Публикувана: 10 апр. 2015, 00:15 ч.
Последно мнение: 10 май 2015, 12:41 ч.

КГБ = Клуб на Готините Баби - 157.

77 402
742
1

# 465 28 апр. 2015, 11:57 ч.

София
Мнения: 2 682

Здравейте!

Ето ме, не пропускам да се разпиша. Laughing

Дидимити, добре си се завърнала в Родината! Хубаво си изкарала, заредена с положителни емоции, сега с пълен напред, както е казала Борянка! Peace

Борянче, свито сърчице, устискай още малко! Hug

Здравче, какво го направи Йойо? Напи ли се момчето, нека си поспи тогава. Добре, че е било розе. Heart Eyes

Иха, с институциите да си нямаш много много работа, ама, за съжаление се налага. Добре е казано в стихотварението! hahaha

Дописниците се скриха. Джили отдавна се е сгушила в черупката си и не ще да се подаде оттам. Хайде, Джили, покажи се и пиши! Peace

Светле, хубаво сте си изкарали на вилата с дечурлигата. А за злоядото дете съвет не мога да ти дам. Боря се с такова всеки ден и не ми се получава. Това дето го харесва, на другия ден вече не го иска и така. Heart Eyes

Фло, ама сте се ошашкали с новото начало, добре, че Еличка не се е сърдила много после. Пък и не е плакала. Heart Eyes

Танче, а вие рекорд сте поставили с Дилянката. hahaha

Поздравче. Вижте, така се дирижа! Майсторски! Laughing

https://www.facebook.com/OceanReality/videos/1537402673149595/

# 466 28 апр. 2015, 12:57 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

А бе, Иха, какви пет дена бе, мила Joy

- в неделя съм писала, само вчера съм пропуснала, ама толкова бях гроги...не е а приказване.

Не обичам тия вили и туй-то! Аз обичам да градинарствам когато ми е кеф, а не когато трябва. И кой ме е бил по главата да вземам един декар място, се чудя?! Трябвало е да си взима 100 квадрата дворче, екстра щеше да ми е. Ама аз не - простор да има! И сега ми излиза през носа тоз простор...Вчера от рязане на храсти ми се схвана ръката и сега не мога черпака да държа...А за краката и гъзните мускули няма да разказвам - от навеждане и клякане, днеска не мога да се наведа над мивката зъбите да си измия...Добре че господ милостив днеска облаци нахвърля по небето, да позамръчка малко времето, че да не ходим. Малко да отпочинем.

Вила е хубаво, да ви кажа, ама да имаш персИОнал - чистачка, градинар - поне това.
А иначе се превръщаш в роб на тревата - коси, тори, поливай. Пък ако си сглупил като мен да набучкаш и храсти - жална ти майка, няма отърваване. Като тръгнат ония ми ти храсти - като ония "трифиди", ако ги помните, на Джон Уиндъм, дето превземаха всичко и унищожаваха хората.

Като се изнесем лятото там - обикновено с някое от децата - аз кое по-напред да правя? Градини ли да гледам, деца ли, къщата ли? Като се има предвид, че всичко си върви иначе по реда - да напазаруваш, да сготвиш, да изпереш, да изгладиш, да почистиш, да измиеш чинии, сервираш, отсервираш (най-малко 3 пъти на ден!), извеждаш детето в парка, катериш го по пързалки, люлееш го на люлки, гониш го и се криеш (ако няма деца, трябва да го забавляваш) и в 13 ч. в най-голямата жега се помъкваш по стръмното обратно към къщи и ...И няма повече да разказвам, че вече се изморих. Та кога в тоз график да вместя поддържането на двора?

Имам един приятел, той казва: "От цялата природа най обичам скарата."
На мен и скарата ми омръзна вече...

Но обичам да седя на люлката и да се развам на цветовете - зеленото на листата , синьото на небето, пъстрото на цветята, бялото на облаците и на цъфналите дръвчета. В момента при мен цъфти огромна дива череша и е голяма красота.

[/URL]

[/img]

[/URL][/img]

Последна редакция: вт, 28 апр 2015, 14:49 от svetal4o27

# 467 28 апр. 2015, 15:05 ч.

Мнения: 1 334

Светъл4о , явно си ми липсвала ... Heart Eyes

МА ПА , ти много и се стараеш на вилата. Ако искаш вземи пример от мен - карай по-философстки и мъдро . Много от тези дейности , за които казваш съм- или бих ги рационализирала...
В съседното село , което е слято с “наше село” е вилата на мои приятели – семейство архитекти /Май казвах , че съпругата е рускиня/ Та в тяхното семейство НМ се занимава с хобито си – лозе и вино, а тя /пак като хоби/ поддържа (в ред и дисциплина) цялата градина . Всичко е сложено на научни начала и под конец. И като се срещнахме и тя пита аз какво правя във вилата. Отговорих , че поддържам вилата /в “разумни граници”/, Садя цветя , плевя , понякога поливам , (но почти не копая) , а всичката по-трудоемка работа ММ ми я “приватизира” - треви , храсти , овошки , лози и т.н е негова работа. Често спорим , кой да я свърши /всеки иска да е той самия , а не другия т.е не искам да злоупотребявам с добрината , но това завършва понякога със скандал {обратно на логиката}/. Та като си говорехме така , рускинята констатира “Ну , Иха , значи ти нищо не работиш...” /т.е спрямо нейната работа/ ... И малко за майтап – тече разговорът и върви към майтапа дали ММ е под чехъл /заклевам се – не е!!/. Та нашия приятел му казва :”Бе ти може и да си под чехъл , но аз съм под БОТУШ...”
Шегата настрана- май си приказвам , а иначе и аз се скапвам и не сядам , но както казах вече – все още не ни тежи , а ни радва и удовлетворява /като хобито/. А и почти не ни е останало време да седнем , да се наслаждаваме /само в движение/, а все се заричаме ...

# 468 28 апр. 2015, 16:00 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Иха, моят мъж не обича земя, пръст, лопати, мотики и въобще агрофитнес. Той е по техниката - ако нещо се развали, той го поправя. Даже и косенето му тежи и все мрънка как не идвали децата да помогнат, да вземат да окосят, че децата им да играят на чистичко и окосенко, той по тревата не играел и пр. Така че няма с кого да се надцаквам за работата - всичката си е моя, щом се отнася до растенията. А и тази, касаеща къщата, също - щото тя пък си е женска работа - чистене, миене готвене и т.н.

А пък за стараенето - толкова съм далеч от това, че чак се наложи два пъти да прочета думата Joy

Аз просто се хващам, когато вече няма накъде повече да се отлага - ето сега храстите до ушите ни са стигнали, а ей таз хубавица

вече е превзела све - пуска 20-метрови лиани, които се катерят по къщата, пълзят по земята и обхващат все повече площ. И идва един момент, когато се налага да се гърбиш, да викнеш неволята и да го почваш отнякъде. Пролет и есен обикновено.

# 469 28 апр. 2015, 18:42 ч.

София
Мнения: 10 106

Съгласна съм с написаното от Светълчо и Иха. И при нас горе долу е същото, но има и разлики. На времето, когато баща ми е можел да вземе място в Банкя или Симеоново е отказал, за да не помислят, че е подкупен. Взел е място в родното си село на 70 км. от София. От Русия донесе сглобяема финландска къща, около 60 квадрата. Мислеше да излее основи и да сложи къщата-бързо и лесно. Да, ама не. Наоколо всички съседи вдигнаха едни прогимназии-на 2, на 3 етажа. Смени се концепцията-изливат се основи, изгражда се един тухлен етаж и отгоре да се кичне сглобяемата къща. След като издигнаха първият етаж, заряза дървената къщурка и продължи да строи с тухли, та стана двуетажна къща и тавански етаж. Баща ми случи на зет. Не случайно остави къщата на Елица. От него щафетата пое ММ. На него пък му дай да строи. Изгради барбекю, сега от няколко години дооформя таванския етаж. Нали на българина все му е малко и все 1 метър не му стига. Надявам се тази година да режем лентата. Къща като къща, но я използваме много интензивно. До 12 души сме се събирали на хапване, пийване и преспиване. Миналата година сменихме старите плочки и обиколихме цялата къща с нови. Пред барбекюто ММ направи площадка, да може целия катун да се побира на трапеза. Сади дървета, лози, опитва се да прави и зеленчукова градина. Аз се занимавам по двора само с цветята си, ама с всяка изминала година става все по-трудно. Пречи ми корема, наболват ме колената, болят ме рамената, трудно клякам, още по-трудно ставам. Започнах да плевя седнала...Сигурно като стигна до положение легнала, тогава ще се откажа rotfImbo

Желаещи за бира скара бол, ама косенето нещо не ги привлича. Тази година съм се заканила да направя график кой кога ще коси, кой клони ще реже, кой дърветата ще окопава и нЕма не искам, нЕма недей.
Миналата година не боднах нито едно цвете, не отскубнах нито една тревичка. Месец май-студен и дъждовен. М. юни-Конгрес и сватба във Варна и на море с две внучета. М. юли - вече с 4 внучета. М. август и част от септември-с гипсов ботуш, на физиотерапия и раздвижване. М. октомври - зазимихме къщата и това беше. Здраве да е и добро време се каня да си оправя градинката. Господ отчита и добрите намерения Simple Smile

# 470 28 апр. 2015, 18:48 ч.

Мнения: 2 099

Цитат на: Flo 51 в вт, 28 апр 2015, 18:42

Господ отчита и добрите намерения Simple Smile

Не знаех, Фло! Ами то тогава аз вече съм рая! umnikuu

# 471 28 апр. 2015, 19:01 ч.

Мнения: 2 099

Мамси, много ти се радвам на успеха с диетата! Давай смело напред! Още повече ако не те мъчи.
Девойки, ако някоя попадне на крачкомер - нека вземе и за мен, ПЛЗЗЗЗЗЗ Praynig

На запад май всички са луднали по 2000-те крачки.
newsm27

# 472 29 апр. 2015, 06:44 ч.

Кубрат/ Пишурка
Мнения: 4 748

Добро утроооо! Бре, снощи всички са били заети с хубави работи - няма маТриял Joy

Да започнем деня с кафе, пък после - каквото сабя покаже:

# 473 29 апр. 2015, 08:32 ч.

Мнения: 24 122

Добро ви утро мили дами ,Яне мерси за кафето,стана ни навик да те чакаме да го правиш,ама като искаш да ни имаш,така става.Мързеливи или поспаливи сме ,аз и двете...да пийна и да потеглям стъпка по стъпка навън...че сбор се задава и гости може да има...всичко може,само дето я не съм у ред още...

# 474 29 апр. 2015, 08:43 ч.

Мнения: 24 122

пак съм аз,закачам се все ,де успешно ,де не толкова си изпробвам чувството за хумор върху вас

Той:
- Всеки път, когато ми се усмихнете, ми се ще да дойдете при мен.
Тя:
- Оооо, още един ласкател…
Той:
- Не, зъболекар!

# 475 29 апр. 2015, 08:46 ч.

Мнения: 1 334

Добро утро мили момичета !
Желая ви хубав и ползотворен ден

Май «прихванах» от Фло – тази нощ пък аз не спах . Поразходих се из нета /беше ми «поетично»/ и реших да споделя с вас

И малко за бъзик :

# 476 29 апр. 2015, 09:22 ч.

Мнения: 1 082

Приятен и ползотворен ден дружки-напред с Молитва, която си публикувала Иха-всичко е СЕГА!
Борянче-не остана-кога се търкулнаха 9 те месеца-желая ти в най-скоро време да ти съобщят прекрасната вест-за внученцата и да забравиш градината и да хукнеш, както ти си знаеш да си ги гушнеш.Дано всичко мине безпроблемно-и за мама и за дечицата.А колкото до бабаи тати-да се радвате от сърце!!!

# 477 29 апр. 2015, 09:30 ч.

Мнения: 1 334

Скрит текст:

Дано не ви досаждам.
Текстовете ме допаднаха и сега ги намерих :

МОЛИТВА - Антоан дьо Сент-Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Марио де Андраде (1893 - 1945) е бразилски поет, писател, есеист и изследовател на културата. Интелектуалец от най-висока класа, творил през първата половина на 20в., един от бащите на южноамериканския модернизъм.Книжовното му наследство има култов статус в Бразилия. Днес най-голямата библиотека в Сао Паоло, където де Андраде живял, носи неговото име.Един от най-великите му текстове се казва :

ЦЕННОТО ВРЕМЕ НА ЗРЕЛОСТТА

"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега.
Имам повече минало, отколкото бъдеще.
Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то започнало да ги вкусва бавно.
Нямам време да се занимавам с посредствеността.
Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.
Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.
Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот.
Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели.
Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.
Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза...
Няма много бонбони в купата...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувството за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Такива, които избират да са на страната на истината и честността.
Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.
Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи.
Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.
Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.
Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."

# 478 29 апр. 2015, 09:35 ч.

Мнения: 1 334

И пак съм аз Heart Eyes

# 479 29 апр. 2015, 11:21 ч.

Мнения: 2 203

Привет !
Яне - изпих кафето.Благодаря Grinning

Другото ще е след обяд като се прибера в къщи.
От години ми е навик - прибирам се,преобличам се и правя кафе.Половиния час,който си давам си е само мой.Домашните се стараят да не ми досаждат,но не всеки път успешно Grinning

Понякога пием заедно с ММ ,но той пие на работата и най-много да ми "напие" кафето ,за което аз вдигам врява Grinning

Светълчо - чета за градинските ти неволи и напълно те разбирам. Ама я кажи каква е тази наистина разцъфналата красавица? Как се казва тая прекрасница ? И аз искам да имам такова чудо ,но много си ми надалеч - като изхвърляте да си взема някоя пръчка.
А за работата - включвай децата - по график ,без график - важното е работа да се свърши!

И у нас като при Фло се събираме много хора. И маса ,но и за работа Mr. Green

Още малко и ще открием сезона навън. За през деня става ,но за вечер- не.
Миналата година на Петровден - събрали сме се достатъчно хора, масата заредена . Като се раздуха, като засвятка и загърмя . Плисна дъжд - знаете ли колко бързо всеки си грабна чиниите и чашите и се намърдахме в къщи Joy

Голямата щерка във всичката суматоха ми казва - мамо - не се притеснявай. Масата съм я снимала- в смисъл подредена Joy

После два дни сушихме възглавници от столове и люлки и т.н. прахме покривки ,салфетки и връхни дрехи,които раздадохме на понамокрилите се Joy

Борянче - много рано тоз събор бе newsm78

В това работно време Joy

А ти не се кахъри чак толкова. До където и колкото успееш - за работата имам в предвид.
Доизплете ли нещицата ?
Аз като една видна Неплетачка ще се надявам на мама и свекърва да плетат - като му дойде времето де.

Но всеки се ослушва ,или по Фло - правят се на умни.

Да се поФаля - вчера за първи път ни цъфна глицинията .Имаме 4 засадени и аз само мърморя ,че освен листа нищо от тях.Включително и снощи казах същото . И в един момен - ееее - разцъфтели два цвята. Лилави.
Много ми беше радостно. Катерих се на стълба,за да ги снимам.Луда работа Joy