И на мен ми е ужасно трудно да спя без мъжа ми, но определено щях да се пръсна от мъка, когато миналото лято за първи път се разделих с детето за няколко нощи. Все едно някой ми беше изтръгнал сърцето. А това лято ще бъде 3 седмици при свекърите ми на село и трябва да свиквам с мисълта.
- Публикувана: 13 апр. 2015, 07:43 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2015, 23:51 ч.
Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04
Моето ще отсъства близо два месеца. Точно така се чувствам и аз - някой ми е откъснал сърцето. Но то желае, на него ще му е добре, примирявам се....
С моят мъж две години работехме заедно. Заедно по 24 часа от денонощието. Пътувахме в чужбина, там, докато чакаме връщане- отново заедно. Когато забременях, нямаше как да пътувам. Тогава аз останах в къщи. За първи път се разделяхме. Раздяла за около 15 дни. На ден си разменяхме по около 100-150 смс. Шантава работа. После се хармонизирахме. Аз се върнах на работа в училище, нямаше време за толкова смс-и. Но ми беше много мъчно, ама много. Имах усещането, че ми липсва част от тялото. Още по- тежко ми беше, когато докторката ме остави в къщи. Лелеее, откачах. Когато се роди малката, обаче, разделите не бяха така тежки. Липсваше ми, наистина много, но бебето отнемаше доста време 
В сегашната ми връзка раздели има за по няколко дни- обучения, командировки, но все пак още не сме семейство, та...
Иначе до някъде си разреших вчерашния проблем, но Чек, ако имаш нещо да ми кажеш, ще ти бъда благодарна.
Ей това не знам как ще го преживея....
В сегашната ми връзка раздели има за по няколко дни- обучения, командировки, но все пак още не сме семейство, та...
Иначе до някъде си разреших вчерашния проблем, но Чек, ако имаш нещо да ми кажеш, ще ти бъда благодарна.
Дааа, а питате ли ме какво ми беше, когато щерката замина да следва. И не в съседния град, а извън страната. Обаче децата растат, такъв е животът. Е, пред нея го давах куражлия, подкрепях я, говорехме си, ама иначе... Няма лесно.
Ама ти като че ли на война го провождаш, Жаки, или поне на гурбет на нефтена платформа. И остави това, че "зачестили" били катастрофите - не са. Усещането е такова, но процентът аварии спрямо превозени пътници става с всяка година все по-нищожен. Аз съвсем сериозно твърдя, че рискът за инцидент със самолет е многократно по-малък, отколкото за такъв с битов бойлер, или изобщо с ел инсталация. Това е статистика, не красноречие. Но поради далеч по-гръмкия медиен образ на авиационните аварии хората се боят повече от трижди оразмерените самолети, отколкото от направените как да е някога свои инсталации, съвсем примерно. Не казвам, че сега трябва да клекнем да се притесняваме от всеки контакт.
Искам да кажа, че рационална причина за страх няма. Има разни емоционални, любови и привързаности, но аз там не съм специалист и не смея да давам акъл.
Моята булка се чувства много добре, когато ме няма за дни. Направо цъфти.
Искам да кажа, че рационална причина за страх няма. Има разни емоционални, любови и привързаности, но аз там не съм специалист и не смея да давам акъл.
Моята булка се чувства много добре, когато ме няма за дни. Направо цъфти.
Скрит текст:
Ама ти като че ли на война го провождаш, Жаки, или поне на гурбет на нефтена платформа. И остави това, че "зачестили" били катастрофите - не са. Усещането е такова, но процентът аварии спрямо превозени пътници става с всяка година все по-нищожен. Аз съвсем сериозно твърдя, че рискът за инцидент със самолет е многократно по-малък, отколкото за такъв с битов бойлер, или изобщо с ел инсталация. Това е статистика, не красноречие. Но поради далеч по-гръмкия медиен образ на авиационните аварии хората се боят повече от трижди оразмерените самолети, отколкото от направените как да е някога свои инсталации, съвсем примерно.
Искам да кажа, че рационална причина за страх няма. Има разни емоционални, любови и привързаности, но аз там не съм специалист и не смея да давам акъл.
Моята булка се чувства много добре, когато ме няма за дни. Направо цъфти.
Може да прозвучи странно, но на мен нито мъжът ми, нито синът ми ми липсват физически във времето и пространството, когато чувствам вътрешната връзка и хармония помежду ни. Всички парченца от пъзела са си на мястото, независимо колко хиляди километри ни делят.
Но за сметка на това се е случвало да изпитам ужасна празнота и тежест, ако сме скарани, сърдити, ако нещо недоизказано и неизяснено виси във въздуха. Тогава, макар и в съседни стаи, усещането за отдалеченост и пустота е нетърпимо... Това е, което не мога да понеса.
Но за сметка на това се е случвало да изпитам ужасна празнота и тежест, ако сме скарани, сърдити, ако нещо недоизказано и неизяснено виси във въздуха. Тогава, макар и в съседни стаи, усещането за отдалеченост и пустота е нетърпимо... Това е, което не мога да понеса.
[/quote]
На мен сина ми ми липсва всяка секунда, чак ме боли. С дъщеря ми повече от два дни не съм се разделяла и не искам даже да си го мисля. Но мъжът е съвсем друга работа. Няма значение кой мъж, аз колкото този друг не мога да обичам, но явно толкова си мога. 
Даже си имам теория, че разделите влияят благотворно на връзките, но ме досрамя да я споделя.
Shagaya, забравих те, признавам.
Даже си имам теория, че разделите влияят благотворно на връзките, но ме досрамя да я споделя.Shagaya, забравих те, признавам.
Но вечер да си е в къщи, че ме е страх да спя сама. 
Куркума, предвид, че наскоро имахме инцидент с бойлер, се надявам, че сме минали по реда си и няма да се ни се случват гадости, хеле пък самолетни, пу- пу:)
Шаги, хубаво си го каза, сякаш част от теб липсва, така го чувствам и аз.
Много съм привързана емоционално към него, за добро или зло.
Нямам близки в града и той ми е всичко - майка, баща, брат, най- добра приятелка, любим. И сега всичките тези ги няма. Най- големия ми страх е да не му се случи нещо, на него или децата. Да не ги сполетява това, дето аз си мисля.
И пролетна умора ме мъчи, нямам сили за нищо, спи ми се, цветът на лицето ми е блед, а косата ми капе, както никога преди.
Жаки ме побърква тези дни, любимата и дума е няма.
И Чек е права, когато се връща след отсъствие ми е толкова мил и драг, сякаш сефте го прегръщам:)
Шаги, хубаво си го каза, сякаш част от теб липсва, така го чувствам и аз.
Много съм привързана емоционално към него, за добро или зло.
Нямам близки в града и той ми е всичко - майка, баща, брат, най- добра приятелка, любим. И сега всичките тези ги няма. Най- големия ми страх е да не му се случи нещо, на него или децата. Да не ги сполетява това, дето аз си мисля.
И пролетна умора ме мъчи, нямам сили за нищо, спи ми се, цветът на лицето ми е блед, а косата ми капе, както никога преди.
Жаки ме побърква тези дни, любимата и дума е няма.
И Чек е права, когато се връща след отсъствие ми е толкова мил и драг, сякаш сефте го прегръщам:)
О, Прахче, за нищо притеснително, такъв един, облекчаващ плач, аз съм си ревлива. Отключи се без да подозирам обаче - циркулира в нета позабравената от мен ''Майчина сълза" на Каралийчев, чела съм я като малко дете. Не съм оценила със сигурност тогава заряда и безграничната обич, изтъкала произведението. Дали сега в контекста на майчинството и тревогата за рожбата разревах се още почти в самото начало. Но такъв плач обичам аз. Болниците остават за идния понеделник.
Не само зарази завръщането. След дълго съвместно съжителстване почвам да не се чувствам аз. Не съм никак по емоционалните зависимости и признавам, че никога мъжът ми не ми е бил приятел, не искам и да ми бъде. Той е с особен статус. Нито е като децата и родителите ми, нито като приятелите ми. Накъде по средата е. Абе чешит съм в това отношение. 
Препоръчани теми