Мъжът ми е в чужбина...

Ако не пробва как ще разбере  ще си остане с едно АКО 
Има хора заминават , пробват не се получава , трудно им , носталгия или други причини - връщат се  Няма лошо , поне са пробвали и знаят примерно че това там не е за тях  Даже опита на вън понякога се оказва + когато се върнат .

Разбирам да трябва да остави тук добре платена работа ,кариера, собствен бизнес , имоти   за да заминат за чужбина , да..... да се тръшне , да се почне едно премисляне ОК.

Интересно ми е авторката как си представя нещата тук , тя какви планове , мечти има   
Как вижда себе си ,семейството си в селцето или града където е примерно след 3 години ? Какви преспективи има там , какви са и плановете?

Моментър за проба е именно докато детето е малко
После влиза в образователната система, която често не е съвместима с тази в други държави и преместването става трудно, негативите се обират от детето

Четейки авторката и как мъжът и бил пострадал в трудова злополука и уволнен по време на болничния, го разбирам напълно, разбирам огорчението му и нежеланието да работи за бълг.фирма
А ако там е с договор, съвсем легално, мисля че ще му харесат тези нови трудови взаимоотношения и докато има работа и обекти, по които го викат, не би се върнал да го унижават
И понеже работата му е и опасна, бих препоръчала авторката повече да не го тормози с гладни стачки и подобни безумия, за да не се треевожи за детето по време на работа и да не стане беля на строежа заради липса на концентрация

Чак много добре платена, не ми е работата, но ми позволява когато детето ми тръгне на ясла или градина да мога да си го прибепа и след това да съм си в нас и да му обърна внимание. Имоти си имаме да, ноне заради тяхбих останала тук. Собствена фирма отворихме преди години, но в момента е замразена.  Ноне ми се говори за планове и бъдеще в момента, защото ми е още много объркано, в смисъл едно време правех планове, но в този момент....не искам.

Още ли разтегляте нещата? Панева, не знам на колко години си и какво образование имаш, но при всички положения можеш да помислиш и за университет в Германия, таксите не са високи, ползваш безплатен транспорт, имаш право на семейно общежитие (много по-евтино от квартира, а условията са изключително добри), можеш да поработваш докато учиш, дипломата пък ти осигурява добро бъдеще. Затова пак да кажа, учи немски, мисли в перспектива! Няма какво да го дъвчем, ти ли си права, той ли е прав... Вече сте стигнали дотук, мислене и разумни действия са нужни оттук нататък. В България не е лесно, в чужда държава още по-малко, важното е правилните решения да се вземат навреме. Където и да стоиш, важното е да действаш и да се развиваш по начин, който ще ти е полезен навсякъде в бъдеще - на теб и на детето ти.

И аз сьм в сьщата ситуация, но от страната на мьжа ти. От години исках да заминем, моя пьк не, и накрая сама се вдигнах. От година и половина сьм тук, миналото лято взех едното дете, другото е още с мьжа ми в Бьлгария. Плановете са до една година и те да дойдат. Нещата се случват бавно, особено като има деца. За рискове и надежда, че нещата ще се наредят от самосебе си няма място. Познавам и други бьлгари тук с временно разделени семейства- на никой не му е леко, но мотивацията е голяма, защото в крайна сметка това се прави за децата.
Дай му още известно време да се ориентира в тази нова и стресова ситуация преди да го притискаш сьс срокове. Мога да разбера отлично и него, и теб. Имай още малко тьрпение, желая ви кураж и кьсмет и скоро да сте заедно

Ето едно отлично изказване, подкрепям с две ръце Пенева, така или иначе и аз не одобрявам разделено семейство, но полза от плач и тръшкане има предварително! Сега вече връщане назад няма, той е вече там и колкото и да страдаш само ще го изнервиш и пренапрегнеш! Единственото което можеш да направиш е да се готвиш и ти за там! Понаучи езика, питай и се интересувай с какво ще можеш да се захванеш там, макар че като си с малко дете и възрастен за гледане незнам кога ще свариш с всичко....но трябва, твоето самочувствие и напредък ще ти даде сили да му се противопоставиш и ако дълго време нещата продължат така....взимаш нещата в свои ръце и му казваш че тръгваш при него и ти......ако тогава той се опъне и противопостави знай, че той е направил планове за бъдеще без теб! Смятам обаче, че не това е неговото желание, а ако ти поговориш с него спокойно и му покажеш, че ще си в полза, изтъкнеш разумни доводи, той няма къде да мърда! Пожелавам ти успех с две ръце и пожелавам някой ден, по скоро, да влизаш в БГ мама от Германия!!!!

За университет трябва много добър немски или английски. Абе въобще каквото и да реши да прави там бих дала един съвет - да хваща учебниците и да учи сериозно езика.

Университета е сложна работа като цяло, дано има силна диплома, има опция да учиш предварително немски една година!
Но кой ще и гледа бебето, кой, като ще е сам сама без баби и роднини? Отсрани изглежда лесно, но език се учи трудно дори, когато си цял ден свободен и учени,  а какво да кажем като си сам родител ? Добър вариант е щом поназнайваш английски него упражнявай,поне разговорно и търси някаква работа, пък макар и черна! Но пак в чуждата страна с малкото бебе ще е трудно.....от където и да го погледнеш права е жената,  че е изтощена от мъка,  а няма почти никакъв избор и изход! 

С дете правенето на планове е още по-трудно.незнам има ли кой освен теб да го взема от ясла като тръгне или ако е болно да стои вкъщи с него,защото МНОГО се налага да отсъстват от яслата и съответно родителя трябва да има възможност да отреагира.Зависи и доколко шефовете ти са отзивчиви и склонни на компромиси - никой не гледа с добро око на болнични и чести отсъствия   Така че какво е било,когато сте си били само двамата и какво ще е сега с дете като тръгнеш на работа - разликата е голяма.Всяко излизане на разходка е съпроводено с тръшкане за "Искам люлка,близалка,списание,сладолед' и какво ли още не - така че разходите растат,хубаво е човек да има варианти за спешни случаи - и като допълнително хора(роднини или детегледачка) и като допълнително финанси  

Няма лесно като си решил да заминаваш. Като се учи трудно какво, да не започва изобщо ли? Да учи английски за Германия за мен лично е странно.

Имаме познати, комшии,  в Германия работят черна работа с английски, като иде там разговорно ще научи и немски! Работят в склад  за плодове  и зеленчуци, заедно с поляци и румънци! Няма друг начин, щом не знаеш език си черноработник, за жалост!

Така е, нали затова казвам да учи За да не е чистачка или склададжийка цял живот, мисля, че не това ѝ е мечтата.

На теория звучи добре, но аз от личен опит знам как се учи език извън езикова гимназия! Завършла съм математическа, а мъжа ми английска, е и да се съдера учих, учих все си остава едно елементарно ниво, което чак за университет няма да ми стигне......неговото ниво дори не стигам, а аз не съм от малко упоритите ......та затова така разсъждавам, виж ако иде на място винаги по лесно се учи, особено ако общува с немците...! На детските площадки, в магазините, нарочно да се заговаря, телевизия.....иначе няма спасение, немският е много много труден!

Как съм я пропуснала тази тема? Нямах сили да изчета всичко, но ще кажа на авторката да се стегне, и то много. Първо, защото се е омъжила за строител и от самото начало е била наясно с това. Дали ще работи в България или в Пакистан, работата в строителството е една и съща, тежка, неблагодарна, самотна, далеч от семейството. Второ, защото в България работа в строителството вече почти няма. Ако си много добър майстор е ок и пак е трудно, защото платежоспособните клиенти са вече много кът и те правят само най-необходимото. Трето, защото сега за момента ви стигат парите, защото сте млади, здрави и прави и детето е малко. Обаче с тези доходи, които каза, и с едно порастнало дете доникъде няма да стигнат. Един непредвиден лекар или зъболекар ще ви събарят и ще се чудиш от къде да намериш пари за лекарства. Не говоря за книги, дрехи, обувки, забавления за детето. И само с гола любов не се живее. С илюзии също. То е много лесно да се каже, че и в България има работа, но я намери сигурна работа в строителството в България, да видим как ще стане тази работа. Никой строител в България не може да предвиди колко пари ще вземе следващия месец и ще може ли да плати сметките накрая на месеца. Твоят съпруг е намерил възможност, реагирал е бързо, взел е решение в движение. Понякога или хващаш шанса или не. Ти или си съгласна с решението или не. Но той поне прави опит да намери сигурност и стабилност за семейството си, както той го разбира. Да предложи нещо сигурно на детето ви, по-добро образование, живот на уредено и спокойно място. Защото дори да си беден в Германия е по-добре, от това да си беден в България. Работа в строителството в Германия има, но не се заблуждавай, че ще живеете като царе с едната заплата. Трудностите и лишенията са големи. Рискът да бъде изгонен от работа, защото не върши нещата по немски, бавно или некомпетентно е почти 80%, може да го изгонят от обекта защото вместо да работи, говори по цял ден с жена си по телефона, или търси друга работа, от страх да не го изгонят от тази, или.... причини хиляди. Немците наемат българи само защото са евтини, а не защото са супер майстори. Но успее ли да оцелее в началото, да се докаже, че е добър работник, че може да се разчита на него, шансът да се справи в Германия е на негова страна. Дали ще решите да живеете в Германия или в България е въпрос на сметки и приоритети и какво искате за себе си и детето си. Но дай шанс на този човек да се докаже като работник, спри да го тормозиш, защото човек разстроен и неконцентриран в работата си нищо няма да направи, гарантирам ти го. Постави се на негово място, да си се състредоточила да правиш нещо като глава на семейство, да дадеш шанс на семейството си да се справи и някой от другия край да ти дудне непрекъснато, че това, което правиш не е правилно, че не е съгласен с теб, че трябва да сте заедно, че това не е семейство. Ти ще можеш ли да работиш така?
Поставете си един реален срок за себе си, колко време ориентировъчно бихте могли да живеете разделени. Но без крайности. И за двамата е ясно, че искате да сте заедно. Ако видите, че нещата не се развиват така, както ви се иска, тогава преценете какво ще правите. Освен това, когато имаш дете трябва да се справиш с ината си, няколко пъти го спомена. С инат нищо не се постига. Мисъл и разум трябва,готовност за компромиси, цел трябва, и желание, да я постигнете.
Не те обвинявам в нищо. И не съм забравила колко бях изтрещяла, като беше по-малка дъщеря ми, но и това минава  Но се вземи в ръце и дай на мъжа ти шанс той поне да мисли с главата си.
Все се чудя, къде ги намирате тези мъже, толкова търпеливи, без лоша мисъл. ММ ще ми каже директно да не говоря глупости, ако седна да му говоря за гладни стачки или да го заплашвам или ще ми тегли една ... 
Момичетата са ти дали много добър съвет, вместо да се тормозиш, погледни нещата от всички страни. Напиши на един лист плюсовете и минусите от едно евентуално преместване. Подготви документи, проучи какви възможности ще имаш за работа, седни да понаучиш малко език, или поне какви са възможностите за курс на мястото, където евентуално ще отидете. Идеята да отидеш сама, без дете при мъжа ти за малко е много добра, тъкмо ще прецениш, дали ти харесва средата, обстановката, начинът на живот, дали детето ви ще се чувства добре. И най-вече, порастни и мисли да вървите напред цялото семейство! С най-добри чувства. Казвам го от позицията на човек, видял достатъчно български строители в Германия, лишенията, на които се подлагат сами, за да живеят добре семействата им в България и стресът, който преживяват след общуване със семействата

Е, те това е за мен абсолютно антисемейство и никога не бих го причинила на децата си.

Ами, обичат си жените и искат да са щастливи.
Другите, дето теглят по една ....цветуща, се женят, за да са "като другите".Иван/Драган/Петкан се ожениха, мама намила вече всеки ден, че й омръзнало да чака снаха и внуци и Воала, маминия се "обзавежда" с жена и деца.

Лично мнение, няма да водя спорове.