Мъжът ми е в чужбина...

Лелеее колко бисери се изписаха в тази тема за толова кратко време 
Моят мъж е с нас само събота и неделя и то не всяка, но аз не съм хукнала из бутици и СПА, а събираме пари за дом, защото нямаме. Има огромна разлика между мъж банкомат и жертва в името на нещо съществено. И сме много повече семейство, отколкото с бившият ми, който ми беше зашит за з...ка 24/7. И на мен не ми е кеф забита на село в чужбинско, без никой на който да мога да разчитам ама трая и не му сипя огън на главата, достатъчно му е стреса. Пресен пример от днес - трябва да заведа едното си дете вболницата в съседното село на специалист, но няма кой да вземе малкото от училище на обед, да го нахрани и да го върне обратно - ситуация мноого трудно разрешима, ама ще си намеря начин.
Иискрено пожелавам на тези от вас дето не могат да си представят живот на разстояние и обвиняват тези които живеят по начин, който не им харесва, но търпят, в меркантилност да не им се случва нуждата да ги постави в нашата ситуация. Тогава да видим каква песен ще пеете - нашата или на авторката.

Ако е до гъза и с малко пари и непостоянна работа , иЧ нема да има стрес  и пилене 
Угодия няма или както се казва нЕма пълно щастие 

Kъде някой е обявил, че сте меркантилни?  Аз казвам, че явно сте от хората, които могат да се справят с тази ситуация. Не всички са така. Както ти си имаш сигурно нещо, което не би изтърпяла спокойно, а друга жена би, така и вие не се съсипвате от мъка, а гледате по-философски на раздялата на разстояние, а тя - не. Въпросът е щом тя очевидно го приема толкова тежко, защо той не седне като мъж с нея на една маса и да каже: "Тъй и тъй, пари няма. Какво ще правим?" и да измислят нещо заедно. Нито пари се изкарват само в чужбина, нито е невъзможно да измислят начин да го направят така, че тя да е по-спокойна, а не да преживява така. Много ми е несимпатичен тоя образ. Много го ожалиха, че се бъхтел за семейството си, ама аз не виждам това. Като правиш нещо за семейството, значи всички трябва да са съгласни или поне никой да не страда повече от поносимото в името на каузата.

Иначе при така създалата се ситуация, съветът на Desss е най-смислен - да седне да научи език и хем да убие време, хем да му покаже, че иска да е от полза там.

Чисто информативно и без да се заяждам се питам: Колко от заклетите противници на разделени семейства всъщност имат :
поне 2 малки деца( които изискват някой да ги води/взима/гледа)
без роднини в града,готови да се отзоват на спешно повикване
без собствено жилище и изплащащи заеми
без финансова или материална (някой да праща от село месо/зеленчуци/консерви) помощ

Google76, приемаш, че емоцията на авторката е неконтролируема мъка. За щастие тук нищо лошо не се е случило.  И да, може да се помобилизира и сама да си помогне да се справи със състоянието, в което е изпаднала.
Писах, че бях същата, отслабнах 25 килограма от момента, в който мъжа ми реши, че заминава за неопределен период до момента в който се върна. На всичкото отгоре той работи опасна работа и всеки път негласно се разделяме, като за последно 

Много от вас имат интересно виждане върху семейството. Пишете така сякаш най-нормалното нещо в една двойка е да са еднакви темпераментите на хората. Но доколкото съм чела, а и виждам в живота, за да е успешна двойката не трябва да сме еднакви, а трябв ада се балансираме. Баба ми казваше навремето /сега осъзнавам, че е прева/ - Единия трябва да пробива напред, а другия да му е гръб и да поеме къщата и децата. Дори и тя не приемаше, че ролите са разпределени на мъжки и женски.

                     Десетте килограма са свалени не от мъка,а от инат и гладна стачка,съвсем съзнателно се е направила на мъченица.Мисля,че това е наистина жена,която трудно се разделя със статуквото-има си къщичка на село,апартамент в Радомир,колко и трябва-да има за ядене и на две година може би да отиде на почивка.Млад човек,енергичен би се взел в ръце и съзнателно той да постигне нещо повече.Просто инерцията я влече и хич не и се разваля сегашното положение.
                      Имам въпрос-ако мъжът и беше примерно на 100 км в БГ,с колата,как щеше да заведе малкото на лекар или на ясла?
                      Аз съм затова,човек да пробва,да види има ли и други перспективи,друг начин на живот,ще умее ли да се пребори за по-добър статус,а не да се плъзга по лесното и по утъпканите пътеки.

Четох, мислех едно да пиша, ама друго ме споходи.
Ами аз не съм противник на нищо, стига двамата в семейството да не са против. Т.е. нужно е, макар и с различни темпераменти и разбирания, тези неща да са уточнени и изговорени и да има някакви решения по въпроса. От там насетне-чуждото виждане не е релевантно. Важно е вътре в семейството как го чувстват. Останалите неща, които си изредила нямат общо.
В случая имаме остро разминаване на усещанията, а дали и до каква степен е изговорено-вече те си знаят точно. Ако са взели решение мъжът да е в чужбина, мъка-немъка, жената ще потрае. Може да си мрънка, може и не-това си е пак неин избор. Ако той се е наложил, вече ще тръгнат драми по темата, това е ясно.
Не всеки е отворен към света и иска, или пък има капацитета (като усещания, желания, възможносто-общо) да пробва и да гони други перспективи. Ако бе така, всички да сме директори и селца и малки градове  да не съществуват никъде по света.

Не получих отговор какво мисли да прави, ако той не се вмести в нейния срок от 4 месеца.
Значи просто си търси разтуха с тази тема.
Нищо конкретно няма да прави.

Тези 10 кг все пак има значение от какъв старт са.
Ако е била 90, добре е направила!

Ей в тая тема изядохте жената. То човек да не се оплаче, направо ще го разкостите.

Аз също съм затова човек да пробва, да опита. По-добре отколкото да търка дивана и да си броя стотинките дали ще ми стигнат парите да купя нещо на детето.  
Съгласете се,че много от конфликтите в семейството от безпаричие.  


Не сме я изяли жената, просто всеки споделя мнението си. Нали затова е направена темата, ако жената не търпи чуждо мнение или не го иска, едва ли щеше да направи темата.

Напълно отговарям на описанието с тази разлика, че жилището е собствено,  но ще се изплаща към банка още доста години.  И точно затова, че няма никой от сорта на баби, лели,  стринки и др. подобни много добре разбирам авторката, щото доста народ се изреди да пише, че било нищо работа, ама доста от тях си нямат представа, че не е все едно и също да мъкнеш децата на зъболекар, гинеколог и др. подобни места с теб, а не просто да ги оставяш при мама или свеки.

Ами, при тях има пари за хляб, няма ежедневно за спа.
А и не за всички хора "спа" (визирам всякакви луксове) им е жизнено важно.Нито мечтаят за 100-стаен палат, нито за Ламборджини.Стига им заплатите да им осигуряват спокоен живот.
Познавам доста такива хора, ние също сме така.И при положение, че с работа тук, в Бг, можем да си осигурим необходимото ни, защо да гоним Михаля?
От постовете на авторката "виждам", че тя е от същата "порода".С професията си мъжът й и тук би могъл да осигурява спокоен живот.Защо е решил да забива по чужбините, само той си знае.Пардон, авера му, дето го е помъкнал....
А да ти е минало през ума, че ТЯ е РАЗЛИЧНА от теб?Че е израснала в друга среда, получила е друго възпитание, има друг манталитет и мироглед от твоите?И че съвсем не се прави на мъченица, а напълно реално страда, не може да спи, реве й се всяка вечер, когато си ляга сама и идея си няма кога ще се съберат (да не говорим, че таи подозрения, че може дотолкова да се отчуждят, че изобщо да не стигнат до събиране)?
Ти си затова, но тя е ЗА различни неща.Двете имате съвсем различни представи и разбирания за семейство, начин на живот, начин на отглеждане на деца и т.н.Затова, това което за теб е О.К., за нея е неприемливо.
Също както една жена си затваря очите за хойкането и любовниците на мъжа си, докато друга просто си събира багажа и го зарязва.
Затова, може би е време да спрете да й опявате как трябва да стиска зъби (всъщност докога, докато остане "без зъби"?     ), защото стискането на зъби е вашият мироглед за живота, не нейния.И се повтарям, ама....и още сто страници да й го повтаряте, тя няма да се научи да стиска зъби, просто защото това противоречи на нейната същност.

Всъщност, да тръгнеш по строежите в Германия не носи нищо различно от това да си по строежите тук. Особено ако си и в капсулираната турска общност там.

Краси, ламборГини. Такова животно ламборДЖини нема.

Ами нали затова няколко човека питахме какво мисли да прави, ако мине т.нар. срок, пък условията й не се изпълнят. Иска от мъжа си да й даде дата и час за заминаване или връщане окончателно, пък тя нейния план не си е направила.

DeVa, на въпроса ти отговорих отдавна. Затова не мисля, че е нужно да повтарям какво ще правя след този период.
За кг-то.щом държиш на уточненията ще споделя. При тръгването му бях 66кг, в момента съм 56 при 170см. Височина. И само да уточня, не че е толкова важно, но теглото го свалих не в седмицата на гладната стачка, а точно в периода месец и половина, в който стисках зъби.
Така или иначе наистина мисля, че вече прекспонираме темата. Някой беше казал, че съм я пуснала за разтуха и сега като се замисля наистина е така до някъде. Прочетох много мнения, но нямакак да си насадя нещо на сила. Разбирам различните гледни точки, но  просто на сила няма какда си променя мнението. Нека пробва, знам че го прави за нас и щом се налага подкрепям го в момента, но при мен нещата стоят по този начин. Не искам да споря с никого, нито да се заяждам, осъзнавам, че много мисля по въпроса и излишно се тормозя, но нямам намерение да гледам сама детето си. В крайна сметка наистина моите убеждения са такива.
Да,семейство сме от 2г. И половина, но сме заедно от около 6 и половина някъде.  Може и заради това още да преекспонирам мъката, заради пресния ни брак все още, но....
Приемам всички критики и съм се заела активно с детето, няма да се отдавам на мъката, поне не и в особено големи размери. А ако станат нещата започвам и езика.
Но при всички положения при мен една дълга раздяла не би довела до нищо добро, поне по отношение на нас като двойка.  А и наистина не виждам до момента да си струват нервите. Да, пари изкарва, ама чак пък толкова. Стегнеш ли си задника и тук могат да се изкарат достатъчно.  Не искам да се изкарвам като многострадалната Геновева, знам, че има много положителни примери, но за мен е важна комуникацията между двама души, важно е детето да усеща грижата от двамата родители. Аз също съм на мнението, че не искам мъж банкомат, знам че провокирам много противници на това мнение, но е така. Плюс това той никога не е бил от хората, които си сядат с биричка в ръка на диванчето и чакат да им падне от небето нещо. Затова не одобрявам факта, че вместо да си инициативен и креативен в България, избират къртовския труд в чужбина. Сега не искам пак да излезе, че съм мързел и предпочитам да си седя в офисче на заплатка де, ама...ккакто и да е. Повтарям се вече.
Krasi, мерси и наистина аз вече го казах и преди, че ме тревожи факта, че отчуждението при нас ще се получи, а ипосле иди с пари го възстановявай. Плюс това да-ревовете не са били на инат, кофти ми цеше, кофти ми е и сега, но....това е.Пък и заминаването ни с детето изобщо не е сигурно. Това че сме пуснали документите на детето, не означава,че утре ще му се натреса там само и само да сме заедно. Обичам го, ама няма даси изложа детето на такъв риск. Нещата сиискат сериозна подготовка и обмисляне.