КГБ = Клуб на Готините Баби - 157.

След многото години раздяла оценявам колко много ми е дал за оформянето ми като човек. Беше “ренесансов човек” , но в съответно друг мащаб и размери. Беше лекар – казват много добър. Лекуваше с много любов и всеотдайност пациентите /На абитуриентската ми вечер просто не ме изпратиха – отидох си сама. Майка и татко цял ден се бореха за спасяването на един млад живот. Видяхме се на другата сутрин /  . Работеше по 12-14 часа на ден . Ходеше по няколко пъти да нагледа болния у дома. По телефон се интересувчше за състоянието и даваше указания. При него идваха да се лекуват “израстали” хора и от София , Ванга е изпращала хора от страната при него../. Но аз си го спомням всеки ден , докато обядваше набързо , защото имаше хора за преглед , да чете от медицинските книги /За мен това остана критерия за лекар/. До 6дни преди смъртта си ( от левкемия) работи като лекар и се майтапехме , че ще го пишат в Гинес . След “Демокрацията” не си позволи да си “вдигне цената” и преглеждаше за 1лв.
 Когато бях завършила института и за раждането отидох при тях , той се учуди /възмути/ че не чета в свобоното си време професионална литература и периодика. Т.е научи ме , че човек трябва непрекъснато да се развива и усъвършенства....
Един случай – Бяхме в София . Правят служебни профилактични прегледи и на ММ му казват , че има увеличен черен дроб. Пращат го на ехограф /някога се казваше видеозон/ и военна болница . И там “откриват” /пу-пу/ че има туморно образование . Рак?!! Имахме късмет , че го тогава там го среща наш приятел (едно от сегашните светила в ВМА) и той го гледа с томограф и се установява , че нищо му няма. Разказвам на баща ми , какво ни се е случило и той веднага си обясни откъде е дошло недоразумението – При прегледа с ехографа , не са отчели , че се “проектира” и някакво каналче и неговата сянка ги е заблудила. Т.е научи ме ,че за всяко нещо човек трябва и да мисли , а не да се доверява само на ”машините” и първия поглед (Този проблем го имам и аз с млади колеги , които изчисляват на компютри , без да отчитат някои реалности)
Освен това беше почти архитект - сам направи проекта за новата ни къща . Само един архитект от града я изчерта , за да се узакони . / Синът ми се учудва и възхищава , като разглежда професионално сградата/. Измисли /може би е имало , но той не е знаел и сам, по своя логика/ отливането на гипсовите корнизи /60-те години/ (после от целия град и СМК идваха за калъпите), едни сглобяеми колонки за фасадата /строителите не знаеха как да ги изпълнят/. Татко проектира интериорите в стаите , всичките мебели за дневната и сам направи меките мебели – дивани и канапета  - дървена конструкция , тапицерия/. Тогава на седалките на колите се слагаха облицовки – той си ги кроеше и шиеше сам. Имахме кола- Opel  /през 1958г за пръв и последен път внесоха в България / и макар и да нямаше части , той си оправяше всичко сам. В сегашния ми апартамен – с ММ ми направиха различни преградни шкафове.... Когато правех дипломната си работа у дома на масата , той мина покрай мен , погледна армировката , която чертаех и си каза (разбра) “А, усилията минават ето така..” (за този случай се сещам , когато отида на обект и видя армировка , която е сложена не на място или липсва – т.е когато нещо е направено без да се мисли , а уж са специалисти. Имахме една градина / Ранчото му казвахме/. Над нея имаше микроязовир. С ММ направиха подземни хидромелиорации , които шашнаха всички. Пък каква продукция изкарваха...Можеше да поправи всичко (ако не си е отишло безвъзвратно)- апаратура , дърводелски работи , дори дрехи и обувки ..Когато майка почина , той се затвори в гаража за един месец и направи паметната и плоча
Та всичките тези “бля-бля” са за да  кажа , че ме научи  много да се трудя и да съм упорита и когато се мисли и разсъждава , ще се разбере проблема и съответно ще се поправи и реши . Тази концепция изповядвам /и “Есть такое слово “Надо!”/. Благодарна съм му , че ме направи мислещ човек и възпита любов и отговорност към професията ми и живота .