Клуб на самотния родител – да се преброим и опознаем! - ТЕМА 2

 Линдичка, нормална човешка реакция от твоя страна. Не си ти виновна за това. Съдбата има дълга ръка.
Трябва все пак да има баланс в този живот. 
За космите и моето дете е косматичко - второто. И на мен ми казаха, че ще паднат, но не би. Имах проблеми през бременността и ме тъпкаха с лекарства за задържане. Окосмяването било заради това.
Има по гърба, ръцете, краката. Чакам да видя в пубертета накъде ще тръгнат нещата и тогава ако нещата тръгнат на зле ще търся решение.
Иначе и аз си надничах при вас тихичко, но май ще съм по-редовна с писането.

Добре дошла Cecunka - да вярно, че не съм те виждала в темичката досега   
Колко е голям твоя юнак? Казваш, че са две...Разкажи нещо за теб (ако имаш желание де)
Ние сме малко тука, но много се разбираме и си споделяме - голяма веселба става понякога 
И аз пих бая лекарства по време на бременността - даже когато си правих амниоцинтеза ми забавиха бая резултатите от амниотичната течност с обяснението, че имали съмнение за наследствена генетична болест на хромозомите (каквото и да е това) оказа се , че няма следи от това в пробата, но ме задържаха доста. Та обяснението на лекаря бе, че нивата на хормоните на моя организъм били високи и затова явно станало така, че да излизат подобни резултати в пробата. Дали това може да е причината за това окосмяване не знам...
Ще видим в пубертета да - може и да го доживеем по-рано (така ми казват), че децата, които по-рано придобиват половия белег окосмяване навлизат в пубертета на по-ранна възраст.

А иначе за реакцията ми вчера - господ ми е свидетел , че не желая нищо лошо на тези хора, но на лъжата краката са къси откъдето и да ги погледнеш. И все някога истината излиза наяве. Яд ме е, че съм си го помислила, защото не съм лош човек (надявам се), но някои хора бидейки безцеремонни до вулгарност даже не разбират, че в нещастието им излиза наяве това, че са лъгали  и продължават да лъжат безцеремонно. Мразя да съм права за такива работи, но е така...

Линдичка те нещата ,ако ги докарвахме от мисъл и ни се случваше това което го мислим аз ей сега започвам силно да мисля как ще се разхубавея и забогатея.
Не се коси за мислите си.Човек страда от действията си.Когато летиш високо после падаш ниско.На всеки се случва.Така ,че тези хора си страдат от техните си действия.Съответно не е хубаво да се радваме на чуждото нещастие,но пък така възстановяваме някакъв вътрешен баланс ,когато сме наранени.А реално си се редуват време с повечко проблеми и време когато е спокойно.
Важното е да съумееш с приказки и действия ти да не си причината за нещастието и бедите на който и да било.Така ,че се успокой.

Добре дошла на cecunka_td .

Линдичкааааааааааааа,  Ти си един от най-милите хора, които познавам и по никакъв начин не смятам, че трябва да страдаш от угризения. Господ понякога бави, но не забравя. Поне така разправят. Явно в този случай е решил да не се бави повече и да раздаде правосъдие. Тъжното е, че хора като тези просто не си дават сметка, че са наказани от провидението и после продължават в същия дух.

Бонго, неповторим и единствен представителю на мъжкия пол сред нас,  сподели ти как си поднесъл тази информация на своето дете. На мен не ми е хрумвало да включа нагледни материали, но щом ти питаш, вероятно имаш повече опит от мен и може да ме посъветваш нещо.  Аз лично смятам, че децата ни са достатъчно умни, за да схванат и без да показваме картинки, ако ние съумеем да обясним съобразно възрастта им. Както е казала Линда, заринати сме от демонстрации по темата отвсякъде, така че нашата роля според мен се свежда до адекватно отговаряне на неизбежните детски въпроси.

cecunka_td , добре дошла!    Ще  се радвам, ако пишеш по-често. Сподели нещо за себе си,ако искаш. 

Ох милички - мерси за моралната подкрепа - то е ясно, че ще ме оправдаете 
За мен обаче  огледало на душата ни са мислите ни - от което след това, което си помислих вчера си вадя заключение, че след определени неща, които ми се случиха, след поредица разочарования от хора, в които съм вярвала, съм станала (не злобна и лоша), но по-жестока 
Никога не бих наранила близък човек, както и никога не бих наранила дори тези, които са ми причинили зло, но няма да ги съжаля. Затова дълбоко в себе си се чувствам виновна, защото съм вярваща и знам, че тези, чувства са грешни..... Не е хубаво да злорадстваш над чуждото нещастие.
Въпреки всичко знам че съм човек и имам своите слабости , с които се боря и осъзнавам....това ме успокоява донякъде - че си го признавам....нали казват, че признат грях не е грях....много тежко го приех душички - благодаря, че сте тук и ме подкрепихте 

Имам две момчета на 8 и 17 години. Едно незаинтересовано БНД - не ги взема, вясва се на няколко месеца за половин - един час да си измие съвестта и да се почувства баща/живеем в едно и също населено място/. Аз минах на максимата този ден да мине, другия да дойде. Боря се да удържам фронтовете и вече две години и половина успявам да си държа главата над водата.

Аз пък да ви кажа съм злорада. Да искам да видя как БНД-тата си плащат. Не изпитвам угризения, че съм такава. Мен някой жали ли ме, сега някой пита ли ме има ли детето какво да яде, няма ли. Така, че защо аз да съм състрадателна и жалостива. Даже до някъде се ьарадвах като мъжът на сестрата на БНД я напусна с две деца. Въпреки, че момичето нищо не ми е направило. Ама ми стана кеф за тъпата майка на БНД, че страда заради дъщеря си. Който иска да ме съди. Аз съм си такава.

Иначе ежедневието при нас едно и също. Вкъщи - навън. Започвам човека да го карам поне закуската си сам да яде. Ама една попара час и нещо я яде с лъжичката. Мъчи се не мъчи трябва да се учи сам, а не като майка си да става до първи клас да е хранен. С баба ми много спорове имаме за това хранене, но съм решила да не отстъпвам. Аз активно почвам тен да събирам по детските площадки. Като не мога другаде поне там. Изгоряла съм сега текезесарската на потник, ама си се кефя.

Да са ти живи и здрави момчетата и ти да си силна и да се справяш с всичко !
Важното е да се държим , защото сме отговорни за нашите прекрасни деца !
Аз искренно пожелавам много кураж на всеки родител, който както ти казваш "успява да си държи главата над водата"...ще се радвам да споделим заедно повече хубави моменти отколкото трудни.
За мен тази група се превърнаха в скъпи приятели - може да сме виртуални, но не съм се отказала да се организираме по-голяма група родители и да се запознаем лично. Вече 3ти път се виждаме няколко от нас и срещите са винаги много приятни.
Дано да  имаш възможност и ти да се присъединиш и някой път 

Линдичка, и аз съм се улавяла на моменти, че подсъзнателно имам такива помисли, но това е защото ме предизвикват. После ме хваща яд на себе си и започвам да се обвинявам. Господ си знае работата. Важно е да се мисли позитивно и да правим добро пък все някога  от някой ще се оцени.
Така, че  изобщо не се обвинявай, ако са се държали нормално с теб и детето нямаше да го правиш.
За окосмяване най-вероятно е генетично. Хубаво е да направиш консултация с ендокринолог за твое успокоение, ако това те притеснява.
Я кажи какво стана с диетата? И аз съм решила твърдо да мина на диета и да боря до край тези 10 излишни килца. Тези дни си разглеждах снимки отпреди 4 години и ми стана носталгично, но ми подейства и като стумул
cecunka_td , добре дошла и от мен! 
Как ви се струва идеята за среща след около 2-3 седмици? Дано само са здрави дечицата и най-накрая да се съберем.
Аз дадох пак тази седмица малката извън режима, но без приспиване. Е баща и ми го върна тъпкано. Направи поредния грандиозен скандал на улицата и пак пред очите на детето. Даже и с полиция ме заплаши, но така и не разбрах защо. Ако беше някоя нахакана мадама щеше да го сложи в шише, но аз си мълча и той си ме тъпче ли тъпче.... . Не разбрах аз, че със злобни и лоши хора не може човек да излезе на глава. Казах му, че ако продължава да се държи с мен, като с парцал пред детето и продължават родителите му да го настройват така грозно срещу мен , както и да продължава да я води по кръчми извън режима няма да я дам и този път ще съм твърда.   Лошото е, че всичко това се отразява зле върху психиката на детето, но за съжаление нищо не мога да направя по въпроса и ми тежи. 

Линдичка, аз не разбрах каква е тази история с доктора?

Всичко, което казваш е вярно , но на мен ми стана тъпо, че е болен , а аз злорадствам...а знам какво е ,защото използваха именно здравето ми и с измама се опитаха да се отърват от мен бременна или да ме накарат да махна малкия. Когато се върнах тук и разбрах истината бе огромен шок за мен. Мислех си, даже бях убедена, че не мога да изпитвам дори нотка на удоволствие от подобно нещастие на някой....и те ти - никога не казвай никога ! Не стига , че го почувствах, но и към бащата на детето ми все пак...какъвто и да е, каквито и гадости да ни е направил и сигурно ще продължи да прави  - имам моят син благодарение на него и не му желая наистина нищо лошо...но сякаш ме облекчи мисълта, че има и възмездия на този свят...

Ох мила как да намеря думи за държание, като това на твоя БНД - ако има нещо, което ме изкарва от равновесие това е когато видя мъж и жена с дете и виждам с какво неуважение говори мъжа на жената пред детето...иде ми да стана да му отшия един шамар- ама хубав !
Някои мъже не знаят какво е уважение , но бъди сигурна, че неуважението към теб показва неуважение към самия себе си....не може да се самоуважаваш и да тъпчиш по този начин майката на своето дете...бъди силна миличка и не свеждай глава....не трябва така, не е редно това - нека се научи, че това не му го позволяваш....

Диетата е с резултат 6 кила надолу. А вече не я спазвам съвсем строго , но спазвам режима (часовете за хранене) , спазвам горе долу това да не комбинирам неправилно и си похапвам. Правя плодови дни и съм доволна...един ден наруших ужасно много...и като ми стана зле...като ме заболя този ми ти корем....ужас някакъв....и не преяждам повече....добре се чувствам...пробвай !!! с двете ръце препоръчвам диетата - хем не гладуваш хем сваляш, хе мсе чувстваш добре !

Ох аз изчезвам, че днес много се отплеснах - трябва да поработя....целувки 

За влошено здраве или недай Боже смърт и аз не бих се радвала. Ама за ей такива ограбвания, разделени -да. Еми злорада съм си де.

Ами тъй като бащата на моя син е италианец и аз живеех там при него когато забременях - той уж се зарадва първоначално, но после майка му взе да го придърпва, да му говори, че е рано да имаме деца, да го настройва. Един хубав ден случайно подметнах, че имам малък порок на сърцето и тя..нищо. След 2-3 дни без да ме питат ме дали искам дали не искам ме заведоха в една частна болница да ми контролирали порока на сърцето понеже не било хубаво за бременните.
Първото нещо, което ме озадачи беше, защо отиваме в тази болница по никое време - в 8 или 9 часа вечерта - всички коридори бяха пусти, нямаше я даже касиерката и ми се стори, но майка му на БНД ми обясни, че това бил семеен приятел доктор и той сам си предложил услугите защото при бременност сърдечните проблем можело да се задълбочат. Както и да е....
Направи ми този снимки, доплери, всичко - гледа ги гледа ги и почна да цъка и да се вайка и аз го гледам изпитателно и питам какво вижда, дали вижда нещо обезпокоително...той заяви , че имам 3 клапи с незнам какъв си пролапс и не било препоръчително да задържа бебето с такива показатели.....аз щях да припадна там....знаех за един порок, но за 3 чак пък не знаех, че имам....и той ми показва някакви сенки на снимката - ето тук единия, тук другия, тук последния и на мен ми се дорева....освен това ми говори с някакви докторски термини на италиански и аз нищо не разбирах от почти половината, което ми каза и треперих като лист....
После у дома ме хванаха на къс пас цялата фамилия , казаха колко били загрижени за моет здраве и как не искали да са отговорни ако ми станело нещо...аз мислих мислих, събрах смелост и се обадих на майка -  разказах и всичко и тя каза, че няма такова нещо и за тяхно  мое спокйствие да си дойда тук за да си направя пълни изследвания, които все пак да разбирам....така се прибрах в България....уж за малко да са спокойни....направих си 1500 изследвания и нито следа от трите пролапса , които ми диагностицира италианския "доктор" 
Попаднах на един доктор тук - светило в кардиологията и се оказа, че той е специализирал точно в италия и ми каза, че в италианските болници този, който прави снимката не прави диагнозата, а слага снимката в пликче, което се занася при друг доктор диагностик , който консултира и съобщава на пациента диагнозата...с две думи този дето ми е направил доплера не е трябвало изобщо нищо да ми показва по снимката и да ми обяснява, а да ме прати при своя колега диагностик.....нещо което не се случи.....

И така - този псевдо доктор ми даде псевдо диагноза за да придизвика псевдо загрижеността на италианската рода , за да изценират още по псевдо извинението си да се оттърват от мене и бебето...

Почувствах се погнусена, предадена.....почувствах се ужасно как може да се играе със здравето....
Това е историята за доктора

Аз не съм вярваща.Ако вляза в църква сигурно тавана ще падне.Но вярвам дорото.Искам да вярвм доброто и да правя добро.А когато някой ме нарани си казвам директно.Отивам и казвам -Ти направи/каза това и ме обиди/засегна,защото...Така усещам нещата,така се чувствам добре.Аз от чужди хора не се засягам.
Всеки усеща нещата по някакъв наначин.И има разлика между мисля му лошото и аз да съм причината да се чувства зле.
Хайде по ведро гледайте на нещата.И без това нищо не зависи от нас.Усмихнете,смейте се лошите неща ще ни помислят за идиоти и ще преместят другаде.Кой нормален се смее на нещастието си.
И аз съм хванала тен.И малкия и той на фанелка изгорял.Че събота и неделя на вилата ще ходи гол.Ще правя компоти от череши и кисел чесън.

А Кими знаеш ли ,че това,че си злорада въобще не ме отблъсква или да те нарека лоша.Спече ли ме с това ,че си честна и си го признаваш.Аз такива приятели търся.Не търся светци.Нормални хора с нормални емоции

какво те интересува ,моме ?