Завърнах се от миткането,сега каквото свърша ще е ...Исках да ви кажа,че сте страхотни,на висота ,добри , интелигентни, сърдечни ,готини ,даже красиви дами. И благодаря,че ви има да се записвам тук ,всяка има своя цвят и аромат , и като цветята своя красота. Цари обич ,позитивизъм ,което в този издишал свят е страхотно...Малко кътче с голямо зареждане. Скоро ще ви проглуша ушите с внучови работи ,сега това не го разбирам много,но ще наваксвам ,още малко две седмици най-много ,живот и здраве да е само,наистина много се притеснявам,но то е обяснимо-за пръв път ми е .С ваша помощ ще се справям...Настръхнала съм и изтръпнала ,но всичко ще бъде наред....
- Публикувана: 10 апр. 2015, 00:15 ч.
- Последно мнение: 10 май 2015, 12:41 ч.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 157.
Здравейте и от мен! Да знаете, че за пореден път се убедих, че ми е време да се пенсионирам 
днес Анжелка беше на РД. Отивам аз да я взема към 17ч , вземам й якенцето в ръка, че много топло днес и тръгваме. Ходихме на заведение \ аз на студен чай, тя - на сладолед \. От там минаваме през един магазин и после на Пацони да напазарим за у дома. Стигаме си до блока и аз изведнъж се сещам: Анжелка, къде ти е якенцето 
Давам й чантата с напазаруваното да я качи у дома и тръгвам по обратния път. Намерих го чак на кафето! Седи си на стола и ме чака!Ама тъй, който е слаб в главата да му са здрави краката Та сега вече почивам!
Кари, при нас беше само 26 градуса, ама много топло беше! Като каза за високите Т се сетих за Джили. Къде ли изчезна
Дописвам: Гъбче, много интересно е това с дънера. Някъде бях видяла, че в дупката на дънера се слага средата на старо колело от каруца, а наоколо \в колелото \ - саксии с петунии и сакъзчета. Абе висящи. Ама дънерът беше по-високо изрязан - около метър и половина.Но и така е красиво, давам само идея.
днес Анжелка беше на РД. Отивам аз да я взема към 17ч , вземам й якенцето в ръка, че много топло днес и тръгваме. Ходихме на заведение \ аз на студен чай, тя - на сладолед \. От там минаваме през един магазин и после на Пацони да напазарим за у дома. Стигаме си до блока и аз изведнъж се сещам: Анжелка, къде ти е якенцето Давам й чантата с напазаруваното да я качи у дома и тръгвам по обратния път. Намерих го чак на кафето! Седи си на стола и ме чака!Ама тъй, който е слаб в главата да му са здрави краката Та сега вече почивам!Кари, при нас беше само 26 градуса, ама много топло беше! Като каза за високите Т се сетих за Джили. Къде ли изчезна
Дописвам: Гъбче, много интересно е това с дънера. Някъде бях видяла, че в дупката на дънера се слага средата на старо колело от каруца, а наоколо \в колелото \ - саксии с петунии и сакъзчета. Абе висящи. Ама дънерът беше по-високо изрязан - около метър и половина.Но и така е красиво, давам само идея.
Привет и от мен бойна дружина !
Днес на няколко пъти се каня да пиша и все нещо изскача.
Прибрахме се снощи от село ,разколачени отвсякъде
На село всяко ъгълче е ошетано , градинки изчистени от прецъфтяли лалета и нарциси , изчистени , окопани , засяти с циганета ,семена на тагетис и цинии. Насадени са и гергините от Фло на видно място . Изчистени всички прозорци и пердета изпрани. Целият чеиз от гардероби беше на двора да се проветри и слънцето да ги напече. Всяко кюше ошетано. ММ пак коси ,че тревата за една седмица изскочила и до следващият път като отидем трудно ще я овладеем.
Времето беше с нас ,горещо на вън , вътре студено.
Иха
и аз бях като теб първите години ,мислех му се много , оставях ги че ми беше жал да скубя плевел , все за цвете ги мислех,но после се изучих.Преди три години дойде една съседка да ми помага да оправим градинките и като започна като трактор работеше ,но като погледнах след нея нито едно цвете не беше оставила , освен розите. Топ карамфила , който ми беше в изобилие и май месец беше обсипан с цвят беше го оскубала , та едва две коренчета намерих ,та успях да го спася. Доверих и се ,че гледа цветята пред общината . Сега като идва давам й да окопава дръвчетата и лозите , но до цветните градинки не й давам да се доближава.
Днес цял ден се върти пералнята. Домъкнах една камара за пране от село. Имах и доста задачи из града , та ходих напред , назад , но всичко ми вървеше по план.
Нищо не съм чела какво сте писали , че зачета ли се , това значи пак да не ми остане време за писане.
Ставам да събера едното пране ,да простра другото ,че и време за вечеря стана , ММ ме поглежда за салата. Покъсното време ще чета писанията ви .
Лека и приятна вечер на всички ви !
Прегръдки и целувки от мен !
Янче писали сме заедно ! Споко не си сама , всички сме от една порода...
Днес на няколко пъти се каня да пиша и все нещо изскача.
Прибрахме се снощи от село ,разколачени отвсякъде
На село всяко ъгълче е ошетано , градинки изчистени от прецъфтяли лалета и нарциси , изчистени , окопани , засяти с циганета ,семена на тагетис и цинии. Насадени са и гергините от Фло на видно място . Изчистени всички прозорци и пердета изпрани. Целият чеиз от гардероби беше на двора да се проветри и слънцето да ги напече. Всяко кюше ошетано. ММ пак коси ,че тревата за една седмица изскочила и до следващият път като отидем трудно ще я овладеем.
Времето беше с нас ,горещо на вън , вътре студено.
Иха
и аз бях като теб първите години ,мислех му се много , оставях ги че ми беше жал да скубя плевел , все за цвете ги мислех,но после се изучих.Преди три години дойде една съседка да ми помага да оправим градинките и като започна като трактор работеше ,но като погледнах след нея нито едно цвете не беше оставила , освен розите. Топ карамфила , който ми беше в изобилие и май месец беше обсипан с цвят беше го оскубала , та едва две коренчета намерих ,та успях да го спася. Доверих и се ,че гледа цветята пред общината . Сега като идва давам й да окопава дръвчетата и лозите , но до цветните градинки не й давам да се доближава.Днес цял ден се върти пералнята. Домъкнах една камара за пране от село. Имах и доста задачи из града , та ходих напред , назад , но всичко ми вървеше по план.
Нищо не съм чела какво сте писали , че зачета ли се , това значи пак да не ми остане време за писане.
Ставам да събера едното пране ,да простра другото ,че и време за вечеря стана , ММ ме поглежда за салата. Покъсното време ще чета писанията ви .
Лека и приятна вечер на всички ви !
Прегръдки и целувки от мен !
Янче
писали сме заедно ! Споко не си сама , всички сме от една порода... 
Янче, и аз съм от твоята група. Почивните дни бях при мама, имах една епикриза за превод и двата дни почти само с нея се занимавах, че беше за понеделник. Тръгвам си към София около 15.30, че да съм по-навреме. Е, да ама не. Някъде към Пирдоп се сещам, че преводът ми остана на лаптопа на майка ми, забравила съм да си го пусна на мейла. Целият двудневен труд на вятъра. Звъня й да намери понаразбирващ комшия да ми го прати, но за мое голямо учудване никой не разбира от тез ми ти работи. Обърнах колата и обратно. Та вместо навреме, кацнах вкъщи към 21 ч. Като няма в главата, има крачета /в случая колелета 
Иначе си донесох няколко семки от корнишончета и току що ги боцнах в две сандъчета на терасата. Досега не съм пробвала, но защо пък да не стане. Тъкмо внучето да има какво да хрупа като дойде лятото /а дано, ама надали/. Но... поживем, увидим.
Момичета, досега си мълчах, ама да се похваля - на диетата на онази бизнес-дама съм, вече 7 дни. Днес и утре са рибните дни. Надолу съм с 4 кг. Таквоз чудо до сега не ми се беше случвало - да свалям. Та има надежда все пак.
Хубава вечер!
Иначе си донесох няколко семки от корнишончета и току що ги боцнах в две сандъчета на терасата. Досега не съм пробвала, но защо пък да не стане. Тъкмо внучето да има какво да хрупа като дойде лятото /а дано, ама надали/. Но... поживем, увидим.Момичета, досега си мълчах, ама да се похваля - на диетата на онази бизнес-дама съм, вече 7 дни. Днес и утре са рибните дни. Надолу съм с 4 кг. Таквоз чудо до сега не ми се беше случвало - да свалям. Та има надежда все пак.
Хубава вечер!
Добър вечер!
Янке, то ако се пенсионирахме заради забравено - на 35 г. трябваше да се уредя с тази благинка.
Същия случай имаме с дънково яке на Ани. Вземам я от майка ми лятото, тя от сутринта с дънково яке.
В съседния вход малък магазин/много подреден, подбрана стока/ за втора употреба, сина на собственичката и е наборче от градината. Та спираме да си поиграят децата, ние да обменим клюки и си тръгваме. В къщи установявам, че якето липсва. Но магазина вече е затворил. На другата сутрин я влача при баба и с жилетка и нареждам да се издири якето като отворят. Вечерта - децата играят пред магазина, баба, дядо и внуче дружно забавили за якето. Влизам вътре, а собственичката се черви - ами аз съм го продала. То било метнато на щанда и една клиентка го харесала. Решили, че етикета с цената е паднал като са го мерили и го продала. Умряхме си от смях двете. После си избрахме от стоката яке и пола към него.
Мамси, много си озорила червения дзвер с двойно прибиране. Успех с диетата!
Аз реших - искам крачкомер. Днес влизах по разни спортни магазини из Лозенец - гледат ме като извънземно, не са чували за уредчето. Смартфона отпада, че батерията ми трябва за борсата.
Молбата ми е, ако видите някъде да свиркате.
Янке, то ако се пенсионирахме заради забравено - на 35 г. трябваше да се уредя с тази благинка.
Същия случай имаме с дънково яке на Ани. Вземам я от майка ми лятото, тя от сутринта с дънково яке.
В съседния вход малък магазин/много подреден, подбрана стока/ за втора употреба, сина на собственичката и е наборче от градината. Та спираме да си поиграят децата, ние да обменим клюки и си тръгваме. В къщи установявам, че якето липсва. Но магазина вече е затворил. На другата сутрин я влача при баба и с жилетка и нареждам да се издири якето като отворят. Вечерта - децата играят пред магазина, баба, дядо и внуче дружно забавили за якето. Влизам вътре, а собственичката се черви - ами аз съм го продала. То било метнато на щанда и една клиентка го харесала. Решили, че етикета с цената е паднал като са го мерили и го продала. Умряхме си от смях двете. После си избрахме от стоката яке и пола към него.
Мамси, много си озорила червения дзвер с двойно прибиране. Успех с диетата!
Аз реших - искам крачкомер. Днес влизах по разни спортни магазини из Лозенец - гледат ме като извънземно, не са чували за уредчето. Смартфона отпада, че батерията ми трябва за борсата.
Молбата ми е, ако видите някъде да свиркате.
Добра вечер, прекрасници!
Айша, крачкомери има в спортните магазини.
Мамси, Янче, така сме всички. Все нещо забравяме. Ами то си е нормално за нашата възраст. А, какво да кажат тия младите и разсеяните, дето все нещо забравят, на стари години какви ли ще бъдат!
Браво, Мамси за диетата!
Луси, бая си отметнала, не си си играла! Сега следва отдих!
Кари, при вас си е нормално жега.
бПри нас през деня беше топло, но вечерта се развихри такъв вятър...Лека нощ и сладки сънища!
За броящите овце.
За всички
Здравейте мацки посред нощ 
Чета и се смея, ама хайде и аз да си призная, та и с мен да се посмеете.
Якетата си забравили... Какво говорите? Преди много години аз детето си забравих...
Та ето как станаааа. В началото на 90-те решихме, че ще започвам частна практика. Много се притеснявах, страхувах се, а и бях една от първите - няма кого да питаш кое как да стане. Мъкааааа. Събрахме де що имахме пари, за оборудване, шкафове, инструментариум, медикаменти. Едва тогава ми се изясни, колко скъпи са инструментите и медикаментите, с които до този момент съм работила. Само като се сетя колко огледалца съм дала на деца, докато ги лекувам, без да помисля, че това все пак пари струва. Струвало е на държавата. Брат ми ми купи стола. Пак той ми помогна, наехме помещение в Стадион Васил Левски на централния вход. Помещение - кимизарник. Започна се грандиозен ремонт, общо взето със собствени сили-ММ и приятели. Работеха след работа и в почивните дни. Голямо притеснение беше. Главата ми даваше заето. Правехме нещо, а не знаехме какво ще излезе. Та един ден, ММ завел Елица в Двореца на пионерите ( тя пееше в Детско юношески фолклорен ансамбъл Изворче ) и отишъл на " обекта". След работа аз трябваше да отида да я прибера. Да, ама на мен главата ми заета с други неща. Прибирам се у дома и ММ пита: Къде е детето? 
, 
Яхнах метлата и обратно в Двореца. Елица седи при портиера и чака все пак някой да я прибере. Още малко, да я предадат в забравени вещи. Та такива ми ти работи...
Благодаря на всички, които са написали по някой и друг ред. Марина и с хубава музика ни е заредила. Благодаря ви момичета. Лека нощ и сладки сънища
Чета и се смея, ама хайде и аз да си призная, та и с мен да се посмеете.
Якетата си забравили... Какво говорите? Преди много години аз детето си забравих...
Та ето как станаааа. В началото на 90-те решихме, че ще започвам частна практика. Много се притеснявах, страхувах се, а и бях една от първите - няма кого да питаш кое как да стане. Мъкааааа. Събрахме де що имахме пари, за оборудване, шкафове, инструментариум, медикаменти. Едва тогава ми се изясни, колко скъпи са инструментите и медикаментите, с които до този момент съм работила. Само като се сетя колко огледалца съм дала на деца, докато ги лекувам, без да помисля, че това все пак пари струва. Струвало е на държавата.
Брат ми ми купи стола. Пак той ми помогна, наехме помещение в Стадион Васил Левски на централния вход. Помещение - кимизарник. Започна се грандиозен ремонт, общо взето със собствени сили-ММ и приятели. Работеха след работа и в почивните дни. Голямо притеснение беше. Главата ми даваше заето. Правехме нещо, а не знаехме какво ще излезе. Та един ден, ММ завел Елица в Двореца на пионерите ( тя пееше в Детско юношески фолклорен ансамбъл Изворче ) и отишъл на " обекта". След работа аз трябваше да отида да я прибера. Да, ама на мен главата ми заета с други неща. Прибирам се у дома и ММ пита: Къде е детето? , Яхнах метлата и обратно в Двореца. Елица седи при портиера и чака все пак някой да я прибере. Още малко, да я предадат в забравени вещи. Та такива ми ти работи... Благодаря на всички, които са написали по някой и друг ред. Марина и с хубава музика ни е заредила. Благодаря ви момичета.
Лека нощ и сладки сънища 
Привет, привет-вече сме в България!Чудесно изживяване беше-дай Боже всекиму!Организацията на екскурзията ни, екскурзовода, шофьорите-всичко бе на 6-няма какво повече да се желае.Посетихме Будапеща-там ни чакаше екскурзоводка, унгарка-омъжена за българин-голяма сладурана-през цялото време на туристическата обиколка ни разсмиваше и разведряваше след нощния преход-ни подейства чудесно-много ни хареса унгарската столица-нощувахме в хотел Будапеща-наподобяващ торта-като влезеш в стаята си е тясно и навътре се разширява-супер!Посетихме Виена-е тя си е -класика в жанра-нямам думи-въпреки, че за втори път я посетихме-затвърдихме....и накрая-златна Прага-чаках с нетърпение да я видя-даже споделих със софийските дружки, че очакването ми е за превъзходство на Чешката столица-но не-Виена си е ...Виена.Прага се нарича златна-защото преди много, много векове-покривите на сградите са били медни и огрявани от слънцето са блестяли-а сега са позеленяли-много,много история в този град-местния ни екскурзовод бе българин-по професия филолог от Пловдив-преселили се със съпругата си преди 20 години-въоръжи ни със слушалки и така повече от 4 часа ни разведе из града-много обстойно и увлекателно ни разказва-просто не ми се махаха слушалките-а и той имаше страхотно чувство за хумор-та въобще не скучахме-напротив ни развесели-даде ни инструкции какво да разглеждаме сами-нашето момче-екскурзовода ни и той ни развежда-вечерта бяхме на запивка с чешка бира-РАЗКОШ-много приятна бира-наливна-нито глава ни боля е силничка си е.Навръщане видяхме и Белград-та отчетох Ви се...прехода ни до Варна-беше само ама само 30 часа-все седнали-от автобуса, който ни спря на жп гарата в София-имахме щастието да се прехвърлим веднага на влака и благополучно в неделя в 24 часа си бяхме в къщичката ни.
Моли мои , добро утро!
Напоследък се занимавам с разни организационни работи , та ми остава по-малко време да ви досаждам – т.е да си побъбря
Марина , много ми допада този тип музика ,както и гръцката. Но сега се сещам , че и руска и унгарска циганска , фламенго, а и израелската е много мелодична. А бе всичко , което те кара да разпуснеш душата /когато си в такова настроение/. Когато си в друго настроение – има друга...
Мамси, поздравления за волята ти при диетата.
Фло , душа , ти кога спиш ? Но пък добре си ни разказала. Подсети ме за зората на Демокрацията .Тогава преместиха ММ в София , а аз не можех да си намеря работа и реших /като теб/ да мина на частния фронт. Наистина беше много смутно , трудно и несигурно. Та милата ми леля , загрижено ме пита какво ще правя , като няма работа . Казах и че ще си направя фирма и тя много възмутено и укорително ми каза : “Как! Ти ще ставаш капиталист!!” Обясних , че ще си работя сама и никой няма да експлоатирам и горе- долу се успокои.
Напоследък , някои от вас споделят , че имат вземане-даване с разни инстанции /много мразя/ , та ето кака е описано от една като нас :
Дидимити , добре дошла . Радвам се , че сте изкарали хубаво и си се заредила с толкова положителни емоции = енергия. И ти ми припоми тамошните пътешествия . Наистина е много хубаво навсякъде /всяко само за себе си/. По мои наблюдения , май първата любов е най-силна – т.е , което по- първо те е впечатлило. На мен лично най-конфортно ми е било в Будапеща и после Виена- Прага
Къде изчезнаха нашите кореспондентки – Здравка ,Светъл4о, Джили... и всички , които не са писали повече от 5 дни?
Напоследък се занимавам с разни организационни работи , та ми остава по-малко време да ви досаждам – т.е да си побъбря
Марина , много ми допада този тип музика ,както и гръцката. Но сега се сещам , че и руска и унгарска циганска , фламенго, а и израелската е много мелодична. А бе всичко , което те кара да разпуснеш душата /когато си в такова настроение/. Когато си в друго настроение – има друга...
Мамси, поздравления за волята ти при диетата.
Фло , душа , ти кога спиш ? Но пък добре си ни разказала. Подсети ме за зората на Демокрацията .Тогава преместиха ММ в София , а аз не можех да си намеря работа и реших /като теб/ да мина на частния фронт. Наистина беше много смутно , трудно и несигурно. Та милата ми леля , загрижено ме пита какво ще правя , като няма работа . Казах и че ще си направя фирма и тя много възмутено и укорително ми каза : “Как! Ти ще ставаш капиталист!!” Обясних , че ще си работя сама и никой няма да експлоатирам и горе- долу се успокои.
Напоследък , някои от вас споделят , че имат вземане-даване с разни инстанции /много мразя/ , та ето кака е описано от една като нас :
Скрит текст:
Извинителну
Не, ни моа са стърпя! Тряа да са уплача.
За билешка у града секи ден са влачих.
Оня ден ходúх сифте, трябаши ми спешну.
Са наврях ф ино гише, ама ни са блещих:
Викам:
- Начи, вижти ко, тъй и тъй – билешка...
Пък унъс с пулвин уко ич ни ма пуглежда.
Пак пуфтарям, викам:
- Яз... Вижти, извинети...
- Чух! Илати пудир час. Ногу сми заети!
- Пудир час, ма щот... таквоз... ш`си въря на селу.
Нá затуй пу тос въпрос рейс насам съм зела.
- То ни става туй ут раз! Ш`додити, ма сетне.
Няма са распраям с вас! Артък! Билу спешну...
И са връцна. Ми сига?! Върнах са у къщи.
Чтери деня сé така – одя и са връщам.
Неска вечи изкипях пак кат ма завърна:
- Ич биля ни сти за нас!
... и гишету дрънна.
Одя яз напред-назад ф стаи, кабинети,
зе да ма упхваща бяс ф проза, не ф куплети.
И пред първата врата тръснах си бухчата,
с китка на йна страна флязах със вратата.
Хубу бях си зела дъх – ич ни са запецнах.
Кату млъкнах чу са:
- Въх!!!
Сетне беши лесну.
Три гуспожи утвиднъш толкус утзифчиву
хукнаха нашир и длъж. Креснах:
- Живу, живу!
Рейса пак ши уттърва и ни ми са мисли,
ку замръкна у града, зарад 2-3 листа.
Зех я пустата билешка! С подпис и пичат.
Глей ма, ощи дишам тешку, ши ма уморат...
Имам ся да одя ощи и ду Упщината,
МВР, Цинтрална поща и при докторята...
Ма съм турила ф бухчата сичкити хартии,
хá ми хлопнат пак вратнята, ш` има дандании.
То ши кайш, чи кусмунафтка ръгнах да са цаня!
Ей ги тука четри папка, дажи пета фанах...
Сéга тук ши гу забуча язе дукимента,
да мой сички да научат, чи ней фалшименту.
„Извинителну си дава за приз тъс гудина
дету малку проста пада на мума Калина.
Никуй дан са фпичатлява де какви ги дрънка,
са дуказа, чи ф акъла няма ни йна гънка.”
Не, ни моа са стърпя! Тряа да са уплача.
За билешка у града секи ден са влачих.
Оня ден ходúх сифте, трябаши ми спешну.
Са наврях ф ино гише, ама ни са блещих:
Викам:
- Начи, вижти ко, тъй и тъй – билешка...
Пък унъс с пулвин уко ич ни ма пуглежда.
Пак пуфтарям, викам:
- Яз... Вижти, извинети...
- Чух! Илати пудир час. Ногу сми заети!
- Пудир час, ма щот... таквоз... ш`си въря на селу.
Нá затуй пу тос въпрос рейс насам съм зела.
- То ни става туй ут раз! Ш`додити, ма сетне.
Няма са распраям с вас! Артък! Билу спешну...
И са връцна. Ми сига?! Върнах са у къщи.
Чтери деня сé така – одя и са връщам.
Неска вечи изкипях пак кат ма завърна:
- Ич биля ни сти за нас!
... и гишету дрънна.
Одя яз напред-назад ф стаи, кабинети,
зе да ма упхваща бяс ф проза, не ф куплети.
И пред първата врата тръснах си бухчата,
с китка на йна страна флязах със вратата.
Хубу бях си зела дъх – ич ни са запецнах.
Кату млъкнах чу са:
- Въх!!!
Сетне беши лесну.
Три гуспожи утвиднъш толкус утзифчиву
хукнаха нашир и длъж. Креснах:
- Живу, живу!
Рейса пак ши уттърва и ни ми са мисли,
ку замръкна у града, зарад 2-3 листа.
Зех я пустата билешка! С подпис и пичат.
Глей ма, ощи дишам тешку, ши ма уморат...
Имам ся да одя ощи и ду Упщината,
МВР, Цинтрална поща и при докторята...
Ма съм турила ф бухчата сичкити хартии,
хá ми хлопнат пак вратнята, ш` има дандании.
То ши кайш, чи кусмунафтка ръгнах да са цаня!
Ей ги тука четри папка, дажи пета фанах...
Сéга тук ши гу забуча язе дукимента,
да мой сички да научат, чи ней фалшименту.
„Извинителну си дава за приз тъс гудина
дету малку проста пада на мума Калина.
Никуй дан са фпичатлява де какви ги дрънка,
са дуказа, чи ф акъла няма ни йна гънка.”
Дидимити , добре дошла . Радвам се , че сте изкарали хубаво и си се заредила с толкова положителни емоции = енергия. И ти ми припоми тамошните пътешествия . Наистина е много хубаво навсякъде /всяко само за себе си/. По мои наблюдения , май първата любов е най-силна – т.е , което по- първо те е впечатлило. На мен лично най-конфортно ми е било в Будапеща и после Виена- Прага
Къде изчезнаха нашите кореспондентки – Здравка ,Светъл4о, Джили... и всички , които не са писали повече от 5 дни?
Ехо, милимоички!
Да ви разсмея и аз с една бабешка история.
В неделя - приятели на обяд - с 2 момченца-внученца, приятелчета на Йойо.
Те така са се заиграли, а ние така сме се заседели - похапвайки и посръбвайки вкусотии, в сладки приказки, че не сме усетили как времето минало.
И хоп! Скочихме да водим децата на люлки и пързалки. Аз най-безцеремонно оставям всичко както си е.
Връщаме се с Йойо капнели. Правя му любимия сироп от бъз и му го нося. След секунди зак гърба ми се разнасят индиански викове и конско пръхтене. Гледам - Йойо с насълзени очи, прюе ли плюе. Той надигнал жадно чаша с изостанало вино-розе/ същия цвят като бъзовия сироп/ и го изгълтал наведнъж.
На другата заран не може да се надигне от леглото. "Бабо, от винцето е." - съобщава ми мъдро.
Така е, отрано да тренира.
Ех , Изпревари ме Ихичка.
Да ви разсмея и аз с една бабешка история.
В неделя - приятели на обяд - с 2 момченца-внученца, приятелчета на Йойо.
Те така са се заиграли, а ние така сме се заседели - похапвайки и посръбвайки вкусотии, в сладки приказки, че не сме усетили как времето минало.
И хоп! Скочихме да водим децата на люлки и пързалки. Аз най-безцеремонно оставям всичко както си е.
Връщаме се с Йойо капнели. Правя му любимия сироп от бъз и му го нося. След секунди зак гърба ми се разнасят индиански викове и конско пръхтене. Гледам - Йойо с насълзени очи, прюе ли плюе. Той надигнал жадно чаша с изостанало вино-розе/ същия цвят като бъзовия сироп/ и го изгълтал наведнъж.
На другата заран не може да се надигне от леглото. "Бабо, от винцето е." - съобщава ми мъдро.
Така е, отрано да тренира.
Ех , Изпревари ме Ихичка.
Привет-мривет, девойки!
При мен е пролет, 19 градуса, сигурно още ще се вдигне температурата, време само за разходки, но аз вчера "си взех пая", та днес се правя на къщовница!
Поизметох оттук-оттам, след малко ще изляза на терасата имам пластмасови столове и кръгла маса, да им "тегля една сапунка" с четката и да си сядаме спокойно на въздух, после бегом в банята, после малко почивка и от 16 часа на репетиция с хорчето.
Стана традиция всяка година да пеем на празника на кварталната ни черква на 02.05.
Това ми са за днес плана и мероприятията, утре други!!!
Доста се посмях на "забравени дрехи, продадени дрехи".... без на почерпения Йойо и забравената Еличка на Фло, че аз преживях веднъж "изгубен Борко в Макдоналдс", та знам какъв ужас е да ти го няма детето!
Да не дава Бог подобни изживявания!
Ние пък сме правили съвсем противоположното. Дилянчето я дадохме на ясла, а майка ми работеше там детегледачка, но в друга група. Веднъж била първа смяна, а на малката коконка не й се спяло на обяд и като си тръгва в 13.30 часа си я прибира в къщи, да не ходим да я взимаме в 16-17 часа. Добре ама тогава нямаше джиесеми и баща ми пенсионер, ходил къде ходил и към 16 часа отишъл в яслата да прибере Дилянка..... Стефан след работа с пълна чанта инструменти, които носеше по обектите - столове, ресторанти, кухни.... в които поддържаше машините отива да прибере детето, и за капак след него и аз отидох да си прибера детето, заварих сестрата и лелята да се смеят и да казват: Добре че нямате повече хора в къщи, иначе и те ще дойдат да вземат Дилянчето!
Шарен свят, но нека весели неща да се случват!
Отпочинах си, споделих туй-онуй, отивам да шетааааааам............
Спорен и усмихнат вторник!
При мен е пролет, 19 градуса, сигурно още ще се вдигне температурата, време само за разходки, но аз вчера "си взех пая", та днес се правя на къщовница!
Поизметох оттук-оттам, след малко ще изляза на терасата имам пластмасови столове и кръгла маса, да им "тегля една сапунка" с четката и да си сядаме спокойно на въздух, после бегом в банята, после малко почивка и от 16 часа на репетиция с хорчето.
Стана традиция всяка година да пеем на празника на кварталната ни черква на 02.05.
Това ми са за днес плана и мероприятията, утре други!!!
Доста се посмях на "забравени дрехи, продадени дрехи".... без на почерпения Йойо и забравената Еличка на Фло, че аз преживях веднъж "изгубен Борко в Макдоналдс", та знам какъв ужас е да ти го няма детето!
Да не дава Бог подобни изживявания!
Ние пък сме правили съвсем противоположното. Дилянчето я дадохме на ясла, а майка ми работеше там детегледачка, но в друга група. Веднъж била първа смяна, а на малката коконка не й се спяло на обяд и като си тръгва в 13.30 часа си я прибира в къщи, да не ходим да я взимаме в 16-17 часа. Добре ама тогава нямаше джиесеми и баща ми пенсионер, ходил къде ходил и към 16 часа отишъл в яслата да прибере Дилянка..... Стефан след работа с пълна чанта инструменти, които носеше по обектите - столове, ресторанти, кухни.... в които поддържаше машините отива да прибере детето, и за капак след него и аз отидох да си прибера детето, заварих сестрата и лелята да се смеят и да казват: Добре че нямате повече хора в къщи, иначе и те ще дойдат да вземат Дилянчето!
Шарен свят, но нека весели неща да се случват!
Отпочинах си, споделих туй-онуй, отивам да шетааааааам............
Спорен и усмихнат вторник!