Препоръчайте ми книга като ...

Джон Гришам, Майкъл Конъли, Хенинг Манкел, Камила Лекберг, Лий Чайлд.

Здравейте. Моля ви да ми препоръчате някоя интересно написана книжка за татковци. Да не е твърде сериозна, а с повече хумор.

Момичета тук ми препоръчаха поредицата на Питър Уот, в Читанка има трите части, а в Уикипедия пише, че са 5. Книгата ще бъде много хубава, иска ми се да събера всички части обаче. Някой да има останалите? Не съм сигурна, че са преведени на български обаче. Ще съм благодарна за информация.

Здравейте! Нова съм в сайта (и все още не съм мама, всичко с времето си ), но темата ми се стори интересна и полезна. Доста време ще отнеме да изчета всички коментари, а то ми е доста ограничено (Студентка IV курс, която още не е започнала да чете за държавните изпити, как ви звучи? ). Та ми се ще да ви кажа моето мнение за една книга, която прочетох преди около седмица-две. Както стана ясно, не знам дали някой си търси нещо такова, но бих се зарадвала, ако все пак успея да привлека вниманието на някого и той/тя реши да я прочете.
Става въпрос за "Въртоп" на Теодора Бургуджиева. Романът е вдъхновен от действителни събития. Разказва историята на Мария и майка ѝ, които след държавния преврат, извършен в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година, са изгонени от дома си и интернирани в село Костен. Паралелно се запознаваме и с Йоан и Евстати - съученици и приятели в гимназията, които през есента на 1988 година отиват на задължителна бригада в същото село. В наши дни пътищата на героите се пресичат.
Въпреки че събитията са представени от гледната точка на жертвите на събитията от 1944 г., мисля, че никъде не прозрях злоба или омраза към насилниците в думите на авторката. Сякаш нарочно е оставила всеки читател сам да направи свои изводи и да прецени кое одобрява и кое - не.
Романът не е голям като обем и се чете леко, "на един дъх". Аз не съм запалена по историята и винаги ми е била един от най-скучните предмети в началното училище, а и в гимназията. Най-вероятно затова не съм запозната добре с представените събития. Тази книга обаче отново ми показа, че дори политическото минало може да бъде предадено по интересен, увлекателен начин, който да породи желание за получаване на повече информация. Избрах да прочета книгата по-скоро заради загадката около въртопа - подобни не съвсем ясни поне на пръв поглед истории винаги са ми били интересни и са ме привличали. Анотацията до някаква степен ми напомни за "Ритуалът" на Радко Пенев, която също с огромно удоволствие прочетох преди няколко месеца.
Бих препоръчала романа на всички, които искат да научат какво всъщност се е случвало след деветосептемврийския преврат, но историческите книги и учебниците със сухи факти са скучно за тях четиво и по-скоро ги приспиват. Това е една трагична и в същото време вдъхновяваща, красива по свой си начин история за силата на човешкия дух.
Пожелавам ви прекрасен и усмихнат ден! 

Благодарим Книголюбител. А ако в някакъв момент ти възникне по-сериозен интерес към историята на България, препоръчвам да прочетеш Български хроники на Стефан Цанев. Четири тома /в най-новото издание мисля, че са два/ историята на България от древността до наши дни. Написана изключително увлекателно и интересно, в никакъв случай скучно и досадно. След малко ще ти пусна няколко цитати, да прецениш сама.

Ето така започва:

 Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.
     Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,
     а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната;
     от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;
     а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме…
     Тъй или иначе, България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете.
     Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827,
     а България е България от 681 година.
     Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.
 
     Но преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем,
     но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:
     - Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай
     и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си;
     победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предварително за него и нарочно нападнали същия ден;
     аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето маджарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв;
     не по друга причина, а за да спасят империята си от неудържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена,
     но не успели още да я довършат и ето ги – българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стената китайки-циркаджийки
     и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената;
     като разбрали измамата, прабългарите напопържали китайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената;
     те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят – така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едните тръгнали на север, другите – на юг. Ха наздраве!


Това е от по-назад в книгата:

 И така, в един студен февруарски ден на 1371 година, там - в новоиздигнатия царски палат, зад непристъпните стени на крепостта Царевец, издигаща се като призрачен остров над дълбоките отвесни пропасти; далеч от кървавите сражения на полуострова, глух за стенанията на народа, сляп за бъдещето на държавата си -
     цар Иван Александър Асен издъхнал в обятията на Сара, оставяйки България надвесена над пропастта.
     Не знам друга любов с такива трагически последици - не само за цял един народ, но и за целия Балкански полуостров, а може би за Европа и за света,
     защото българите (според свидетелствата на Флавио Биондо, Марк Антоний Сабелик и Платина) били най-могъ­щия народ, който можел да победи турската сила
     и докато те живеели в съгласие, нито само един техен враг, но дори и всичките им врагове заедно не успявали да ги надвият.
     Но след като по вина на техните царе се разделили, царството им, което някога било тъй процъфтяващо, напълно се разпаднало - пише тъжно Мавро Орбини в книгата си „Цар­ството на славяните".
     Ний пак сме били по-добре - България била разделена на три Българии, още по-зла съдба сполетяла обаче другото могъщо славянско царство на Балканите -
     след смъртта на Стефан Душан през 1355 година Сърбия се разпаднала на 10-15 Сърбии: ............
     ....................
     Византия и тя не останала назад ........................
     ....................
     Върху една италианска карта от онова време са отбеля­зани повече от 40 държавици на Балканския полуостров!
     Кьорав да си, сакат да си, гламав да си - няма как да не ги завладееш.
     И град след град, град след град - като започнали от Цимпе на Галиполския полуостров, турците влизали все по-навътре в Южна и Източна Тракия, превзели Димотика, Цурулум, Аркадиопол, Адрианопол (Одрин), Пловдив, Верея...
     Никой не смеел да излезе насреща им.

и ако ти е станало интересно:

Исус не приличал на другите богове. Другите богове били невидими и страшни, те покорявали хората със своята сила и жестокост, хората им се подчинявали от страх,
     а Исус имал човешко лице и хилаво тяло, не размахвал светкавици, нито меч, не се правел на страшен, не витаел из облаците, а ходел по земята - бос и наметнат с проста ленена хламида, и разговарял с хората тихо и кротко, ядял и пиел с тях, съчувствал на мъките им;
     самият той страдал като всички хора, боял се от смъртта като всички хора, не искал да му се принасят жертви, а сам себе си принесъл в жертва като жертвен агнец, за да изкупи греховете на хората, позволявайки да го разпнат, и сам носел кръста си към Голгота;
     о, какви страшни болки ще да е изпитвал той, макар и Бог, прикован с ръждиви гвоздеи върху позорния кръст, за да извика съвсем по човешки: Татко, татко, защо ме изоставяш? -
     с всичко това Исус будел у хората мистичен възторг и състрадание, а състраданието е пролог към любовта. И хората, особено слабите и онеправданите, бедните и страдащите - особено жените и сантименталните славяни - тръгвали след него ... Това било най-голямото чудо на Христос, което хипнотизирвало човечеството.


и още един


Победите са съпроводени с подвизи, пораженията - с предателства. Като някакъв митичен титан, крепящ на рамене­те си мирозданието - щом паднал Самуил, срутило се и ми­розданието, сгромолясала се държавата, рухнали крепостите, паднал духът, умряла храбростта, изчезнали добродетелите.
Настъпило време на страх и предателства.

Благодаря, радос! Определено ми стана интересно и изглежда различно написана книга - без отегчаващия елемент, който и да е той всъщност. Как ми се ще да можех да спирам времето, за да наваксвам с книгите...

Благодаря! Ще се поразтърся за тях! Единствено от изброените върху Джон Гришам имам някакъв поглед.

Чудех се къде да си пусна питането и реших, че тук ще е най-подходящо. Ако не е за тук, моля да ме насочите къде да питам. Имам задача да намеря книга, чиито сюжет разказва за баща, изоставил семейството си, идеално ще е ако детето е момиче, и след години се опитва да се сближи отново с дъщеря си. Може и подобен филм.

Книголюбител, книгата " Въртоп" за над каква възраст е според теб?

ЗаСлон, признавам, че ме затрудни с този въпрос. Винаги на питания от типа "препоръчайте ми книга за Х-годишно дете" съм шах, защото всеки предпочита различни теми и жанрове. Аз, ако може това да послужи като някакъв ориентир, съм почти на 23 и ми хареса. Но пък може да има читатели, които са по-малки от мен и също би им харесала. Както може да има и по-големи, на които пък да не им. Или пък обратното. Може би за около 20-годишни читатели е най-подходяща, но държа да подчертая, че моето мнение определено не е най-компетентното. И психологията, и педагогиката са далеч от мен, така че...  Наистина съжалявам, че не мога да съм особено полезна, но мисля, че е добре да го кажа на момента, за да не подведа някого.

Здравейте!  Исщкам да направя подарък на майка ми,  която обожава да чете книги,  но по финансови причини не може да си позволи да купува нови... Та,  ако може да ми препоръчате сравнителто нова книга с лек,  разтоварващ сюжет... Благодаря ви!

Какъв стил- кримка, романтика, двете?

По-скоро романтика,  приключенски.Ако може и за мен да препоръчате книга с мъдрости, да докосва душата...

Книга за Метатели: