Мъжът ми е в чужбина...

Има компромис и компромис. За неща от сорта на - дали да имат деца, къде да живеят, какво да работят и подобни сериозни решения компромис не се прави, ако наистина е важно за теб.
Ако тя имаше желание да избягат от България въобще нямаше да има драми и да гледа колко точно месеца ще са разделени.
Въпреки всичкото мрънкане аз съм сигурна, че ще търпи, мълчи и изпълнява каквото й наредят, без значение какво иска тя 

Според мен проблемът е, че той тръгва за някакъв неопределен период от време и въобще не е сигурна кога, какво, как, ще го бъде ли въобще. И е оставена сама с малко дете и възрастен, болен човек без никаква помощ. За неясно колко време.

Когато имаше опасност с ММ да се разделим за малко - аз да си пиша дипломната тук, а той по работа в Швейцария, аз знаех, че иде реч за точно 6 месеца с идеята, че мога след 3тия да ида да го видя и да поседя месец. Пак ми беше тежка мисълта, но си имаше срок и някаква яснота. Можех да се настроя и подготвя. А така...

Ми тя въобще не знае дали тази година ще ги вземе. Да седиш сам с куп грижи, без любимия човек и в неведение за близкото и далечно бъдеще е гадно. Пък вие я обиждайте на лигла.

Ще спомена че аз съм правела неща с които мъжа ми не е бил много съгласен , той също.
ПОнякога съм си казвала 'слава богу че не ме послуша' 
А когато нещо не е ставало 'Аз казах ли ти?' 



п.п.
Спомням си че той искаше да заминем всчки едновременно , аз бях против 
Пък и гаранта каза че така е по-добрия вариант , мъжа ми бе доста обиден от това , но мина 

Що при него д не е по-различно?!
Той също е в неведение , нова страна , работа , чужд език , сам ......
Или той е там на СПА 

Авторката очевидно преживява нещата зле. Пуснала е темата най-вероятно не с идеята, че някой ще иде, ще плесне 2 шамара на мъжа й и ще го прати обратно в България. Пуснала я е да чуе мнения, да си излее душата, да се успокои. Едва ли е особено градивно да й се обяснява колко е смотана и разлигавена, а пък всички останали колко са широко скроени по въпроса и как стоически са се справили с всички изпитания на живота, с които на нея й е трудно да се справи.

А той там сигурно също не се чувства комфортно, това е сигурно. Но той е решил сам, че иска да го направи, негово е желанието, има мотивация. А в нейния случай никой не я пита тя какво иска, а я поставят в ситуация да седи и чака.

Не казвам, че му е леко, но да, смятам, че на него му е по-леко, отколкото на нея.
Първо и най-важно - защото той го иска. Когато човек иска нещо със зъби и нокти се бори и това му доставя удоволствие.
Второ - защото няма никакви ангажименти, освен работата. И преди е работел, но е имал и дом, и дядо, и дете, и жена. Сега всичките му отговорности (извън професията) са прехвърлени на нея. по-леко му е защото може след работа да седне, да си сипе една бира и да не мисли за нищо, защото няма кой да го викне, че паднал, че има нужда от помощ, че е с Т, че се е напишкал, че е гладен, жаден и т.н. Може да спи в почивния си ден и да събере сили. Тази екстра при нея я няма.

+ факта, че е по-наясно от нея с положението. Дори да не вървят нещата, 100 пъти по-лесно е да го знаеш, отколкото да се чудиш какво предстои.

Да бе, от най-лекото му е. Сяда след работа да си сипе бира ама другия път, обикновено след работа такива като него заспиват прави в банята, ако изобщо стигнат до банята. Голямо удоволствие доставя да слушаш по цял ден нареждания на непознат език и да се чудиш тоя сега псува ли ме, бъзика ли ме, или ми казва какво да свърша, което ако не разбера и не свърша ще има кофти последствия. Почивните дни за начинаещите са мираж Човече, обикновено работят и днеска и нощеска да се докажат и преборят за договор. Изобщо цялото начинание доставя един оромен душевен оргазъм - гледано от дивана у дома с компа на коленете.
Нека дружно ожалим охкайки и ахкайки горката му жена лишена от всякакви екстри, тичаща да сменя памперси ту на бебето ту на дядото.
Много са ти нереални представите, ама много.

I.Hr
няма смисъл , тези които имат опит споделиха 
От тук на сетне авторката да си преценява.

Абе верно, че няма смисъл, ама като прочета изказване, че чужбината е едва ли не курорт за авантюристи отървали се от домашните си задължения ми завира канчето.
Същото е като идеята, че тук парите ги берем по дърветата.

Човече, освен че са ти нереални представите, както вече ти казаха, но и вредиш на авторката, като я навиваш така
Нямаш си и на идея в каква ситуация е мъжът и, смяташ че като твоя може да работите заедно
Само че това не винаги е изпълнимо
Тя от самото начало е знаела какво е да си с мъж строител и въпреки това го е взела и му е родила дете
Дали щеше да е сама заради български или немски обекти разликата е никаква
Само че тази работа може да е шансът на живота му и шанс за семейството му, който партньорката му упорито се опитва да отнеме и то от чиста проба егоизъм, инат и злоба
Знам много добре как се гледа малко дете съвсем сам, въпреки че бащата е бил наблизо, но нямаше време да дигне глава от други проблеми
Оцелява се, даже и без баби
Както и в чужбина се оцелява съвсем сам с малко дете
Така че моля те, спри да я навиваш
Твоят живот не е нейният
Нито твоят мъж е нейният

И това ссус собст.фирма е смешно
И да я направи пак ще бъде подизпълнител, ще търси провкти и ще търчи по обекти
Съмнявам се да има ресурси да направи голяма фирма, която да върти самите проекти, но даже и да го направи, това става на място на обекта, не от комп. в къщи

То се оказва, че аз най- малко пиша тук. Вкарвате ме в такива размисли обаче...
.Това изказване е точно това, което и аз мисля. Не съм казала, че на него му е по-леко. И на двамата ни е кофти. Въпросът е, че той наистина имаше страшна мотивация. Знам, че иска да направи така, че да сме, как да кажа, непукисти по отношение на финансовата част. Не че съм черногледа, ама просто не мисля, че там парите ги дават така неброени. Знам по колко и как работи. Обаче аз мотивацията я нямах, не че сега ми е дошла, ама няма смисъл от инат, разбрах го.
Именно, кога къде, дали изобщо?

 Някой беше пък писал да наблегна на правописа. За немския ли ставаше въпрос, че нещо недоразбрах. Не смятам, че имам лоши познания по български все пак, ако нещо съм посбъркала, то е било в бързината малкия юнак да не докопа и той да попише.

Е ти ме изкара едва ли не безхарактерна лигла, дето е сложила в култ мъжа си. Да, компромиси се правят и съм ги правила не веднъж до сега, ама пъкч ак и да си сигурна, то аз утре не знам какво ще стане, ама айде нищо. То наистина много реплики ми сложихте в устата, ама пък поне ме разведрихте макар и малко.
Вижте какво аз мога да се адаптирам навсякъде, вече се повтарям, но  явно има нужда да се доуточни. Намен не ми пречи да замина там, даже напротив, знам, че там най малкото детето ще получи повече детски, а и най мизерната работа да работя пак ще изкарвам средства, с които да се издържам. Плюс това и той като работи немисля, че ще ни е много зле, ама въпросът е, че нищо се не знае.  Още трябвада почакам.  А това дали тук ще си гледам детето без помощта на баби, стринки и т.н. или там, за мен не е проблем. Свикнала съм си!

Ами чудесно!
Поздравления!
Спряла си да ревеш..Сега остава и да се стегнеш,и вместо глупости,хвани темата за Германия и набирай скорост там.Трупай полезна информация кое,какво,как и това е най-добрият начин да окажеш подкрепа на мъжа си.
Успех.

Познавам много семейства - приятели, които заминаха за чужбина - Испания, Англия, Германия и другите европейски държави. Заминаха, защото тук или нямаха работа - не, че не искаха да намерят, просто нямаше или получаваха мизерни заплати, които им стигаха да оцелеят. Винаги мъжът заминаваше първо, а след година-две издърпваше и жена, и дете (деца). Всичките са ми казвали, че там е много трудно. Изисква се желязна воля, голям мерак, никакви сълзи и много работа. Но никой не се върна. Повечето се устроиха добре. Но в чужбина се работи. Доста от тях имат и малки фирми. И печелят в пъти повече, с цената на много усилия, от колкото ние тук. Но не знаят делник и празник. Спомням си един приятел, който има фирма за монтаж на реклами в Испания, ми беше казал - испанците ги мързи да работят. Не искат да работят събота и неделя и така той печели обекти, в които може да се работи само уикенда.
Имам и други случаи, но не искам да се разводнявам. Много късмет и упорит труд трябват в чужбина. Това го знам и без да съм работила там. Но съм сигурна, че който не е опитал, той не е разбрал. Не е лесно, но не е и невъзможно. А и след месец, два, 6 или година, всеки може да си направи сметка къде ще е по-добре за семейството му.
Към авторката на темата - не плачи, не се инати, а се вземи в ръце.  Учи немски в свободното време, занимавай се с детенце - може и него да учиш на някоя думичка (ако си писала някъде назад на колко години е, не съм прочела). Стискай зъби и мисли и мечтай за новото бъдеще. А какво твоят мъж ще реши за в бъдеще за семейството си, времето ще покаже. Човек не може да промени съдбата си. Каквото е писано, ще стане. Но сълзите не са помагали никога. Както и инатът. Подкрепяй мъжа си, говорете си за бъдещето и не го притискай. Никога в началото не е лесно.
Успех и дерзай!

A да..

Авторката,ако махнеш излишните си емоции,ще видиш,че тъкмо сега е моментът да пробвате варианта "чужбина"
Детето е малко и освен сух памперс,пълно коремче и много игра,на този етап друго не му е нужно..
Но колкото повече расте,толкова по-нужен е бащата..

Така,че ако ще трябва и през това да се мине,то сега е най-подходящият момент,когато детето е малко..
Вярно,че физически ти е по--трудно,отколкото ако бе с 6-7 годишно дете,но..Аз все мисля,че ако ще има периоди на раздели между деца-родител,то е по-добре за самите деца,това да се случи във възможно най-несъзнателната им възраст.

Още веднъж,успех!

Ако погледнеш назад във времето- примерно преди година - две и сега- би  ли казала, че ' нищо не се знае'?
Напротив, вие сега трупате много нова ориентация и много повече знаете от тогава.  Колкото по- бързо заминеш и ти, толкова по- добре. Обичайте се , подкрепяйте се и всичко лека полека ще се нарежда.
Не става отведнъж, години са нужни. Но ти си интелигентна жена, личи си от публикациите ти. Ще успееш да се адаптираш и да си намериш място в Германия, особено ако си в по- голям град. И да, ще имаш и ти работа, убедена съм. И не лоша при това.
Успех и пази емоциите си за хубави преживявания и хубавите моменти от живота