Във Виена в такси видях детска седалка - ако се вози дете. Другаде не съм забелязвала.
За възпитанието на децата - едно с едно не си приличат като характери, нищо, че се раждат и гледат в едно семейство. Дъщеря ни беше кротка и разбрана, синът ни не признаваше думата "не" и забрани. Примерно "Не пипай контакта", той ме гледа с невинна физиономия, казва ми "Добре, мамо", а същевременно извива ръка зад гърба си и гледа да докопа контакта. Много беше палав и своеволен. Такава школовка се оказа за мен, че след това като почнах работа, нямаше дете, с което да не мога да се разбера. Просто имах сериозна тренировка

Признавам, че синковецът съм го шамаросвала. На моменти не се издържаше. Но чужди деца - никога. Веднъж един напорист татко ми заяви "Госпожо, ми бийте го. Той иначе не разбира.". Отговорът ми бе "Господине, бийте си го вие, нали е вашия син. Ако толкова настоявате аз да правя това, искам писмена декларация, че ме упълномощавате и разрешавате да бия детето.". И въпросът приключи. Повече и дума не каза.