Частни училища - информативна тема 6

Какви въпроси зададоха на детето? Интересно ми е как протича един такъв "изпит". И защо психолог го разпитва, а не учителката, която ще му преподава?

Тъй като ми предстоят първите срещи с дирекетори на ЧУ и ми е много чудно как от една единствена среща с даден директор да разбера, че сме "на една вълна" а не ми казват това, което бих искала да чуя?
Защото образованието че е важно важно е, но има и много други фактори, които на мен са ми важни поне до 4кл, и колкото и снобско да звучи базата например е един от тях (не държа да е супер лъскава, но да е достатъчно приятна за да пожелае детето да отиде и утре и догодина и последващата)- тук ПБ и Азбуки имат сериозен плюс. Локацията също ми е много важна - ПБ ми е на 3мин пеш(пестя от транспорт), Азбуки ми е на 5мин пеша от офиса(пак спестявам от транспорт), св.Георги също ми беше удобен, но с тези новите такси - не мерси. От друга страна пък следя страницата на СС във ФБ и постоянно виждам децата им какви медали печелят - то не бяха математически състезания, състезания на Кеймбридж, състезания по плуване и т.н На много мои колеги децата са там и са супер доволни, но пък не мога да преценя дали наистина ми допада целия този стрес в надпреварата да си номер едно. Не се ли отнема част от детството на децата така  
Увекинд ми допада доста като мислене и виждане относно образованието, чувството за семейна среда, за която много хора говорят, любовта към книгите, печелят много конкурси по рисуване, което може и да се хареса на моя син, който постоянно рисува нещо (и е добър). Предимство е и немския език. Но не знам като цяло как е образованието там, не виждам техни ученици по никакви други състезания освен по рисуване. Ако се окаже добър в нещо друго освен рисуване дали има индивидуален подход и насърчаване (класно или извънкласно)?
Еспа също ни е близо, но от няколко места чувам все лоши отзиви и не знам дали изобщо да ходя там.
Въобще не мога някак да намеря баланса кое ми е по-важно, с кое мога да направя компромис да се срещнем по средата и да си кажа "Ей това е училището където искам да учи детето ми" и т.н
Сори за скучните ми размисли и страсти, особено на тези, които вече са минали по този път сигурно са им банални тези чуденки, но пък ще се радвам да чуя кое повлия при вас - срещата с директорите, впечатлението от ходенето в училището, от реномето му, изпита или какво?

П.С Интересно ми е какво имаше предвид Блис като каза, че дъщеря и се е променила след изпита в СС
П.С.2 Моята позната, чието дете е в ПБ ми каза колко било важно детето да рисува семейството си с всички подробности - пръсти, коса, дрехи, хубаво нарисувани тела а не просто линийки и клони за ръце(както рисуват децата). Психологът проверявал рисунката и оценявал. Какво е толкова важно в това умение, има деца, които мразят да рисуват, но са много по-добри в други неща? Разбирам че по една такава рисунка може да се съди за отношенията в семейството, но не винаги и не според изпълнението на рисунката.  Изобщо тези изпити ми се виждат доста субективни. Ами ако не детето не му е ден (всеки човек има такива дни)

Имам определена информация за една, две задачи, която определено ме смущава сериозно. Предстои до края на месеца да видя работата на дъщеря ми. Надявам се да се видя с учителката в чиито клас е била и с психоложката, въпреки очевадното нежелание от страна на училището да организира такава среща.
В СС има интервю с психолог и след това детето прекарва известно време в клас (настоящ ПУК) където решава задачки под наблюдението на учителка. В ПБ е само в клас с учителката. Там съм впечатлена от това как за два часа учителката е успяла да се сприятели с дъщеря ми, да и провери знанията и да придобие впечатление много точно за основните характерови особености на детето. Изобщо с ПБ се комуникира много по лесно(преди и след изпита), без никакво напрежение...в СС впечатлението за комуникацията след изпита (ако изобщо може да се каже, че има такава) е на точно обратния полюс.

Аделина наистина ли става въпрос за ПБ? Това важи изцяло за СС. В ПБ няма психолог. И слава богу. Според обяснението на тази възраст детето трябва вече да рисува хората с 5 пръста, всички части на лицето и емоция. Давало информация за нивото и емоционалната зрялост.  

Въпреки, че не знаеше че отива на изпит, след като излезе от СС дъщеря ми отказа да сподели каквото и да било. Отказа изобщо да разговаряме по въпроса. Това е абсолютно нетипично за нея. Тя е силно емоционална и винаги държи да сподели преживяното. Няма случай в който да е отказала, освен този. След поне 3-4 дни успях лека полека да измъкна две неща. Че е отказала да отговори на психоложката на въпрос на който отговаря на всеки случайно срещнат непознат с който се заприказва. На въпроса защо не е пожелала да отговори, каза че не искала да говори по този въпрос точно с тази кака.   Каза, че тестчетата в клас не са я затруднили.
След ПБ не толкова, но след СС личеше че е стресирана. Макар, че пък излизайки от СС каза, че иска да учи тук. Защото са играли в междучасието  

adelina_bg, след като посетиш 2-3 училища,сама ще разбереш кое всъщност ти харесва и кое е важно,дори може неща,които си мислиш ,че са важни,да станат второстепенни. Мисля,че почти всеки родител има тези терзания при избора на училище /или поне тези,които избират/.

При това положение изборът се налага от само себе си
Много странно провеждане на подбор. Според мен би трябвало всичко да става в присъствието на родител. Родителят да каже как се е занимавал досега с детето, ако трябва, да покаже рисунки от вкъщи, рисувани на спокойствие, приказки, четени на заспиване... изобщо да разкаже за детето в негово присъствие. Детето вероятно ще поиска да се включи в разговора, може да поиска да нарисува още нещо, да разкаже любимата си приказка. И така някак неусетно да се запознае изпитващото лице с профила на детето. А и ще се види профилът на родителя, доколко той се интересува от образованието, каква му е нагласата, налагат ли се корекции в правеното досега, или училището ще е естествено продължение на домашното възпитание и образоване на детето. Ако подборът е такъв, резултатите ще са достоверни и още от самото начало ще се знае кой какво може да очаква от отсрещната страна.
Това изпитване по предварително решавани книжки и броене на пръстите на ръцете от рисунките е крайно неадекватно. Да не говорим за намесата на психолога.

Момичета и ние сме на финалната права да изберем училище за дъщеря ни. Обмисляме тази крачка от миналата година, но вече се чувстваме сигурни в решението си.... което не пречи да грешим 

Чудесно е,че сте избрали. Знам какво облекчение изпитва човек Кое училище избрахте?

В ПБ няма събеседване с психолог, нито рисуване пред такъв.
adelina_bg, аз съм от родителите, за които базата е важна. След като веднъж направих компромис с нея, втори път не бих повторила. Голямата ходи с невероятен кеф на училище от една страна именно заради базата. Просто й е цветно, шарено, приятно. А малкия няма търпение да отиде при сестра си, също привлечен освен от учителката, от базата.

Да, и аз така виждам подходящата форма за отсяване. За съжаление ЧУ са подели съвсем различна практика и съвсем откровено преписват едни от други. Самият факт, че подлагат 5 годишни деца на това не ми се вижда никак професионално от тяхна страна и определено в моите очи не печелят от това.   Разбирам, че наплива година за година в успешните се увеличава, но е редно да подходят по организацията, комуникацията с родители и най вече с деца много по професионално, щадящо за психиката и резултативно. Според мен резултатите в момента са силно спорни и субективни. Но никой не може да ги спре да правят каквото си искат. Нито имат обявени ясни критерии, нито ясни правила и изисквания за прием. За да можеш след това да им държиш сметка защо не са ги спазили. Това предразполага сериозно субективизма и играта на визитки.   Дори бих се изразила още по силно - корупция.

Bliss, корупция не може да има,когато става дума за частни търговски дружества
Иначе за съжаление там,където напливът е най-голям, трябва да има някакъв подбор и всяко училище си преценява под каква форма да бъде той /ако ще и да е подбор на визитки /.
Синът ми пък хич не се е впечатлил от изпита в Питагор. Не съм му казвала,че е изпит,а че избираме училище и трябва взаимно да се изберем.
В Образователни технологии също няма събеседване с психолог. Беше с учителката,която ще му преподава и с учителката в сегашния първи клас. В края на деня двете ни разказаха как е минал денят,показаха ни какво са правили и къде бихме могли да наблегнем. Някакси процесът беше двустранен и фокусиран върху моето дете, а не върху училището.

Така протичаше събеседватено и в ПБ тази година.

Напротив може. Разбирам какво визираш ти. Това че не става въпрос за публичен интерес. Но смятам, че и ти разбираш за какво аз говоря. За форми на злоупотреба когато липсват ясно обявени правила (което смятам за умишлено) за подбора. Нека да си го има подбора, но да има ясни критерии обявени на сайтовете им. И когато видиш работата на детето си и я сравниш с критериите да ти стане ясно защо не е прието или е прието.
Последното за фокуса върху детето много ми хареса. Много точно обяснява усещането ми и за ПБ. И там подходиха точно по същия начин - показаха работата и, обясниха как се държала (в клас, в група, дисциплина, комуникация), на какво трябва да се наблегне, питахме на какво ниво по скалата на знанията я оценяват (сравнено с други деца от набора и)....

Съчувствам на тези, които избират сега, помня какъв ужас ми беше и на мен  ние в последния момент решихме 

Не знам защо толкова се дразните, че има изпити и подбор, ами като има повече кандидати от местата, как да стане по друг начин  Пък и доколкото знам освен в СС и Питагор другаде няма препитване или дори и да има, е само проформа, не съм чула да са върнали някое дете/родител.

Наистина на Питагор класирането е по-правилно, но това са деца, може да се се притеснят по време на теста или да не концентрирани. А, Блис, понеже питаше в СС как става като не знаят колко подготвени ще са следващите деца, това, което знам е, че слагат граница и всеки над нея е приет. Условно, например, максимумът нека е 100, те приемат всички с над 90, тези с между 80 и 90 са резерви. Поне така съм чувала и затова ни съветваха да кандидастваме по-рано, докато местата са незапълнени, защото когато останели малко места границата се вдигала  това, разбира се, са слухове, чути от тук и там, дали има истина в тях, не знам.

Ние се видяхме с психоложката и обсъдихме как се е представило детето, характерови особености и т.н., когато го взимахме, дори той слушаше. Той, хич не е от споделящите, но доста неща разказа за изкарания там пробен ден, най-много беше впечатлен, че е счупил чиния на обяда, но всички, и възрастни, и деца са го успокоили, че няма нищо и че на всеки се случва 

И за съжаление, това са си частни структури и могат да си взимат или не, когото си поискат, с или без критерии. Все едно да държим сметка, защо не са ни взели на интервю за работа след като отговаряме на условията им 

П.П. докато си напиша постинга и вие сте писали, нищо де, публикувам го

Изобщо не е вярно, че са формални изпитите и че няма върнати. Аз лично видях в ПБ такива случая с две деца в деня в който бяхме. Време е да осъзнаете, че това което е било по ваше време вече далеч не е останало в същия вид сега.

И въпреки, че са частни структури не променя факта, че упражняват дейност касаеща обществения интерес, имат държавен лиценз и трябва да отговарят на изисквания. Затова смятам, че не трябва да могат да си правят каквото си искат. Примера е неудачен. В една обява за работа има ясни изисквания към този, който иска да кандидатства - образование, знания и умения, допълнителни изисквания. ЧУ нямат обявени такива неща изобщо.

Между другото получих много лоши отзиви от приятелка за Дорис Тенеди /гимназията/. Като цяло не бяха доволни от нивото на обучение,но сега им сервирали и че предметите няма да се водят на сътветния език,защото не можели да намерят преподаватели. И това всичко след обещания за академичност на преподаването, високи стандарти на обучение и т.н. Почти в края на 8ми клас основният език също бил на плачевно ниво.