Бебе е в тежко състояние след инцидент в болница

Пускаха се толкова много линкове, че ако си беше направила труда да прочетеш, няма да задаваш такива въпроси. Или, ако си беше отместила малко погледа от проклетата болница.

Пожелавам на всички пишещи да не преживеят ужаса на умиращо бебе на майката, която лежи на съседното легло.
Аз го преживях - брутално. Не си измислям. Действието се развива в края на август 2000 година в Майчин дом, София. Моето бебе беше здраво, но според "правилника"  ни слагаха по ред в стаите.  
Ами не съм идиот - как се гушка живо и здраво бебе, докато бебета на другите 2 майки в стаята "берат душа". Знаете ли как се гушка бебе, докато 2 майки реват от ужас дали тяхното ще оцелее.
До тук добре - от второто даване на бебе, емигрирах в съседната стая със здрави бебета, не исках да тормозя двете майки, които се молеха за оцеляването на своите деца. Не съм лигла, не се оплаквам за това.
Обаче ние 3-те ясно виждахме, че бебето на "Айше - млада безпомощна туркиня" бере душа в кувиоз на нашия етаж. Ай беше загубила първото си бебе, поради изключително рядка несъвместимост на кръвните групи между нея и мъжа й. Айше беше безпомощна - не знаеше и не можеше да реагира. Айше не пиеше кафе и нямаше пари в себе си - дори стотинки нямаше. Баща й и мъжа й идваха всеки ден - но нямаха достъп до отделението. Детето й се влошаваше. Навивах я, че трябва да се бори, да предлага пари, но тя не го можеше, а само ревеше безпомощно. Исках да й помогна, но не знаех как.
Изчаках да дойдат на смяна добрите акушерки (познавах една от тях). Отидох и ги помолих да помогнат на бебето на Айше. Оказа се (не се шегувам), че на нейното бебе е трябвало да се влее кръв, която е била поръчана. Но тази кръв е била прелята на друго бебе, което е имало по-спешна нужда - родено в края на 6-тия месец. Майката на това бебе беше в нашата стая, т.е. ние 3-те бяхме в 1 стая. Готините акушерки се възмутиха на дневната смяна и пратиха линейка да вземе нова кръв за бебето на Айше.
И тук следва голямото безумие. Нали аз (бяла жена) се бях намесила в ситуацията, да го кажем реално следваше лекарите да дадат обяснение.  Неонтоноложката дойде да обясни ситуацията. И в прав текст каза - взехме кръвта, за да спасяваме другото бебе (тая мърла можеше да провери кой в коя стая се намира). Няма такъв ужас, вярвайте ми  напрежението/ужасът можеше да се разреже с нож. Когато "мърлата" излезе - всички ревяхме и крещяхме. Айше питаше - как определят кое бебе да живее и защо вземат кръвта от моето бебе. Другата мама питаше - излиза, че съм убийца, Не съм искала моето дете да е по-важно.  Нейното дете беше родено преди 7месец и ако не оживее 7 дена се водеше "аборт", А дори не й даваха да се изпише. Буквално избяга от болницата, като обеща на акушерката, че ако я изгонят за "това своеволие" ще я назначи на работа (бг маммата беше административен директор на добра фирма).
Спасихме бебето на "Айше", не знам какво стана с другото бебе. Но и до сега въпросът кой определя кое бебе трябва да живее, кънти в главата ми. Ставаше дума за 1 банка кръв. Да аз съм кръводарител понякога.
 

Много е сърцераздирателна историята ти, но моят отговор на въпроса "къде е банката с кръв" е много прост - във вените на всеки един от нас.
Колко от загрижените даряват кръв (аз понеже го правя на 4 месеца безвъзмездно, тук и болничен не получавам).
Несъвместимост в кръвните групи се установява преди раждането и обикновено са подготвени.

Биборана, как така е избагала с недоносено, родено в 6-ти месец?

Ох, много е емоционално и сигурно не го представям отчетливо.
Значи две бебета имат по стечения на обстоятелства (случайно) имат нужда от преливане на една и съща кръв (банка с кръвна група).
Кръвта е поръчана за бебето на Айше, но се налага по спешност да я прелеят на бебето на другата майка. До тук няма лошо. Но никой не си прави труда да вземе веднага втора банка за бебето на Айше.
И когато се намеси бялата мама (т.е аз) - изпратиха линейка за втора банка. Похвално. Но тъпите гъски  неонатаножки не погледнаха, че всички засегнати са в 1 стая, съгласно техния правилник за настаняване - и дойдоха да обясняват - чие дете е по-ценно.  Аз си спестих тази информация. Важното беше да спасим децата, Но нали бяла мама повдигна въпроса, трябваше да има обяснение. Повтарям - беше 2000 година. Законът на джунглата. Пожелавам ви да не преживеете нещо подобно. И трите ревяхме - аз се чувствах виновна, че моето дете е здраво. Те двете без вина се бореха за една и съща банка кръв. Следва псуване, но това не е нормално, (ако се пазят архиви от онзи момент, всичко може да се докаже).
Пак казвам спасихме бебето на Айше, което се нуждаеше от малко кръв. Нямам идея какво се случи с другото бебе.
Александра - втората мама не искаше да бяга с недоносено, Бебето беше 850 гр. Майката не искаше да стои в родилното - за нея беше ужас. не е искала да бяга, персоналът й обясняваше, че трябва да стои 7 дена и детето да оцелее7 дена, за да се води раждане, а не аборт.
Ставаше дума за някакви болнични.
След слуката "чие бебе ще убием" или на кое бебе ще дадем кръвта - жената се самоизписа. Всъщност в един ден и трите напуснахме болницата - аз по съответния ред със здраво бебе. Айше с подпис за малкия Боби, а 3-тата мама им тегли майната (обеща. че ако уволнят акушерка за бягството й, ще я назначи на по-добре платена работа).
Всъщност абсурдите при нас си бяха правило - в стая № 1 имахме мама, латиноамериканка която не говореше български. Нямаше документи. Единият ден се появи някаква германка, придружавана от лекар, които и шпрехаха немски, като  най-нахално се мотаеше между нас и бебетата, баш когато ги получавахме за кърмене/гледане. Пречеше яко.. След "Do you speek English" и "Ya" я помолих на английски  да се изнесе с мръсна газ. Фактът, че е от нам си к'во посолство ми е все тая. Тя нямаше място там в цивилни дрехи и о да, дипломатическия й имунитет ...... да си го сложи където иска.. Казах й го ама съвсем откровено и между нас казано цинично.  След кратко "шпрехен" с нашия лекар изчезнаха.

Не, напротив, добре го обясни. Аз поне ясно те разбрах.

Точно! Емилия в ....та, а те целите в бяло. Хитро.

И акушерката е виновна, но и ръководството на болницата трябва да бъде наказано за многото нарушения. 
Дано всичко да е наред за напред с малката Никол! 

Биборана, случката е покъртителна наистина, но малко дразни как се определяш като "бяла жена", без която видите ли ситуацията нямаше да бъде разрешена. Пък и дали едно бебе бере душа все си мисля, че лекарите определят, не съседките по легло на майката. Нищо лично, но защо смяташ, че нарочно са искали бебето на туркинята да умре и са чакали твоята "бяла" намеса. То не че не стават безобразия по родилните отделения, ама ако и пациентите почнат едни на други диагнози и прогнози да си поставят - къде отиваме?

сега слушат за протеста и по-точно за частта бебетата да били при майките си постоянно. Не съм съгласна с това! Не е въпросът бебетата да са винаги при майките, а акушерската грижа да е на ниво. Аз, примерно, може като родя да съм в депресия, да съм неопитна, да не искам точно сега бебето, да съм изморена, да съм Господ знае какво в ума и тялото.... И какво, да ми кажат "няма такива филми да не искаш бебето при теб!". Трябва да има възможност бебетата да са отделно и под ггрижите, но говоря действително за грижи, на акушерки. В крайна сметка дори в стари времена се е случвало бебето да бъде поето през първите дни от друга жена в къщата, било акушерка, баба, сестра, дори слугиня, ако майката не е била в състояние да се грижи постоянно за детето.

А според мене, трябва да се съкрати времето за престой в болниците, в случаите, когато няма усложнения с майката или бебето. Вероятно всички са били впечатлени от вида Кейт Мидълтън няколко часа след раждането. Сутринта постъпила в болницата, а следобяда вече си е вкъщи с бебето. Далеч съм от мисълта, средно статистическата българка може да изглежда като нея, обаче не виждам какво налага да лежи почти седмица в болницата след раждане. Ако ѝ дадат бебето венага, няма и да има време да изпада в следродилни депресии.

Не знам какво налага да се лежи в болницата, ако всичко е нормално.

Това са по скоро изключения. Акушерката не е бавачка все пак.

вие Кейт не я мислете! На нея вкъщи са й строили пред вратата и акушерки, и всичко, ако нещо тръгне не както трябва!
И на мен ми се струваше много седенето по 3 дни в болница, но като се замисля, ако всичко е организирано както трябва, това е дори добре, защото, ако нещо не е наред, то нека се прояви, докато родилката и бебето са в болницата, а не вкъщи и да се чудят какво да правят, дали да викат ЛЛ, дали Бърза помощ, дали да бягат в болницата. Според мен поне 48 часа трябва да е престоят в болница, това са два дни.
Акушерката не е бавачка, а акушерка, чиято работа е И да се погрижи за бебето, ако майката по някаква причина не може. Като гледам, всички тук са все майки-героини - скачат още преди плацентата да е излязла, и са бодри-бодри да си ходят вкъщи! Това просто не го вярвам, защото аз видях доста повече случаи на обратната страна на монетата. Ако родилната помощ предвижда обгрижване на бебето в отделно помещение, то просто трябва да се организира добре и да се следи за качеството. Не е нужно едно работещо нещо да се разваля. Колкото до родилките, изписвани същия ден или раждащи вкъщи, това всичко се прави за икономия на пари на застрахователите и системата. Хич не си мислете, че е само и единствено за благото на родилката и бебето!

Всъщност на акушерката, това е единственото задължение. То ако не се грижат за бебетата в болниците защо изобщо да съществува тази длъжност?
Това и е работата, с/у което получава заплащане.
Ако и за бебетата не се грижат, за какво тогава ще получават заплата, като ще бъдат освободени от единственото си задължение? Някаква основателна причина?

На акушерката основното ѝ задължение е да изражда, или поне така би трябвало да бъде. Не да бави и успокоява ревящи бебета.