Светът се е движел винаги напред само от инициативни хор,дори рискуващи хора. Първите заселници в Америка са точни такива хора,част от които са били и жени.те са започвали направо от голата поляна и са стигнали много далече.А тук има прост страх от неизвестното и желания някакси да си живуркаме по старому,че да не си развалим рахата, на който сме свикнали и да не би да ни се струпат повечко отговорности.Говоря ви като жена загубила съпруга си на 33 години с две деца на по 12 и 2,5 г.Това не ми попречи да напредна в кариерата си,да си отгледам децата,да ги изуча,да се радвам на четирима внуци,да имам желание за живот.Никога не съм хленчила,децата ми не са ме видели със виснала глава и винаги съм намирала решението,кога по-бързо,кога по-бавно,кога,поучила се от грешки.Затова не мога да приема мрънкане и оплакване от такива временни проблеми и изобщо не и съчувствам,нито ще я галя по главата.Млад,здрав човек,с достатъчно интелект изобщо няма да седне да обеснява каква огромна мъка го е налегнала,само заради това ,че от 1,5 месеца мъжът го няма/а и по Великден си е бил тук/.Да си гледа детенцето,да се образова и да мисли позитивно!
- Публикувана: 14 апр. 2015, 13:08 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 20:35 ч.
Мъжът ми е в чужбина...
...доста народ се изреди да пише, че било нищо работа, ама доста от тях си нямат представа, че не е все едно и също да мъкнеш децата на зъболекар, гинеколог и др. подобни места с теб, а не просто да ги оставяш при мама или свеки.
а като се съберат в чужбина да са заедно, пак няма баба и свеки, мъжът работи, че и не можеш да се примолиш да те пуснат напред, че си с малко дете.
Аз съм от възможно най-оправните жени. С всичко се оправям сама. И деца гледам, и работа работя, и спа си организирам, и излизания с приятелки, и наистина и сама си ми е добре. Нито един роднина не ми помага, и пак съм си екстра.
Обаче - филма с отсъствията на мъж по работа вече съм го гледала
Нито подозрения съм имала, нито съмнения, а финансово сме били повече от добре. Но - от пътуване на пътуване - отношенията ни заминаха. Точно затова повече доброволно не бих се вкарала в тази схема. Имам ли семейство - заедно и това е. Разделени ли сме - приемам се за сама, пак си ми е ОК. Но търпение да чакам някого с месеци, пък да го мисля, че и да страдам - е те това няма как да стане 
Дори да сме разделени от най-великата идея за имот или придобивка - няма да се получи при мен нито вярност, нито настроение, нито съпричастност. (Не говоря за здравословни проблеми, не дай Боже.)
Обаче - филма с отсъствията на мъж по работа вече съм го гледала
Нито подозрения съм имала, нито съмнения, а финансово сме били повече от добре. Но - от пътуване на пътуване - отношенията ни заминаха. Точно затова повече доброволно не бих се вкарала в тази схема. Имам ли семейство - заедно и това е. Разделени ли сме - приемам се за сама, пак си ми е ОК. Но търпение да чакам някого с месеци, пък да го мисля, че и да страдам - е те това няма как да стане Дори да сме разделени от най-великата идея за имот или придобивка - няма да се получи при мен нито вярност, нито настроение, нито съпричастност. (Не говоря за здравословни проблеми, не дай Боже.)
Тя е отслабнала 10 кг и се е скъсала от рев. Подобно саморазрушение рядко става само от лигавщина.
п.п.А 10-те килограма едва ли са стопени,щото стомахът се е свил от мъка и напрежение..Гладна стачка е имало във въпросната сага..
Уупсс..Сега прочетох уточнението на авторката,че не отслабнала заради гладната стачка..А тва уточнение си е ключово за ситуацията
krasitrud , няма как всеки един от нас да е двигателя.
И аз съм си отгледала децата сама, изучила, и напреднала, само дето стана силово, не по мое желание, и изсмука доста от мен.
И аз съм си отгледала децата сама, изучила, и напреднала, само дето стана силово, не по мое желание, и изсмука доста от мен.
Но при всички положения при мен една дълга раздяла не би довела до нищо добро, поне по отношение на нас като двойка.
Ти си от онези влюбени в идеята за семейство по презумция,а не за семейство с конкретния мъж/човек!
В противен случай,никога не би ти минала подобна мисъл през главата..
krasitrud, поклон. И моето мнение е същото.
Аз да питам защо се гледа само сегашната ситуация и не се мисли за бъдещето?
Детето след има-няма 4 г ще е първокласник. Една месечна заплата на строител ще отиде да покрие разходите. И тогава ли ще се тръшка панева?
Малки деца, за казали хората, малки проблеми.
Кой мисли за в бъдеще не ми стана ясно от 20+ стр.
Евала на мъжът, че е помислил може би и за това. Но не среща разбиране.
Аз да питам защо се гледа само сегашната ситуация и не се мисли за бъдещето?
Детето след има-няма 4 г ще е първокласник. Една месечна заплата на строител ще отиде да покрие разходите. И тогава ли ще се тръшка панева?
Малки деца, за казали хората, малки проблеми.
Кой мисли за в бъдеще не ми стана ясно от 20+ стр.
Евала на мъжът, че е помислил може би и за това. Но не среща разбиране.
Ама сега - хем няма, пари, хем и мъж. Аз да питам защо се гледа само сегашната ситуация и не се мисли за бъдещето?
Бъдещето за съжаление не носи огромни доходи на всички хора, заминали извън България. Защо се приема за гарантирано, че тук ги чака вечна мизерия, а навън - винаги всичко осигурено и прекрасно? Абсолютно недоумявам.
Според мен навън е в пъти по-трудно да се докажеш и да изградиш нещо.
Според мен навън е в пъти по-трудно да се докажеш и да изградиш нещо.
но нямам намерение да гледам сама детето си. В крайна сметка наистина моите убеждения са такива.
Ей това ми е интересно как е обмислено от авторката. Дано все пак отговори, ако реши.
Ще потърси човек с нейните разбирания и ще създаде ново семейство. Няма нищо чак толкова чудно какъв е отговорът. Разминавания във възгледите има при много хора (по всякакви въпроси, не само за това конкретно) и това е изходът. Другото решение е да стиска зъби и да изживее нечии чужди мечти.
Трето не виждам. Кое ще е при нея, както казва иванула, само времето ще покаже.
+1
Това, което виждам аз е - който е успял да се докаже тук, навън също успява.
Който не е и навън си остава в абсолютно същото положение.
Трето не виждам. Кое ще е при нея, както казва иванула, само времето ще покаже.
Бъдещето за съжаление не носи огромни доходи на всички хора, заминали извън България. Защо се приема за гарантирано, че тук ги чака вечна мизерия, а навън - винаги всичко осигурено и прекрасно? Абсолютно недоумявам.
Според мен навън е в пъти по-трудно да се докажеш и да изградиш нещо.
Според мен навън е в пъти по-трудно да се докажеш и да изградиш нещо.
+1
Това, което виждам аз е - който е успял да се докаже тук, навън също успява.
Който не е и навън си остава в абсолютно същото положение.
Ще потърси човек с нейните разбирания и ще създаде ново семейство. Няма нищо чак толкова чудно какъв е отговорът. Разминавания във възгледите има при много хора (по всякакви въпроси, не само за това конкретно) и това е изходът.
Как ги развеждате хората, за едното нищо?!
