Публикувана: 13 апр. 2015, 07:43 ч.
Последно мнение: 19 апр. 2015, 23:51 ч.

Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04

49 799
1 499
1

# 510 15 апр. 2015, 12:39 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Тонкa* в ср, 15 апр 2015, 12:32

Бърдс, написах го на майтап, защото човек ще рече, че вкъщи я тормозим, затова иска само на градина да стои. Wink

На мен майка ми съвсем не на майтап ми въздишаше дълбокомислено "Еххх, маме, добре че баба ти не доживя да види как си си оставила (_{артистичен акцент...}) детето на детска градина..." Joy

Ако я слушаше човек, щеше да си помисли най-малкото, че съм го дала за отглеждане в Сомалия, или в някоя гора, като Маугли Mr. Green

# 511 15 апр. 2015, 12:49 ч.

София, Младост
Мнения: 2 445

За возенето в столче/колан(каката вече е големичка за столче) и аз съм безкомпромисна. 15-часа не сме пътували, но 7 часа до къмпинга в Гърция ни е редовната програма лятото-поне 2 пъти отиване и връщане-ето ти 4 седем часови пътувания за 2 месеца. Спираме на 2-3 пъти за разтъпкване-през останалото време закопчани. Не мрънкат, не подозират, че може да се пътува и по друг начин. До градината, до магазина, до училище също закопчавам, Аз също слагам колан дори и за 500 м. Навици Wink

# 512 15 апр. 2015, 13:04 ч.

София
Мнения: 23 741

Значи първата ми работа е да преразгледаме отношението си относно дългото пътуване и лежането на задната седалка. Нямаме оправдание. Явно това, което сме правили в детството си, демек спането в легнало положение в колата, трябва да си го оставим само в спомените. Ще има тръшкане от страна на Кати, но явно ще го преживее.

# 513 15 апр. 2015, 13:14 ч.

някъде ... тук ...
Мнения: 8 706

Ще го преживее, Тони Simple Smile

Аз и друг път съм го писала - с големия нямахме кола, столчетата още не бяха навлезли, даже не бяха и задължителни. Когато се роди дребния, се сдобихме с кола. Купихме освен кошница и стол за големия. Голям зор беше да го научим да седи вързан. Беше на 5. Свикна обаче. Дребният никога не е протестирал - друго возене не е виждал. Спането е неудобно, но това е.
По-миналата година, при пътуването ни до Хърватска през нощта, спяха седнали и вързани с коланите (нямаме столчета вече). Бях им взела по едни възглавнички да се облягат, но не от тези за пътуване - оказа се, че на никой не са удобни.

# 514 15 апр. 2015, 13:20 ч.

Мнения: 536

Здравейте!
Аз съм по-нова във форума, но напоследък нещо ме прихвана и ми се пише.

Помня като малка дядо ми и баба ми ме караха с тяхната жигула навсякъде из страната. Разстояния, които се пътуват сега за 2 часа и половина, отнемаха половин ден... Проходът Витиня, Арабаконак, Троянския проход... Навсякъде бях права на задната седалка и се държах за предните.

Обаче - дядо ми нямаше нито едно ПТП, с изключение на когато пробва да влезе в гаража с маса, натоварена върху покривния багажник. Тогава колите караха с онази крейсерска скорост от 60км/час... На Витиня ставаха колони, тировете отбиваха и ураааа - вече се движим.
Явно ме е хванала носталгията.

Е, сега всички знаем как се кара.
Моето мнение по въпроса за столчетата и седалките, когато моят беше малък, беше "само в столче съобразено на килограмите на детето, инак в тази кола не влизаме" - и го спазвахме, или вече - колан. Без колан ми е некомфортно за детето. Simple Smile

# 515 15 апр. 2015, 13:39 ч.

Мнения: 637

Да споделя и аз за дългите пътувания с деца и столчетата.
Пътували сме с кола от София до Германия и обратно /около 1500 км в едната посока/ и децата са били през цялото време на столчетата си. Справиха се перфектно с пътуването, а едното първия път нямаше още 4 години.
Не си и помислям да пътуват на дълъг път без столчета и вързани, а и глобите в Западна Европа са солени.

# 516 15 апр. 2015, 13:40 ч.

Мнения: 13 104

Моят син още пътува със подложка, въпреки че когато го вземам от училище сяда отпред - на 11 и половина е. Онзи ден се изненадах че си я поиска сам, т.к. аз започнах да я махам, явно като е върху нея вижда по-добре отзад иначе му става ниско и нищо не вижда. Говоря за тези седалки/подложки - http://www.patilanci.bg/product/detsko-stolche-za-kola-moni-adventure-sivo, не за типичното детско столче.

# 517 15 апр. 2015, 13:50 ч.

Мнения: 1 206

Цитат на: ЕлиТ в ср, 15 апр 2015, 13:14

Дребният никога не е протестирал - друго возене не е виждал.

Eй тука е тайната според мен. Не само за столчетата в колата, за много неща. Детето да знае, че друг вариант просто няма.

Аз също съм маниачка по темата. Преди време ме блъснаха на едно кръгово, от страната, от която се вози детето. Вярно, бях сама (слава Богу), дори не се мисли какво можеше да стане ако детето беше в колата без столче.

# 518 15 апр. 2015, 14:03 ч.

Мнения: 2 457

Акаша, не си единствена - и аз понякога изперквам от лиготии и започвам да говоря неща, които никога не съм мислила, че мога да кажа на детето си. Но то не се издържа просто в един момент. Ние не за градина, но за други преигравания момичешки Rolling Eyes

# 519 15 апр. 2015, 14:13 ч.

В Космоса
Мнения: 10 098

Ша, чувала съм (и чела), че имало едни майки, дето никога не повишават тон, обясняват до омала и т.н. и т. н. Завиждам им на спокойствоието! При цялото ми телешко търпение и флегматизма ми като темперамент, изкарва ме извън нерви понякога.

# 520 15 апр. 2015, 14:15 ч.

Мнения: 16 085

Акаша, има такива майки, но има деца, които гък не казват и крачка в страни не правят, ако не са питали някого. Така че не е важно само каква е майката, а и какво е детето. Лично познавам дете, което е толкова мило, кротко, добродушно, тактично и т.н., че наистина няма за какво да му се скараш.

# 521 15 апр. 2015, 14:15 ч.

Мнения: X

Аз си признавам, че до 7-годишна възраст някъде не съм повишавала тон, нито съм се вбесявала. Не съм обяснявала и до омала де, просто съм много добра в произнасянето на думата Не! Mr. Green

Това с тона и нервите започна със започването на училище някъде и ескалира с всяка изминала година. Не е свързано със самото училище, просто в училищна възраст започна и все по-зле става.

# 522 15 апр. 2015, 14:18 ч.

Мнения: 14 478

Цитат на: Тонкa* в ср, 15 апр 2015, 12:23

Като заговорихме за коли и детски столчета, как според вас, ще изтрае едно дете около 15 часа път в столче? Аз и мъжът ми сме решили отдавна този въпрос, но ми е интересно мнението и на други. Може би сме ужасно безотговорни, говорили сме на тази тема, но...

С Голямата нямах никакви проблеми да си я вържа и тя да си стои в столчето. Стоеше си колкото трябваше. Е-15 часа никога не сме пътували. Много ми се види това..

Малкото обаче като му закопчея презрамките и то веднага ги смъква, изсулва се като гимнастичка и остават вързани само краката. Аз умолявам, увещавам после крещя, заплашвам, спирам, оправям коланчетата и после упражнението се повтаря пак. Неспасяемо е просто. После заших едно специално приспособление да се хванат коланчетата едно за друго пред гърдите и да не може да ги свали. .А като са двете отзад на задната седалка и само се разправят, кряскат, скубят, ритат-вообще разиграват баталии отзад. Доста е тегаво пътуването с две деца отзад. И в повечето случаи голямата не е виновна. Малката е драка страшна.