След 9 месеца растеж, не спира АПРИЛският бебевалеж :) - Тема 21

Термин 02.04.2015г.
На бебка No.2 и харесва на топло в корема на мама и няма изгледи да и се излиза.
 
На 5.04 (неделя – ЦВЕТНИЦА) се събуждам в 10ч. сутринта (сем. Поспаланковци – каката и мъжът ми още спят) с болки, които бих оприличила на много леки. Направи ми впечатление обаче, че са на често и включих приложението за следене на контракции за да ги засичам по-лесно на колко минути са. Горе долу честотата беше 6-7 мин. И след половин час лежане реших да стана. На 30.03 имах подобна ситуация, при която като станах и си взех душ всичко затихна. Този път обаче станах и контракциите си продължаваха – не много болезнени (не повече от болки при цикъл) и на 6-7-8 мин. Започнах да правя закуска. Бях се разбрала с акушерката (щях да раждам с избор на акушерка) да се чуем по обяд и да се разберем кога следобяд да отида на тонове. Звъннах и аз и тя каза да отида направо, разбрала се е с дежурната акушерка и докторка да ме запишат и прегледат ако има нужда. В това време контракциите си продължават със същата сила и честота – напълно търпими и даже сравнително кратки. Аз се нахраних доволно, напих се с вода – това беше най-важно за мен, след като при първото раждане бях два дни гладна и жадна и накрая без сили точно когато най-много ми трябваха. Климент горкия от притеснение дори не яде...Взех си душ, досъбрахме багажа (чудех се дали да го взимам, все си мислех, че тези леки болки не може да са родилни контракции). К. настоя да вземем багажа и тръгнахме. Минахме да оставим каката в сестра ми и потеглихме към Шейново. В това време вече контракциите ми взеха да намаляват и аз супер разочарована, че това е поредната фалшива тревога...вече 3 дни след термин много се надявах днес да е денят, но докато стигнем до болницата даже спряха изцяло контракциите. В 13,40 точно ме пуснаха на половин час запис на тонове, контракции имаше само две и то много слаби. Дежурната акушерка заключи, че абсурд това да са родилни контракции. В 14,15 вече се върнах в приемния кабинет, докторката като разбра, че имам леки болки реши да ме прегледа. Бях сигурна, че ще се разочаровам отново, но изведнъж тя се ухили супер много и ми каза ...охоооо та ти си с 6+ см разкритие. Аз се разплаках от щастие, явно съвсем скоро щях да си гушкам бебка и това не е фалшива тревога. Освен това с тези леки болки бях постигнала такова разкритие...какво по-хубаво от това. Стана малко суматоха, защото явно бързо се развиваха нещата, казаха ми да звъня на мъжът ми да ми носи багажа и на моята акушерка да идва (14,30 и се обадих, тя каза, че тръгва и до половин час ще бъде при мен). Някъде в 14,40 бях готова с документите и всичко, казах си чао с мъжът ми и изпълнена с много емоции (положителни)  ме качиха в предродилната зала. Докато дойде акушерката ми пуснаха Окситоцин (така и не разбрах защо след като си имах разкритие, мисля че рутинно на всички го правят) и повикаха д-р да погледне разкритието беше вече 8см  единодушно решиха да не ме мъчат с клизма. В същото време моите болки не се засилват кой знае колко, съвсем прилични и търпими изобщо не приличащи на родилни контракции. Към 15.00-15.10 дойде акушерката и с една друга докторка ми спукаха околоплодния мехур и казаха, че скоро ще започнат и напъните. След това вече, не знам заради спукания мехур или заради системата, започнаха наистина болезнени контракции. През това време акушерката проверяваше разкритието и се опитваше май да намести бебка малко. Успокояваше ме през цялото време, че малко остава, че се справям добре и че всичко е наред. След няколко минути доста силни и болезнени контракции получих и първите напъни. На тях не ми даваше да напъвам за да може бебка леко и плавно да слезе и да нямам разкъсвания. Това като че ли беше едно от най-трудните неща -  да имам напъни и да не напъвам. След това ме накараха да напъна 1-2 пъти и явно решиха, че момента е дошъл и казаха да се местя в Родилната зала. Аз едва едва не знам даже как успях толкова ми беше зле вече. Като се качих на магарето казаха, че най-важното е да ги слушам какво ми казват и да изпълнявам. Като дойде първата контракция напънах 2 максимум 3 пъти и на белия свят се появи М.  Точно в 16.00ч. с перфектни мерки 3200/48см. Един от най-щастливите мигове в живота ми. Веднага изплака, а аз се разплаках от всичките чувства които бошуваха в този момент в мен - щастие, гордост, удовлетворение. За мое щастие нямах такива нито вътрешни нито външни. Към 16,25 бях готова, бебка също беше прегледана от неонатолозите, всичко беше наред. Акушерката ми даде бебка на гърдите и ми каза да и дам да суче. На мен ми беше адски неудобно на това магаре, супер изтощена и в много неудобна позиция, но естествено нямаше по-щастлива от мен. Дадох и да суче и тя веднага пое все едно цял живот това е правила  След това си поисках телефона и се обадих на таткото да му съобщя страхотната новина и на майка ми и сестра ми. Колко мили и щастливи мигове. След това мъжът ми дойде да я види, мен също с инвалиден стол ме закараха и се видяхме, няма такова щастие  Само каката липсваше, но не бях сигурна дали щяха да я пуснат при бебето (трябваше да питам, после се оказа, че позволявали).
Това е историята на моето бързо, леко и безпроблемно раждане. Не съм и мечтала за такова и съм много доволна.