийка, а в тези прозрачно пластмасовите от бужутерията, която си слагат по принцип и ми беше голям.......доста голям , та трябваше да го режем, беше взел за мярка пръстен, който носех от време навреме на палеца
беше потресен как не оценявам това кулинарно изкуство, преглъщах , преглъщах, усмихвах се през сълзи, накрая си признах, че рецептата не я бива и аз ще се вихря в кухнята/ да си призная до ден днешен много помага, но или му чета рецептата и проверявам дали я е разбрал или ми помага с технически неща /. Докато бях бременна ми направи страхотна гъбена супа, да не е само да го хуля човека Подарявал ми е цветя в целофан. Като ми падна на колене, пръстена не беше в декоративна кутийка, а в тези прозрачно пластмасовите от бужутерията, която си слагат по принцип и ми беше голям.......доста голям , та трябваше да го режем, беше взел за мярка пръстен, който носех от време навреме на палеца